Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І Г.О., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Б. Шолина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9731 по описа на състава за 2014г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ
/отм./.
Ищцата Ц.И.С. поддържа твърдение, че претърпяла значителни
неимуществени вреди, произтичащи от причинената смърт на нейния син Г.Т., която
настъпила в следствие на пътно- транспортно произшествие, на 02.06.2013г. на
пътен участък от път ІІ-84 между гр. В. и гр. П.. Произшествието било причинено
от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф” с рег. № ******** който в
нарушение на разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП, чл.42 от ЗДвП и чл. 43 от ЗДвП предприел изпревалване на
друг автомобил и в крайна сметка предизвикал удар с предната си част в насрещно
идващия лек автомобил „Пежо“, управляван от Г.Т., а ударът предизвикал летален
изход за пострадалия. Противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф” с рег. № ******* – Д. С. Д. бил
установен с влязла в сила присъда на наказателния съд, постановена по НОХД №
563/2013г. съгласно описа на ОС П.. Обемът на вредите бил значителен, с оглед
факта, че между ищцата и пострадалия съществували отношения на близост,
определени от близката родствена връзка помежду им и от факта, че приживе той й
оказвал морална и материална подкрепа. При изложените фактически твърдения, ищцата
претендира за осъждане на ответника да й изплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 200 000 лева, заедно със законната
лихва върху съответния размер на обезщетението, считано от причиняването на
вредите на 02.06.2013г. до датата на окончателното плащане. Претендира и
присъждане на направените съдебни и разноски. Процесуалният представител на
ищцата също претендира да получи възнаграждение при условията на чл. 38 от
ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът – „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител признава иска до размер на сумата от 60 000 лева представляваща
застрахователно обезщетение и за сумата от 7282, 38 лева, представляваща
законната лихва върху сумата на дължимото обезщетение, начислена за периода от
деня на настъпването на вредоносния резултат - 02.06.2013г. до 08.08.2014г.,
когато било извършено плащането. Твърди, че посочената по- горе сума била фактически
платена и получена от ищцата. Не оспорва наличието на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, но оспорва претенцията в частта над вече
изплатената част на обезщетението, като навежда доводи за нейната
неоснователност. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия (поради управление с превишена и несъобразена скорост,
както и поради предприемане на забранена в пътния участък маневра за
изпреварване), както и за прекомерност на претендираните размери обезщетението,
с оглед на действително претърпения обем на вредите. Претендира да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски– при отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят а въз основа съдържанието на
приетия като доказателство препис от Присъда № 52/05.12.2013г. на ОС П. по НОХД
№ 563/2013г. в хипотезата на чл. 300 от ГПК, настоящият съд приема, че на
02.06.2013г. на път ІІ-84, километър 27+900м от гр. П. в района на с. В., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* и като нарушил
правилата за движение: чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл. 42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП и
чл. 43 от ЗДвП, водачът Д. С. Д. предизвикал по непредпазливост смъртта на Г.Д.
Т.. Приетите за установени от наказателния съд факти за механизма на
настъпването на ПТП сочат, че водачът Д. С. Д. не е съобразил скоростта на
движение с конкретните пътни условия, със състоянието на пътя, с наклона и
ограничената видимост, с пътната маркировка ограничаваща възможността за
изпреварване и движение със скорост над определената, предприел маневра
„изпреварване“ и след като употребил спирачки – изгубил контрол върху
управлението на автомобила, който завъртайки се по посока обратна на движението
на часовниковата стрелка застава напречно на пътя и първоначално се удря а в последствие се приплъзва
с предната си част в лявата част на идващия срещу него и извършващ маневра
„изпреварване“ лек автомобил „Пежо“ с рег. № ******** с водач Г.Т.. В резултат
на съприкосновението между двата автомобила, управлявания от Г.Д. Т. лек автомобил
„Пежо“ с рег. № ******** навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
челен удар с друг лек автомобил, а водачът Т. е загинал.
Съдържанието на прието като доказателство
Удостоверение за наследници на Г.Д. Т. с изх. № 1669/26.06.2013г. на Община В.
обосновава извода, че ищцата Ц.И.С. е наследник по закон, майка на пострадалия.
Приетите доказателства по делото- платежни
документи от 08.08.2014г. за извършен кредитен превод /на л.44-45 от делото /
както и направеното от процесуалния представител на ищцата признание на факта
мотивира настоящия съд да приеме, че на посоченото в исковата молба основание,
ищцата е получила от ответника след предявяването на иска, сумата от
60 000 лева представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 7282, 38 лева представляваща законна лихва върху дължимата
сума на обезщетението за периода от настъпването на ПТП на 02.06.2013г. до деня
на плащането на 08.08.2014г.
Приетото като доказателство и неоспорено от
страните Писмо с изх. № 92-3989/05.06.2015г. на Агенция „Пътна инфраструктура“
мотивира извода, че към 02.06.2013г. целият пътен участък върху който е
настъпило ПТП е бил регулиран с временна вертикална сигнализация и с монтирани
предупредителни табели „пътят е в ремонт“. За целия пътен участък е било в сила
ограничение на скоростта от 40 км/ч.
За целите на настоящото производство, към
материалите по настоящото дело са приобщени документи от преписката по ДП №
ЗМ-409/2013г. съгласно описа на РУП В., а именно: Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествие, Скица на ПТП, които са
обект на анализ от допуснатите съдебна- автотехническа експертиза и комплексна
съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза.
Заключението на изготвената от вещо лице Ж.Е.
съдебна авто-техническа експертиза мотивира следните изводи за подлежащите на
установяване факти:
·
По време на
настъпването на ПТП пътното платно е било с новоположена асфалтова настилка,
налице е била указателна табела, че пътят е в ремонт на разстояние 5330 м. от
мястото на пътния инцидент.
·
Според
механизма на настъпване на ПТП, управлявания от пострадалия Г.Т. лек автомобил
„Пежо 306“ е преодолял десен за него завой, когато е предприел маневра за
изпреварване на движещ се пред него лек автомобил. В този момент, скоростта на движение на управлявания от
пострадалия лек автомобил е била не по- ниска от 100 км/ч.
·
Скоростта на
движение на управлявания от пострадалия лек автомобил - минимум 100 км/ч. е
била в рамките на техническите възможности на автомобила, но не е била
безопасна нито за него, нито за останалите участници в движението: първо- поради ограничената видимост на завоя - максимално около 90 линейни метра и второ- поради
ограниченията в пътния участък и метеорологичните условия (виж отговора на
въпрос № 4 и 5 в експертното заключение);
Заключенията (основно и допълнително) на изготвената
от вещи лица Ж.Е. и д-р Н.С. комплексна съдебна авто-техническа и съдебно медицинска
експертиза /КСМАТЕ/ мотивират следните изводи за подлежащите на установяване
факти:
·
Водеща
причина за настъпването на смъртта на пострадалия Г.Д. Т. е получената ЧМТ, а
тя се е получила в купето на автомобила, в следствие на значително по обем
движение на тялото на пострадалия в посока напред и нагоре. Това обосновава
категоричен извод, че пострадалия е пътувал без поставен предпазен колан.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е факта на изпадането на тялото
на пострадалия извън купето на автомобила.
·
Правилно
поставения предпазен колан действа като
твърд тъп предмет и при високи скорости също причинява травми на вътрешни
органи, поради което не може да се твърди със сигурност, че поставения
предпазен колан би предотвратил смъртта на пострадалия.
·
Ако би спазил
установеното ограничение за движение със скорост до 40 км/ч., в конкретната
пътна обстановка - водачът на лек
автомобил „Пежо 306“ (пострадалия) не би следвало да предприема маневра за
изпреварване, след като е преодолял десния за него завой и така настъпването на
процесното ПТП би било предотвратено (отговор на трети въпрос от допълнителната
КСМАТЕ).
·
При челен
удар и движение на автомобила със скорост от 40 км/ч. предпазния колан би
реализирал своята функция и водачът на
лек автомобил „Пежо 306“ (пострадалия) не би получил фаталната за него
черепно- мозъчна травма с летален изход.
В дадените пред съда показания, свидетеля А. И. Р.
заявява лични впечатления за близките емоционални и социални отношения между починалия
в следствие на процесното ПТП Г.Т. и ищцата, която е негова майка. Обстоятелството,
че ищцата и пострадалия (приживе) са живели заедно в едно домакинство са били
възприети лично от свидетеля, поради честите му посещения в дома на пострадалия
преди да настъпи инцидента. По субективна преценка на свидетеля, пострадалата
видимо променила външния си вид след смъртта на сина си. Ищцата била „рухнала
психически“, видимо била замислена и некомуникативна, търсела контакт с лица
„посредници с отвъдното“, което притеснявало свидетеля.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, които се основават на
твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226 КЗ, ответникът, в
качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” е длъжен да заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди от застрахования при него водач.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки, ангажиращи задължението на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, да заплати застрахователно обезщетение. За този извод
допринася и признанието на иска, направено от ответника с отговора на исковата
молба, което касае основанието на претенцията, но не и нейния размер.
Показанията на разпитания свидетел, разгледани
комплексно с писмените доказателства за пряка родствена връзка между ищцата и
пострадалия обосновават извода за настъпването на твърдения в исковата молба
вредоносен резултат. При това, заслужава
да се отбележи, че ищцата попада в кръга от надлежно легитимираните лица, които
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на смъртта
на пострадалия.
Подробно обследвания в хода на съдебното дирене
механизъм на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие посочва
две независими, но при това взаимосвързани причини, обусловили пряко възможността
за реализиране на сблъсъка: От една страна – това е поведението на водача на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** който е нарушил правилата
за движение: чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл. 42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП и чл. 43 от ЗДвП и предизвикал настъпването на ПТП и по непредпазливост - смъртта на
пострадалия Г.Д. Т..
Събраните
в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства обаче,
категорично мотивират извода, че пострадалия е допринесъл в значителна степен – на първо място за настъпването на самото ПТП, а
отделно от това е допринесъл и за настъпването на релевирания вредоносен
резултат, за който се претендира изплащане на застрахователно обезщетение.
В тази насока, следва да се посочи първо, че
настъпилото ПТП има сложен механизъм,
който е обусловен не само от траекторията на движението на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** но и от траекторията на движението на
управлявания от пострадалия лек автомобил „Пежо 306“ . Както материалите от
досъдебното производство, така и изводите на приетите АТЕ и КСМАТЕ изясниха, че
ударът е настъпил след като управлявания от пострадалия лек автомобил е
преодолял десен за него завой и последваща
маневра за изпреварване на движещ се пред него лек автомобил. В този
момент, скоростта на движение на
управлявания от пострадалия лек автомобил е била не по- ниска от 100 км/ч., при
съществуващо ограничение в пътния участък от 40 км/ч. Изслушаната авто-
техническа експертиза мотивира категоричен извод- въпреки че скоростта на
движение на управлявания от пострадалия лек автомобил е била в рамките на
техническите възможности на това МПС, тя
не е била безопасна - нито за него,
нито за останалите участници в движението,
поради ограничената видимост на
завоя - максимално около 90 линейни
метра и второ- поради ограниченията на скоростта в пътния участък и лошите метеорологични
условия (виж отговора на въпрос № 4 и 5 в експертното заключение); Това
означава, че при спазване на забраната за предприемане на маневра за
изпреварване при ограничена видимост (чл.43, т.1 от ЗДВП) и при съобразяване с
изрично указаното ограничение на скоростта – не повече от 40 км/ч за съответния
пътен участък поради ремонтни работи (обозначени изрично с табели) – пострадалия изобщо не би следвало да
предприема маневрата за изпреварване и така настъпването на конфликтен удар
с другия участник, „Фолксваген Голф“ с рег. № *******
изобщо би било избегнато,
като се има предвид конкретния механизъм на процесното ПТП. Само по себе си,
този извод е изключително важен за преценка на основателността на наведения от
ответника довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и сочи, че този принос е в значителна степен. Поведението на
пострадалия следва да бъде определено като грубо незаконосъобразно и поставящо
в опасност собствената му сигурност и безопасността на останалите участници в
движението. На практика, това поведение е способствало точно толкова за
настъпването на инцидента, колкото е способствало и поведението на признатия за
виновен и осъден от наказателния съд водач на „Фолксваген Голф“ с рег. № *******
(действията им като водачи са доста сходни в рамките на механизма на ПТП и
нарушения на забраните).
На второ място, следва да се има предвид, че
независимо от приноса в механизма на настъпване на процесното ПТП, пострадалия е
допринесъл за значително увеличаване на обема на вредите и на практика, за
настъпване на релевирания конкретен вредоносен резултат. За съжаление, той също
не е положил дължимата грижа за опазване на здравето и живота си, като очевидно
е управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Споменатото поведение на
пострадалия е осъществило формално нарушение на чл. 137а от ЗДвп, а от друга
страна е било очевидна проява на груба небрежност - като се има предвид
опасността на предприетите маневри, превишената му собствена скорост (около 100
км/ч при разрешени 40 км/ч.) и усложнената пътна обстановка. Анализирайки
внимателно изводите на КСМАТЕ, съдът приема, че нарушението на изискванията за използване
на предпазен колан от страна на пострадалия, действително е допринесло за
настъпването на смъртта на пострадалия - защото именно коланът би предотвратил ефективно
движението на тялото на пострадалия до удара в тавана на автомобила, довел от
своя страна до фаталната за него ЧМТ. Посочената от вещите лица сумарна скорост
при челен удар – около 100 км/ч е евентуална и хипотетична, тя не би била
налице - ако пострадалия изобщо не бе предприел незаконосъобразната маневрата
за изпреварване - опасна и фактически ограничена при спазване на въведеното ограничение
на скоростта от 40 км/ч. А при удар със
скорост от 40 км/ч., предпазният колан би имал пълна ефективност.
В заключение съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, съизмеримо в
съотношение на една втора към една втора,
което следва да бъде съобразено при
решаване на спора. Уместно е да се отбележи, че приносът на пострадалия за
настъпването на ПТП и на вредите е очевиден, особено като се има предвид, че
предприетите от осъдения водач на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******
и предприетите от пострадалия водач на
лек автомобил „Пежо 306“ действия в нарушение на правилата за движение (предприемане
на рисково изпреварване и движение с несъобразена, както и превишена скорост)
показват значителна степен на сходство. Обстоятелството, че пострадалия за
съжаление е загинал, никак не бива да омаловажава незаконосъобразното му
поведение му на пътя.
Касателно размера на платимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба
на чл. 52 от ЗЗД изисква да бъде отчетено естеството на фактически прекъснатите
отношения между родителя и неговия пълнолетен син.
Очевидно е, че са твърде тежко засегнати
нормативно признатите основни социални функции в отношенията между пълнолетно
дете и неговия родител (майка). Вредите са още по- значителни по обем, като се
има предвид, че пострадалия и увредения са живели в едно домакинство.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел
и възприема твърденията за значителния размер на причинените вреди, които могат
да бъдат определени като твърде тежки и практически непоправими.
От друга страна, при определяне на справедливия
размер на платимото обезщетение, съдът взе предвид, че вредите са от такова специфично
естество, че на практика са несъизмерими с парично обезщетение. Ето защо,
доколкото обезщетението може да бъде само парично, то справедливия му размер следва
да бъдат съобразен от една страна лимитите на отговорност на застрахователите,
които създават индиция за обществено икономическите условия в страната към
момента на причиняване на увреждането, но и с действителните икономически
условия, определящи жизнения стандарт на гражданите и повлияващи върху
обществените разбирания на понятието справелдивост.
С оглед всички изложени по- горе доводи, като
отчита от една страна тежките вреди и доколкото не могат да бъдат пренебрегнати
икономическите критерии за справедливост и константната съдебна практика за
подобни случаи, съдът приема за справедлив размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено – сумата от 160
000 хиляди лева.
На съда е известно, че за подобен тип вреди,
настъпили през периода на 2013г. съдебната практика определя обезщетение в
размер на 100 000 до около 130 000 лева, но в конкретния случай
приема за уместно да увеличи размера на обезщетението допълнително с 30 000
лева, поради извода си за по- тежки от обичайните вредни последици (ищцата е
изгубила единствения си син и член на домакинството).
Справедливия размер на обезщетението, който ищцата
е легитимирана да получи следва да бъде редуциран
наполовина- до размер на 80 000
лева, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и в съответствие с извода за значителна степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В заключение съдът приема, че размерът на
обезщетението, което ищцата е легитимирана да получи от ответника, след
прилагането на правните последици на чл. 51, ал.2 от ГПК възлиза общо на
80 000 лева.
От тази сума обаче, ищцата вече е получила сумата
от 60 000 лева, заедно със законната лихва, считано от настъпването на
деликта, до деня на извършеното в хода на делото плащане. Споменатият правно
значим факт бе признат изрично от процесуалния й представител в първото открито
съдебно заседание и правните последици следва да бъде съобразен в контекста на
чл. 235, ал.3 от ГПК.
Ето защо, съдът приема, че с настоящото решение,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 20 000
лева, представляваща аритметичната разлика между дължимия размер на
обезщетението за 80 000 лева и фактически платения размер от 60 000
лева. За горницата – над тази сума, до размера на сумата от 200 000 лева, предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, доколкото въпреки признанието за направеното
плащане на сумата от 60 000 лева, пълния първоначален размер беше
поддържан до края на устните състезания.
На основание чл. 223, ал.2 КЗ вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва, изчислена върху
дължимия (но все още незаплатен) размер на обезщетението, считано от датата на
настъпването на увреждането (смъртта на пострадалия) на 02.06.2013г., до деня
на окончателното плащане.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на процеса, всяка от страните по
него е легитимирана да получци направените съдебни разноски – ищцата –
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената
част от иска. При това е важно да се отбележи, че една част от иска беше
отхвърлена поради неоснователност, а друга част поради факта, че в хода на
процеса беше извършено плащане. Именно този факт следва да бъде взет предвид в
контекста на правилото на чл. 78, ал.2 от ГПК и като се има предвид, че въпреки
признанието за извършеното плащане, ответницата не оттегли иска съразмерно със
сумата, която призна да е била получена след предявяването на иска.
В хода на делото бяха представени списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК, но списъкът бе следвало да бъде отправна точка за
изчисление на разноските само от страна на ответника (л. 225 от делото), поради
това, че ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски, на основание
чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и не е сторила такива.
По посочените по- горе съображения, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата възнаграждение за процесуално
представителство по чл. 38 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска и
съразмерно с признатата част от иска. Тази сума възлиза общо на 2930 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 от ГПК - ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените
от него съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Тази сума възлиза общо на 4667 лева (от които 537 лева разноски за събиране на
доказателства и 4130 лева за
възнаграждение на процесуален представител- юрисконсулт, което е изчислено от
съда). Възражението на ищцата по чл. 78, ал.5 от ГПК няма как да бъде
разгледано по същество, тъй като по силата на чл. 78, ал.8 от ГПК,
възнаграждението на юрисконсулт се определя винаги съобразно НМРАВ, независимо
от това, колко е посочено в списъка на разноските.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
съответно следващата се държавна такса за уважената част от иска, от заплащането
на която ищецът е бил освободен. Тази сума възлиза на сумата от 800 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ц.И.С. с ЕГН
********** и съдебен адрес ***, на
основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи незаплатена част
от общия размер на дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в следствие смъртта на Г.Д. Т., като резултат от ПТП на 02.06.2013г., причинено
от водача на лек „Фолксваген Голф” с рег. № ******** заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 02.06.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за неимуществени вреди в
частта – за разликата над присъдената сума и до пълния размер на
претенцията за 200 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД да
заплати на адвокат Б.Е. от САК, с адрес ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 2930 лева ) две хиляди деветстотин и
тридесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство
на Ц.И.С. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ц.И.С. да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД на основание
на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 4667 лева (четири
хиляди шестстотин шестдесет и седем лева),
представляваща разноски за производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметката на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която следва
да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: