Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр. Габрово, 29.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от осемнадесети ноември, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 279 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1868 от 25.10.2021 г., подадена от Л.Н.Н.,***,
ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0360-000034 от 24.09.2021 г., издадена от началник група към ОД на
МВР Габрово, РУ – Трявна, с искане за нейната отмяна.
Процесната Заповед е издадена на
основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, като с нея на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на
регистрацията на МПС – л. а. „*** за срок от 6 месеца, като същевременно са
отнети СРМПС и рег. табелки на автомобила.
ПАМ е наложена за твърдяно
извършено административно нарушение, което се изразява в следното: На
24.09.2021 г., в гр. Трявна, на ул. „***, е извършена проверка на водача на
така посочения лек автомобил –***, с ЕГН: **********. Счита се, че собственикът
и настоящ жалбоподател е допуснал или предоставил собственото си МПС да бъде
управлявано от лице, което не притежава СУМПС.
Видно от приложената към
процесната Заповед Разписка, ИАА е връчен на своя адресат на 28.09.2021 г.,
като срокът за оспорването изтича на 12.10.2021 г. Жалбата против нея е
депозирана при РУ на МВР – Трявна на същата дата, което означава, че е подадена
в законния срок. Като подадена от заинтересовано лице и против подлежащ на
обжалване по съдебен ред пред административен съд ИАА тя се явява редовна и допустима,
поради което съдът я разгледа по същество.
В депозираната жалба е посочено,
че заповедта не съдържа фактически и правни основания и по-точно цитираните в
нея такива противоречат на изложените в АУАН, като в нея са отразени само част
от описаните в акта факти. Посочените като нарушени правни норми се покриват
само с цитираните в заповедта факти, но не кореспондират с останалите в акта за
нарушение и по този начин не може да се установи волята на административния
орган и водачът е ограничен в реализиране правото си на защита. Не става ясно
какво всъщност е приел административният орган за установено. При издаването на
процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения –
жалбоподателката не е била уведомена за началото на производството по издаване
на същата. Не се установя, че тя е знаела, още по-малко пък – допуснала
собственият й лек автомобил да се управлява от водач без СУМПС или от такъв, на
когото документът е бил отнет.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.
За ответната страна се явява юрисконсулт
Савчева, която оспорва депозираната жалба.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието на основания за нищожност на
процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
В случая мярката „прекратяване на
регистрацията на ППС“ е наложена на собственика на процесния автомобил. Мярката
е наложена за минимално предвидения в закона срок, затова, че ***, като водач,
е управлявал този автомобил без да притежава СУМПС, т.к. същото му е отнето по
административен ред.
В случая съдът намира, че
процесната Заповед е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й
става ясно по каква причина се налага ПАМ, като описанието на релевантните
факти съответства на хипотезата на правната норма, цитирана от административния орган като нормативно
основание за налагането й. Съдът следва да напомни, че не е задължително
Заповедта да съответства на издаден преди нея АУАН, т.к. с акта се стартира
административнонаказателно производство по издаване на НП за търсене на
административнонаказателна отговорност от виновни за извършване на
административно нарушение лица, а не за налагане на ПАМ. За да се наложи ПАМ
дори не е задължително да е съставен АУАН, нито по издаден такъв да е издадено
в последствие и НП, което да влезе в сила, поради което възраженията на
жалбоподателката в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки /ПАМ/ т.2а, се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.
186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите за контрол по този
закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са секторите Областните
дирекции на МВР на територията на съответната област. Съответно ръководителят
на ОД на МВР – Габрово – директорът на същата, със Заповед № 264з-1455 от
2.08.2018 г., цитирана в процесния ИАА, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е
определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни
основания, сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от този
закон. Съгл. т. 1.4 и 1.7 от тази
Заповед на началник групи в РУ при ОД на МВР е възложено налагането на
процесната ПАМ за нарушение на ЗДвП. В заключение въз основа на така изложеното
съдът намира, че процесният ИАА е издаден от оправомощен орган, притежаващ
както материална, така и териториална компетентност.
В приложения по делото АУАН е
отразено, че ***, водачът, упоменат в процесната Заповед, е управлявал на
процесната дата процесното МПС с отнето СУМПС, с което е извършил нарушение на
чл. 150 от ЗДвП. Тези твърдяни факти не са оспорени от жалбоподателя по
настоящото дело. Те се потвърждават и от приложеното Сведение от 24.09.2021 г.,
дадено от самия ***, в което той потвърждава същите обстоятелства. Видно от
приложената Справка за нарушител/водач***е с отнети 39 от 39 първоначално
предоставени му контролни точки и е с отнето СУМПС въз основа на ЗЗПАМ №
70176/2011/11.10.2011 г., без данни за възстановяване на правата по него. За
процесното нарушение на Тодоров е издадено и НП № 21-0360-000119 от 13.10.2021
г.
Видно от приложен по делото
писмен договор от 15.09.2021 г. за покупко-продажба на МПС, жалбоподателката Л.Н.
е закупила процесния лек автомобил, като договорът е сключен с нотариално
заверени подписи и е в състояние да прехвърли собствеността на автомобила,
считано от датата на неговото сключване. Въз основа на това съдът приема, че
към процесната дата – 24.09.2021 г., жалбоподателката е негов собственик.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че от обективна страна е установено по несъмнен начин осъществяването на
хипотезата на чл.171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – МПС е управлявано от лице с
отнето СУМПС, поради което мярката е наложена на собственика на лекия автомобил.
Законодателят е счел, че собственикът на едно МПС е длъжен да не го предоставя
на лица, които не следва да го управляват, като е изброил категориите субекти,
които нямат право да бъдат водачи на такива превозни средства, сред които е и
Тодоров. В тежест на собственика на автомобила е да се убеди, че не го
предоставя на такова лице, с оглед охраняване на обществения интерес и
предпазване сигурността на движението по пътищата. Нормата е императивна, като не
предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло
в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и
обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган
е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. В случая се
налага ПАМ, а не санкция за административно нарушение, поради което въпросът
свързан с вината на адресата на заповедта, респективно – със знанието на факта,
че .*** е водач без СУМПС, е без значение и не е факт, който подлежи на
изследване и доказване, тъй като той няма отношение към налагането на мярката.
Този факт не е елемент от фактическия състав, описан в хипотезата на
приложената норма.
Мярката е наложена за минимално
предвидения в закона срок от 6 месеца и се явява законосъобразно и мотивирано
наложена.
Жалбоподателката не е била
уведомена предварително за започване на производството по издаване на
процесната заповед, но това не съставлява съществено процесуално нарушение,
поради което процесният ИАА следва да бъде отменен. На първо място Н. не е
лишена от право на защита, напротив - тя е реализирала това свое право,
подавайки жалбата си в съда и е могла да изложи всички свои възражения против
заповедта. Освен това мярката се налага още при установяване на нарушение по
специалните правила на ЗДвП чрез снемане на табелките на автомобила, като
законодателят изрично е предвидил в чл. 172 от ЗДвП и предварително изпълнение
на АА именно с оглед на това, че е преценил, че мярката следва да се наложи още
при установяването на деянието с оглед осигуряване на сигурността на пътищата и
движението по тях. Целта е мярката да се наложи и да започне да действа от
възможно най-ранния момент – извършването и/или откриването на нарушението.
Затова и не се развива точно процедурата по АПК, относима към общия случай, а
приложение намират специалните разпоредби на ЗДвП.
С оглед така изложеното
процесната Заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон и без
съществено противоречие с процесуалните правила, поради което подадената против
нея жалба следва да се остави без уважение.
В тази връзка основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане
на деловодни разноски в нейна полза, което е направено своевременно, в
проведеното по делото о.с.з от 18.11.2021 г. В полза на страна следва да се
присъди минимално по размер юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лв.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО с жалба с
вх. № СДА-01-1868 от 25.10.2021 г., подадена от Л.Н.Н.,***, ЕГН: **********, на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0360-000034 от
24.09.2021 г., издадена от началник група към ОД на МВР Габрово, РУ – Трявна,
като неоснователно.
ОСЪЖДА Л.Н.Н.,***, ЕГН: **********
да заплати на Областна дирекция на МВР – Габрово деловодни разноски в размер на
100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/