Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 03.02.2016 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР КРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Е.К.,
като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 570 по описа за
С присъда № 19, постановена по НОХД № 290/13 г., РАЙОНЕН СЪД С. е признал, както следва:
- подсъдимия Д.В.С.
за невиновен в това, че на 02.09.2011 г. в жилището си, на ул. „*******” № **,
в с. Р., общ. С., в съучастие като извършител със съпругата си В.Г.С., без
надлежно разрешение по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите държи високорискови наркотични вещества – амфетамин и коноп
(марихуана), а именно: смес от амфетамин, 1- фенил – 1 – пропанамин, кофеин и
лидокаин, с определено съдържание на амфетамин 3.8 %, с нетно тегло от
като го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354 а, ал. 3, т. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК;
- подсъдимата В.Г.С.
за невиновна в това, че на 02.09.2011 г.
в жилището си, на ул. „********” № **, в с. Р., общ. С., в съучастие като извършител
със съпруга си Д.В.С., без надлежно разрешение по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите държи високорискови наркотични вещества –
амфетамин и коноп (марихуана), а именно: смес от амфетамин, 1- фенил – 1 –
пропанамин, кофеин и лидокаин, с определено съдържание на амфетамин 3.8 %, с
нетно тегло от
като я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354 а, ал. 3, т. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от Районна прокуратура С., в който се твърди незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Счита се, че съдът не е подложил на проверка всички събрани по делото доказателства и не ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, а е формирал своя извод, без да съобрази обективните релевантни факти по делото. Твърди се, че не са обсъдени в цялост показанията на свидетелите Р., А. и К., от които е видно, че спрямо подсъдимите е било извършвано наблюдение по повод получавани сигнали, че подс. С. има поведение, за което се предполага, че е престъпно; че етажа, обитаван от подсъдимите, е само на подсъдимите, никой няма достъп до него, а те не контактуват с психично болния брат на подс. С.. Сочи се, че не е посочено в мотивите на съда как същият е стигнал до извод, че М. – братът на подсъдимия С., има стая на етажа; пренебрегнати са и показанията на свидетеля К., който твърди, че двамата братя са в конфликт от дълги години и М. не ходи на гости на брат си. Твърди се, че дори да се приеме, че братът на подсъдимия има достъп до помещенията на сем. Стоянови, нелогично и житейски неправилно е да се твърди, че именно в кухнята чужд човек ще укрие забранени за притежание вещи, и то на трудно достъпно място.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която двамата подсъдими бъдат признати за виновни по обвинението.
Оправданите подсъдими Д.С. и В.С. не са депозирали становища по протеста срещу присъдата на РС С..
Защитникът им – адв. С.П. от САК, в съдебно заседание оспорва депозирания протест. Изтъква се, че проведеното претърсване и изземване не е съобразено с изискванията на НПК; и действително разпитаните като свидетели полицейски служители твърдят, че в селото се носят слухове, че подсъдимият С. се занимавал с дейност по разпространение на наркотици, но се касае за голословни твърдения, неподкрепени от останалите гласни доказателства. Сочи се, че в хода на производството пред първата инстанция са разпитани свидетели, които са посещавали къщата, обитавана от двамата подсъдими и психично болният брат на подсъдимия С., и посредством депозираните от тях гласни доказателства се установява, че не само двамата подсъдими имат достъп до етажа, на който са открити процесните наркотични вещества. Прави се извод, че двамата подсъдими не са извършили вмененото им престъпление, и се иска потвърждаване на постановената присъда като правилна и законосъобразна.
Подсъдимите Д.С. и В.С. се присъединяват към заявеното от защитника, а в последната си дума пред съда молят за потвърждаване на оправдателната присъда.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Повдигнато е обвинение, както следва:
- срещу подсъдимия Д.С. за това, това, че
на 02.09.2011 г. в жилището си, на ул. „*********” № **, в с. Р., общ. С., в
съучастие като извършител със съпругата си В.Г.С., без надлежно разрешение по
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държи високорискови
наркотични вещества – амфетамин и коноп (марихуана), а именно: смес от
амфетамин, 1- фенил – 1 – пропанамин, кофеин и лидокаин, с определено
съдържание на амфетамин 3.8 %, с нетно тегло от
- срещу
подсъдимата В.С. за това, че на 02.09.2011 г. в жилището си, на ул. „*********”
№ **, в с. Р., общ. С., в съучастие като извършител със съпруга си Д.В.С., без
надлежно разрешение по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите държи високорискови наркотични вещества – амфетамин и коноп
(марихуана), а именно: смес от амфетамин, 1- фенил – 1 – пропанамин, кофеин и
лидокаин, с определено съдържание на амфетамин 3.8 %, с нетно тегло от
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими живеели в с. Р., общ. С., в къща, находяща се на ул. „********” № **. Къщата имала приземен етаж, на който живеел страдащият от параноидна шизофрения брат на подсъдимия С. – М. С., а следващият етаж бил обитаван от семейството на двамата подсъдими. Поради настъпилата промяна на личността братът на подсъдимия С. не разбирал свойството и значението на постъпките си и не можел да ги ръководи; и заболяването провокирало проблеми между двамата братя, но въпреки това подсъдимият се стремял да полага грижи за М..
На 02.09.2011 г. в РУП С. бил получен сигнал от сътрудник на полицията за това, че подсъдимият С. държи в дома си наркотични вещества, при което бил сформиран екип в състав от разследващ полицай, технически помощник и полицейски служители, сред които водач на специализирано полицейско куче от ГДБОП; и около 20.30 часа екипът пристигнал в дома на двамата подсъдими. По това време подсъдимият Д.С. не бил у дома си – гледал мач в селото, а подсъдимата се намирала там заедно с майка си – свидетелката Г., и маловръстното си дете. Сформираният екип изчакал пристигането на подсъдимия и започнал претърсване на къщата, в присъствието на поемните лица – свидетелите В. А. и В. С.. Свидетелите Я. Р., П. А., И. Д., А. К. – всички служители на РУП С., като първият от тях началник на ПУ Б., заедно със свидетеля В. И. (служител на ГДБОП и водач на специализирано полицейско куче), разследващия полицай и техническия помощник, ведно с поемните лица и в присъствието на подсъдимия С. обходили етажа, обитаван от двамата подсъдими в къщата, като заварили вратите на всички помещения отворени и отключени. При обхода специализираното куче се насочило към кухненски шкаф, поставен под мивката в помещението, обособено като кухня и всекидневна, и започнало да драска по вратата му, при което свидетелят И. обяснил, че най-вероятно на това място има наркотични вещества. В задната част на шкафа, долу, между шкафа и стената, бил намерен найлонов плик с жълтеникава на цвят прахообразна субстанция, пликът бил претеглен, а извършеният полеви наркотест реагирал на амфетамин. В шкаф на същото помещение била открита и иззета електронна везна; а от шкаф над мивката вдясно – найлоново пликче с подобна прахообразна субстанция. Претърсването продължило, като в гардероб, находящ се в коридора на етажа, между дрехите, било открито малко количество тревиста маса, поставена в найлонов плик, която реагирала при направения полеви наркотест на марихуана. Претърсването продължило във всички помещения и прилежащи постройки на сградата, като други вещества не били открити.
В хода на претърсването подсъдимата С. се обадила на сестра си – свидетелката В., която дошла в къщата, и след проведен разговор със свидетелката Г. се разбрали последната да вземе детето и да си отиде, а свидетелката В. останала.
От заключението на извършената физикохимическа
експертиза се установява, че иззетите вещества са, както следва: смес от амфетамин, 1- фенил – 1 – пропанамин,
кофеин и лидокаин, с определено съдържание на амфетамин 3.8 %, с нетно тегло от
Амфетаминът и 4 – флуорамфетаминът са под контрол съгласно ЗКНВП – чл. 3, ал. 2 и Списък – 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина”, а конопът и тетрахидроканабинолът са под контрол на ЗКНВП, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина”.
Тази фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели, обясненията на двамата подсъдими, и заключенията на цитираните експертизи, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват относно установените при извършеното действие по претърсване и изземване факти – а именно, че на 02.09.2011 г. в дома на подсъдимите С. са открити и иззети наркотични вещества.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети и от въззивната инстанция, се налага изводът, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се установи авторството на деянието, за което на двамата подсъдими е повдигнато обвинение. Независимо от заявеното от полицейските служители, че в селото се говорело, че подсъдимият С. притежава наркотици, това твърдение не е подкрепено с конкретни данни за лицето/лицата, които са съобщили за наличието на наркотичните вещества. Разпитаният като свидетел съсед на семейството – Х., в противовес на заявеното от полицейските служители, твърди, че не е чувал и виждал подсъдимият С. да се занимава с наркотици. Опровергава се и заявеното от свидетеля П. А., че из селото се говорело, че подсъдимият С. е безработен, а разполага със средства – от показанията на свидетелите В. и Х. е видно, че двамата подсъдими по това време се занимавали с животновъдство.
Установява се от събраните гласни доказателства, че достъп до къщата и помещенията на етажа, обитаван от семейство С., има и психично болният брат на подсъдимия – М.; като на етажа на семейството той има и своя стая. Видно от заключението на извършената съдебнопсихиатрична експертиза, същият страда от параноидна шизофрения – промяна на личността, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е годен да участва в наказателния процес – поради което не е разпитван по делото. Установява се от разпита на вещото лице психиатър в съдебно заседание, че поради психичното заболяване на М. С. не е изключено някой да се е възползвал от него, макар вещото лице да изключва възможността поради здравословното му състояние той да се занимава с пренасяне и търговия на наркотици.
Депозираните от двамата подсъдими обяснения, видно от които братът на подсъдимия има достъп до обитаваните от тях помещения, подкрепя заявеното и от свидетелите Г. и В. в тази насока. Подсъдимата С. твърди, че преди е заключвала обитаваните от семейството стаи, но тъй като братът на съпруга й пак ги отключвал и влизал, се отказала; носените от него чували и чанти с боклуци изхвърляла; и се страхувала от М. поради неадекватното му поведение. Освен това, за отглеждането на маловръството дете на двамата подсъдими по това време помагали и майката и сестрата на подсъдимата – свидетелките Г. и В., като свидетелката Г. твърди, че спалнята и хола на етажа се заключват само при продължително отсъствие на семейството. Свидетелите – полицейски служители, от своя страна нямат преки наблюдения върху бита и ежедневието на семейството на двамата подсъдими, вкл. дали братът на подсъдимия С. се качва на етажа, обитаван от тях; а заявеното от свидетеля К. – че знае от М., че той не е ходил на гости на брат си (което според представителя на държавното обвинение е пренебрегнато от първоинстанционния съд), при установеното психично заболяване на М. С., изключващо свидетелската му годност, не може да бъде отнесено в подкрепа на обвинителната теза.
В хода на въззивното съдебно следствие по искане на представителя на държавното обвинение на анализ е подложена иззетата електронна везна – като от заключението на допуснатата физикохимична експертиза е видно, че по представената за изследване везна не се доказва наличие на вещества, поставени под контрол съгласно ЗКНВП.
Следователно, от събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства не може да се установи по несъмнен начин, че подсъдимият Д.С. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Това е така, защото от обсъдените по-горе доказателства не може да се направи еднозначен извод за съпричастността му към откритите наркотични вещества. До помещенията, в които са намерени инкриминираните вещества, освен подсъдимия С. имат достъп и други лица; инкриминираните вещи, противно на твърденията на прокурора, не са намерени на трудно достъпни места; а заявеното от полицейските служители, че из селото се обсъжда държане от негова страна на наркотични вещества, не се подкрепя от останалите събрани гласни доказателства – и докато може да се допусне възможна подкрепа на защитната версия на подсъдимите от страна на близките до семейството свидетели, то за свидетеля Х. (който е трето незаинтересовано лице) не съществува съмнение в неговата безпристрастност.
Настоящата инстанция не може да се съгласи с доводите на представителя на държавното обвинение, че показанията на свидетелите Р., А. и К. за постъпили сигнали по повод предполагаемо престъпно поведение на подсъдимия С. подкрепят извода за осъществено престъпно деяние от двамата подсъдими. Действително, свидетелите твърдят, че са получавали сигнали за държане и продажба на наркотични вещества от подсъдимия С.; а свидетелят Р. твърди, че е извършвано наблюдение върху подсъдимия С. - още преди последния сигнал, че държи наркотични вещества, по повод на който е инициирано настоящото производство. Следва да се отбележи, че наблюдението като оперативен способ за прилагане на специални разузнавателни средства, при който зрително и чрез технически средства се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка, се регулира от разпоредбите на ЗСРС, като е предвиден специален ред за прилагането му. За проведено наблюдение на подсъдимия С., освен заявеното от свидетеля Р., по настоящото наказателно производство няма данни, нито за резултати от такова наблюдение, което да е осъществено при спазване изискванията на ЗСРС. Следва да се отбележи също така, че никой от свидетелите, на които се позовава обвинението, не твърди подсъдимата В.С. да е била обект на наблюдение, нито за нея да са постъпвали каквито и да било сигнали в насока престъпно поведение – напротив, свидетелят А., който преди пенсионирането си от РУП С. в продължение на много години обслужвал с. Р., изрично заявява, че за съпругата на Д.С. никога не е получавал информация, че е свързана с дейност за съхранение или разпространение на наркотични вещества.
По съображенията, изложени по-горе, не може да се направи и извод за съпричастността на подсъдимата В.С. към престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
Не са събрани и доказателства за задружна престъпна дейност на двамата подсъдими в осъществяването на деянието. Изложените доводи от представителя на държавното обвинение в насока житейска нелогичност и неправилност да се твърди, че именно в кухнята чужд човек ще укрие забранени за притежание вещи, не могат да бъдат отнесени към доказателствата, събирани по реда, предвиден в НПК.
Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не
се основава на произволно възприети фактически положения, в каквато насока са
твърденията на прокурора, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.
Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от първата
инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са
я мотивирали да приеме, че не е доказано по несъмнен начин осъществяването от
двамата подсъдими на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр.чл.
20, ал. 2 от НК. Показанията на свидетелите и данните от останалите
доказателствени средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал.3 НПК, като действителното
съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им
е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и
съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от
първоинстанционния съд, относими към предмета на доказване, изводите, че не се
доказва по несъмнен начин извършено престъпление от подсъдимите В. и Д. С., са
законосъобразни и правилни.
Фактите и обстоятелствата, приети от първоинстанционния съд, са установени от него в хода на съдебното следствие, посредством способите, визирани в НПК, а обстоятелството дали те подкрепят възприетата от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, част от нея или я опровергават изцяло, е без значение за крайните изводи на съда, който е длъжен да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
В заключение, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд коректно и обективно е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е изградил вътрешно убеждение, което следва да бъде изцяло споделено.
С постановената присъда първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе относно веществените доказателства, което следва да бъде отстранено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19, постановена по НОХД № 290/13 г., на РАЙОНЕН СЪД С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Л.Крумов)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Кр.Тодорова)
2:………………
(Ан.Игнатова)