мотиви към присъда № 102/ 05.06.2019г. по н.ч.х.д. №5537/ 2018г. по описа на Бургаския районен съд
Производството
по делото е образувано по повод тъжбата на К.Б.М. с ЕГН ********** *** против З.С.С. с ЕГН ********** ***, съдържаща обвинение за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа
обвинението в частната тъжба, както и предявения с нея граждански иск за
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 5000 лева,
ведно със законната лихва от дата на увреждането. Моли съда за признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, да го освободи по
реда на чл.78а от НК от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание в справедлив размер. Претендира разноски по делото.
Подсъдимият
не се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатото обвинение.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Подсъдимият З.С. и тъжителят К.М. били колеги.
Двамата работели в обект на „*****“ООД на територията на гр.Бургас, чийто управител е свидетеля В.М..
На 14.07.2018г. подсъдимият З.С., тъжителят К.М., свидетелят Б.М. и още
двама техни колеги решили да отидат на Бургаските минерални бани и да се
почерпят. Разстоянието до там пропътували с автомобила на подсъдимия З.С.,
управляван от него. След като пристигнали на място се разположили под една
беседка, където си приготвили храна и употребили алкохол. Останали там до 20:00
часа. Преди да си тръгнат решили да закарат единия от колегите им до гр.Камено,
област Бургас. В автомобила били петима души, като подсъдимият С. заел
шофьорското място, а тъжителя М. седнал на задната седалка зад него. Докато
пътували тъжителят на няколко пъти бутнал облегалката на шофьорската седалка. Това
изнервило подсъдимия С., който управлявал автомобила и затова направил
забележка на М.. При поредното натискане на седалката подсъдимият спрял на
разклона за гр.Българово, област Бургас, отворил задната врата и казал на тъжителя
да напусне автомобила. М. се подчинил и без възражение слязъл от него. След
това подсъдимият С. се качил и продължил с останалите пътници към гр.Камено, област Бургас,
тъжителят останал на пътя.
След
като подсъдимият С. закарал колегата си до гр.Камено, област Бургас той и останалите
пътници, в т.ч. свидетеля Б.М. и неустановено по делото лице с име В., тръгнали
да се прибират обратно към гр.Бургас. Подсъдимият предложил да се върнат и да
вземе обратно тъжителя М.. Свидетелят М. посъветвал подсъдимия да го остави да
се прибере сам в Бургас, тъй като е пийнал, но подсъдимият настоял да го
вземат, като им казал, че града е далече.
На около 300-400 метра от разклона за гр.Българово, област Бургас автомобила
на подсъдимия настигнал тъжителя М.. Свидетелят М. и другият пътник в автомобила
– В. го подканили да се качи при тях. Тъжителят не пожелал да се качи, което накарало
подсъдимия да спре пред него на една отбивка.
Последният слязъл от автомобила и казал на М. да се качва. Свидетелят М. видял,
че двамата се дърпат за дрехите и яките и веднага слязъл от автомобила да ги
разтърве. М. не е видял С. да удря
тъжителя, нито да държи метална тръба в ръцете си. Напротив тъжителят М., който
бил много пиян посегнал да удря подсъдимия С.. В крайна сметка подсъдимия и
свидетеля М. успели да качат тъжителя в колата.
Към
20:30 подсъдимият С. се обадил на свидетелката Д.М. – майка на тъжителя, като и
казал да дойде да прибере тъжителя от кв.“Ветрен“. Когато пристигнали в кв.“Ветрен“ тъжителят
слязъл от автомобила на подсъдимия с В. и двамата се качили в автомобила на
свидетелката М.. Последната забелязала, че окото на тъжителя е насинено, а след
като двамата се прибрали в къщи, свидетелката забелязала, че по тялото му има
белези от пръчка.
На
17.07.2018г. тъжителят М. посетил отделението по съдебна медицина при
„УМБАЛ-Бургас“АД. Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение №
137/2018г. при прегледа на тъжителя са установени кръвонасядане
на лицето с травматичен оток, ивичести кръвонасядания
по десен горен крайник и тялото, кръвонасядане по
десен горен крайник. В заключението си съдебният лекар е посочил, че е възможно
травмите да са причинени по време и начин, както се съобщава от
освидетелстваното лице, а именно на 14.07.2018г. около 20:00 часа, след като е
бит от познат по лицето с юмруци, по тялото и крайниците с пръчка. Причинено е
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В понеделник на 16.07.2018г. тъжителят М. не
отишъл на работа. На свидетеля В.М. - управител на „****“ООД бил представен
болничен лист. М. узнал за случилото се на 14.07.2018г. от тъжителя К.М.,
подсъдимия З.С. и свидетеля Б.М., но информацията получена от тях била
различна. Тъжителят му казал, че подсъдимият е излязъл и го е пребил с някаква
тръба. Версията на подсъдимия била, че тъжителят започнал да рита седалката на
автомобила, за което е бил предупреден от него да спре. След като не е спрял да
го прави се е стигнало до саморазправа. От своя страна свидетелят Б.М. потвърдил пред М. казаното от подсъдимия, но заявил,
че видял само, че подсъдимия и тъжителя са се блъскали.
Според
обясненията на подсъдимия на посочената в обвинението дата действително е имало
събиране с още 4 негови колеги –тъжителя К.М., свидетеля Б.М. и още две лица В.
и В. – неустановени по делото. Подсъдимият потвърждава, че накарал тъжителя да
слезе от автомобила му, тъй като не спрял да бута седалка му, докато той
шофирал. След като закарал колегата си до гр.Камено, област Бургас, на връщане
спрял на пътя за да качи тъжителя за гр.Бургас, защото същият бил пиян и не
можел да стои на краката си. Когато го настигнал до подстанцията на
кв.“Ветрен“, подсъдимият забелязал, че тъжителя бил подут и имал ожулване на
челото и малко кръв. Казал му да се качи
в колата, но тъжителят отказал с претекст, че вече го бил оставал на пътя. Тогава
подсъдимият го хванал за тениската и с дърпане го качил в автомобила, след
което се обадил по телефона на свидетелката М. да дойде да прибере сина си от
кв.“Ветрен“.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от показанията
на свидетелите Б.М., В.М. и Д.М., съдебномедицинско удостоверение № 137/2018г.,
и от останалите писмени доказателства по делото, в т.ч. амбулаторен лист,
болничен лист, епикриза и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Б.М.. Същият е пряк-свидетел очевидец на случилото се на 14.07.2018г..Не
е видял подсъдимия да нанася удари на тъжителя с метална тръба, юмрук или с
глава, като категорично заявява, че между двамата е имало само дърпане за
дрехите и яките, което наложило неговата намеса и помощ да качат тъжителя в
колата, тъй като бил много пиян. Свидетелят не забелязал някакви поражения по М.
след това „сдърпване“ с подсъдимия. Показанията
на свидетеля М. са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите
доказателства по делото.
Показанията на свидетеля В.М., макар и същия
да е косвен свидетел са от съществено значение при проверката на
доказателствата, тъй като казаното от него кореспондира напълно с показанията
на свидетеля Б.М. и обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на съдебното
следствие.
Показанията на свидетелката Д.М. бяха ценени
отчасти от съда, предвид нейната предубеденост и заинтересованост, като майка
на тъжителя. Маджарова свидетелства за казаното и от тъжителя, че е бил пребит
от подсъдимия С., като тези и показания са напълно изолирани и не кореспондират
с други доказателствени източници, поради което доказателствена стойност на казаното от нея не беше ценена
от съда.
Обясненията на подсъдимия освен средство за
защита, представляват и гласно доказателствено
средство. В тази насока съдът намери, обясненията на същия за логични,
последователни, добре хронологизирани, кореспондиращи
с показанията на свидетелите, Б.М. и В.М., поради което съдът ги кредитира изцяло.
В
наказателния процес се търси релативната истина, тази която е доказана със
съответните доказателствени средства. При анализа и
оценката на събраните гласни доказателства съдът прецени поотделно и в
съвкупност показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия в
тяхната логическа последователност, възможността за възприемане на
обстоятелствата в конкретната ситуация.
Предвид доказателствената
тежест, съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК от страна на частния тъжител не бе проведено
успешно доказване в съответствие с чл.102 от НПК. При анализа на
доказателствата съдът намери, че инкриминираното деяние не е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Безспорно е, че между страните е имало ситуация,
при която е последвало бутане и дърпане и намеса от страна на свидетеля Б.М..
Липсват доказателства, че подсъдимият е нанесъл побой на тъжителя, чрез удари с
метална тръба в областта на гърдите и дясното рамо, удар с глава в областта на
лявото око и удар с юмрук областта на дясното ухо. Според съда описаните в
тъжбата телесни увреждания на тъжителя - кръвонасядане
по лицето с травматичен оток, ивичести кръвонасядания
по десен горен крайник и тялото, кръвонасядане по
десен горен крайник не могат да бъдат причинени вследствие на бутане и дърпане
за дрехите. Поради тази причина не може да се направи категоричен извод, че тези
увреждания са получени вследствие на
виновно, противоправно действие на подсъдимия. Представеното
по делото съдебномедицинското удостоверение е от дата 17.07.2018г., т.е. 3 дни
след описаното събитие. В съдебномедицинското удостоверение действително са
констатирани увреждания на тъжителя, но заключението на съдебния лекар е с
относителна степен на вероятност за начина, по който са причинени същите, още
повече, че е изминал период от време до освидетелстването им от медицинско
лице. В този ред на разсъждения съдът приема, че въпросните увреждания на
тъжителя са били причинени и получени по друг начин, а не както е описано в
тъжбата, в каквато насока всъщност са и обясненията на подсъдимия.
С оглед на установената по делото фактическа
обстановка, единственият правен извод е за недоказаност на обвинението по
чл.130, ал.1 от НК и като следствие от това съдът призна подсъдимия З.С.С. за
невинен в това, че на 14.07.2018г., на път 1-6 Айтос - кв.„Ветрен”, на около
300-400 метра от разклона за гр.Българово в посока кв.„Ветрен”, нанесъл на К.Б.М.,
ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му нанесъл побой - удари с
метална тръба в областта на гърдите и дясното рамо, удар с глава в областта на
лявото око и удар с юмрук областта на дясното ухо, в следствие на което са му
причинени: кръвонасядане по лицето с травматичен
оток, ивичести кръвонасядания по десен горен крайник
и тялото, кръвонасядане по десен горен крайник,
поради което на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът, след като призна подсъдимия за невинен
по повдигнатото обвинение, намери за неоснователен и недоказан гражданския иск
за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението против подсъдимия за
сумата от 5000 лева, ведно с акцесорния иск за
законна лихва от дата на увреждането. Не се установи виновно противоправно поведение от страна на подсъдимия, поради
което същият беше оправдан, от което следва, че не е деликтно
отговорен спрямо тъжителя. Гражданският иск, ведно с акцесорната
претенция за лихва бяха оставени без уважение от съда, като неоснователни и
недоказани.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала:З.К.