РЕШЕНИЕ
№ 23384
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110119204 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Щ. Р.
срещу „Обединена българска банка“ АД.
Предявен е за разглеждане осъдителен иск за сумата от 6000 лева,
представляваща недължимо платена такса за извършване на три банкови превода на
23.02.2023 г. в общ размер от 159 586,98 лева, събрана от ответното дружество без
основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата
молба до окончателното погасяване.
Ищцата Щ. Р. твърди, че се намира в облигационна правоотношение с ответната
банка, по силата на което има разкрита банкова сметка. Сочи, че на 23.02.2023 г.
заявява извършване три банкови превода от „ОББ“ АД към банка в Израел за следните
суми в размер, както следва: 97,79 лв. /деветдесет и седем лева и седемдесет и девет
ст./; 335,77 лв. /триста тридесет и пет лева и седемдесет и седем ст./ и 159 153,42 лв.
/сто петдесет и девет хиляди сто петдесет и три лева и четиредесет и две ст./. Общата
сума на трите превода е в размер 159 586, 98 лв. /сто петдесет и девет хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и деветдесети осем стотинки/. Ищцата констатира, че
след извършването на описаните три банкови превода, наличността по сметката й е
намаляла с 6 000,00 /шест хиляди/ лева. След запитване в клон на „ОББ“ АД Щ. Р.
получава отговор, че въпросната сума от около 6000,00 /шест хиляди/ лева
представлява начислена от ответника „ОББ“ АД и платена от нея такса за извършване
на трите банкови превода. Процесната сума от 6000,00 лева представлявала над 3,75 %
/три цяло и седемдесет и пет стотни от процента/ от преведената сума. Сочи, че така
събраната от ответника сума не кореспондира с приложимите Общи условия, нито с
Тарифата за таксите и комисионните на ОББ АД, поради което счита, че сумата е
събрана без основание от ответника. Сочи, че по време на преводите банковият
служител заявил, че таксите няма да бъдат повече от 150 евро. Впоследствие ищцата
установила, че сумата първо била превалутирана в евро, след което в израелски шекел,
1
каквато заявка не била подавана от нея. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът „Обединена българска банка“ АД оспорва
изцяло предявения иск. Признава фактите, че на 23.02.2023 г. Р. Щ. е наредила
извършването на валутен превод, като е депозирала в офис на банката нареждане № за
валутен превод за своя сметка (OUR) на сума в размер на ILS 305 000 (израелски
шекели) от гореописаната сметка на Р. Щ. към банкова сметка с IBAN 0 на BANK
HAPOALIM В.М. (TEL AVIV, ISRAEL) с титуляри Shturem Rahel and Lior c основание
„personal transfer for reducing mortgage". He оспорва и факта, че банката е изпълнила
депозираното от Р. Щ. нареждане за валутен превод № - Извлечение от банкова сметка.
Сочи, че преводът е бил извършен чрез банка посредник. Твърди се обаче, че Банката
е изпълнила процесния превод съобразно депозираното нареждане за валутен превод
№ 75748 и при условията на договора за банкови услуги с титуляра на сметката. Сочи,
че правоотношението с ищцата е възникнало въз основа на договор, сключен на
14.06.2021 г., неразделна част от който са Общите условия за платежни сметки и
услуги, дебитни карти и КВС Online Bulgaria за физически лица и Тарифата за таксите
и комисионите на Кей Би Си Банк България ЕАД за клиенти физически лица,
приложими към момента на сключване на договора. Сочи се, че условията за
извършване на платежни операции (включително валутни преводи) и за дължимите
такси са уредени в Раздели IV, V и IX от Общи условия за платежни сметки и услуги,
дебитни карти и КВС Online Bulgaria за физически лица, приложими към момента на
извършване на трите превода. Конкретният размер и правилата за определяне на
размера на дължимите такси сочи, че е съгласно действащата към процесния период
Тарифа за таксите и комисионите на Кей Би Си Банк България ЕАД за клиенти
физически лица, като обмяната на валута е извършена по предварително обявения от
банката обменен курс за деня, в който се осъществява платежната операция. Сочи се,
че в случая е нареден превод в израелски шекели, поради което се прилага чл. 297 от
ОУ - извършва се превалутиране. Сочи, че в случая е нареден превод в различна
валута - израелски шекел, като съгласно посочената Забележка 3 от Тарифата - в
такива случай се използвала банка кореспондент (в случая - Дойчебанк АД.). Съгласно
указаното в Тарифата на Банката прилаганите валутни курсове от кореспондента се
изчисляват към евро, като сметката на клиента се задължавала с евровата
равностойност на съответната валута. Излага, че с подписването на Договора за
банкови услуги клиентката е приела и се е съгласила с предлаганите от Банката
услуги, включително относно валутните преводи. Оспорва факта, че Банката е
наложила такса за извършения превод в размер на 6000 лв., както и че удържаните
такси не съответстват на действащата към процесния момент Тарифа на Банката.
Твърди се, че за извършения превод Банката е наложила единствено дължимите по
Тарифата на Банката към процесния период такси, а именно:
За платежната операция били наложени следните такси:
- По т. 4.2.2 от Тарифата - 81 337.67 евро х 0.2% + 9 евро = 171.67534 х 1.95583 =
335.77 лв.
- По т. 4.2.3 от Тарифата - 50 евро х 1.95583 = 97.79 лева
Таксите били взети от банкова сметка с IВАN , така както било посочено в
нареждането за валутен превод. Счита, че Банката е изпълнила процесните преводи
съобразно депозираното нареждане за валутен превод и при условията на Договора за
банкови услуги, както и че удържаните такси съответстват на действащата към
процесния момент Тарифа на Банката. Моли искът да бъда отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, намира за следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищцата следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставила, а ответникът е
получил процесната сума в размер на 6000 лева, без да е имало основание за
извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.07.2024 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 10.10.2024 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване по делото са отделени фактите: 1/ че са страни по облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор от 14.06.2021 г.; 2/ че на 23.02.2023 г.
Р. Щ. е наредила извършването на валутен превод, като е депозирала в офис на
банката нареждане № 75748 за валутен превод в израелски шекел към банка в Израел
от левова сметка, разкрита при ответника.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Съгласно т.1 от ППВС № 1 от 1979 г. първият фактически състав на
неоснователното обогатяване изисква установяването на предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Не се спори между страните, че ищцата е заявила нареждане за валутен превод №
за сумата от 305 000 израелски шекела от разкритата си при ответника банкова сметка
в лева /л. 75/. Спорен е въпросът дали за извършване на валутното нареждане банката
е събрала без основание такса в размер на 6000 лева. За установяване на това
обстоятелство по делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на същата се установява, че от страна на ответната банка не е
усвоена сума в размер на 6000 лева под формата на банкова такса за извършения
превод на 23.02.2023 г. от 305 000 израелски шекела с равностойност 159 153,52 лева.
Отразено е, че преводът е извършен чрез банка – кореспондент Дойчебанк АД, като
сумата първо е превалутирана от лева в евро, след което от евро в израелски шекели
чрез банката кореспондент и по обменния курс на банката кореспондент, като тази
операция била в съответствие със Забележка 3 от Тарифата при преводи, различни от
евро, както и при преводи в евро извън ЕИП. Посочено е, че за извършения превод са
събрани таксите, както следва: 50 евро с равностойност 97,79 лева съгласно т. 4.2.3 от
Тарифата на банката, дължима при преводи на суми над 25 000 евро и сумата от
171,67 евро с равностойност 335,77 лева съгласно т. 4.2.2 от Тарифата на банката,
дължима при преводи на хартиен носител към страни извън Европейското
икономическо пространство. В проведеното открито съдебно заседание на 05.12.2024 г.
вещото лице допълва, че процесният превод е извършен чрез банка кореспондент и
чрез превалутиране първо в евро, след което в израелски шекели, както и че не е
имало друг начин за извършване на тази операция. Експертното заключение е прието
без възражения от страните, като съдът го кредитира като пълно и обективно.
С оглед на горното съдът намира, че не се установи първият елемент от спорното
3
материално право, а именно – ищцата да е предоставила, а ответникът да е получил
процесната сума в размер на 6000 лева, поради което не следва да се коментира
въпросът налице ли е основание за получаване и задържане на процесната сума и
дължи ли се нейното връщане.
За пълнота следва да се посочи следното:
Съгласно Забележка 3 към Раздел I. УСЛУГИ В ЛЕВА И ВАЛУТА, т. 4.2 от
Тарифата на Банката, приложима към процесното правоотношение: Банката предлага
възможност за нареждане на валутни преводи към други банки, като същите бъдат
респективно задължавани/заверявани в равностойност на валутата на сметката, която
клиентът поддържа при Банката, по валутен курс, валиден към момента на
потвърждаването със съответната кореспондентска банка, при която се извършва
валутната обмяна. Налага се извод, че в тези случаи валутният превод се извършва
през основните банки - кореспонденти на ответната банка. От заключението по
съдебно – счетоводната експертиза се установи, че от сметката на ищцата е излъчена
сума от 159 153,42 лв., която е превалутирана в евро по курса на Дойчебанк
/кореспондентската банка/, съответно: 159 153.42 / 1.9567 = 81 337.67 евро. А
впоследствие сумата от 81 337.67 евро е превалутирана в израелски шекели отново по
курс на Дойчебанк - EUR/ILS 3,74980014. Ето защо, евентулно такса за превалутиране
би била събрана от кореспондентската банка – Дойчебанк.
Събраните в производството гласни доказателствени средства чрез разпита на
съпруга на ищцата, както и на банковия служител при ответната банка, относно това
какви конкретно са били уговорките за извършване на превода и дали банковият
служител не е предоставил цялата необходима информация на ищцата за
необходимостта от извършване на превалутиране на сумата първо в евро, след което в
израелски шекели, биха били относими при предявен иск за причинени вреди срещу
ответната банка за процесната сума. В случая обаче такъв иск не е предявен. За
процесната платежната операция в полза на ответната банка от сметката на ищцата са
платени следните такси: По т. 4.2.2 от Тарифата - 81 337.67 евро х 0.2% + 9 евро =
171.67534 х 1.95583 = 335.77 лв. и по т. 4.2.3 от Тарифата - 50 евро х 1.95583 = 97.79
лева. Същото се установява както от приетото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, така и от приетото банково извлечение от банковата сметка на ищцата /л.
81/. Процесната сума от 6000 лева не е събрана от ответната банка, поради което искът
за връщането й следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева, определено в
минимален размер по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Щ. Р., родена на 15.09.1982 г., с
личен номер **********, срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* иск
с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лева,
представляваща недължимо платена такса за извършване на три банкови превода на
23.02.2023 г. в общ размер от 159 586,98 лева, събрана от ответното дружество без
основание.
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Щ. Р., родена на 15.09.1982 г., с
личен номер ********** срещу „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********
сумата от 100,00 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5