Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 641 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 231838
от 02.10.2019г., постановено по гр. д. № 40024/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 45 състав, е уважен предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 368, ал.1 ТЗ, вр. чл.7, т.1, б.“б“
от Регламент /ЕС/ № 261/2004г. от И.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „У.Е.У.Кфт“,
вписано в ТР към МП на Унгария с дружествен номер Cg.01 *****,
чрез клона си „У.Е.У.Кфт. – клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, за
признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 782,33 лева, ведно със законната лихва, считано от
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.12.2017г. до окончателното
плащане, представляващо компенсаторно обезщетение за отмяна на полет по
направление Айндховен – София на 07.05.2017г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 09.01.2018г. в производството по
ч.гр.дело № 87011/2017г. по описа на СГС, ГО, 45 състав.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение, с
която се излагат съображения за неправилност. В жалбата се поддържа, че
ответникът по делото е представил достатъчно доказателства, от които
категорично се установява, че процесният самолет е ударен от мълния в предходен
полет от Лутън за София на 07.05.2017г., както и всички обстоятелства, свързани
с това извънредно обстоятелство, а именно – кога точно е бил нанесен ударът,
какви са нанесените повреди на самолета и какво време е било необходимо за
поправката им. Счита се, че са налице всички предпоставки за освобождаване на
авиокомпания У.Е.У.от отговорност за заплащане на обезщетение по чл.7, пар.1 на
Регламент № 261/2004г. Отделно от това се сочи, че полет W6 4326 от 07.05.2017г. не е проведен със
закъснение, а е бил отменен, като полет W6 4326 за следващия ден на
08.05.2017г. е друг полет, който е бил независимо планиран от първоначалния
такъв. Твърди се, че процесният полет е следвало да се осъществи 4 часа след
настъпване на събитието „удар от мълния“, а не 6 часа, както неправилно е приел
първостепенния съд. По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на
направените в производство разноски, за които се представя списък по реда на
чл.80 от ГПК. Релевира възражение по отношение претендираните разноски по
делото на насрещната страна, във връзка с реалното им осъществяване.
Въззиваемата страна – ищец И.П.П.,
посредством надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Б. – САК,
оспорва жалбата с възражения, че решението не страда от сочените от
жалбоподателя пороци. Сочи се, че фактът на настъпване на събитие "удар от
мълния" по отношение на процесния полет не е доказан или безспорен по
делото, доколкото за него са представени само частни писмени документи без
обвързваща сила, а мотивите на съда счита за правилни и изцяло съобразени със
задължителната практика на СЕС. Оспорва наведените с жалбата доводи на
въззивника за наличие на извънредно обстоятелство, което би могло да го
освободи от отговорност. Моли жалбата да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция, за което
представя списък по реда на чл.80 ГПК. Релевира възражение за прекомерност по
отношение претендираните разноски по делото на насрещната страна, както и по
отношение тяхната доказаност.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Във връзка с
доводите във въззивните жалби, досежно правилността на първоинстанционния
съдебен акт, е необходимо да се отбележи следното:
Съобразно оплакванията
с въззивната жалба и отговора по нея на насрещната страна, спорни пред
въззивния съд са фактите относно наличието на твърдяното от ответника
"извънредно обстоятелство" – удар от мълния по самолета, с който е
трябвало да се извърши процесният полет, и полагането от ответника на дължимата
грижа, така че да се освободи от отговорност.
Спорният въпрос е
дали е налице "извънредно обстоятелство" по смисъла на регламента, а
именно (Указание 14): "Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на
опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в
случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.
Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач.". В Решение по Дело C-549/07 Friederike
Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane се отбелязва, че
"всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в регламента),
не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване,
предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент", както и
"съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират
като "извънредни" по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент №
261/2004, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в
четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход". Такова виждане е отразено
и в параграф 22 на Решение на съда но ЕС по дело С-315/15 Marcela Peskovб и
Jirн Peska срещу Travel S. a. s. "сблъсъкът на самолета с птица, както и
евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с
операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход
този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв
сблъсък трябва да се квалифицира като "извънредно обстоятелство" по
смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. ". В това решение
се определя също, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
а само когато се докаже, че не са могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки.
Съгласно
практиката на СЕС - Решение по съединени дела C-402/07 и C-32/07 Sturgeon
(параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при
което полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три
часа от първоначалното предвиденото време за пристигане, пътникът има право на
обезщетение, определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно чл. 7,
параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. пътниците
получават обезщетение от 400 евро при закъснение или отмяна на полет, при който
се изминава разстояние между 1 500 километра и 3 500 километра. Съгласно чл. 3,
§ 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от
летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се
прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до
летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага,
освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ
в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е
превозвач от Общността. Съгласно § 2 параграф 1 се прилага, при условие че
пътниците: а) имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая
с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация, като е
предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по
електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически
агент, или ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане; или б) са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператор от
полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.
При така
предявения иск в тежест на ищеца е да установи: 1). че ответникът е въздушен
превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004; 2). че ищецът
е пътник, който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член
по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004; 3). че пътникът и ответникът са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници; 4).
че пътникът е изпълнил задълженията си по договора, 5). че превозът е
осъществен със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява
на отмяна на полета, респ. е бил пренасочен за друг полет, поради което и
пътникът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004; 6). че
полетът е бил над 1 500 км., поради което и размерът на обезщетението е в
претендирания размер от 400 евро.
В настоящия случай
се установява от представения и неоспорен по делото електронен билет, че между страните
в производството е сключен договор за въздушен превоз с начална точка Айндховен
(Нидерландия) и крайна точка София, който е следвало да се осъществи на
07.05.2017г. с полет № W6 4326 и час на
заминаване 16:20 часа.
Като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че разстоянието между
двете дестинации – Айндховен – София е над 1 500 км., както и обстоятелството,
че ищцата се е явила навреме за чекиране на 07.05.2017г. в 16:20 ч.
Приложени и приети
по делото са поръчка за работа № 1333802 както и писмо от Летище София ЕАД, с
приложен към него дневен доклад на ответната авиокомпания за полетите от и до
летище София, предварително планирани за 07.05.2017 г., видно от които полет по
маршрут от София до Айндховен, респективно полет по маршрут Айндховен до София,
са били анулирани, поради удар от мълния /светкавица.
Видно от приетото
писмо с изх. № 94-00-496/05.04.2019 г. на ДП "Ръководство на въздушното
движение – София“, на дата 07.05.2017 г. в 07:15 часа на летище Лутън, Лондон,
когато полет с идентификация WZZ1871, с който
е следвало да се изпълни процесния полет е излетял от Лондон, няма лоши
метеорологични условия и гръмотевична дейност, а единствено дъжд.
От представената
по делото справка от mеtarreader.com, се установява, че на 07 май в 10:00ч. и 10:30 ч.
координирано универсално време, на летище Враждебна, България, е налице
гръмотевична буря.
Ответникът се
позовава на специалната норма на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
според която опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по
член 7 от Регламента, ако може да докаже,
че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Цитираната разпоредба
предвижда изключване на отговорността на превозвача при възникване на
"извънредни обстоятелства". Предвидена е обаче граница на това
изключение (забрана за прилагане на ограничението на отговорността), като е
въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат
избегнати "дори ако са взети всички необходими мерки", т.е. от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. С вземането на всички необходими мерки се цели да бъде избегнато
настъпването на извънредни обстоятелства, а не да бъдат взети мерки с цел
закъснението да остане в рамките на времевия диапазон от три часа, посочен в
чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента. Доколкото дерогира принципа, че
пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 следва да се тълкува стриктно.
В
доказателствената тежест на въздушния превозвач-ответник е да установи
наличието на "извънредни обстоятелства", станали причина за
закъснението/отмяната на процесния полет /чл. 154, ал. 1 ГПК/, като доказването
следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
В случая
ответникът твърди, че полет W6
4326 от Айндховен за София се е състоял на следващия ден – 08.05.2017г., поради
причинена на самолет с рег. № НА-LXН, с който е трябвало да се осъществи
полета, повреда вследствие удар от мълния при предходен полет № WZZ
1871, регистрация ИКАО
същия ден. Събраните по делото писмени доказателства, макар и
частни такива, неносещи подпис на ищеца, сочат наличие на констатирана повреда
на самолет с рег. № НА-LXН на 07.05.2017г. в 10:05ч. местно време, при удар от мълния, доколкото част от тях
изхождат от трето за спора лице. Същите обаче са негодно доказателство да
удостоверят, че повредата е настъпила именно при кацане на самолета на
ответното дружество с рег. № НА-LXН при предходен полет на летище София,
доколкото тези данни са по сведение на служител на ответното дружество. Отделно от това, по спорния по делото въпрос дали
удар от мълния представлява извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде
избегнато дори и при положена дължима грижа и което е извън ефективния контрол
на превозвача, въззивният съд намира, че не е установено по делото. В
съответствие със задълженията на членуващите държави – страни по Конвенция за международно гражданско
въздухоплаване /Конвенцията/, като по данни на официалния сайт на организацията
/www. icao. int/about-icao/Pages/member-states. aspx/, Унгария - където е
регистрирано ответното дружество, също и България, са страни по нея. Конвенцията като международен
договор, ратифициран от НС на Република България, се явява и приложимо в случая
право, което българския съд следва да прилага. Това сочи, че както самолетите
на ответното дружество могат да получават информация, така и операторите на
летищата в държавите – страни по Конвенцията, са длъжни да предоставят
информация за метеорологичните условия по маршрута на полетите /чл. 28 от
Конвенцията/, при което не може автоматично да се приеме тезата на ответното
дружество, че удар от мълния е извънредно обстоятелство, което не е могло да
бъде избегнато при полагане на дължимата грижа. В случая такава грижа е дължима
от превозвача, като същият получава и допълнителна специализирана подкрепа от
органите на държавата по приземяване, съгласно наложените стандарти за
безопасност по смисъла на чл. 37 от Конвенция за международно гражданско
въздухоплаване. Ето защо не следва извод в случая, че удар от мълния е бил
непредотвратим по време на полет
WZZ 1871 на
самолет № НА-LXН, доколкото не се
ангажираха от ответника доказателства, за които той носи доказателствената
тежест, че въпреки всичко изложено по-горе относно спазване изискванията за безопасност
на полета, ударът от мълния по самолет
№ НА-LXН е бил непредотвратим. Описаната
в този смисъл техническа повреда на самолет № НА-LXН, причинила закъснението
на процесния полет № W6
4326 следователно не може да бъде
квалифицирана като извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004, респ. не може бъде отнесена към нито един от примерно
изброените в Съображение 14 от преамбюла на Регламента случаи: политическа
нестабилност; метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет; рискове за сигурността; неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки. Предотвратяването на конкретната повреда не
може да се счита да е извън ефективния контрол на въздушния превозвач, според
изложените по-горе съображения за спазване стандартите по Конвенцията.
Обстоятелството, че превозвачът е спазил минималните правила за поддръжка, като
се е свързал с местната техническа служба не доказва, че същият е взел всички
необходими мерки по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. да
предотврати значителното забавяне на процесния полет.
На второ място, не
се доказа и че ответникът като превозвач, е положил достатъчно грижа да
предотврати забавяне на полет № W6 4326 от Айндховен до София. Видно
от доказателствата по делото, повредите по процесния самолет в резултат на удара
от мълния са констатирани в 10:05
часа на 07.05.2017 г., следователно до процесния час е било възможно да се осигури друг самолет за
изпълнение на въпросния полет, само което би било в рамките на грижата на
добрия търговец, в случая - въздушен превозвач. Тази дължима грижа се извлича
от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от
седмото съображение от преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г., което
установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани
от тях самолети. Особено показателно е и дванадесетото съображение от същия
регламент, което предвижда право на информация на пътниците и подбиране на
подходящи възможности за премаршрутиране. При определяне на дължимата грижа
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. препраща и към Монреалската конвенция за
уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (публикувана ДВ,
бр. 67/2003 г., в сила за България от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично
предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната на полета е била
неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от
един въздушен превозвач. По делото такива доказателства не са предоставени -
ответникът само посочва и представя доказателства, че е имало повреда в един от
неговите самолети, пък била тя и внезапно възникнала, както и че са предприети
действия по отстраняване на констатираните увреждания.
Следва да бъде
посочено също, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен
и категоричен начин, че самолет НА-LXН е бил ударен от светкавица именно по
време на сочения от ответника предходен на процесния полет от Лутън за София. Предвид
последното, ведно с липсата на събрани в производството доказателства, че по
самолета не е имало технически неизправности при излитането му от летището,
осъществявайки полетът, за който ответникът твърди, че самолетът е бил ударен
от мълния (в това число безспорни доказателства, че самолетът е минал задължителна инспекция
преди излитането си от летището в Лутън и какви са били констатациите от тази
инспекция), настоящият съдебен състав
намира, че ответникът не е доказал основателността на възраженията си за
наличие на обстоятелства, изключващи отговорността му по чл. 7, ал. 1 от
Регламента, поради което предявения иск по чл. 7, т. 1, пар. "б" от
Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета следва се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски пред настоящата инстанция се
дължат единствено в полза на въззиваемата страна, като същата е претендирала
такива в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
релевираното от въззивника възражение във връзка с липсата на доказателства за реалното
им осъществяване. По делото е представено
пълномощно от И.П.П. от 24.08.2017г. в полза на „К.“ ЕООД, ЕИК********, по
силата на което последното да я представлява пред съда, с изрично предвидена
възможност същото да преупълномощава трети лица с дадените права и да сключва с
тях договори за правна помощ и съдействие. На 18.12.2019г. И.П.П., в качеството й на „клиент“, чрез пълномощника
си Ж.С.В. – управител на „К.“ ЕООД, ЕИК******** и адв.Б., са сключили договор за правна помощ и процесуално
представителство във връзка с въззивно обжалване на решение № 231838 от
02.10.2019г., постановено по гр. д. № 40024/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 45 състав, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева, като видно от самия договор е уговорено плащане в брой и
отбелязване за получаване на сумата, който в случая служи като разписка. Поради
това въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата
от 300,00 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 231838 от 02.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 40024/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 45
състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.Кфт“, вписано в ТР към МП на
Унгария с дружествен номер Cg.******, чрез клона си „У.Е.У.Кфт. – клон
България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.