Р Е Ш Е Н И Е № 688
19.06.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 25.04.2019., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ
ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 3837
по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата
молба се твърди, че на 15.12.2016г. „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище гр. София
сключило с М. *** Договор за потребителски кредит /с № **********/, сумата по
който да й послужи за закупуване на конкретни стоки от продавача им- трето за
тях лице. Облигационната връзка била постигната за кредит в общ размер 251.45лв.,
234лв. от които дружеството превело по сметка на търговеца-продавач.
Ищецът твърди,
че задължение на жената са и следните суми: 15.09лв.- такса за оценка на риска;
5.41лв. за застраховка „Живот”; 5.52лв. за застраховка „Безработица” и 6.52лв.-
за застраховка „Защита на уреда”. По този начин общия дълг на Л. възлязъл на
283.15лв., като тя се задължила да го погаси на 7 месечни вноски по 40.45лв.,
всяка включваща главница и договорна лихва.
Ищецът твърди,
че ответницата преустановила плащанията, както и че считано от 15.07.2017г.
„договора е падежирал”, а Л. останала задължена за главница в размер 188.75лв.;
договорна лихва за периода 15.03.-15.07.2017г. в размер 6.02лв., както и за обезщетение
за забава върху просрочената главница- 12.22лв. За тях, както и законна лихва върху
главницата, Сливенски районен съда издал по –рано във времето и на основание
чл.410 от ГПК, на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище гр. София заповед за
изпълнение, но след това му указал, че следва да предяви установителен иск за
същите. В изпълнение на това дружеството претендира съда с решението си да
признае, че Л. му ги дължи.
На ответницата
бе връчен- чрез назначен й от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен
процесуален представител- адвокат, препис от исковата молба и чрез него е
депозиран писмен отговор. Счита, че при подписването на процесния договор не са
спазени изисквания на закона- ЗПК, договора да е сключен в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Също така, на
кредитополучателя не бил предоставен стандартен европейски формуляр и всичко
това водело до последиците, предвидени в чл.22 от ЗПК- недействителност на
договора, в която хипотеза потребителя връща само получената сума по кредита- в
случая 234лв. Поради това намира, че иска е основателен само до сумата, която
се получи след приспадане от тези 234лв. на извършените от Л. плащания.
В съдебно
заседание за страните се явяват процесуални представители, чрез които по
същество се поддържат исковете, съотв. възраженията против тях.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема, че са установени следните факти:
От документа, представляващ
листи №№6-12 от материалите по делото съда приема, че на 15.12.2016г. е сключен
договор- № **********, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище гр.
София предоставя на М. *** кредит в общ размер 251.45лв.- чл.7.1, за
закупуването на движими вещи от търговец.- трето за договора лице- готварска
печка Crown на стойност
115лв.и кафе машина от същата марка, на стойност 119лв.-чл.8 Предвидено е дружеството
–кредитор да преведе съответната част от средствата по кредита по сметка на
продавача на стоката, избрана от кредитополучателя, а също и че Л. дължи
на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и еднократна
такса за оценка на риска- 15.09лв.- чл.7.1; такса 6.52лв.- за застраховка
„Защита на уреда”; 5.52лв. за застраховка „Безработица” и 5.41лв. за
застраховка „Живот”- чл.8 от договора.
Съгласно чл.9,
лихвения процент е 18.42, а ГПР- 43.72- чл.10, като по този начин общото
задължение на жената е в размер 283.15лв.- чл.10, което тя трябва да погаси по
план с 7 месечни вноски, всяка от по 40.45лв., първата дължима на 15.01.2017г.,
а последната - на 15.07.2017г.- чл.11.2
Въз основа на
съдържанието на този договор- последната му страница, съда приема, че Л. е
получила желаната от нея стока- това тя е удостоверила с подписа си. Това
обстоятелство се установява и от фактурата № **********, издадена на
15.12.2016г. от „ЗОРА М.М.С.”ООД.
От заключението
на вещото лице по назначената по делото счетоводна експертиза съда приема, че Л.
е извършила две плащания по процесния договор: на 13.01.2017г.- 40.45лв., с
което е погасена първата вноска, включваща главница 36.36лв. и договорна лихва
4.09лв., както и на 12.06.2017г.- 48.80лв., с които е погасена главница в
размер на 41.43лв., договорна лихва от 6.50лв. и лихва, начислена на
осн.чл.15.1 от договора- лихва за просрочие в размер 0.87лв. Т.е., платени са
общо 89.25лв., а престациите са преустановени на 15.06.2017г.
Въз основа на
експертното мнение съда приема и че размера на дълга, след приспадане на
плащанията, е следния: непогасена главница от 188.75лв.; просрочена редовна лихва за периода от 15.03.
до 15.07.2017г.- 6.02лв. и обезщетение за забава за периода 15.03.2017-
09.08.2017г.- 5.52лв.
От заключението
се установи и че сумите за трите вида застраховки ицщцовото дружество е превело като премия на застраховател- на „ЗК
УНИКА”АД.
Заключението,
като обективно и компетентно изготвено; като неоспорено, а и неопровергано от
останалия събран по делото доказателствен материал, съда кредитира.
Видно от
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 4007/2017г., то е образувано по
заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД по чл.410 от ГПК. Сливенски районен съд му е
издал заповед за изпълнение / № 2652 от 28.08.2017г./, с която е разпоредил на Л.
да му заплати главница 188.75лв., ведно със законната лихва, считано от
24.08.2017г. до окончателното й изплащане; договорна/възнаградителна лихва
6.02лв. и обезщетение за забава в размер на 12.22лв., както и разноски 75лв.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са
установителни искове за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1 и
чл. 422 ал. 1 от ГПК- за съществуването на парични вземания. Те са допустими,
тъй като са предявени в едномесечния срок от получаване на указанията на съда в
тази насока. По същество са основателни, защото:
Категорично се
установи- от диспозитивен документ, че през м.декември 2016г. е бил сключен
договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата
кредит в определен размер, послужил й за закупуването от търговец- трето за тях
лице, на конкретни движими вещи. Установи се и че покупката е реализирана. С
това за кредитополучателката се е активирала договорна клауза да върне сумата
по кредита /включваща освен главница, също и договорна/възнаградителна лихва и
няколко такси/, като стори това разсрочено, по план, със седем вноски. Тя обаче
не е изпълнила задължението си точно, тъй като се установи, че е престирала на
кредитора си само част от дължимото- само 89.25лв. Така е останала да дължи,
съгласно договорните клаузи и погасителния план, 200.29лв., от които: непогасена
главница в размер 188.75лв.; просрочена
редовна лихва за периода от 15.03. до 15.07.2017г.- 6.02лв. и обезщетение за
забава за периода 15.03.2017- 09.08.2017г.- 5.52лв., до които размери исковете
са основателни и доказани. Това означава, че първите два са изцяло основателни,
а третия частично.
В края съда ще коментира, че не споделя
възраженията на особения процесуален представител на ответника, направени в
писмения му отговор. Според съда, договора валидно обвързва страните по него, а
той не страда от никакви пороци- както на волята, така и на формата и
съдържанието- защото цялата необходима на кредитополучателя информация е ясно и
разбираемо изложена в съдържанието на договора; то-съдържанието, е
възпроизведено на хартиен носител; кредитора не е ползвал умален или друг вид шрифт, който да затрудни ответницата при прочитане съдържанието на
договора. Изложени са по ясен и разбираем начин размера на дълга; лихвения процент
и ГПР, както и е съставен погасителен план, по който задължението трябва да се
погасява. Всичко това кредитополучателя е удостоверил с подписа си. В случай,
че не е била съгласна с някоя договорна клауза, жената е имала възможността да
не се обвързва с ищцовото дружество, като откаже да подпише договора. Тя обаче
не е постъпила по този начин, а е усвоила сумата, като си е закупила от магазин
„Зора” два електроуреда.
Така също, в
случая въобще не бива да се разсъждава по въпроса настъпила ли е или не
/особено през призмата на нарочно тълкувателно решение/ предсрочна изискуемост
на вземанията на ищцовото дружество. Така е, защото то не се позовава на такъв
факт, а и видно от погасителния план по договора, последната дължима от кредитополучателя
вноска е с падеж 15.07.2017г., докато заявлението по чл.410 от ГПК е подадено
на 24.08.2017г., т.е. когато падежа на всички договорни задължения е бил вече
настъпил.
Изходът на
делото налага на ищеца да бъдат присъдени сторените от него разноски: както в
настоящото дело, така и в делото, в което се е развило заповедното
производство. В установителното производство разноските на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
са в общ размер 425лв., от които:
125лв.- доплатена държавна такса за образуване на делото; 150лв.- депозит за
вещо лице и 150лв.- заплатено от ищеца възнаграждение, за назначения от съда- в
условията на чл.47 от ГПК, особен
процесуален представител на ответника. Ето защо на дружеството ще бъдат
присъдени, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК- съразмерно уважената част от исковете,
разноски в размер 411.52лв
В заповедното
производство- ч.гр.д.№ 4007/2017г. разноските на дружеството са 25лв.-
заплатена държ.такса за образуването му. Ето защо ще му бъдат присъдени, на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК- съразмерно уважената част от исковете, разноски в размер
24.21лв.
На „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се следва и
юрисконсултско възнаграждение- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК- защото е юридическо
лице, а в настоящото дело и в ч.гр.д.№4007/2017 на СлРС е представлявано от
юрисконсулт. Предвид цената на иска, размера на възнаграждението, търсено със
списъка по чл.80 от ГПК, е в установения от законодателя размер 300лв. за
исковия процес. За заповедното производство се претендира възнаграждение от
150лв., но съда по настоящото дело не може да присъди толкова, а само колкото е
определил заповедния съд- 50лв. Ето защо, съразмерно уважената част от исковете
ще бъдат присъдени 290.49лв., съотв. 140.64лв.
При изложените
съображения, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.Л., с ЕГН: **********,
представлявана по делото от назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК,
особен процесуален представител- адв.М.К. *** дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище гр.
София и адрес на управление на дейността- ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54, на основание
Договор за потребителски кредит с № ********** от 15.12.2016г. сумите, за които на последното е
издадена от Сливенски районен съд в заповедното производството по ч.гр.д.№ 4007/2017г.,
заповед № 2652/ 28.08.2017 г.:
- 188.75лв. /сто осемдесет и осем лева и седемдесет
и пет стотинки/ – главница, представляваща неплатени погасителни вноски по
договора. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 24.08.2017
г. до окончателното й изплащане.
- 6.02 лв. /шест лева и две стотинки/ -
представляваща договорна/възнаградителна лихва, за периода 15.02.2017г.-
15.07.2017г.
- 5.52 лв. /пет лева и петдесет и две стотинки/- обезщетение за забава, за периода 15.03.2017 г.
– 08.08.2017 г., а отхвърля като
неоснователен иска за горницата над тази сума до пълния претендиран размер-
12.22лв.
ОСЪЖДА М.Т.Л., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4007/2017г. на СлРС, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 3837/2018г. на СлРС – 24.21лв. /двадесет и четири лева и
двадесет и една стотинки/, а отхвърля искането над този размер до пълния
претендиран- 25лв.
ОСЪЖДА М.Т.Л., с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, следващото се за заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 4007/2017г. на СлРС, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 3837/2018г. на СлРС – 48.41лв. /четиридесет и осем лева и четиридесет
и една стотинки/, а отхвърля искането над този размер до пълния претендиран- 150лв.
ОСЪЖДА М.Т.Л., с ЕГН: **********да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: 131134023на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 3837/2018г.
на СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 411.52лв. /четиристотин и единадесет лева и петдесет и две стотинки/,
а отхвърля искането над този размер до пълния претендиран- 425лв.
ОСЪЖДА М.Т.Л., с ЕГН: **********да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: 131134023на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за
установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 3837/2018г.
на СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 290.49лв./двеста и деветдесет лева и четиридесет и девет/, а
отхвърля искането над този размер до пълния претендиран- 300лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: