Решение по дело №266/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 190 и чл. 192 от Закона за устройството на територията (ЗУТ)

 

Образувано е по жалба на М. Д. К. гр. Г. Оряховица против изричен отказ да се издаде ИАА, обективиран в писмо изх. № РД-9400-2773-1/21.02.2024г. на кмета на О. Г. О..В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания ИАА, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че гаражът на жалбоподателката е изграден в собственият и недвижим имот за което има строително разрешение, договор за отстъпено право на строеж, обяснителна записка и проект, като гаражът е отразен в действащите регулационен и кадастрален план на [населено място]. Достъп до имота има от към [улица], но по цялото протежение на границата с тази улица е изградена жилищната сграда на жалбоподателката. Отделно от това съществува огромна денивилация на терена, която е невъзможно да бъде преодоляна с автомобил. Подчертано е, че единствената възможност за достъп и респ. ползване на имота е чрез преминаване през чужд имот – УПИ I – за църква, кв. 205. На тази алтернатива, Църковното настоятелство при Храм „Света Троица“ [населено място], категорично се противопоставя.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. П., която поддържа жалбата по аргументите изложени в нея. По тези съображения се иска от съда обжалваният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски, алтернативно възразява прави възражение за адвокатското възнаграждение, заплатено от Църковното настоятелство при храма „Света Троица“. Представя писмена защита вх. № 1746/17.04.2025г. в която излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт.

 

Ответникът – кметът на О. Г. О., представляван от юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че за конкретният имотът на жалбоподателката, не следва да се осигури право на преминаване/транспортен достъп. Настоява, че никой не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение, каквото е разполагането на гараж по процесния начин и то с излаз за автомобил от към двора на църквата. Не намира за приемливо преминаването на автомобил през църква, така както и изграждане на автомобилна алея. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателката.

Заинтересованата страна – Църковно настоятелство при Храма „Св. Троица“ [населено място] чрез адв. А. и адв. Лупова, намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В писмено становище вх. № 1727/16.04.2025г. излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение по предварително представен списък.

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

 

Предмет на обжалване е изричен отказ на кмета на Община Горна Оряховица за учредяване право на преминаване през съседен имот, УПИ І-за църква, материализиран в писмо № РД- 9400-2773-1/21.02.2024г.

Църковното настоятелство при Храм "Света Троица" [населено място] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ I – за църковен храм в кв. 205 по плана на [населено място], цялото от около 2500 кв. м., заедно с построените в него Храм и църковна килия, съгласно Нотариален акт за собственост № 34, т. I, н. д. № 65 от 24.01.1973 г. на А. Я. – ГОРС.

М. Д. К. е собственик на дворно място, представляващо [УПИ] /пл. № 3826/, в кв. 205 по плана на [населено място], заедно с жилищен етаж, избени складови помещения и гараж съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], т. I, peг. № 1127, дело № 58 от 23.04.2002 г. на А. М. – нотариус с район на действие РС – Горна Оряховица, рег. № 252 в регистъра на НК.

Не се оспорва, че за гаража собственичката притежава строително разрешение за гараж № 190, Договор за отстъпване право на строеж на гараж от 18.09.1975г., обяснителна записка, проект. Видно от извадките на плана по сега действащия регулационен и кадастрален план на [населено място] - гаражът е отразен на плана.

С молба вх. № 9400-1375/06.06.2018г. М. К. е направила искане да и бъде учредено, на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, право на преминаване през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на [населено място], за да бъде възстановен транспортния достъп до законно построения в него гараж. Първоначално процедурата по учредяване на право на преминаване през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на [населено място] е стартирала на основание тази молба.

Със Заповед № 1590/08.06.2018 г. на кмета на О. Г. О. е определена работна група, която да разгледа молбата и да прецени необходимостта за осигуряване на транспортен достъп през УПИ I - за църква, кв. 205 по плана на [населено място], собственост на Църковното настоятелство. С Констативен протокол от 12.06.2018 г. работната група е установила, че единственият достъп до законно притежавания гараж в имота на Капсъзова, може да се осъществи през имота на Църквата.

На Църковното настоятелство е дадена възможност да избере трасе за преминаване през двора, като са му предоставени два варианта. Църковно настоятелство категорично се противопоставя на осигуряване на достъп през църковния имот, като сочи бъдещи строителни намерения в имота. Изготвена е пазарна оценка от независим оценител в размер на 2021, 70 лв. без ДДС, отразена в Доклад за експертна оценка на недвижим имот от 20.05.2009 г.

С Решение № 1, обективирано в Протокол от 05.06.2019 г. работната група е определила размера на обезщетението. Засегнатите страни са уведомени с копие от Доклада за експертна оценка, но самото Решението не им е връчено. По жалба срещу оценката е образувано АД № 548/2019г. по описана АСВТ. С Определение № 46/21.02.2020г. жалбата е оставена без разглеждане, а съдебното производство прекратено. С мотиви за недопустимост на съдебен контрол върху Доклад за експертна оценка на недвижим имот от 20.05.2019 г., който не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване пред административния съд. Определението е атакувано пред ВАС, който го е оставил в сила с Определение № 7523 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5152/2020 г. на ВАС.

Във връзка с горното в О. Г. О. е подадено ново Заявление с вх. № 9400-1618 от 14.09.2020г. от М. Д. К., с което същата заявява че поддържа молбата си с вх. № 9400-1375 от 06.06.2018г., за стартиране на процедурата за правото на преминаване. Със Заповед № 339 от 26.01.2021г. на кмета на О. Г. О. е наредено да се сключи Договор за възлагане на оценка за определяне на размера на равностойно парично обезщетение. Изготвена е пазарна оценка от независим оценител в размер на 3984,75 лв.

С нова Заповед № 563 от 23.02.2021г. на кмета на О. Г. О. е назначена Комисия, която да определи дължимото обезщетение, което госпожа М. К. следва да заплати в полза на Храм «Св. Троица» [населено място] за учредяване на правото на преминаване, която след запознаване с актуалния Доклад за оценка на право на преминаване в недвижим имот е приела, че оценката е обективна и отговаряща на текущите пазарни цени. С Решение № 1 от 19.04.2021г., обективирано в посочения протокол е определен същият размер на обезщетението, дължимо от М. К. в полза на Църковното настоятелство при Храм „Св. Троица", [населено място].

В тази връзка е подадена жалба от Църковното настоятелство при Храм „Света Троица“ гр. Г. Оряховица срещу Решение №1 от 19.04.2021г., на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Горна Оряховица, за определяне размера на обезщетението, за учредяване на правото на преминаване през съседния на заявителя имот УПИ I-за църква, кв. 205 по плана на [населено място] в резултат на което е образувано АД № 368/2021 г. по описа на АСВТ. С решение № 107 от 03.05.2022 г. /влязла в законна сила/, състав на АСВТ е обявил нищожността на Решение № 1, обективирано в Протокол от 19.04.2021 г. на Комисия при Община Горна Оряховица.

Със заявление вх. № 9400-2773/09.10.2023 г., М. К. е подала ново заявление, ведно с предложение за учредяване на право на преминаване през УПИ I – за транспортен достъп до гараж в [УПИ] в кв. 205 [населено място]. В тази връзка е издадено в писмо изх. № РД-9400-2773-1/21.02.2024г. на кмета на О. Г. О., което обективира изричен отказ да се издаде ИАА.

Въз основа на жалба подадена от К.е образувано АД № 266/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, който с Определение № 1819 от 28.05.2024 г. оставя без разглеждане подадената жалба, поради изтичане на срока за обжалване. С Определение 10331 от 02.10.2024 г. по АД № 8768/2024 г. по описа на ВАС, прекратителното определение е отменено с мотив, че жалбата е допустима за разглеждане, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В хода на настоящото съдебно производство по делото беше назначена и изслушана основна съдебно-техническа експертиза с конкретно поставени задачи, както и повторна такава.

Вещото лице по основната СТЕ отбелязва, че в УПИ 1-за църква има построени две сгради на основното застрояване - църко­вен храм, свободно разположен и запазен в предвиждани­ята на действащия застроителен план, и жилищна сграда, разположена свързано на страничната югозападна граница на имота и отразена единствено в кадастралната основа на плана. Решението за автомобилна алея е разгънато в свободна част от УПИ 1-за църква, където би могло да се разположат нови постройки както на основното, така и на допълващото застрояване. Тези възможности не са изследвани при из­бор на местоположение на решението за автомобилна алея. В резултат на горните констатации експерта заключва, че с предложението за учредяване на право на преминаване не се доказва, че не се влошават условията за застрояване на УПИ 1-за църква. Решението за автомобилна алея е развито в свободна, незастроена и необлагородена, но поддържана част от УПИ 1-за църква. В тази връзка уточнява, че религиозната функция не е простран­ствено регулирана, поради което оценката на това дали решението препятства или не установения начин на трайно ползване на имота следва да се основава на анализ на конкретните функционално-пространствени специфики на мястото. Тенденцията в управлението на църков­ните имоти не предполага съществено разширяване, надстрояване или пристрояване на съществуващия църковен храм, но при поява на инвестиционно намерение е възможно изграждането на нова ниска сграда на основното застрояване с жилищна, културна, образователна, административна или друга функция, съвместима с религиозната дей­ност, която да се разположи свързано на някоя от страничните имотни граници, при съгласие на собствениците на съседните имоти. В имота има изградена постройка на допълващото застрояване с площ 45 т², разположена свързано на страничната югозападна граница на имота и отразена единствено в кадастралната основа на плана. Това предполага, че при поява на инвестиционно намерение е възможно изграждането на нови пост­ройки на допълващото застрояване. Имайки предвид архитектурния образ и функцията на сградата на основното застрояване, не е веро­ятно новите постройки на допълващото застрояване да бъдат разпо­ложени допрени до нея - по-скоро ще бъдат разположени или свободно, или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, или покриващи плътни огради. Видно от стр. 4 от заключението, застроителния план действително за отбелязани две парарелни линии с Г-образна форма, но не е ясно какво изобразяват, тъй като от една страна – алеите в имотите не са предмет на предвижданията на застроителния план, от друга – всички имоти за жилищно застрояване, по чиито граници е развита предполагаемата алея, имат достъп до улица и новопредвиденото застрояване в тях няма нужда от допълнителна възможност за влизане, а от трета – предполагаемата алея няма явна функция за имота, в който е разположена. Освен това решението за транспортен достъп излиза извън ширината и дължината на предполагаемата елея и се съобразява с нейното трасе само частично, т. е. аргументът за това, че новопредвидената автомобилна алея е развита върху техническото решение, установено със застроителния план е несъстоятелен. Обяснителната записка не съдържа функционално-пространствен анализ, подкрепящ твърдението, поради което експертът заключава, че не се доказва, че не се препятства установения начин на трайно ползване на УПИ I-за църква. Решението за автомобилна елея е развито в свободна, незастроена и необлагородена, но поддържана част от УПИ I-за църква. В предложението за учредяване на право на преминаване не е включена информация за това дали е направено проучване за наличие на издадени разрешения за строеж на обекти в УПИ I-за църква.

Това заключение е оспорено от процесуалният представител на жалбоподателката, поради което по негово искане е назначена повторна СТЕ, която след запознаване с материалите по делото в това число и с "Предложение за учредяване право на преминаване през УПИ I-за църква по реда на чл. 192, ал.2 от 3УТ до законно построен гараж в [УПИ]. и кв.205 (Централната градска част - Горна Оряховица), констатира, че автомобилната алея е изцяло ситуирана в УПИ 1-за църква и граничи със съседните [УПИ]. V1-1371 и VII-1370, кв.205 от действащия план. Формата на алеята "Г-образна" е скосена в ъгловата част между страничната регулация и дъното на УПИ с цел запазване на съществуващ кладенец. Достъпността до гаража е през дъното на [УПИ], така като е разрешен първоначално, изцяло за сметка на УПИ I-за църква. След оглед на място вещото лице установява, че и други имоти от квартала имат излаз през дъното на УПИ и пешеходен достъп през църковния двор. Отбелязва, че в проектната част на УПИ I-за църква не са извършвани благоустройствени мероприятия, тревната площ е неравна и неподдържана, на места със саморасли издънки - храсти. Изследвани са три варианта за алтернативни трасета - нов вариант с трасе през УПИ I-за църква и подход откъм улица Гурко е възможен като друго трасе, по-кратко /с по-малка площ/, през свободната дворна площ /източната половина на УПИ/, при съобразяване със съществуващото електрозахранване преминаващо през църковния имот. Това техническо решение би намалило застроената площ на бъдещото застрояване и влошило функционалните връзки в терена за религиозни дейности, както и икономически нецелесъобразно поради налагащото се изместване на електропровод. В западната половина на УПИ I-за църква е нецелесъобразно да се търси право на преминаване с транспортен достъп, тъй като има благоустрояване с алейна мрежа за достъп до църковните сгради, озеленяване и паметни плочи, обозначаващи извършените на място ритуални погребения; алтернативно трасе за достъп през имота на жалбоподателката, [УПИ], кв. 205 не е възможно и явно икономически нецелесъобразно, поради факта, че жилищната постройка заема изцяло лицето на [УПИ]. Събаряне на част от жилищната сграда би нарушило конструкцията на сградата и цялостната функция. Този вариант се изключва и поради денивелацията от около 4,5м между входа през [улица] съществуващия гараж и врата към църковния двор, както и невъзможност за маневриране в [УПИ]. Направен е окончателен извод, че всички други алтернативни трасета с технически решения за достъп през лицата на други УПИ от кв. 205 по [улица]и [улица]са трудно осъществими и икономически нецелесъобразни, тъй като е налице "свързано застрояване". Съществуващата денивелация може да бъде преодоляна само със стълбища в дворовете и рампи с наклон извън допустимия за транспортен достъп.

 

В хода на настоящото производство към доказателствения материал са приети като писмени доказателства съдържащи се в административната преписка по обжалвания акт изпратени и описани от ответника в съпроводителното писмо, както и писмо с вх. № 1609/10.04.2024 година от община Горна Оряховица, ведно с писмени доказателства по опис, намираща се от страница 21 до 59 включително и становище с вх. № 2107/13.05.2024 година от адв. А., намиращо се от страница 63 до 66 включително; Скица УПИ І – за църква, в кв.205 по рег. план за [населено място] – ЦГЧ, Област Велико Търново, Виза за проектиране № 170/27.11.2024 г. на О. Г. О. и Скица на поземлен [имот номер]-1176232-18.11.2024 г. на СГКК [населено място].

 

Съобразно приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, доколкото в оспореното писмо е инкорпориран изричен отказ от учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот в резултат на упражнено в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ право на жалба от процесуално легитимирани лица, което обуславя извод за допустимост на жалбата. Предвид изричното произнасяне на ВАС с Определение 10331 от 02.10.2024 г. по АД № 8768/2024 г. по описа на ВАС настоящият съдебен състав по въпроса за допустимостта на жалбата е обвързан от приетото от ВАС и не следва до го преразглежда.

 

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, с оглед следните аргументи:

 

Отказът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при излагане на съответните основания за това. Съдът не установява допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

 

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Процесния отказ е постановен във връзка със заявление по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот, собственост на трето лице. Според чл. 192, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със заповед на кмета на общината. Т.е., видно от хипотезата на приложимия закон, за да се учреди такова право на преминаване от кмета на общината, следва на първо място заявителят да удостовери, че е търсил, но не е постигнал съгласие със собственика на чуждия /служещия/ имот. Едва след като се установи, че не е постигнато съгласие между двамата собственици, може да се пристъпи към уреждане на въпроса с начините и средствата на административната принуда – учредяване на право на преминаване със заповед на кмета на общината. Към подаденото заявление вх. № 9400-2773/09.10.2023 г. от страна на заявителя, не са представени доказателства, че към датата на постановяване на оспорения отказ, именно жалбоподателката е търсила съгласие от собственика на съседния имот и такова не е било постигнато, за да се приложи хипотезата на чл. 192, ал.2 от ЗУТ - учредяване на ограничено вещно право с административен акт, но предвид развилите се съдебни производства по адм. дело № 548/2019г., адм. дело № 368/2021г. по описа на Административен съд Велико Търново очевидно липсва съгласие и съществува спор.

За учредяване на право на преминаване през чужд имот на следващо място е необходимо да се установят и материалноправните предпоставки – липса на какъвто и да е друг подходящ начин за достъп към господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение.

Поради нуждата от специални знания за установяване на горните предпоставки по настоящото дело бяха изслушани основна и повторна СТЕ. Съдът кредитира заключението на назначената по делото основна СТЕ, като обективно и компетентно дадено, като аргумента на жалбоподателя за обвързаност на вещото лице с О. Г. О. е неоснователно. Периодът в който арх. Х. не е в трудово - служебна обвързаност с издателят на акта е над 10 г., поради което няма съмнение в неговата безпристрастност. Видно от експертизата УПИ І - за църква не е за жилищно застрояване. Това означава, независимо каква е функцията на имота, че в него може да бъде разположено допълващо застрояване. Ако собственикът на УПИ І желае да създаде допълнително застрояване, той трябва да го направи съгласно условията на ЗУТ. Плътни огради по източната и южната граница на УПИ І - за църква няма, което не означава, че не могат да бъдат построени такива. В т. 1.2. цялата експертиза е построена на изначално зададения въпрос да се направи оценка на даденото Предложение и всички изводи са свързани с това. Експертизата не разглежда принципните положения за възможни трасета на преминаване през имота. След като евентуално се реализира въпросното преминаване, твърде е възможно да се засегнат условията за застрояване. Така, както е приложено трасето, ще се намалят възможностите за застрояване. Не е ясно дали собственикът на имота би могъл да ползва въпросното трасе за свои собствени нужди. Правото на преминаване не е свързано с осигуряване на транспортен достъп. Най-малкото, което е транспортният достъп изисква съвсем други условия, които не са указани по никакъв начин в чл. 192 ЗУТ. Трябва да се има предвид, че независимо дали става въпрос за преминаване, или транспортен достъп, е важно да се уточни, че имотът, в който се намира сградата, за която се иска достъп, всъщност има осигурен достъп от устройствения план по принцип, тоест имотът не страда от липса на достъп. Достъпът не е през алея, а през реализирана улица. Основният проблем с обяснителната записка и транспортния достъп е, че транспортният достъп е строително намерение. Предложеното в обяснителната записка решение единият вариант е предпочетен и е свързан с издаване на разрешение за строеж. Това, което е дадено като решение, не е свързано с просто преминаване през имота. Простото преминаване е пешеходно, а за автомобили се изисква друга настилка. Предложеното решение не е такова и изисква разрешение за строеж, тъй като не попада в изключенията по чл. 151 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Предложено преминаване с автомобил върху десет сантиметра настилка е строителна дейност и съответно изисква разрешение за строеж и съответно въвеждане в експлоатация. Вещото лице по основното заключение, което съдът кредитира сочи, че установеният начин на трайно ползване в УПИ за църква е за църква. Подчертава, че религиозната функция не е регламентирана в нормативни актове, което означава, че проектантът е следвало по адекватен начин да изследва дейностите, които се извършват там. Имотът не е предназначен само за достъп до църковната сграда, а се ползва като място за покой. При посещението на вещото е имало хора, които стояли на зелената поляна на слънце и дворът се ползва за „тихи функции“. Хората ползват цялото пространство, защото им е осигурена форма на достъп. С преминаването на някакъв автомобил, трябва да бъде анализирана изначалната функция на имота, но не е направен какъвто и да е анализ в този смисъл. Дворът се поддържа с минимални усилия, тревата се коси, храстите са подрязани. При желание на собственика е напълно възможно, след изменение на действащия план за застрояване извършването на религиозна функция да включи учебна дейност или разширяване на жилищната функция, приют или вкарване на друг вид обществена функция. Църквата е построена при други социални и икономически условия, когато политическото отношение към нея е било много по-различно от това, което е към днешна дата. Обяснителната записка към заявлението на жалбоподателката предлагащо учредяване на транспортен достъп не съдържа функционално пространствен анализ - информация как се използва и дали се използва УПИ І за църква. Трябва да се направи разлика между „регулиране на функция“ и „застрояване по действащи правила“. Устройственият план /УП/ е осигурил достъп до имота на жалбоподателката. УП осигурява всички условия този имот да се ползва. УП не се занимава с осигуряване на достъп до застрояване. УП третират имотите, а застрояването е функция на имотите.

В тази връзка, съдът кредита повторната експертиза по отношение на безспорните факти, но не и досежно становището, че алеята за транспортен достъп, повтаря алеята предвидена за пешеходен такъв. Най – малкото алеята по която ще се движат автомобили, значително се различава в широчина, дължина и начин на изпълнение от паркова алея, освен това видно от приложените скици, не е ясно алеята за пешеходен достъп, кой точно имот ще обслужва при положение, че всички имоти за които се твърди, че е относима са с лице на улица. Именно поради спецификата на алеята за автомобилен достъп, не следва да се кредитира повторната експертизата и в частта, че същата би могла да се реализира по реда на чл. 151 от ЗУТ, тоест без разрешение за строеж.

Следва да се отбележи, че производството пред административния орган е образувано по искане по чл. 192 от ЗУТ, т. е. за право на преминаване, а не за прокарване на временен път. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващите имоти. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. След като е налице достъп на оспорващия до имотът му от улицата, то това изключва учредяването на правото на преминаване през чужд имот по административен ред. Обстоятелството, че не може да се стигне с превозно средство е неотносимо към предпоставките, валидни за приложимостта на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл е и заключението на вещите лица по основната и повторна СТЕ, от които е видно, че [улица]е предвидена в ПУП, отворена е и по нея може да се осъществи пешеходен достъп до процесния имот, което е достатъчно основание да се приеме, че не са налице законовите изисквания на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за издаването на позитивен акт.

В съдебно заседание вещото лице по основната СТЕ уточнява, че основният проблем с обяснителната записка към Предложение за учредяване на право на преминаване през УПИ I – за църква и осигуряването на транспортния достъп е, че последният е строително намерение, като единият от предложените и предпочитани варианти е свързан именно с издаване на разрешение за строеж, тъй като за алея по която ще може да се предвижва автомобил е нужна определена ширина, дължина и плътност на настилката. Съдът споделя становището на вещото лице по основното заключеине, че Устройственият план /УП/ не се занимава с осигуряване на достъп до застрояване, което по своята същност е функция на имота, а осигурява достъп до имота на жалбоподателката, като по този начин са осигурени всички условия този имот да се използва. Обосновано вещото лице сочи, че в обяснителната записка към Предложение за учредяване на право на преминаване през УПИ I – за църква за транспортен достъп, не е направен функционално пространствен анализ, който да установи за какво се използва имотът. Самият факт, че спорът е за преминаване с автомобил през църковен двор, определя като ирелевантно обстоятелството, дали е облагородена онази част от него през която се иска достъп, доколкото религиозната дейност на храма /християнски празници, погребения, кръщенета и т.н./ не задължава гражданите да се ситуират пред входа на църквата, без да използват зелената площ в дворът и. В този контекст, не се доказа в хода на съдебното производство, че не се препятства установения начин на трайно ползване на УПИ I – за църква, тъй като храма има обществена функция, а сама по себе си, религиозната дейност е свързана не само със сградата /църквата/, но и с пространството около нея. Именно в тази цялост, която е неразривно свързана – църква, други сгради свързани с религиозната дейност и зелена площ, храмът функционира оптимално в полза на гражданите.

Отделно от изложеното, видно от заключението по основната СТЕ, в действащия застроителен план на Централна градска част на Горна Оряховица, действително са отбелязани две паралелни линии с Г – образна форма, но не става ясно какво точно отразяват тези линии, тъй като от една страна алеите в имотите не са предмет на предвижданията на застроителния план, а от друга страна – всички имоти за жилищно застрояване, по чиито граници е развита предполагаемата алея, имат достъп до улица и новопредвиденото застрояване в тях няма нужда от допълнителна възможност за влизане, а и въпросната алея няма функция за имота, в който е разположена. В разглежданият аспект, съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Правилата за тежестта на доказване са обърнати и административният орган не дължи установяване на съществуването на фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания за това, а оспорващият следва да докаже наличието на условията за издаване на поискания акт. По делото не се установява от оспорващата наличието на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване от кмета на общината на право на преминаване по заявлението на К.през чужд недвижим имот- УПИ I-за църква, [населено място]. В оспорения акт се сочи и не бе опровергано, че парцелът на жалбоподателката е с придадени части от имоти пл. № 3919 и пл. № 3920, което ако е било реализирано по реда на § 8 от ЗУТ е имало възможност за свободно влизане в имота. Поради нереализиране на горното и след септември 2001г. имотът се е свил в рамките на пл. № 3921 (стар), за който е отреден УПИ VII – 1370 по действащия ЗРП на [населено място]. По действащия ЗРП на града гаражът на жалбоподателката, изграден в УПИ VII – 1370 от кв. 205 е без траен устройствен статут, според плана не се запазва и следва да бъде премахнат. Видно от данните по делото с влязло в сила Решение № 107 от 03.05.2022г. по адм. дело № 368/2021г. на Административен съд Велико Търново е обявена нищожността на Решение № 1 обективирано в протокол от 19.04.2021г. на Комисия към О. Г. О. за учредяване на право на преминиване през УПИ I – за църква от кв. 205.

На последно място, правото на преминаване на транспортен достъп до [УПИ], 1367 от кв. 205, непосредствено граничещ с имота на жалбоподателката е отказано с Решение № 33 от 14.02.2019г. по адм. д. № 615/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Решението е потвърдено с Решение № 17482 от 19.12.2019г. на Върховния административен съд по КАД № 4999/2019 по описа на ВАС. Производството пред административния орган е образувано по искане по чл. 192 от ЗУТ, т. е. за право на преминаване, а не за прокарване на временен път. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 от ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващите имоти. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че по този подход не е налице достъп с МПС не е относимо към предпоставките, валидни за приложимостта на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл е и заключението на назначеното вещо лице, от което е видно, че [улица]е предвидена в ПУП, отворена е и по нея може да се осъществи пешеходен достъп до процесния имот, което е достатъчно основание да се приеме, че не са налице законовите изисквания на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за издаването на позитивен акт.

 

С оглед на горното съдът намира, че към момента на постановяване на оспорения акт, не са били налице материалноправните предпоставки за учредяване на право на преминаване и правилно е постановен отказ по заявеното от жалбоподателя искане.

 

С оглед изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което според чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препращат чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че жалбоподателката следва да заплати на О. Г. О. юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева.

По повод направено в последното по делото заседание от страна на процесуалният представител на жалбоподателката възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от заинтересованата страна, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като полагащите се такива, съобразно изхода на спора, са за един адвокат /ТР 6/06.11.13 по т. д. № 6/12 на ОСГТК на ВКС/. В случая е налице пълномощно за адв. Лупова /л.112 от делото/ и адв. А. /л.72 от делото/ - които са се явявали заедно за осъществяване на процесуално представителство на Църковно настоятелства при Храм „Св. Троица“, като и в двете пълномощни е договорена и внесена сумата от [рег. номер]. Съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка и е достатъчно за уважаване на искането по чл. 78 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е постигнато съгласие за договаряне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, както и, че то е било реално заплатено /в двете пълномощни е отбелязано, че сумите са внесени в брой/, поради което претенцията за разноски следва да бъде уважена, но само за сумата [рег. номер]. Обстоятелството, че заинтересованата страна е договорила процесуалното представителство да се осъществи от двама адвокати е в рамките на свободата на договаряне, но пълният договорен с тях размер на адвокатско възнаграждение не подлежи на възстановяване от жалбоподателката, предвид задължението за възмездяване на разноските само на един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, събрания доказателствен материал и проведения брой съдебни заседание не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, поради което възражението в този смисъл не следва да бъде уважавано.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, пети състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. К. гр. Г. Оряховица против отказ, обективиран в писмо изх. № РД- 9400-2773-1/21.02.2024г. на кмета на О. Г. О. по нейно заявление вх. № 9400-2773/09.10.2023г. за учредяване на транспортен достъп през УПИ I – за църква от кв. 205 по плана на гр. Г. Оряховица.

ОСЪЖДА М. Д. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица]да заплати на О. Г. О. разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

ОСЪЖДА М. Д. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица]да заплати на Църковно настоятелство при Храм „Св. Троица“ [населено място] разноски по делото в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.