№ 628
гр. Русе, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520100355 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С. С. Н. твърди, че на 12.01.2022 г. сключила Договор за потребителски
кредит № ********* с ответното дружество, по силата на който „Лев Кредит" ЕООД
поело задължение да й предостави парична сума в размер на 400 лв., а ищцата се
задължила да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва и други такси и
разходи, както следва: Общ размер на кредита - 400 лв.; ГПР - 42,68 %; Лихвен
процент на кредита – 36 %; Лихвен процент на ден - липсва; Брой погасителни вноски
- 8, като всяка вноска била дължима на месечен период, съгласно посочена дата в
таблица - Приложение 2 към ДПК, която нямала характер на погасителен план по
смисъла на ЗПК; Размер на месечната погасителна вноска - 101 лв. Обща сума,
дължима по кредита - 808 лв. Счита, че процесният договор за потребителски кредит е
изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, както и съгласно общите разпоредби
на ЗЗД, по следните съображения:
Съдържанието на процесния ДПК не било ясно и разбираемо за потребителя,
тъй като изначално съдържал подвеждащи клаузи, каквато е тази за обезпечаване на
кредита с поръчител и запис на заповед. Обезпечаването на кредита било условие за
отпускането му, едностранно определено от икономически по-силната страна -
кредитора. В Раздел VII, чл.23 от договора кредиторът едностранно вменил задължение
на потребителя да обезпечи изпълнението на кредита с поръчител, без да са предвидени
конкретни условия по отношение на него - нито кога следва да се предостави
обезпечение - поръчител /при сключване на договора, след това/, нито на какви
1
условия следва да отговаря това лице. В Приложение 2 било предвидено обаче
задължение за заплащане на „неустойка" при непредоставено обезпечение в общ
размер 352,16 лв. /или допълнително по 44,02 лв. към всяка месечна вноска/, която
сума не била включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита.
Кредиторът изначално предвидил заплащане от страна на ищцата на тази сума от
352,16 лв., почти равна на главницата от 400 лв., тъй като изрично било записано, че
месечната вноска била в размер на 101 лв. /с включените в нея 44,02 лв. неустойка/.
Неустойката представлявала допълнително оскъпяване или разход по кредита, известен
на кредитора, поради което е следвало да бъде включена при окончателния размер на
ГПР.
В чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите бил посочен
срок на договора за кредит, а в процесния договор такъв нямало. Същият съдържал
единствено схема на погасяване /дати/, но не е и погасителен план, по смисъла на
материалния закон. Самият погасителен план не съответствал на изискванията за такъв,
съгласно ЗПК. При липса на погасителен план, договорът също бил недействителен.
В чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на
всички договори за потребителски кредити било регламентирано да бъде посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато в процесния
договор липсвала. Посочен бил размера на възнаградителната лихва – 36 %, като ГПР
бил фиксиран на 42,68 %. По никакъв начин не било посочено какви такси или други
разходи са включени в разликата от 6,68 % между ГПР и договорната лихва, което
означавало, че ГПР бил посочен абстрактно, без да е спазено изискването на ЗПК да се
посочи методиката за изчисляване на ГПР и какво точно съдържа оскъпяването на
кредита. В ГПР не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита,
каквато била неустойката за непредоставено обезпечение. Този разход, вменен в
тежест на ищцата, известен изначално на кредитора, умишлено не бил включен в
изчисляването на ГПР, посочен в основния ДПЗ в размер, по-нисък от реалния, което
водело също до пълната недействителност на процесния ДПЗ. Елементарни
калкулации показвали, че ГПР надвишавал посочения в договора процент от 42,68 % и
бил над 100 %, тоест договорът бил съставен по неясен за потребителя начин, което
било в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В случая ирелевантен бил фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР, били
определени като фиксиран процент от общата сума, тьй като от тази уговорка не
можело да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита, каквато се явявала
въпросната „неустойка". Неясно било и дали сумите по погасителния план са с
фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащала неустойката и
лихвата, и едва тогава се изплащала главницата.
2
Процесният договор бил в нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.
Същият не съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК,
както и за размера на лихвения процент на ден. Липсал реда за прекратяване на
договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването
на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т.24/.
При сключване на ДПК на ищцата не били представяни Общите условия към
него, тя не ги е подписала на всяка страница, което също било самостоятелно
основание за недействителността на ДПК. Същият съдържал препратки към някакви
Общи условия /особено в частта, отнасяща се до обезпечаване на кредита/, но самият
ДПК съдържал вътрешни противоречия, тъй като от текста му можело да се тьлкува, че
в него са инкорпорирани самите ОУ, като едновременно с това се съдържат и
препратки към тях. В заключителната част от ДПК нямало текст, от който безспорно да
се установи дали има действително ОУ, които са част от ДПК или самият ДПК
съдържа ОУ.
Нищожна като противоречаща на добрите нрави била клаузата, включена в ДПЗ,
фиксираща размера на възнаградителната лихва на 36 %. Допустимият размер на
договорната лихва не можел да надвишава трикратния размер на законната лихва,
каквато била константната практика на ВКС, а в случая „Лев Кредит" ЕООД
фиксирало годишната лихва на 3,6 пъти законната лихва за периода.
Нищожна като подвеждаща била клаузата, в която е уговорен ГПР в размер на
42,68 %. Независимо, че формално отговарял на изискванията на ЗПК, на практика
ГПР бил в значително по-голям размер, за който ищцата не била уведомена при
сключване на договора, тоест същият бил съставен по неясен и неразбираем за
потребителя начин.
Клаузата, в която било вменено задължение за заплащане такса за
непредоставено обезпечение - поръчител, също била нищожна. Чрез нея кредиторът
целял да прехвърли собствената си отговорност по ЗПК за извършване на
предварителна проверка на кредитния статус на ищцата, а бил наясно, че по кредита
няма да има поръчител и изначално бил включен в месечната такса и неустойка за
непредоставеното обезпечение. Без да включи сумата за неустойка, кредиторът нямало
да отпусне кредита, което означавало, че практически въпросната неустойка
представлявала или такса по усвояване и управление на кредита, или скрита лихва при
положение, че безспорно е включена в оскъпяването на кредита още при сключване на
ДПК, което било видно от Приложение 2.
3
Неправомерно висока била таксата за неустойка-почти равна на отпуснатия заем
от 400 лв. ДПК бил нищожен именно поради включените в него нищожни клаузи за
договорна лихва в размер на 36 %, както и клаузата, предвиждаща неустойка при
непредоставено обезпечение в неоснователно завишен размер. Ако тези клаузи не били
част от договорното правоотношение, то кредиторът не би сключил договора за
потребителски кредит с ищцата.
Поради изложеното и предвид неявяването на ответника в съдебно заседание и
непредставяне на отговор по делото, моли да бъде постановено неприсъствено
решение, с което да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски
кредит № *********/12.01.2022 г., сключен между страните, поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност да бъде прогласена
нищожността на отделни клаузи, регламентиращи лихвен процент от 36 % и възлагащи
в тежест на потребителя заплащането на неустойка в размер на 352,16 лв. за
непредоставено обезпечение. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество не е изразило становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения :
Ответникът е редовно уведомен, но не представя в срок отговор на исковата
молба, не се явява в първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в
негово отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона
предпоставки постановяване на неприсъствено решение.
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание с разпореждането по чл. 131 ГПК и определението по чл. 140 ГПК.
Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени
доказателства.
По делото е представен процесният Договор за потребителски кредит №
*********/12.01.2022 г., ведно с Приложение 2 Погасителен план. Липсата на
оспорване и възражения срещу изложените от ищцата твърдения и доводи от страна на
ответника дават основание да се приеме, че предявените срещу него искове са вероятно
основателни.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
4
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
На основание 38, ал.3 от ЗА в полза на пълномощника на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.. Ответникът дължи и
държавната такса по делото от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
*********/12.01.2022 г., сключен между „Лев Кредит“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул.“Васил Левски“ 5, с ЕИК ********* и С. С. Н., с ЕГН
**********, поради противоречие със закона – ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
ОСЪЖДА „Лев Кредит“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
ул.“Васил Левски“ 5, с ЕИК *********, да заплати на адв.К. И. Б. от АК-Русе, с ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 400 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Лев Кредит“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
ул.“Васил Левски“ 5, с ЕИК *********, да заплати по сметка на РС-Русе 50 лв.
държавна такса по делото.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5