Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,11.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Административно отделение, III- ж състав,
в публично заседание на трети
юни
през две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Н.
ЧЛЕНОВЕ: А.М.
*** С.
При секретаря Г.С.
И прокурора И.А. сложи за разглеждане
АДМ.Д.№ 1371 по описа за 2006
г.
Докладвано от съдия М., за да
се произнесе взе предвид
Следното:
Производството е по чл.33-45 ЗАП, отм.
във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК, във връзка с чл.138 ЗТСУ, отм.
Жалбоподателката С.Ц.Й., собственик на имот
№ 380, за който е отреден УПИ ІІІ-378а,379,380, кв.23 твърди, че е незаконосъобразно
решение № 40 по протокол № 24/30.03.2001
г. ,т.2 на Столичен общински съвет /СОС/, с което е одобрен проект за
кадастрален план /КП/, регулационен план /РП/, застроителен план /ЗП/ на м.м.НПЗ
„Орион и съседни жилищни територии”, НПЗ
„Орион и съседни жилищни територии-север”.Сочи, че с обжалваният
индивидуален административен акт /ИАА/ се отнемат от имота й повече от 80 % от
площта във връзка с прокарването на улица, както и се предвиждало разрушаване
на съществуващите в имота законни осъществени сгради. Затова счита, че е
нарушена разпоредбата на чл.21 а, ал.1 ЗТСУ, отм., както и чл.27, ал.2 ЗТСУ,
отм. още повече, че се отреждал един УПИ за три имота.
Ето защо жалбоподателката иска от съда да
отмени обжалваното решение № 40 по протокол № 24/30.03.2001 г. , т.2 на Столичен общински съвет в частта относно
предвижданията за прокарване на улица, разрушаване на съществуващите в него законни
масивни сгради, както и относно отреждането на УПИ ІІІ за три имота- 378 а,379
и 380. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът
Столичен общински съвет счита, че
жалбата е допустима като подадена в срок и от собственик на имот в обхвата
на плана. По същество оспорва жалбата.
Сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като улиците били обществено мероприятие;
отчуждаванията се извършвали след предварително и равностойно обезщетение по
реда на ЗОС. За останалата част от имота, която не е засегната от
предвижданията на плана бил отреден парцел ІІІ.Не претендира разноски.
СГП
счита, че жалбата е неоснователна.
Заинтересованите
страни „Е.” ЕООД, Н.В.Н., В.Н.Н. и В.Н.Н. чрез процесуалния си представител
адв.Д. оспорват жалбата.
Заинтересованите страни В.И.В.,
В.В.И. и Л.В.И. /собственици на имот пл.№ 378-б, за който е отреден парцел
І-378-б, не вземат конкретно становище по жалбата.
Заинтересованата страна Ч.К.С., собственик на имот за
който е отреден парцел ІІ-378-б, не
взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени доводите на страните, представените писмени доказателства, приема
следното за установено от фактическа и правна страна на спора:
С решение № 40, т.2 по протокол № 24
от 30.03.2001 г., на основание чл.21, ал.1,т.11 и чл.44, ал.1,т.12 от ЗМСМА във
връзка с чл.6,т.6 ЗТСУ във връзка с чл.20,
ал.2 ППЗТСУ,чл.48, ал.1, т.т.1,2,3,4,5,6,7,8,9,12 и ал.2 ППЗТСУ, чл.12, т.3 и чл.24,ал.1 и ал.2 от Наредба № 5 на ПНТСУ и протоколи на ГАГК ГК-Г-36/31.03.1998
г., т.18 и ГК-Г-61/ 13.06.2000 г.,т.11 и ГК-Г-101/26.09.2000 г., т.1, СОС одобрил
застроителен, регулационен и кадастрален план
на м.м.НПЗ „Орион и съседни жилищни територии”, НПЗ „Орион и съседни жилищни територии-север” в
граници съответно: р.С., ул.”Р.К.”, ул.”Т.”, бул.”С.”, без квартали с одобрен
ПГП с корекциите в зелен цвят /относно ЗП/; р.С., ул.”Р.К.”, бул.”С.” без
квартали с одобрен ПГП по червените и сини линии, цифри и текст с корекциите в
зелен цвят /относно РП/ и р.С., ул.”Р.К.”,
ул.”Т.”, бул.”С.” /относно КП/, съгласно приложения проект, представляващ
неразделна част от решението относно регулационния, застроителен и кадастрален
план.
С решение № 149, т.160 по протокол №
40 от 18.07.2002 г. била допусната поправка на ЯФГ в решение № 40, т.2 по
протокол № 24 от 30.03.2001 г. като текста по
т.1 /относно КП/ следвало да се
чете: „КП на НПЗ „Орион и съседни жилищни територии”, НПЗ „Орион и съседни жилищни територии- север”, в
граници: р.С., бул.”С.”, ул.”проф.Й. И./***/, ул.”В.М.”, ул.”357”, бул.”С.”,
ул. .”проф.Й. И./***/, ул.”К.” /ул.”Т.”/; по
т.2 /относно РП/: „РП на НПЗ
„Орион и съседни жилищни територии”, НПЗ„Орион и съседни жилищни територии-
север”, в граници: р.С., бул.”С.”, ул.”проф.Й. И./***/, ул.”В.М.”, ул.”357”,
бул.”С.”, ул. .”проф.Йордан И./***/, ул.”К.” /ул.”Т.”/, без квартали с одобрен
ПГП по червените и сини линии, цифри и текст с корекциите в зелен цвят и по т.3/относно ЗП/: ЗП на на НПЗ „Орион и съседни жилищни територии”, НПЗ„Орион и
съседни жилищни територии- север”, в граници: р.С., бул.”С.”, ул.”проф.Й. И./***/,
ул.”В.М.”, ул.”357”, бул.”С.”, ул. .”проф.Й. И./***/, ул.”К.” /ул.”Т.”/, без
квартали с одобрен ПГП с корекциите в зелен цвят.
Видно от представената по делото
докладна записка на Гл.архитект на гр.С. от 22.03.2001 г. /л.30 по делото/ и
тази с № 66-02-56/23.03.2001 г., л.140 по делото, производството довело до
издаване на обжалваното решение е започнало по инициатива на Столична община –
УАГ.
С протокол ГК-Г-36/31.03.1998 г., т.18 били обсъдени възраженията срещу проекта по ОЗРП на
НПЗ „Орион”. Видно от същия жалбите на
собствениците на имот пл.№ 380 и 381, кв.23 /л.10 от протокола/ била приети
като неоснователни, тъй като бул.”С.” бил част от главната улична мрежа; след
отпочването на мероприятието по ЗРП щели да се проведат процедури по
отчуждаване.
С протокол № ГК-Г-61/13.06.2000 г.,
т.11 ОЕСУТ е приел проекта за ЧЗРПК за кв.9 НПЗ „Орион и съседни жилищни
територии”/кв.9 не е предмет на жалбата по която е образувано настоящето
производство/.
Видно от протокола на ОЕСУТ № ГК-Г-101/26.09.2000
г., т.1 е наредено да бъдат нанесени всички одобрени междувременно ПУП, както и
да се изпълнят препоръките на ГАГК/относно спорния по делото кв.23 не са
правени обсъждания с този протокол/.
Видно от протокола на ОЕСУТ ЕС-Г-176
от 17.12.2002 г., т.4 жалбите срещу решение № 40, т.2 по протокол № 24 от
30.03.2002 г.и решение № 149 от 18.07.2002 г. подадени от собствениците на
имоти пл.№ 378 а и 379 /заинтересованите страни по делото, представлявани от
адв.Д./ и на имот пл.№ 380 8от С.Й., жалбоподател по делото/ са приети за
неоснователни.
От съдържащите се в преписката данни /виж
изричните указания на съда от закрито съдебно заседание, състояло се на
08.12.2006 г./ не се установява заинтересованите лица по смисъла на чл.195
ЗТСУ, отм., респ. по чл.295 ППЗТСУ, отм., вкл. да са били уведомени и съответно
кога е станало това относно предложения проект, поради което настоящата
инстанция не може да се увери в спазването на разпоредбата на чл.194 ЗТСУ, отм.
С оглед представената извадка от ДВ,
съответно бр.82/27.08.2002 г. ,се установява, че жалбоподателката е била
уведомена за решението на СОС, с което проектите са одобрени.
Не се оспорва от ответника, че имота
собственост на жалбоподателя попада в обхвата на плана, а и това се установява
от съдържащата се по делото графична част, както и от заключението на
допуснатата по делото, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза.
Жалбата по която е образувано настоящето
производство е подадена на 09.09.2002 г.
Ето защо съдът приема, че жалбата е
подадена в преклузивния за това срок по чл.37, ал.1 ЗАП, отм., приложим по
силата на препращащата норма на чл.138 ЗТСУ, отм. с влизането в сила на ЗУТ от
31.03.2001 г., но в сила към момента на одобряване на оспорения индивидуален
административен акт /ИАА/. Налице са предпоставките на чл.295 ППЗТСУ, отм., но
приложим за конкретния план, поради което жалбата
е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.3
ЗАП, отм. във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и
материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Обжалваният ИАА е издаден от СОС,
като правно основание е посочена нормата на чл.6,т.6 ЗТСУ, понастоящем отменен,
но приложим на основание пар.6, ал.3 от ПЗР на ЗУТ. В редакцията на ЗТСУ към
момента на издаване на обжалваната по делото заповед е посочено, че подробните
градоустройствени планове /ПУП/, каквито са одобрени с процесната заповед, се
одобряват от общината. Под община следва да се разбира “общински съвет” по
смисъла на чл.18, ал.1 ЗМСМА като правоприемник на ОбНС по смисъла на чл.3,
ал.2 ЗНС, отм., като орган на местно самоуправление. Съгласно пар.14, т.9 от ДР
на ЗИДЗТСУ, обн.ДВ, бр.63/95 г. навсякъде в закона думите “ОБНС” се заменят с
думата “общината”, т.е. ще се има предвид общинския съвет като колективен орган
на управление, а не общината като териториална единица или общинската
изпълнителна власт. Следователно след като в разпоредбата на чл.6,т.6 ЗТСУ,
отм. е изрично визиран органа, който следва да издаде акта по тази законова
разпоредба, хипотезата на чл.6, ал.4 ЗАП е неприложима в случая.Още повече, че
в т.11 на чл.21 ЗМСМА изрично е предвидено това правомощие на съответния
общински съвет.Следователно компетентен да издаде заповед по чл.6, т.6 ЗТСУ,
отм., в конкретния случай е СОС, вж. и решение № 5421/99 г. по ах.д.№ 926/98 г.
на ВАС на РБ, Второ отд. По изложените по-горе мотиви е неприложима и
разпоредбата на чл.184 ЗТСУ, отм., така и в решение № 4412/09.05.2002 г. на ВАС
на РБ, по ах.д.№ 1873/2002 г., Второ отд.
Ето защо обжалваният по
делото ИАА е приет от надлежен по закона административен орган и в съответствие
с дадените му правомощия.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма, както и е мотивирана.
Законосъобразността именно
на тези мотиви настоящата инстанция следва да провери.
Следва да добавим, че съдът ще
провери тази законосъобразност само в частта, в която така одобреният план се
обжалва, а именно: уличната регулация, както и обособяването на парцел
/терминологията в настоящето решение се съобразява с уредбата на ЗТСУ, отм./
ІІІ за трите имота- № № 378 а,379 и 380.
В останалата част с оглед доводите в
обстоятелствената част на жалбата и при съобразяване със спецификата на
производството, така одобрените планове са влезли в сила.
Съгласно чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 41
от 1998 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) от ЗТСУ,
отм., със застроителен и регулационен план за неурегулирани територии, както и
за територии с неприложена първа регулация се определят необходимите площи за
изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни)
на техническата инфраструктура. За осъществяването на тези мероприятия с
влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на
общината еднаква процентна част от имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто.
А разпоредбата на чл.27, ал.(2) от
ЗТСУ, отм. изискваше предвижданията на плана да са икономично осъществими и да
дават възможност за целесъобразно устройство и застрояване на урегулираните
имоти и кварталите.
Видно от заключението на вещото лице
инж.Д., прието от съда като съответствуващо на представените по делото писмени
доказателства и неоспорено от страните, имот пл.№ 380, кв.23 /червено-оцветен
на скицата, представляваща неразделна част от заключението8 е с площ по
графични данни от около 350 кв.м., която площ е вписана и в документа за
собственост. Частта от имота, която попада в предвиждането за улица
/червено-оцветена и щрихована на скицата/ е с площ от 248 кв.м., т.е. улицата
заема около 71 % от имота /70,86 %/. В имота, собственост на жалбоподателката
се намират сгради, отразени в документите за собственост и в плана, виж скицата
към заключението на вещото лице. За законността на тези сгради бяха представени
от жалбоподателката строителни книжа приети като доказателство по делото,
описани в молбата от 15.12.2008 г. видно от заключението на вещото лице
инж.Дачева, според ЗП /графичната част по обжалвания акт/ предвиденото в УПИ ІІ
и УПИ ІІІ строителство е свързано /калканно/- 4 етажа, без запазване на съществуващите сгради.
На основание гореизложеното, съдът
счита, че жалбата е основателна, поради което атакуваното решение на СОС ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно в обжалваната част.
Тъй като жалбоподателката претендира
разноски, съдът й присъжда такива в размер, в който са действително извършени,
а именно 510 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.Ц.Й., собственик
на поземлен имот № 380, решение № 40, т.2 по протокол № 24 от 30.03.2001 г., с
което на основание чл.21, ал.1,т.11 и чл.44, ал.1,т.12 от ЗМСМА във връзка с
чл.6,т.6 ЗТСУ във връзка с чл.20,
ал.2 ППЗТСУ,чл.48, ал.1, т.т.1,2,3,4,5,6,7,8,9,12 и ал.2 ППЗТСУ, чл.12, т.3 и чл.24,ал.1 и ал.2 от Наредба № 5 на ПНТСУ и протоколи на ГАГК
ГК-Г-36/31.03.1998 г., т.18 и ГК-Г-61/ 13.06.2000 г.,т.11 и ГК-Г-101/26.09.2000
г., т.1, СОС е одобрил застроителен, регулационен и кадастрален план на м.м.НПЗ „Орион и съседни жилищни
територии”, НПЗ „Орион и съседни жилищни
територии-север”, поправено с решение № 149, т.160 по протокол № 40 от
18.07.2002 г. на СОС, в частта относно предвижданията
за кв.23- уличната регулация по о.т.65- о.т.67, както и отреждането на парцел
ІІІ за три имота- 378 а, 379 и 380, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столичен общински съвет, гр.С.,
ул.”М.” № **, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Й., ЕГН
**********,***, ул.”Справедливост” № 71,
разноските по делото в размер на 510 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България в 14-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: