Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 10.06.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети май през две
хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц.К.
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 930 по описа за
Установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и конститутивен
иск по чл.537, ал.2 ГПК, вр.587ГПК и вр.чл.70, ал.1 от ЗС.
Производството е образувано по искова
молба на ищеца М.И.Г., ЕГН **********, действаща лично и съгласието на майка си
Я.П.В., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Н. Ц.
от САК, против Б.Г.М., ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, както и конститутивен иск по чл.537,
ал.2 ГПК, вр.587ГПК и вр.чл.70,
ал.1 от ЗС - за признаване за установено по отношение на Б.Г.М., ЕГН: **********
***, че М.И.Г., ЕГН: **********
*** *, № 1А, вх. А, ет. 4, ап. 19, е собственик на следния
недвижим имот, находящ се в ***”, без посочен
административен номер, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА на 190 кв.м. /по доказателствен нотариален акт, а в действителност с РЗП около
600 кв.м./, изградена на два етажа върху дворно място общинска собственост от
500 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху същото дворно място,
съставляващо парцел XXV, общински, в квартал 207 по плана на гр. Велинград, при
съседи на мястото: парцел XXVI, общински, с отстъпено право на строеж на Т.О.;
парцел XXIV, общински, с отстъпено право на строеж на М.М.
и улица, който имот е описан в нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
429, том III, per. № 3692, н. дело № 555/99г., на
нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, който нотариален акт е вписан в СВ с акт
№ 188, том IV, дело № 1319 от 10.12.1999г.; както и да се обезсили нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка - давностно владение с № 30, том I, per.
№ 178, н.д. № 29 от 16.02.2011г. на нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, който
нотариален акт е вписан в СВ с акт № 144, том I, дело № 101 от 16.02.2011 г.,
по силата на който Б.Г.М., ЕГН: **********
***, е признат за собственик на описания недвижим имот.
Ищецът твърди, че е
дъщеря и единствен наследник по закон на починали си баща И.Р.Г. с ЕГН: **********. На 10.12,1999г., с
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 429, том III, per.
№ 3692, н. дело № 555/99г., на нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, който
нотариален акт е вписан в СВ с акт № 188, том IV, дело № 1319 от 10.12.1999г.,
И.Р.Г. с ЕГН: **********, придобива от Г.Б М. и съпругата му А.г М.а,
следния недвижим имот, находящ се в ***”, без посочен
административен номер, а именно: ЖИЛИЩНА
СГРАДА на 190 кв.м. /по доказателствен нотариален акт, а в действителност с РЗП
около 600 кв.м./, изградена на
два етажа върху дворно място общинска собственост от 500 кв.м., ведно с
отстъпено право на строеж върху същото дворно място съставляващо
парцел XXV, общински, в квартал 207 по плана на гр. Велинград, при съседи на
мястото: парцел XXVI, общински, с отстъпено право на строеж на Т.О.; парцел
XXIV, общински, с отстъпено право на строеж на М.М. и
улица.
На 16.12.2005г. Б.Г.М.
*** искова молба против М.И.Г., на основание на която е образувано гр. д. №
621/2005г. В исковата молба Б.М. твърдял, че на 08.01.2001г. е сключил с И.Г,
предварителен договор за покупко-продажба на описания по-горе имот, като е
поискал на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД договорът да бъде
обявен за окончателен. Делото приключило с влязло в сила решение №
731/14.12.2010г., постановено по гр.д. № 1494/2009г. на ВКС, трето гражданско
отделение, с което искът на Б.М. против М.Г. бил отхвърлен изцяло.
Преди това и още на
14.04.2005г. М.Г. сключила с Д.А.Г., предварителен договор за покупко-продажба
на описания по- горе недвижим имот. В процеса на подготовката на документите за
сключване на окончателен договор страните установили, че Б.М. е образувал пред
Велинградски PC гр. д. № 621/2005г. с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
След известно изчакване спорът да приключи, купувачът се отказва от сделката
поради възникналия за него риск от висящия процес. В резултата този
предварителен договор бил прекратен по взаимно съгласие на 05.11.2008г., със
споразумение от същата дата.
В началото на 2015г. М.Г.
намерила друг купувач, с когото решили да пристъпят към сключване на договор за
покупко- продажба, но когато предприели действия, за
да се снабдят с данъчна оценка и скица за имота, от община Велинград им
съобщили, че имотът има нов собственик и той е Б.М..
След справка в Служба
по вписванията се установило, че за същия недвижим имот, Б.М. се е снабдил с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка -
давностно владение с № 30, том I, per.
№ 178, н.д. № 29 от 16.02.2011г. на нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, който
нотариален акт е вписан в СВ с акт № 144, том I, дело № 101 от 16.02.2011г.
Настоява се на това,
че ответника Б.М. не е станал собственик на процесния
недвижимия имот, описан по-горе и в двата нотариални акта, тъй като не е владял
този имот за себе си, за да има възможността да го придобие, въз основа на давностно владение. Твърденията, които са послужи на
нотариуса, като основание за съставяне на констативния нотариален акт не
отговаряли на истината и поради това този нотариален акт следвало да се
обезсили.
Ищеца твърди също, че
нито тя - М.Г., нито наследодателят й И.Г някога са предавали владението върху процесния недвижим имот на Б.М., но дори да се приеме, че
той го е владял за известен период, то това владение не е продължило достатъчно
дълго и в никакъв случай не е постоянно и необезпокоявано. Дори да е имал
качеството на владелец за определен период, то течението на придобивната
давност е прекъснато от сключеният на 14.04.2005г. предварителен договор, между
М.Г. и Д.А.Г.. От този договор ставало ясно, че владението върху имота е
предадено на Г.Б в деня на подписването на договора /14.04.2005г/ и е
продължило до прекратяването на договора по взаимно съгласие на 05.11.2008г.
Освен това, с
образуването пред Велинградски PC на гр. д. № 621/2005г., на основание чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД, Б.М. недвусмислено признавал, че М.Г. е собственик на процесния имот, като това признание е достатъчно за да се
направи обоснован извод, че Б.М. е нямал намерението да владее имота като свой.
Поради което и счита, че Б.М. не е владял непрекъснато и несмущавано през
10-годишен период, за да може да стане собственик на основание на придобивна давност.
Поради факта, че
ищеца е собственик, притежавайки нотариален акт, а и владее процесния
имот необезпокоявано от датата на придобиването му и поради обстоятелството, че
ответникът оспорва това нейно право, като се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, за нея бил налице правен интерес да предяви настоящия
иск, с които да се установи със сила на присъдено нещо, че е собственица на
описаните по-горе недвижими имоти, че ответникът не е собственик на същите
процесии имоти, както и да се обезсили нотариалния акт на Б.М..
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска постановяване на решение, с което да се признае
за установено по отношение на Б.Г.М., ЕГН: ********** ***, че М.И.Г., ЕГН: ********** *** *,
№ 1А, вх. А, ет. 4, ап. 19, е
собственик на следния недвижим имот, находящ
се в ***”, без посочен административен номер, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА на 190
кв.м. /по доказателствен нотариален акт, а в
действителност с РЗП около 600 кв.м./, изградена на два етажа върху дворно
място общинска собственост от 500 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж
върху същото дворно място, съставляващо парцел XXV, общински, в квартал 207 по
плана на гр. Велинград, при съседи на мястото: парцел XXVI, общински, с
отстъпено право на строеж на Т.О.; парцел XXIV, общински, с отстъпено право на
строеж на М.М. и улица, който имот е описан в
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 429, том III, per.
№ 3692, н. дело № 555/99г., на нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, който
нотариален акт е вписан в СВ с акт № 188, том IV, дело № 1319 от 10.12.1999г.;
както и да се обезсили нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка - давностно владение с № 30,
том I, per. № 178, н.д. № 29 от 16.02.2011г. на
нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, който нотариален акт е вписан в СВ с акт
№ 144, том I, дело № 101 от 16.02.2011 г., по силата на който Б.Г.М., ЕГН: ********** ***, е признат за
собственик на описания недвижим имот. Претендира и разноски.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за
разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и приложенията са връчени на
ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В определения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В отговора си не оспорва
допустимостта на иска, но оспорва неговата основателност., по ради следното:
Твърди, че през 1992 год. бащата му Г.Б М. и дядо му Б.Г.М. наели под наем
стопанска сграда в двора на АПК - Велинград. В тази сграда започнали да
изработват дървена дограма, интериорни врати и други дърводелски изделия. В
хода на работа си се запознали с Л.И., който им възлагал различни поръчки. АПК
Велинград разпродало имуществото си, включително и сградата, в която те
работели. Първоначално обектът ,който ползвали под наем Г.М. и баща му Б.М. бил
закупен от ЕТ”Експрес- Оля Терзиева”- собственост и представлявана от О.Й.Т., правоимаща, работеща към този момент в АПК- Велинград. С нот.акт № 134,том 3, н.дело №913/1994 год. ЕТ”Експрес- Оля
Терзиева” продал стопанския обект на ЕТ”Ливи- Л.И.” С
нот.акт 168,том 1, н.д.№500/1997 год. ЕТ”Ливи-Л.И.” продал на И.Р.Г. парцел XVI1 в Стопански двор №1
на бившето АПК,целия с площ 4 507 кв.м., ведно с построената в него едноетажна
масивна сграда на площ от
През същия този
период през 1994 - 1995 год. Община Велинград отстъпила право на строеж на
бащата на ответника- Г.Б М. върху общинска земя, съставляваща парцел XXV в
квартал 207 по утвърдения регулационен план на гр.Велинград, за жилищна
сграда/това е процесната сграда/.В периода 1995- 1999
год. бащата на доверителя ми реализира правото на строеж и жилищната сграда
била построена.
Родителите на
ответника искали да закупят стопанския обект, но не разполагали с необходимите
средства, тъй като към този момент строяли процесната
сграда. Доверителят ми работел в дърводелския цех заедно с родителите си и за
него , а и за родителите му било изключително важно да запазят дейността си в
цеха. Така се стигнало до запознанството им с И.Г . Срещнали се с него ,
изразили желание пред него да закупят цеха ,но споделили,че в момента не
разполагат с необходимите средства. И.Г им заявил ,че е съгласен вместо да му
платят цената на стопанския обект да получи собствеността върху сградата и ако
те съберат в един сравнително разумен срок пари,той ще им продаде къщата.Ако не
успеят той ще я продаде на друго лице. При тази договореност взели решение,да
направят замяна на двата недвижими имота В резултата на 10.12.1999 год. била
извършена замяна на недвижими имоти, така както е описано в исковата молба. По
силата на тази замяна извършена с нот.акт №429,том 3
,р.№3692,н.д.№555/99 год. на н-с Г. Халачев, родителите на ответника – Г.М. и
съпругата му А.Г.М. прехвърлили собствеността върху процесната
жилищна сграда на И.Р.Г. , а той им прехвърлил собствеността на дворно място от
4 507 кв.м. в бившия двор № 1 на АПК-Велинград ведно със застроената в същото
дворно място едноетажна масивна сграда на 679 кв.м.
Работата в
дърводелския цех в този период била успешна .За около година събрали парите.
Поради това и ответника и родителите му взели решение къщата да бъде купена от
него. Към края на 2000 год. се срещнали с И.Г ,казали му че са събрали с парите
и той изразил готовността си да продаде сграда. И.Г ги уведомил, че ще предостави пълномощно на Л.И., той ще го представлява и всички отношения да се уредят чрез него,
включително и получаването на продажната цена.
Бил сключен и
ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ по силата на който
на 08.01.2001г. ответника закупил от И.Р.Г., представляван от
пълномощник си Л.Г.И. процесния недвижими имот. В т.II от този договор страните заявили, че
продажбата ще бъде осъществена по нотариален ред в едномесечен срок ,
тъй като сделките са били спрени, поради, което не могло да се сключи договора
за продажба по нотариален ред и купувача да се снабди с нотариален акт. Освен
това по силата на точка IV-та от същия Предварителен договор купувачът Б.Г.М.
влязъл във владение на имота предмет на договора от деня на подписването му.
Тъй като на
25.01.2001г. И.Р.Г. починал / прострелян/, поради това и станало невъзможно
осъществяване на сделката по нотариален ред, така както било договорено.
Родителите на ответника се срещали с хора от обкръжението на покойния вече И.Г,
които ги успокоявали, че проблема ще се реши, а освен това имало договор за
продажбата на имота. След консултация ответника разбрал, че трябва да се
предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Такъв и
предявил във Велинградски районен съд, по който било образувано гр.дело
№621/2005 год. По това дело по силата на издадено съдебно удостоверение Б.Г.М.
се е снабдил с Удостоверение за
наследници №000016/11.01.2006 год. от Община София р-н Триадица, в което е удостоверено било
посочена, че И.Г е починал на 25.01.2001 год., че е неженен и единствен законен наследник е неговата майка-
ответницата М.И.Г. ЕГН**********, представлявана в съдебното
производство от адв.Ц..
В съдебно заседание
проведено на 18.11.2008 год. бил конституиран нов ответник - М.И.Г. - дъщеря с ЕГН **********, с
оглед на новото представено от адв.Ц. удостоверение
за наследници, в което тя била вписана, като негов законен наследник.
Искът бил отхвърлен,
тъй като надлежния ответник - дъщерята М.И.Г. е била конституирана, като страна
в процеса след изтичане на петгодишната погасителна давност за предявяване на
иска за обявяване предварителния договор за окончателен. В този смисъл били мотивите
на ВКС в решение № 731/14.12.2010 г. по гр.д.№ 1494/2009 г. на ВКС.
По късно и на
16.02.2011г. ответника -Б.Г.М. бил признат за собственик върху процесния недвижим имот чрез обстоятелствена проверка по давност.
Нотариусът постановил, че от деня, в който М. е установил владението върху процесния имот, а това е 08.01.2001г. до деня на издаване
на нотариалния акт, с който е признат за собственик са изминали повече от десет
години , и че през тези години Б.М. е владял имота като свой, никой не му е
пречил, никой не му е спорел, никой друг не е предявявал претенции за този
имот. Свидетелите са установили по едни непротиворечащ начин, че Б.М. и
неговите родители са тези които стопанисват имота, те го поддържат, ограждат,
че никога никой друг не е идвал в този имот, а свидетели имат ежедневни лични
възприятия.
Твърди също, че освен
него и неговите родители, никой друг не е имал достъп до този имот. След снабдяването
си с нотариален акт, ответника възложил и били одобрени проекти за
преустройство на съществуваща жилищна сграда в къща за гости. Подготвил
необходимите документи за финансиране и кандидатствал, но не му била предоставена
финансова помощ.
Ответника счита също,
че представените от ищеца с исковата молба Предварителен договор от 14.04.2005г.,
подписан между Я.П. П., като законен представител на малолетното дете М.И.Г. и Д.А.Г.
за продажба на процесния недвижим имот и Споразумение
от 05.11.2008г., са частни документи, при което и посочената в тях дата има
действие само между страните, но не и за трети лица, какъвто е ответника. А и въпросните договор и споразумение да са
създадени ,за да послужат в настоящето производство чрез вписаното в тах на изявление, че се предава владението на процесния имот в деня на подписването. Поради това и
оспорвам истинността на предварителен договор от 14.04.2005г. и Споразумение от
05.11.2008г. В тази връзка твърди, че нито купувача по този договор, нито пък
ищцата - нейния законен представител са посещавали имота и не са извършили
действията, чрез които да са прекъснали придобивната
давност текла за ответника. А и законния представител не може да извършва
действия на разпореждане с имот собственост на малолетно дете, каквото счита да
е предаването на владение. Поради което счита, че наред с това да е неистински,
този предварителен договор да е и нищожен, в частта относно предаването на
владението.
Ответника твърди
също, че владението върху процесния имот е било вече предадено
на него с подписването на Предварителен договор от 08.01.2001г. А ищцата, като
наследник по закон на покойния И.Р.Г. и негов правоприемник е обвързана от
всички извършени от наследодателя й
правни действия . Поради това и намира твърдението на ищеца, че придобивната давност е прекъсната със сключения на
14.04.2005г. Предварителен договор за неоснователно. Освен това сочи, че
давността се прекъсва само на някое от основанията посочени в чл.116 ЗЗД, вр. чл.84 ЗС, и на
чл.81 ЗС, в каквато насока ищеца не е изложил съображения, а и няма твърдения.
Настоява се на това,
че неоснователно е твърдението на ищеца,че предявения от Б.М. иск по чл.19,ал.
3 ЗС е признание от него, че М.Г. е собственик на имота. Счита, че с
предявяването на иска по чл.19,ал. 3 ЗС ответника е реализирал правото на
купувача по предварителния договор да поиска обявяването на договора за
окончателен. Това не е акт, с който той признава собствеността на ищцата, а е
заявено правото на купувача да поиска съда да обяви за окончателен един
предварителен договор. Ищецът е реализирал потестативното
си право, чрез което да се наложи правно промяна в правоотношенията между две
лица, едното от които е продавач, а другото купувач..
Ответника твърди още,
че никога дори за ден никой друг освен него не владял процесния
имот, като и единствено той и неговите родители са тези които са го
стопанисвали. А е получил владението върху процесния
имот на 08.01.2001г.., при подписването на предварителния договор и това е
началния момент от който е отпочнал владение за себе
си. Поради това и оспорва като невярно, че ищцата владее процесния
имот необезпокоявано от датата на придобиването. Това твърдение е в
противоречие със заявено от самия ищец, че владението върху имота е било
предадено на Д.А. Г. 14.04.2005г и той го е владял до 05.11.2008г., когато е
подписано споразумението.
Твърди
и Предварителния договор да правното основание за установяване на владението
върху имота , от който момент той е започнал да владее имота за себе си, като
свой - постоянно,непрекъснато,спокойно, явно в продължение на повече от десет и
го е придобил при условията на чл.79,ал.1 ЗС.
По тези съображения се иска отхвърляне иска. Претендира и
разноски.
В
о.з. ищецът чрез пълномощника си адв.Ц. подържат
изцяло исковете, с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответника, чрез
пълномощника си адв.Б., подържа възраженията си срещу иска на ищеца, с
подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, както и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
По делото не се спори, че
ищеца – детето - М.И.Г. е
дъщеря и ката такава единствен наследник на починалия на 25.01.2001г. свой баща
И.Р.Г. с ЕГН **********, а и същото се установява от представеното
Удостоверение за наследници №1402/07.10.2008г.
и Удостоверение за раждане от ***г. издадено въз основа на Акт за
раждане №195/09.08.2001г. на р-н Лозенец, гр.София.
От
представения НА за замяна на недвижими имоти № 429/10.12.1999г., вписан в СВ
с акт № 188, том IV, дело № 1319 от 10.12.1999г. се установява, че И.Р.Г., чрез
пълномощника си адв.Ш., е прехвърлил на Г.Б М. и
съпругата му А.Г.М., правото на собственост върху имота –Дворно място от 4507 квм., находящо се извън
регулацията на гр.Велинград и в бившия Стопански двор №1 на АПК, ведно със
застроената в него масивна сграда на 679 кв.м. и желязна ограда около парцела,
който е с данъчна оценка от 26288,40лв. А в замяна на това Г.Б М. и съпругата
му А.Г.М. са прехвърлили на И.Р.Г., правото на собственост върху имота – Жилищна сграда на 190 кв.м. изградена
на два етажа в дворно място представляващо УПИ-ХХV- общински от кв.207 по плана
на Велинград с площ на дворното място от 500кв.м, ведно с отстъпеното право на
строеж в същото дворно място, което е с данъчна оценка от 41193,50лв.
По
делото са представени и Договор за отстъпено право на строеж от 09.11.1994г. и
Договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 03.04.1995г., от
които се установява, че на Г.Б М. – баща на ответника Б.М. /според удостоверени
за родствени връзки/ е отстъпено право на строеж на жилищна сграда - Къща в
УПИ-ХХV- общински от кв.207 по плана на Велинград с разгъната площ от 650 кв.м.
по одобрен проект.
Представени
са и доказателства НА №124/1994г., протокол за съдебна делба и НА №168/1997г.,
от които само се установява как е променян титуляра
на собствеността на имота Дворно място
от 4507 квм., находящо се
извън регулацията на гр.Велинград, с
който Г. е заменил своя имот за имота – жилищната сграда на М..
От
представения от ответника Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 08.01.2001г. се установява, страни по него да са И.Г, действал чрез
пълномощника си Л.И.- като продавач и ответника Б.Г.М. – като купувач. По
силата на този договор страните са се споразумели, че продавача продава на
купувача следния имот: Жилищна сграда на 190
кв.м. с РЗП 650кв.м., изградена на три етажа в груб завършен вид, без да е
довършена отвътре, построена в дворно място представляващо УПИ-ХХV- общински от
кв.207 по плана на Велинград с площ на дворното място от 500кв.м, ведно с
отстъпеното право на строеж в същото дворно място, за сумата от 45000лв., която
е предадена на пълномощника на продавача и получена от него при подписване на
договора. Според т.? от него страните са договорили и задължение на продавача в
срок от един месец от започване изповядване на сделки в съдебния района на
Велинград, да сключат окончателен договор за продажбата и оформят сделката в
нотариален акт. А според т.4 от същия предварителен договор, купувача влиза във
владение на имота в деня на подписването на договора.
Страните не
спорят и по обстоятелството, че ответника е предявил на 16.12.2005г. иск против
майката на И.Р.Г. с ЕГН ********** – М.Г. иск по чл.19 от ЗЗД за обявяване на
сключения между него и И.Г, чрез пълномощника му Л.И. – Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.01.2001г. По този иск е било образувано
първоначално гр.д.№ 621/2005г. на РС Велинград. Като и производството по така
предявения иск по чл.19 от ЗЗД е
приключило с Решение №731/14.12.2010г на ВКС, като иска е бил отхвърлен. Не се
спори и по обстоятелството, че до този резултат се е стигнало, тъй като
предявения от М. иск е бил насочен срещу майката на Г., а към момента в който е
насочен срещу действителния наследник – дъщерята М.Г. е бил изтекъл преклузивния срок от
5 години.
От
представения от ищеца Предварителен договор от 14.04.2005г. се установява,
страни по него да са малолетното дете М.Г., действала чрез майка си Я.П.- като
продавач и Д.А.Г.– като купувач. С него продавача се задължил да продаде на
купувача собствения си недвижим имот описан в НА за замяна № 429/1999г., а
именно: Жилищна сграда на 190
кв.м. с РЗП около 600кв.м., изградена на два етажа в дворно място
представляващо УПИ-ХХV- общински от кв.207 по плана на Велинград с площ на
дворното място от 500кв.м, ведно с отстъпеното право на строеж в същото дворно
място, за сумата от 55000 евро. Въпросната покупна цена е уговорено да се
запрати на два пъти – 5000евро платени в деня на подписване на договора и
50000евро при подписване на окончателния договор, платими по банков път. В
т.5.2 и 5.3 страните са договорили, че продавача се задължава да предаде
владението на имота в деня на подписване на договора, който служи е за
доказателство, че продавача е изпълнил задължението си да предаде владението, а
купувача и заявява да приема владението на имота в вида в който представлява в
момента –сграда изградена в груб вид с тухлени стени, без дограма и покрив с
плоча и наредени дървени дъски без керемиди.
Видно
от представеното Споразумение от 05.11.2008г. страните по горния Предварителен договор
от 14.04.2005г., са го прекратили по взаимно съгласие между тях на същата дата,
като е върната платената сума от 5000 евро. А освен това според т.3 от споразумението
е предадено обратно и владението на имота, предмет на предварителния
договор,/т.е. на процесния имот/, описан в същия вид
- сграда изградена в груб вид с тухлени стени, без дограма и покрив с плоча
и наредени дървени дъски без керемиди.
От представения НА
№30/16.02.2011г. за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка
- давностно владение на нотариус Георги Халачев, е
вписан в СВ с акт № 144, том I, дело № 101 от 16.02.2011 г., се установява, че
с него е признат за собственик ответника Б.Г.М., ЕГН: ********** ***, на
описания недвижим имот, а именно: Жилищна сграда, двуетажна масивна на
застроена площ от 162 кв.м. и Гараж –масивен с площ от 38 кв.м., построени в
дворно място УПИ-ХХV- общински от кв.207 по плана на Велинград с площ на
дворното място от 500кв.м.
От тези
писмени доказателства безспорно се установява, че към момента собственик на процесния имот е ответника Б.Г.М., по силата на посочения
по-горе НА №30/16.02.2011г. за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка.
Този факт
обосновава и правния интерес на ищеца, да иска да бъде установено, че той е
собственик на имота, както и да иска обезсилване на констативния нотариален акт
на ответника, който ге легитимира като собственик.
Ответника е потивопоставил възражение за придобиване на процесния имот от него по давност, тоест за придобиване на
собствеността на оригинерно основание.
Във връзка с наведеното възражение за придобиване на имота по давност,
съдът съобрази следното:
Когато се твърди придобиване на собственост, въз основа на давностно владение, следва да се докажат следните факти-
основанието, на което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян
имотът и непрекъснатост и необезпокояваност на
владението.
Когато основанието е възмездно, но е опорочено поради липса на форма,
какъвто е настоящия случай, законодателят е приел, че владелецът е
добросъвестен и е достатъчно да се владее в петгодишен срок, за да стане
собственик, /в този см. решение № 520/05.08.2010 г. по гр. дело № 1070/2009 г.
постановено на осн. чл. 290 ГПК
по обуславящите изхода на делото материално правни въпроси, свързани с
приложното поле на чл. 77
и чл. 79 от ЗС/,
като е достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание.
Следователно, доколкото ответника твърди, че упражнява фактическа власт
върху имота на правно основание, годно да го направи собственик, то в негова
тежест, в качеството на добросъвестен владелец, е да установи началната дата на
владението, упражняването на фактическа власт върху вещта, непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на петгодишен срок, считано от 08.01.2001г., на
която дата е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот – жилищна сграда, построена в УПИ ХХV от
кв.207.
За доказване на тези обстоятелства твърдени от ответника, респективно за
опровергаването им по делото са разпитани трима свидетели на ответника и двама
свидетели на ищеца.
От показанията на свидетелите на
ответника Г.Д. – съсед и В.П., както и Г.М. – баща на ответника, при съвпадение
на същите се установява следното: процесната къща е
строена от бащата на ответника –Г.М. преди около 20 години. Построили са я в
груб строеж за няколко години 4 или 5, след което строителството е било спряно.
От тогава и до момента по къщата не продължавано строителство и тя е във вида в
който е била при спирането му, т.е. на груб строеж без врати и прозорци. Още
докато се строяла къщата всички знаели, че тя ще е на Б.М.. На всички било
известно, че къщата е на М., а те сами заявявали, че къщата си е тяхна. Първоначално
дворното място било оградено, като била построена ограда с ниска плътна
бетонова част и върху нея имало дървена ограда. В последствие малко след
спиране на строителството останала само плътната част, тъй като дървената част
била открадната. От тогава и до момента никога не имало поставено друга ограда.
Конкретно св. Д. твърди, че е преминавал свободно с животните си, които водел
за паша през двора, а и в него имало трева. През
изминалите около 15 години от спиране на строителството единствено ответника Б.М.
и баща му са посещавали периодически къщата, за да наглеждат този имот. Те
поставяли и отново на няколко пъти капаци, за не се влиза в имота и в къщата,
но отново били открадвани. Ответника и баща му поставяли и дъски, за да
преграждат входа към къщата. Свидетел Д. твърди също, че преди повече от 5-6
години е видял Б.М. да майстори нещо по къщата – премествал тухли, и градил нещо с тухли, за да я укрепи, а
укрепвал и дървената конструкция на покрива, тъй като бил започнал да загнива.
Никой друг освен тях свидетелите не са виждали да посещава имот. А не бил
виждал и да идва кола или да се поставя ограда от мрежа. Същото твърди и св.П..
Според свидетеля Д. никога не имало поставена ограда от мрежа, а той е минавал
всеки ден от там до пред 7 години.
Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели,
тъй като те не само са дадени от лица лично възприели фактите, а и двамата от
тях са незаинтересовани от изхода на спора, но и кореспондират с писмените
доказателства по делото и конкретно с данните от прието Нотариално дело № 29/2011г. на нот.Халачев.
В него се съдържат показания на и на други свидетели в нотариалното
производство, с идентични твърдения на тези свидетели.
.
Предвид изложеното от свидетелите, както и от съдържанието на
Предварителния договор за продажба от 08.01.2006г., в който изрично е посочена
да се предава владението на процесния имот, съдът
приема за установено, че ответника Б.М. е установил фактическа власт върху
имота непосредствено след датата на неговото закупване.
Във връзка упражняваните владелчески действия-
като елемент от придобивната давност, според
установената съдебна практика, те трябва да съдържат всички признаци на
владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно,
явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Тези признаци могат да имат
различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение
и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява по
конкретното дело въз основа на установените факти.
Действително, от свидетелските показания не може да се направи извод, че
ответника постоянно е стопанисвал имота. Но според разбирането, изразено в
решение № 6 от 22.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2008 г., II г. о., ГК, ГК,
владението по смисъла на чл. 79, ал. 1
ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо
въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и
др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой
и да не са прекъсвани от действия на трети лица, респ. да не са смущавани от
предявявани от трети лица претенции.
Съдът намира, че оглед изложеното от свидетелите следва да се приеме, че
ответника е посещавала имота, поставял е ограда, полагал е грижи за обезопасяване
на имота срещу кражби и други посегателства, като е поставял периодически и
прегради на отворите за прозорци и врати, грижил се заедно с баща си за
почистване на къщата от оставени от самонастанявали се лица отпадъци, извършвал
е и ремонтни и укрепителни работи, т.е. с всички тези свои действия, той е
осъществявала владение по смисъла на чл. 79, ал. 1
ЗС.
Въпреки, че от показаният на свидетеля Г. се установява, че майката на
ищцата го е завела да му покаже имота и след това с нея е сключен Предварителен
договор за продажбата му на 14.05.2005г. в който е посочено да му се предава
владението, то според този свидетел неговото реално владение на имота е
продължило по-малко от 30 дни. Според този свидетел през тези по-малко от 30
дни той е отишъл два-три пъти и е единствено е оградил имота от към улицата с
мрежа. Друга не бил извършвал, тъй като в рамките на същите тези 30 дни бил
уведомен, че има заведено дело за същия имот. От показанията на св.Г. не се
установява кога точно е посещавал имота и е слагал ограда. Но доколкото
свидетелите на ответника, твърдят никога да не имало ограда от мрежа, а те са
минавали всеки ден покрай имота, трудно е да се приеме, че те отговарят на
действителното положение. На следващо място дори и това да е било така, то
действията на трето лице, каквото е св.Г. не представляват полагани грижи от
ищеца за имота, нито са действия по отблъскване на претенции за собственост,
каквито очевидно ищеца е имал, след като е водил дело за обявяване на сключения
от него предварителния договор за окончателен.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св.И., който
единствено твърди, че независимо да е подписал Предварителен договор с
ответника, то не му е предавал владението имота и не имал такова намерение, тъй
като те противоречат на съдържанието на самия подписан от него договор, в който
е посочено да се предава владението на закупения имот. Отделно от това не може
и да се счете, че свидетеля е напълно безпристрастен, тъй като сам твърди, че е
в лоши отношения с бащата на ответника поради някакви финансови проблеми
възникнали в миналото и преди сключване на този договор между тях. Като се отчете и факта, че същия свидетел твърди
на практика процесния имот да е бил негова
собственост и да го е заменил със своя собствен имот, т.е. с дворното място
обект на замяната, страна по която замяна не е изобщо И., а И.Г, то тези
несъответствия внасят и съмнения в достоверността на целите показания на И..
По делото не се установява от страна на ищеца,
респективно от неговия законен представител да са извършвани каквито и да било
действия с които да се оспори или смути владението на ответника на процесния имот в периода от 08.01.2001г. и до завеждане на
настоящия иск.
В случая следва да се отбележи и обстоятелството, че
ищеца е сключил със св.Г. предварителен договор на 14.05.2005г., а заведеното
от ответника дело е дата на постъпване на искова молба от 16.12.2005г. или 7
месеца по-късно. А и както бе установено по-горе спрямо ищеца искът по чл.19 от
ЗС е бил насочен едва през 2008г. В този смисъл твърденията на св. Г., че само
след около 30 дни след сключване на предварителния договор с ищеца, е бил
уведомен за водено дело за същия имот, влизат в противоречие с писмените
доказателства, тъй като няма как да бъде уведомен в рамките на един месец след
14.05.2005г. за водено дело, заведено 7 месеца след тази дата. В този смисъл
оспорването на ответника за достоверност на Предварителния договор 14.05.2005г.
досежно дата на сключването му е основателно. Ищеца
не успява при пълно и главно доказване да докаже достоверна дата на
представения от него Предварителен договор
от 14.05.2005г. за продажба на поцесния имот.
А от тук и достоверна дата на въвеждане на приобретатела
по него във владение на имота.
Но дори да се приеме, че Г. е бил въведен във владение на
поцесния имот с въпросния Предварителен договор от 14.05.2005г. за продажба, то това владение
не продължило до дата на която договора е развален, а е продължило по-малко от
30 дни, според показанията на самия приобретател
–купувач Г.. След които период от 30 дни
изминали някъде през 2005г. повече не дори посещавал имота и не се интересувал
от него. При което и в случая е неприложима разпоредбата на чл. 81 от ЗС,
според която „с изгубването на владението в продължение на повече от шест
месеца давността се прекъсва”. Още повече, че в случая не се установява изобщо ответника
да изгубвал владението върху процесния имот, като няма
данни по някакъв начин той да е бил уведомен или да разбрал, че трето лице –
нов купувач е получил владение върху същия имот, респективно да е смутил или
прекъснал по този начин неговото владеене.
Настоящият състав намира, че в с оглед събраните писмени и гласни
доказателства, може да се направи обоснован извод, че ответника е владяла имота
в релевантния период от 5 години и от 08.01.2001г. до 08.01.2006г., а и до
08.01.2011г., когато е изтекъл придобивен давностен срок от 10 години.
Съдът намира за неоснователни и доводите на ищеца, че с
предявяването на иск по чл.19 от ЗС от ответника, той е признал качеството на собственик на
ищеца и по този начин е прекъснал изтеклата в негова полза придобивна
давност. Това е така, тъй като съгласно закона, давността се прекъсва: с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение, с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Предявяване на иск по чл.19,
ал.3 от ЗС не представлява признаване на вземане от длъжник, тъй като ищеца по
делото не длъжник, а и той всъщност иска по законов ред да бъде установено, че
е собственик чрез обявяване на предварителния му договор за продажба на
недвижим имот в окончателен такъв. Предявяването на иск по чл.19, ал.3 от ЗС не
прекъсва придобивната давност на осн.
чл.116, б.”а” от ЗЗД, вр. чл.84 ЗС, тъй като не
изключва намерението за своене на чужд имот, а и не
преустановява фактическата власт върху него. По никакъв начин и не изключва анимуса
му да продължи да свои имота и да упражнява своята фактическа власт върху него
за себе си. За да се прекъсне придобивната давност е
необходимо упражняващия фактическа власт да е признал, че не имал намерение за своене, че е бил държал , а не владелец на имота. Такова по
вид признание от страна на ответника не се съдържа в документите по воденото от
него дело. Освен това прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б.”б”
от ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното право, насочени
срещу лицето което може да стане носител на правото на собственост или да се
позове на придобивна давност, а не обратното, в който
смисъл е съдебната практиката на ВКС, според която само предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост на спорния
имот, предявен от собственика срещу владелеца са действия с които се прекъсва
давността. По делото няма данни, а няма и твърдения за това ищеца да е
предявявал иск или възражение, за това,
че той е собственик на същия имот, в релевантния срок от 5 години през който е
текла придобивна давност за ответника, в качеството
му на добросъвестен владелец на процесния имот. Няма
данни това да е било направено и преди дата на издаване на Констативния
нотариален акт на ответника, в случая оспорения НА №30/16.02.2011г.
По изложените съображения, съдът
намира, че ответника е придобила имота по давност, тъй като е упражнявала
фактическо владение/лично и чрез трети лица/, което е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато в предвидения от закона срок, считано от
08.01.2001г., продължило и включително до датата на завеждане на иска- 16.11.2016
г.
В случая не е било и необходимо ответника да демонстрирана намерението за своене спрямо действителния собственика, тъй като още от
момента на установяване на фактическата власт върху процесния
имот има характер на владение, а не на държане.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответника се легитимира като
собственик на имота на оригинерно основание, а именно
изтекла в негова полза -още преди завеждане на иска- 5 годишна придобивна давност, поради което и предявеният иск с правно
основание чл.124 ГПК
следва да бъде отхвърлен, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява ищецът да е собственик на процесния имот.
По отношение на иска
по чл.537, ал.2 ГПК – за обезсилване на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка - давностно
владение с № 30, том I, per. № 178, н.д. № 29 от
16.02.2011г. на нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, вписан в СВ с акт № 144,
том I, дело № 101 от 16.02.2011 г., по силата на който Б.Г.М., ЕГН: ********** ***, е признат за собственик
на процесния недвижим имот, то и предвид установеното
по-горе придобиване на собствеността на този имот от ответника на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност, то оспорения нотариален акт отразява
действителното положение. Поради което и този иск е неоснователен и като такъв
ще се отхвърли.
Предвид изхода от спора- неоснователност на предявените
искове, ищеца няма право на разноски, а направените от него такива остават за
негова сметка.
На осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, с оглед изхода от спора, ответника има право на разноски, като е
представлявани от адвокат и са представени доказателства за направени разноски
в размер на 3000лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, която и сума за разноски ще
се осъди ищеца да заплати на ответника.
Мотивиран от горното РС Велинград, V граждански състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.И.Г., ЕГН **********,
действаща лично и съгласието на майка си Я.П.В., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника адв.Н. Ц. от САК, против Б.Г.М., ЕГН ********** ***, установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, както и конститутивен иск по чл.537,
ал.2 ГПК, вр.587ГПК и вр.чл.70,
ал.1 от ЗС - за признаване за установено по отношение на Б.Г.М., ЕГН: **********
***, че М.И.Г., ЕГН: ********** *** *, № 1А, вх. А, ет. 4, ап. 19, е собственик
на следния недвижим имот, находящ се в ***”, без
посочен административен номер, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА на 190 кв.м. /по доказателствен нотариален акт, а в действителност с РЗП
около 600 кв.м./, изградена на два етажа върху дворно място общинска
собственост от 500 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж върху същото дворно
място, съставляващо парцел XXV, общински, в квартал 207 по плана на гр.
Велинград, при съседи на мястото: парцел XXVI, общински, с отстъпено право на
строеж на Т.О.; парцел XXIV, общински, с отстъпено право на строеж на М.М. и улица, който имот е описан в нотариален акт за замяна
на недвижими имоти № 429, том III, per. № 3692, н.
дело № 555/99г., на нотариус Георги Халачев с № 156 в НК, който нотариален акт
е вписан в СВ с акт № 188, том IV, дело № 1319 от 10.12.1999г.; както и да се
обезсили нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка - давностно владение с № 30, том I, per. № 178, н.д. № 29 от 16.02.2011г. на нотариус Георги
Халачев с № 156 в НК, който нотариален акт е вписан в СВ с акт № 144, том I,
дело № 101 от 16.02.2011 г., по силата на който Б.Г.М., ЕГН: ********** ***, е
признат за собственик на същия недвижим имот, като неоснователни.
ОСЪЖДА
М.И.Г., ЕГН **********, действаща лично и съгласието
на майка си Я.П.В., ЕГН ********** ***, да
заплати на Б.Г.М., ЕГН **********
***, Сумата от 3000лв./ три хиляда лева/ -направените
по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а
копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)