Решение по дело №13065/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3525
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110213065
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3525
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110213065 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № К-0052909/18.04.2019 г., издадено от Е.Г. – директор на РД за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП,
на „ХХХ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Горчо Владимиров Пасев,
за това, че при извършена проверка на 07.12.2018 г. в обект – офис – туроператор и
туристически агент, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 1А, стопанисван от
„ХХХ“ ЕООД, се установило, че „ХХХ“ ЕООД, в качеството си на регистриран
туроператор, съгласно Удостоверение за регистрация № РКК-01-6102 от 11.02.2017 г., е
издал на туристи (г-жа С.М. и г-жа Н.М.) туристически ваучер № **********/17.10.2018 г.,
който не съдържал задължителен реквизит, а именно: предплатени допълнителни услуги –
две допълнителни екскурзии: „Колизеум и Римски форум“ и „Град-държава Ватикана“,
включени в туристическия пакет, с което била нарушена разпоредбата на чл. 73, ал. 5, т. 6 от
Закона за туризма (ЗТ), като нарушението било извършено на 17.10.2018 г. в гр. София,
офис на „ХХХ“ ЕООД. С оглед горното и на основание чл. 190, вр. чл. 73, ал. 5, т. 6 от ЗТ,
на „ХХХ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „ХХХ“ ЕООД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че посочените в атакуваното НП
фактически и правни констатации противоречали на обективните факти и писмените
доказателства, тъй като потребителят бил сключил договор на 10.10.2018 г.с туроператора, в
1
който като пакетна цена не се включвало „Посещение на град-държава Ватикана“ и това
било видно от генерираната директно от агента в резервационната система на туроператора
резервация по този договор. Цената на допълнителните услуги била платена от потребителя
едва към момента на окончателното плащане по договора – 31.10.2018 г. В този смисъл, към
датата на издаване на ваучера от 17.10.2018 г. са били включени всички предплатени
туристически услуги, включени и в туристическия пакет.
Административно наказващият орган изпраща процесуален представител, който моли
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се изтъква, че не
била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
за изготвено становище, налично по преписката.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
При служебна проверка на обжалваното НП и издадения АУАН, Съдът констатира, че
атакуваното НП № К-0052909/18.04.2019 г. е издадено на „ХХХ“ ЕООД за нарушение на
ЗТ, осъществено на 17.10.2018 г.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Давността
безспорно е обстоятелство, изключващо отговорността. Член 80 и чл. 81 от НК уреждат
института на абсолютната давност за реализиране на наказателно преследване за извършено
престъпление. В тази връзка извършителят на административно нарушение не може да бъде
поставян в по - неблагоприятно положение от извършител на престъпление. Предвид това,
законодателят е създал и специален ред за налагане на административни наказания,
регламентиран в ЗАНН, като съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за обстоятелствата,
изключващи отговорността се прилагат субсидиарно разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Безспорно е обстоятелството, че в
ЗАНН изрично не е предвидена погасителна давност за извършените административни
нарушения, както и че институтът на погасителната давност е уреден именно в общата част
на НК - глава ІХ "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание". В
този смисъл, по отношение на погасяването по давност на извършеното деяние следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81,
ал. 3 от НК. Съгласно последните два текста /в редакцията им към датата на нарушението –
17.10.2018 г. и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН и чл. 2, ал. 1 от НК/, деяния,
за които се предвижда административно наказание "глоба" се погасяват при изтичане на
абсолютна давност от четири години и половина.
В случая не е налице специалната хипотеза на 5-годишна давност, визирана в чл. 34, ал.
2 от ЗАНН, доколкото атакуваното НП не визира нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция, както и нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките
срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Независимо от етапите на
административнонаказателното производство /съставяне на АУАН, издаване на НП, съдебно
обжалване, въззивно производство пред районния съд/, при изтичане на четири години и
половина от датата на извършване на нарушението /този срок е изтекъл на 17. 04. 2023 г./,
административно-наказателното производство се явява незаконосъобразно.
3. Относно приложението на материалния закон.
2
Независимо, че са налице основания за прекратяване на административно-наказателното
производство по реда на чл. 63г от ЗАНН, настоящият съдебен състав следва да добави и
допълнителни аргументи за недоказаност на твърдяното нарушение на чл. 73, ал. 5, т. 6 от
ЗТ.
Съгласно посочената разпоредба, туристическият ваучер съдържа следните
задължителни реквизити: предплатената основна и/или допълнителна услуга или списък на
предплатените услуги, включени в туристическия пакет. Съобразно събраните на
съдебното производство гласни (показанията на свидетелите И. К. и М. П.) и писмени
(договор за туристически пакет № 9694 от 10.10.2018 г.; туристически ваучер №
**********/17.10.2018 г.; електронна кореспонденция с потребителите и констативни
протоколи за проверка) доказателства, се установява, че потребителите г-жа С.М. и г-жа
Н.М. били сключили договор за туристически пакет № 9694 от 10.10.2018 г. с „ХХХ“ ЕООД,
в качеството му на регистриран туроператор, съгласно Удостоверение за регистрация №
РКК-01-6102 от 11.02.2017 г., посредством туристически агент „ХХХ“ ООД, по програма
„Рим – Вечният град, директен чартърен полет от Варна“, за периода 08.11. – 11.11.2018 г. В
обжалваното НП се твърди, че съгласно договора, общата цена на пътуването била 1 930
лева, в която били включени пакетна цена от 1 580 лева и две допълнителни екскурзии:
„Клизеум и Римски хфорум“ от 120 лева и „Град-държава Ватиката“ с цена 170 лева, както и
доплащане за горивни такси на стойност 60 лева. Общата цена на пътуването била заплатена
на две вноски – на 10.10.2018 г. и на 31.10.2018 г. Въз основа на договора за туристически
пакет № 9694 от 10.10.2018 г., „ХХХ“ ЕООД бил издал на потребителите туристически
ваучер № **********/17.10.2018 г., в който, според актосъставителя и АНО, не били
описани двете допълнителни екскурзии: „Колизеум и Римски форум“ и „Град-държава
Ватикана“.
Съобразно задължителните за изпълнение указания, дадени с Решение №
5756/12.10.2022 г. на АССГ по КНАХД № 6482/22 г., по повод касационно производство по
същия казус, в което е отменено решение на друг съдебен състав на СРС, в рамките на
съдебното следствие бе назначена съдебна компютърно-техническа експертиза (СКТЕ),
съгласно чието заключение, на 10.10.2018 г. в информационната резервационна система на
„ХХХ“ ЕООД действително е бил генериран договор за туристически пакет № 9694 с
потребителя С.М., в който била включена пакетна цена от 1 580 лева, но няма включени
допълнителни екскурзии. Впоследствие в информационната система на „ХХХ“ ЕООД са
били правени две промени на същия договор – на 07.11.2018 г. и на 13.12.2018 г., като във
варианта на договора от 07.11.2018 г. вече били включени двете допълнителни екскурзии:
„Колизеум и Римски форум“ и „Град-държава Ватикана“.
При така установените по експертен път неоспорени факти, очевидно е, че в
оригиналния си вариант от 10.10.2018 г. договорът за туристически пакет № 9694 не е
включвал двете допълнителни екскурзии: „Колизеум и Римски форум“ и „Град-държава
Ватикана“, които са били добавени след промяна на договора от 07.11.2018 г. В този смисъл
издаденият туристически ваучер № **********/17.10.2018 г. логично не е съдържал двете
допълнителни екскурзии: „Колизеум и Римски форум“ и „Град-държава Ватикана“, които не
са присъствали в туристическия пакет № 9694 от 10.10.2018 г., съобразно съдържанието на
пакета към датата на издаване на туристическия ваучер. Поради тези причини липсват
доказателства за осъществено на дата 17.10.2018 г. нарушение на чл. 73, ал. 5, т. 6 от ЗТ.
На съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя не е
претендирал разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № К-0052909/18.04.2019 г., издадено от Е.Г. – директор на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на „ХХХ“ ЕООД, с ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4