О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 515
гр.
Шумен, 03.12.2018 г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Лидия Томова
Членове:1. Азадухи
Карагьозян
2.
Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Ненка Цветанкова в.ч.гр.дело № 419 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 274
и следващите от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на
Д.С.Д.и В.М.М.,
управители на "Енергоснабдяване" ООД, ЕИК ..., гр. Ш. ул.“...против определение № 1874 от 19.10.2018 г. по гр.
д.
№ 1887/2018 г. по описа на РС Ш., с което първоинстанционният съд е върнал исковата
молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото.
Жалбоподателите
считат, че определението е неправилно и подвеждащо в твърденията
си за фактите и позоваването на правни състави. Твърдят, че погрешно първоинстанционният
съд е възприел за петитум искането им да бъдат получени копия от два документа-
опис за начално състояние и водена книга по чл. 659, ал.1 от ТЗ, а
формулираният от тях петитум е да се установи водят ли се посочените документи
от синдика Е.Т.с грижата на добър търговец в съответствие с изискванията на ТЗ.
Молят въззивният съд да отмени атакуваното
определение и постанови акт съобразно изискванията на процесуалния закон.
Частната
жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1
от ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази
доводите на страната и приложените
по делото доказателства, приема частната жалба за неоснователна поради следните съображения:
Производството
по гр. д. № 1887/2018 г. по
описа на РС
Ш. е образувано по искова молба, предявена от Д.С.Д.и В.М.М., управители на "Енергоснабдяване" ООД срещу Е.Т.- синдик на „Топлофикация Ш.“
ЕАД.
При проверката на исковата молба и преди размяната на книжа по делото, с разпореждане
№ 2448/26.06.2018 г. са
дадени указания на ищеца да коригира исковата молба и уточни правния си интерес от предявяване на
исковете, съобразно посоченото в определението, както и
да внесе държавна такса в размер на 50 лева за всеки от исковете, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Указанията са съобщени на ищцовата страна на 28.06.2018 г. като в дадения срок е депозирано допълнение
към исковата молба с вх. №10704/02.07.2018 г.
С определение № 1862/11.07.2018 г.
производството по делото е прекратено, а исковата молба върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК. В мотивите на определението е прието, че в указания срок от ищцовата страна
са
отстранени само част от нередовностите, но не са били изпълнени указанията относно уточняване на
исковете
и интереса от тяхното предявяване.
Срещу
цитираното определение е подадена частна жалба с вх. № 11424/16.07.2018 г., по
повод на която е образувано въззивно частно гражданско дело 297/2018 г. по
описа на Окръжен съд Ш.. С Определение № 362/20.09.2018 г. по описа на ШОС е
отменено определението за прекратяване на производството и е указано, че
първоинстанционният съд е следвало да отстрани поетапно нередовностите на
исковата молба като първо се посочат достатъчно факти и конкретен петитум на
иска при липса на
противоречие между тях
и след това да се извърши преценка за правния интерес от завеждане на иска,
както и точното определяне на дължимата държавна такса.
В
изпълнение указанията на въззивната инстанция, е постановено Разпореждане №
3638/25.09.2018 г., с което е указано да се отстранят нередовностите в исковата
молба като се заявят достатъчно обем от обстоятелства и петитум, от които да може да се
направи извод дали
е налице искане до съда да разреши гражданскоправен спор, съответно какъв е видът на иска или е депозирано искане за представяне на находящи се в съда документи.
Тези указания са съобщени на ищцовата страна на 01.10.2018 г., като в предоставения срок за
изпълнение на дадените указания уточнение на исковата молба е постъпило по
електронната поща на Районен съд Ш. и на Окръжен съд Ш., което е препратено по
компетентност на РС Шумен.
С определение № 1874/19.10.2018г., предмет на разглеждане в настоящото
производство, районният съд е прекратил производството, а исковата молба е върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК. В мотивите на атакуваното определение е прието, че в указания срок ищцовата страна отново не е отстранила
нередовностите в исковата молба, тъй като допълнителната молба е постъпила само
по електронната поща. Поради това приема, че е налице липса на заявени
достатъчен обем от обстоятелства и петитум, от които да стане ясно дали е
предявен иск, подсъден на районен съд и налице ли е правен интерес, който не би
могъл да се защити в хода на производството по несъстоятелност. В определението
са развити доводи и за недопустимост на искането. Посочено е, че според
съдържанието на постъпилата по електронната поща молба се иска установяване на
първоначалното състояние на имущество на дружество, по отношение на което има
висящо производство по несъстоятелност, а е недопустимо по реда на исковото
производство да се установява и попълва масата на несъстоятелността, както и да
се преразглежда съдебен акт на Окръжен съд.
Въззивната
инстанция намира определението на районния съд за
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Настоящият
състав споделя извода на първоинстанционния съд за неизпълнение
на указанията на съда по нередовността на исковата молба, което е обусловило връщането й на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Съгласно чл. 100 ГПК
процесуалните действия, каквото представлява изпълнението на указанията по отстраняването на
нередовност в исковата молба, се извършват устно в съдебното заседание или в писмена форма. Подаденото на 03.10.2018 г. уточнение към исковата молба по електронната поща не отговаря на изискванията на чл. 100 ГПК, поради което съдът не е бил сезиран в установената от
процесуалния закон форма.
В настоящия случай в предоставения срок за отстраняване на нередовности, освен
постъпилите по електронната поща уточняващи молби, други не са депозирани и
правилно е приложена разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК. Това е така, тъй като подадените по електронната поща на районния и окръжния съд молби от 03.10.2018 г., след като не отговарят на изискванията за форма, не са довели до правните последици на чл. 129, ал. 5 ГПК
и това обстоятелство е обусловило приложението на чл.129, ал.3 от ГПК.
Налице е и възприетата в мотивите на районния съд недопустимост на претенцията, тъй като с изложените твърдения не се въвеждат
обстоятелства относно възникнал гражданскоправен спор и накърнено субективно
право на ищците, което валидно да сезира
съда. Искането „да се установи първоначалното състояние на имуществото съгласно
изискванията на вещното право“ като обстоятелство относимо към установяване
масата на несъстоятелността на обявеното в несъстоятелност дружество е предмет
на разглеждане в производство по несъстоятелност, поради което е недопустимо.
В
частната жалба по настоящото производство, в която е инкорпорирано и
съдържанието на изпратеното по електронната поща допълнение към исковата молба,
е посочено, че предявеният иск е установителен - относно задължението на
синдика да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, респ.
установяване не/изпълнението на чл. 660 от ТЗ. В тази връзка и за доказване
изпълнението на чл.660 от ТЗ, жалбоподателите искат да им бъдат предоставени
копия от опис за начално състояние и водена книга по чл. 659, ал.1 от ТЗ. Искът
за установяване съществуването или несъществуването на определен факт с правно
значение е допустим само в хипотезите, които са предвидени в закона /чл. 124, ал.
4, изр. 2 ГПК/, а разглежданият случай не е такъв. Разпоредбата на чл. 124, ал.
4, изр. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, като по нея има
установена трайна съдебна практика, според която установителни искове за факти
с правно значение могат да се разглеждат единствено във визираните от закона
случаи /в този смисъл Определение № 337 от 06.07.2011 г. по ч. гр. д. №
317/2011 г. и Определение № 223 от 14.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1043/2013 г. по
описа на I г. о. на ВКС/. Факт с правно значение по смисъла на чл. 124, ал.
4, изр. 2 ГПК е всеки факт, релевантен за дадено гражданско
правоотношение, който може да бъде установен в производството относно това
правоотношение, но не и в самостоятелна искова съдебна процедура, ако такава
възможност не е изрично уредена в законово правило. Следователно
установителните искове за факти са допустими не изобщо, а по изключение, което
трябва да е получило нарочна законодателна уредба. Точно по тази причина и
исковите претенции за установяването на факти, които законът не е въздигнал
изрично в предмет на установителен иск, са недопустими. С оглед на това
претенцията на ищците за установяване по исков път на факти, касаещи дейността
на синдика на „Топлофикация Шумен“ ЕАД, посочен за ответник, чиито действия са
предмет на разглеждане в производството по несъстоятелност, е достатъчно
основание за окачествяването й като процесуално недопустима.
По изложените съображения
частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1874 от 19.10.2018 г. по гр.
д.№ 1887/2018 г. на РС
Шумен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 274, ал.3 вр. чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на
препис на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.