№451
гр.
Силистра, 12.12.2018 год.
Силистренски окръжен
съд, търговски състав, в закрито
съдебно заседание проведено на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Виолета Александрова
Кремена Краева
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно търговско дело №
160/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19, подадена чрез процесуален
представител срещу Разпореждане № 2323 от 26.09.2018г. постановено по ч.гр.д. № 1302
по описа на СРС за 2018г.,
с което е отказано на банката издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист против В.И.Т., поради преклудиране на отговорността му по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД.
Жалбоподателят приема, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи в подкрепа на становището си и моли въззивния съд да го отмени, а вместо него да постанови друго, с което да постанови издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист против поръчителя В.И.Т.. Претендира разноски за производството.
Съдът, след
като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Първоинстанционното
заповедно производство е образувано по подадено от „Банка ДСК“ ЕАД, заявление
по чл. 417 от ГПК, срещу Т.И.Х., ЕГН ********** – длъжник по договор за банков
кредит и В.И.Т., ЕГН ********** – поръчител. Така сезиран състав на РС –
Силистра разгледал подаденото заявление, издал ЗИ и ИЛ срещу основния длъжник,
а срещу поръчителя отказал с мотива, че е изтекъл преклузивния срок по чл. 147
от ЗЗД. Районният съдия приел, че предсрочната изискуемост на цялото задължение
по процесния кредит е настъпила преди изтичане на срока на договора с
връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на нотариална покана с изходящ №
06-20-03032 от 31.10.2016г. по тази причина и предвид датата на иницииране на
заповедното производство – 20.09.2018г. заповедния съд приел, че по отношение
на поръчителя е налице хипотезата на чл. 147, ал. 1 от ГПК, и отхвърлил
искането на кредитора за издаване на ЗИ и ИЗ против В.И.Т..
Жалбоподателят
намира, че неправилно първоинстанционния съдебен състав е възприел настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита в края на 2016г. тъй като на 20.06.2018г.
покана с такова съдържание е връчена повторно на поръчителя Т.. Жалбоподателят
намира, че именно от този момент е настъпила предсрочната изискуемост на
процесния кредит, респективно срокът по чл. 147 от ЗЗД, следва да се брои
именно от тогава, поради което същия не е изтекъл на 20.09.2018г., когато е
подадено заявлението по чл. 417 от ГПК, инициирало заповедното производство.
от правна страна
Съдът намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС намира молбата за основателна по следните причини:
За да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя по кредитното правоотношение заповедния съдебен състав приел, че е изтекъл срока предвиден в хипотезата на чл. 147 от ЗЗД, тъй като предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 09.12.2016г. с връчването на нотариалната покана съдържаща волеизявление в този смисъл. След обстоен преглед на доказателствата установяващи връчването съдът констатира, че коментираната нотариална покана е връчена на адрес с. Светлина, община Средец, област Бургас, посочен, като постоянен на кредитополучателя в договора за кредит създаващ облигационна връзка между страните. Същевременно в договора е обективиран и настоящият адрес на кредитополучателя, а именно гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. № 2, вх. 2, ет. 1, ап. 47, който адрес изрично е посочен и като адрес за кореспонденция с него. На този именно адрес на 20.06.2018г. чрез ЧСИ е връчена и покана уведомление, с което повторно банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното ОС приема, че след, като в скрепената в договора воля на страните изрично е посочен адрес за кореспонденция с кредитополучателя в гр. Варна, то извършеното през 2016г. фингирано връчване на обявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на адреса в с. Светлина, обл. Бургас не е редовно и не е произвело търсения правен резултат. За редовно ОС приема връчването извършено на 20.06.2018г. осъществено от ЧСИ именно на адреса за кореспонденция с кредитополучателя посочен в договора за кредит за текущо потребление. Съобразявайки изложеното ОС намира, че срокът по чл. 147 от ЗЗД, е започнал да тече именно от 20.06.2018г. и не е бил изтекъл към 20.09.2018г. когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника по кредитното правоотношение и поръчителя.
Съобразявайки изложеното ОС намира жалбата, с която е сезиран за основателна, а атакуваното с нея разпореждане за неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на РС – Силистра за издавена на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя В.И.Т..
Воден
от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 2323 от 26.09.2018г.
постановено по ч.гр.д. № 1302 по описа на СРС за 2018г., с което е отказано на банката
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист против В.И.Т., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“, № 19, срещу В.И.Т., ЕГН **********,
за заплащане на сумите обективирани в Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх. № 6941/20.09.2018г. по което е образувано
ч.гр.д. № 1302/2018г. на СРС.
ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение
процедурата по издаване на заповед за изпълнение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
1: 2: