Р Е
Ш Е Н
И Е № 172
07.07.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №131 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208
и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №94 от 11.02.2020 г.,
постановено по АНД №3399/2019 г., по описа на Районен съд, гр. Стара Загора,
първоинстанционният съд потвърдил наказателно постановление /НП/ №60 от
28.11.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/, гр. Стара Загора, с което на „С.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора, ххххсъс седалище и адрес на управление гр. Стара Загора
представлявано от Управителя М.К.А.била наложена
имуществена санкция в размер на 5 200.00 лв. на основание чл. 156
във връзка с чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал административно-наказаният, който чрез процесуалния си представител по
делото – адв. И.И. ***, го обжалва в срок и изцяло. Чрез първоначално
депозирана жалба, доуточнена с допълнително представена молба, касаторът излага становище за незаконосъобразност и
неправилност на решението на РС, като постановено в нарушение на материалния
закон. Изложени са съображения, че въззивният съд следвало да провери по реда
на кой закон били изискани документите за приемането и предаването на
отпадъците от стъкло и стъклени опаковки – дали това бил ЗУО или ЗООС. По отношение на
датата на нарушението се твърди, че липсвало ясно и точно описание на фактите
кога било извършено нарушението и кога установено.
Твърди се, видно от НП, че отговорността
на жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл. 113, ал. 3 от ЗУО, според
която разпоредба при извършване на проверки контролните органи съставят
констативни протоколи, а при констатирани нарушения дават задължителни
предписания с определен срок за тяхното отстраняване или съставят актове за
установяване на административни нарушения. Следователно тази разпоредба не съдържала
правило за поведение със субект санкционираното дружество и не би могла да бъде
нарушена от него. В този ред на мисли, поради липсата на съответствие между
описанието на нарушението и определената му от наказващия орган правна
квалификация НП се явявало незаконосъобразно. Излагат се съображения за липса
на произнасяне от въззивния съд по отношение факта, че АУАН бил съставен в
отсъствие на нарушителя. Отправя искане за отмяна на съдебния акт и
потвърденото с него НП, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Редовно призован в с. з., касаторът не се явява и не се представлява, нож поддържа
обжалването.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че
обжалваното решение на РС е правилно и законосъобразно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, като по същество
счита, че същата е основателна.
За да потвърди
процесното НП, въззивният съд приел за безспорно установена описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка, която се изразявала в това, че „С.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора притежаващо регистрационен документ
№13-РД-317 от 14.07.2015 г. за дейности по третиране на отпадъци, издаден от
директора на РИОСВ, гр. Стара Загора, като на 03.07.2019 г. на площадката на „С.Б.“
ЕООД, гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“ била извършена планова проверка от
експерти на РИОСВ, гр. Стара Загора, отразена в протокол №006691 от 03.07.2019 г.,
при която били изисквани документи, удостоверяващи дейностите с отпадъци, но
такива не били представени и било установено, че на били налични на
проверяваната площадка. Предвид гореизложеното с констативен протокол №006691
от 03.07.2019 г. било дадено задължително предписание №2 до управителя на дружеството
със срок на изпълнение до 10.07.2019 г., да се представят в РИОСВ, гр. Стара
Загора копия на документи, удостоверяващи приемането и предаването на отпадъци
от стъкло и стъклени опаковки, а именно: фактури, кантарни
бележки и пътни листи за периода от 01.08.2017 г. до 03.07.2019 г. На
05.07.2019 г. управителят на дружеството заявил в писмо до РИОСВ, гр. Стара
Загора с вх. №КОС-04-006691-/1/ от 05.07.2019 г., че оригиналите на изисканите
документи по Предписание №2 се намирали в Икономическа полиция, гр. София. С
писмо изх. №ПО-03-6691 от 08.07.2019 г. до СДВР било отправено запитване за
наличие или липсата на изисканите документи, в отговор на което от ГД
„Национална полиция“, гр. София, в свое писмо вх. №ПО-03-6691-/1/ от 22.07.2019
г. заявили, че в отдел „Икономическа полиция“ не били изисквани, предоставяни и
приобщавани оригинали на документи, касаещи „С.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора. С
писмо изх. №РД-05-3260 от 09.07.2019 г. на РИОСВ, гр. Стара Загора същото
запитване било отправено и до ТД на НАП – Пловдив. В отговор било получено
писмо с вх. №РД-05-3260-/1/ от 26.07.2019 г. от ТД на НАП, гр. Пловдив, с което
се удостоверило, че след приключване на тяхната проверка документите по
управление на отпадъците били върнати на „С.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора. На 22.08.2019 г. бил
съставен АУАН №60 в присъствието на двама свидетели и по документи, като същият
бил връчен на управителя на дружеството на 26.08.2019 г., за което била
оставена писмена покана. НП било издадено на 28.11.2019 г. и връчено чрез
лицензиран пощенски оператор на 05.12.2019 г., на адреса, на който била
разположена работната площадка на дружеството чрез трето лице – С.Д.
При
така установените факти от обективна страна, от правна въззивният съд приел, че
правилно административно-наказващият орган /АНО/, съответно актосъставителят
чрез АУАН №60 от 22.08.2019 г. квалифицирали извършеното деяние, като нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, във връзка с нормите на чл. 156, ал. 1 и чл. 113,
ал. 3 от ЗУО, които конкретно били нарушени. РС посочил, че задължението на
дружеството да изпълни дадените му предписания било абсолютно и безусловно,
като никакви обстоятелства не го освобождавали от изпълнението на това
задължение при все, че за неизпълнението на предписанията в конкретния случай
не били налице никакви обективни
фактически пречки. Въззивният съд заключил, че от обективна страна се доказвало
вмененото нарушение и поради това било налице основание за ангажиране имуществената
отговорност на дружеството. Съдът възприел за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че за не представяне на документи в срок му били наложени и други санкции, досежно
останалите предписания от съставения на 03.07.2019 г. протокол. Съдът
аргументирал това свое виждане с факта, че неизпълнението на конкретно
предписание било самостоятелно административно нарушение и съгласно чл. 18 от ЗАНН наложените наказания се изтърпявали отделно. Първоинстанционният съд не
намерил факти, сочещи основание да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието
не разкривало по-ниска степен на обществена опасност, а неговият формален
характер отричал правното значение на не настъпили реални вреди. Приел и, че
размерът на имуществената санкция бил близък до минималния, като била отчетена
тежестта на нарушението, поради което нямало основание да бъде намалена.
Настоящият касационен състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и поради това
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна, но по следните правни доводи:
Според АНО, описаната фактическа обстановка
сочи на нарушение на чл.156, ал.1, вр. с чл.113, ал.3
от ЗУО. Съгласно чл. 113 ал. 3 от ЗУО Директорът на РИОСВ или оправомощено от
него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за
отстраняване на констатирани нарушения при извършена проверка и/или съставя
актове за административни нарушения. Това правомощие е с оглед ефективността на
вменения на органа контрол по отношение спазване изискванията за третиране на
отпадъци и на условията по издадено разрешение, съответно по регистрационния
документ за дейностите, свързани с образуване, събиране, включително
разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията
на съответната РИОСВ и за съоръженията и инсталациите за съхраняване и
третиране на отпадъци. Т.е. на посочените в тази норма административни органи законодателят
възлага най-общо правомощието да извършват ефективен контрол по спазване на
законодателството в сферата на управлението на отпадъците, като за упражняване
на тези си правомощия те могат да издават задължителни предписания. Тези задължителни
предписания обаче следва да са в насока отстраняване на нарушения, свързани с
горните обстоятелства и конкретно с изискванията за законосъобразно
функциониране на обществените отношения, свързани с третиране на отпадъците по
см. на ЗУО.
В конкретния случай обаче и видно от
данните по делото на РС с КП №006691/03.07.2019г. и в частност предписанието по
т.2 е със следното съдържание: „да се представят в РИОСВ – Стара Загора копия
на документи, удостоверяващи приемането на и предаването на отпадъци, от стъкло
и стъклени опаковки – фактури, кантарни бележки и
пътни листи за периода 01.08.2017г.-03.07.2019г.“ Т.е. несъмнено с така
даденото предписание единствено се изискват в определения срок да се представят
документи, но не и да се преустанови конкретно действие/бездействие по
третирането на отпадъците, което не е съобразено с постановките на ЗУО, което
следва да се определя като липса на конкретно предписание в см. на чл. 113, ал.
1 от ЗУО. Такова фактически няма издадено по отношение на наказаното дружество,
тъй като от него само са изисквани посочените документи за представяне, което
обаче не се обхваща от нормата на чл.113, ал.1 от ЗУО.
Съгласно
чл. 156, ал. 1 от ЗУО, предвидените там финансови наказания се налагат за
неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 от ЗУО, но за да бъде
осъществен съставът на чл. 156 ал. 1, във връзка с чл.113, ал. 3 от ЗУО следва
да се установи, че издаденото предписанието по светото съдържание е за
изискване на такова поведение на задълженото лице, което да води до отстраняване
на констатирано нарушение, свързано пряко с неспазване на законодателството по
третиране на отпадъци, докато в настоящия случай, даденото с протокола от
03.07.2019г. задължителното предписание по т.2 има за предмет представяне на
документи.
Контролните органи притежават отделно
установено за тях правомощие да изискват представяне на документи /вж. чл.119,
ал.5, т.2 от ЗУО/, каквото де факто е по съдържание, даденото с КП
„предписание“, като в съотв. с това длъжностното лице
следва да даде 7 дневен срок на задълженото лице да ги представи. Това обаче и
в случай на не спазване на срока от 7 дни, е основание да се приеме, че ще е
налице нарушение, за което законодателят също предвижда налагане на наказание,
но по друга санкционна норма и това е чл. 135, ал. 1 т. 1, хипотеза втора от
ЗУО, където вече се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от
2000.00 лв. до 6000.00 лв. При тази установеност на фактите от обективната
действителност, описани в АУАН и НП, настоящият състав извежда извод, че
неправилно РС извежда извод за доказаност от обективна страна на нарушение по
чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Тази санкционна норма,
приложена от АНО, не съответства на фактическите установявания, порази което е налице
неправилна правна квалификация на описаното деяние от страна на АНО, а процесното
НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като такова, а не да се
потвърждава.
Ето защо, жаленото решение на РС Стара
Загора се явява постановено при неправилно приложение на закона и е налице
визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, което налага отмяната му, ведно
с отмяна на незаконосъобразното НП. Касационната жалбата се явява основателна.
В нея се обективира
искане за присъждане на разноските по делото, вкл. и адвокатски хонорар. Пред тази
инстанция липсва приложено доказателство за договорено и заплатено
възнаграждение в полза на адв. И., като такова е налице единствено пред РС и
същото удостоверява договорено и заплатено в брой възнаграждение от 500 лева.
При липса на възражение за прекомерност, настоящата инстанция приема искането
за разноски за изцяло основателно до удостоверения размер от 500 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл.
второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №94 от 11.02.2020 г., постановено по
АНД №3399/2019 г., по описа на Районен съд, гр. Стара Загора, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Наказателно постановление №60 от
28.11.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите,
гр. Стара Загора, с което на „С.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 5 200.00
лв. на осн. чл. 156, във вр. с чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА РИОСВ Стара
Загора да заплати на „С.Б.“ ЕООД, с ххххи със
седалище
и адрес на управление град Стара Загора,
представлявано от Управителя М.К.А.разноски по делото
в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.