Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Асеновград, 26.09.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд
Асеновград, трети съдебен състав, в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря С.К.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 693 по описа на съда за 2016 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск по чл.
150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК. .
Ищецът Г.М., чрез своята майка и законен представител М. П., моли за увеличаване на присъдена със съдебно решение по гр. дело № 1042/08 г. по описа на РС Асеновград, издръжка, платима от ответника А.С.М., от 80 на 250 лева месечно, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното и изплащане. Претендира заплащане на разноски.
Твърди, че ответникът А.С.М. е негов баща. Твърди, че последният е осъден да му заплаща месечна издръжка със съдебно решение по гр. дело № 1042/08 г. по описа на РС Асеновград в размер на 80 лева месечно, като от постановяване на определената издръжка са изминали повече от осем години, като от тогава е пораснал, разходите, свързани с образованието му възпитанието и отглеждането също. Майката има родени още две деца, за които следва да се грижи и издържа, в отпуск по майчинство е, поради което и доходите и са намалели. Той учи и му предстои кандидатстване, поради което и средства за частни уроци. Страда от плоско стъпало, за което се налага закупуване на ортопедични обувки, които са в размер на около 260 лв. за шест месеца. Твърди се, че ответникът работи, няма други деца, които да издържа, в състояние е да заплаща значително по-висока издръжка, от която се нуждае. Моли искът да бъде уважен изцяло, като и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът А.С.М. счита искът за допустим и основателен до размер на 105 лв. месечно. Заявява, че работи и получава трудов доход от 420 лв., като работата е сезонна, за летния сезон. Оспорва твърденията в исковата молба, че детето има нужда от допълнителни средства за обувки, поради това, че ортопедичните обувки се получават от ДСП Асеновград, както и, че детето има нужда от частни уроци за кандидатстване в друго училище. Моли искът да бъде отхвърлен, над признатия от него размер, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане на ищеца Г.А.М., същият е
малолетен, роден на *** г., като негови родители са М. Х.П. и А.С.М..
Със съдебно Решение № 116/14.10.2008
г. по гр. дело № 1042/2008 г. по описа на РС Асеновград, с
което е било одобрено постигнато споразумение за прекратяване на брака между
родителите на ищеца, с което е бил присъден размер на издръжка, която се е задължил ответника да заплаща на
детето си, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 80 лева
месечно, от влизане в сила на решението, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване. По време на постановяване на съдебното
решение детето Г. е било на 5 години, ненавършени. Няма данни за доходи на
страните.
От постановяване на
това решение са изминали повече от седем години. През това време детето Г.А.М.,
роден на ***., е станало на дванадесет години и десет месеца. Не е спорно, че през
учебната 2016/2017 г. детето ще бъде ученик от седми клас, въпреки, че липсват
представени писмени доказателства за това, то ответника не го оспорва и се
установява от събраните по делото гласни доказателства.
Майката не работи и
не реализира трудови доходи, видно от удостоверение от от НОИ, ТП Пловдив, като получава парично
обезщетение за отглеждане на дете в размер на 340 лв. за последните пет месеца.
По реда на чл. 176 от ГПК призна факта, че получава детски надбавки в размер на
35 лв. месечно.
От представените
удостоверения за раждане на децата К. и Х.Г. е видно, че майката М. Х.П. има
родени още две деца през 2014 г., които са малолетни.
Видно от
представения договор е, че бащата работи по трудово правоотношение, за което
получава трудово възнаграждение в размер на 420 лв. месечно.
Ищецът е подпомаган
от АСП, ДСП Асеновград, за изработване на ортопедични обувки.
Разпитани в съдебно
заседание свидетелят П., баба на ищеца, заяви, че детето живее при майка си, в
нейно жилище, за което не заплащат наем, но поемат всички консумативи и разходи.
Заяви, че детето поддържа връзка с баща си, който не заплаща регулярно
присъдената издръжка. Твърди, че детето е ученик в седми клас, като са му
необходими дрехи, ортопедични обувки и стелки, учебни помагала като се налага и
заплащане на частни уроци по английски, тъй като е с понижен успех. Заявява, че
детето получава подаръци от баща си по поводи, но не знае да получава пари от
него.
Свидетелите на
ответника – Г., майка на ответника и баба на ищеца и Г., брат на ответника,
установиха също, че детето ходи на училище, че има нужда от обувки, дрехи,
раница за училище, средствата за които се поемат от двамата родители,
необходими са ортопедични обувки, които се изработват два пъти годишно и
закупуване на стелки, също два пъти годишно, които са на стойност от 70 до 100
лв. чифта. Твърдят, че ответникът е закупил телефон на сина си на значителна стойност,
над 200 лв., както и подаръци за рожденни дни.
Събраните
свидетелски показания съдът прецени, като взе предвид роднинската връзка на
свидетелите със страните по делото, но прие истинни, с изключение на
показанията на свидетелите на ответника за стойността на подарения телефон, за
който има представени писмени доказателства за заплатена стойност 189,90 лв. От
така събраните свидетелски показания безспорно се установи, че нуждите на
детето са пораснали, че непосредствените грижи за детето се упражняват от
майката, че бащата закупува подаръци, но не заплаща регулярно задълженията си
за издръжка на детето, както и, че то има нужда от обичайните средства за
отглеждане на дете на неговата възраст, посещава училище и има необходимост от
подпомагане в обучението, поради слаб успех, както и от закупуване на
ортопедични стелки на стойност около 140-200 лв. годишно, както и изработване
на ортопедични обувки, за което се подпомага от ДСП Асеновград. В тази част
свидетелските показания се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства.
При събраните
доказателства и така установените факти, съдът приема, че е налице съществена и
трайна промяна на обстоятелствата от постановяване на предходното решение за определяне
на размера на присъдената издръжка по гр.
дело № 1042/08 г. по описа на РС Асеновград, с което е определен размера на
дължимата издръжка на детето Г. от ответника в размер на 80 лв..
От постановяване на
предходното решение са изминали повече от седем години и единадесет месеца, през което време е променена възрастта на
детето, а с оглед това съществено и трайно са се изменили и нуждите му. Детето
вече е ученик и се нуждае освен от средства за храна, облекло и консумативи за
домакинството, така и от средства за обучение. С оглед здравословното му
състояние са му необходими освен ортопедични обувки, за които получава
подпомагане от ДСП Асеновград, и стелки, чиято цена е около 140 – 200 лв.
годишно. В период е на бурен растеж, като се нуждае както от здравословна и
калорична храна, така и от средства за подпомагане на обучението му, за размера
на средствата за което не се събраха свидетелски показания. Икономическите
условия в страната са се изменили също трайно и съществено, което е видно и от
променения размер на минималната работна заплата за страната от 220 лева на 420
лв., с чийто размер и законът обвързва минималните средства за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете.
Доказа се и промяна
в семейния статус на майката. След постановяване на предходното решение, през
2014 г., са родени две деца от майката на ищеца, които са малолетни и за които
майката на ищеца има задължение да се грижи и издържа.
Не се доказа
възможността на родителите да осигуряват издръжката на ищеца чрез други доходи
или имущества. Съдът не взема предвид получените подаръци от детето, тъй като
издръжката е за задоволяване на ежедневни нужди на детето от нормално
съществуване, а това, че бащата си позволява скъпи подаръци за детето не го
освобождава от задължението му да покрива неговите ежедневни, непосредствени
нужди от издръжка.
Съгласно чл. 142 СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има нужда от
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка за
едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата за
страната, която от 01.01.2016 г. е 420 лева, или минималният размер на издръжка
за дете е 105 лева. Това са и обстоятелствата, които съдът следва да прецени,
конкретно, за всеки отделен случай – нуждите на детето от средства за издръжка
и възможностите на родителите, които я дължат, като няма нормативно определен
размер с оглед възрастта на децата, от които да се ръководи.
При така
установените факти съдът приема, че се е променил съществено размерът на
необходимите средства за издръжка на детето, определен със съдебно решение от
2008 г., което обстоятелство е безспорно между страните, или при новите
обстоятелства съдът приема, че за издръжката на детето, с оглед възрастта му,
както и с оглед възможността на родителите му, са необходими месечно в пари и
грижи поне по около 270 лева на месец, участие в които следва да вземе и бащата,
независимо, че се установи, че същият получава трудови доходи в размер на
минималната работна заплата за страната, но няма задължения за издръжка на
други лица, работоспособен е и следва да поеме безусловното си задължение да
покрива нуждите на детето си от издръжка. Бащата следва да поеме по-голямата
част от задължението за издръжка на детето, тъй като майката упражнява
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му, а и има задължения за
издръжка на други две малолетни деца. Задължението за издръжка е безусловно и
следва ответникът, в изпълнение на задълженията си да издържа роденото си дете,
да реализира доход за заплащане на издръжка в размер на 160 лв. месечно, а
майката да поеме останалата част, ведно с непосредствените грижи за детето, тъй
като също следва в изпълнение на задължението си да се грижи за детето да
реализира доход за издръжката му. Искът в останалата му част е прекомерно
завишен, с оглед възможностите на бащата, и следва да бъда отхвърлен.
Издръжката в така
определения размер се дължи от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2016
г., до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или
изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението. Държавната такса в
размер на 4 % върху увеличения размер на издръжката за три годишните платежи в
размер на 115,20 лв., следва да се заплати по сметка на РС Асеновград от
ответника.
И двете страни са
направили искане за присъждане на разноски, като са представени договори за
адвокатска защита и съдействие с отбелязано заплащане в брой на уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. И двете страни имат право на
разноски съответно за уважената и отхвърлена част от иска (ищецът на 192 лв.,
ответникът на 108 лв.). По съразмерност и компенсация следва ответникът да
заплати на ищеца сумата от 84 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес ***, да заплаща на Г.А.М., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител М. Х.П., с ЕГН: **********,***,
издръжка в увеличен размер от определения с решение № 116 / 14.10.2008 г. по гр. дело № 1042/2008
г. по описа на АРС, от 80 лв., в размер на
160 лв. (сто и шестдесет лева)
месечно, начиная от 27.04.2016 г. до настъпване на пълнолетие или друга причина
за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от падежа до окончателно изплащане на задължението, както
и сумата от 84 лв. (осемдесет и
четири лева) разноски в производството, като иска в останалата му част до 250
лева отхвърля.
ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметката на
РС Асеновград сумата от 115,20 лв. (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки)
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването
му – 26.09.2016 година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Районен съдия: