Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е. В.** и с участието на прокурор А.А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова КАНД № 262 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция „**“ – гр. С./** против Решение № 24/10.10.2022г., постановено по АНД № 66/2022 година по описа на Районен съд - Б.**, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 42-0001008
от 20.04.2022 г., издадено от Директор на РД „**“ гр. С.**,
с което на П.К.М., ЕГН **********, е наложена "Глоба" в размер на 2 000
лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/ за извършено административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки
автомобили (Наредба № 2/2002 г.), издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния закон. Моли
съдът да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка,
и потвърди наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Процесуалният представител на
ответника по касационната жалба адвокат Г. Б.** от
АК – П.**
представя писмено становище, с което моли съда да
остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение съгласно
списък.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния
съд да остави в сила решението на Районен съд – Б.** като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата
пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон съдът следи и служебно.
Първоинстанционният съд правилно
и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е установил
фактическата страна на спора. Приел е, че административнонаказаното лице в
качеството си на водач на автобус на автобус "***" с рег. № **,
собственост на „**“ ООД извършва превоз на пътници по редовна линия гр. П. – с.
Н.** – гр. Б.** с удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници № 029130
към лиценз № **, валиден до 04.04.2025 г. като в момента на проверката на
09.03.2022г. около 12.35ч. е без маршрутно
разписание, заверено със свеж печат от общината възложител, Община Б.**. На водача е бил съставен АУАН за извършено административно нарушение на
нормата на чл. 40, ал.1, т.5 от Наредба № 2/2002 г., издадена от министъра на
транспорта и съобщенията. Въз основа на съставения
акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ е издадено процесното
наказателно постановление /НП/, с което на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/2002 г. на МТС
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв.
/две хиляди лева/ .
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача на автобуса по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, тъй като в случая изпълнителното деяние е непредставянето на маршрутно
разписание в момента на проверката, поради което следва
да намери приложение санкционната норма на
чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП. Несъответствието в текстовото описание на
нарушението и посочената санкционна норма е посочено като основание за отмяна
на наказателното постановление.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Б.** фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по
делото доказателства.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка,
настоящата инстанция приема, че съдът е достигнал до
правилни правни изводи поради следното:
Производството по установяване
на административни нарушения и налагане на административни наказания е строго формално
и следва да се развива по правилата и реда, определен в ЗАНН.
Административнонаказващият орган е длъжен не само да опише подробно, ясно и
пълно от фактическа страна установеното нарушение и да посочи доказателствата в
негова подкрепа, но и да приложи съответната му административнонаказателна
разпоредба. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата,
които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да бъдат извличани от
съда по пътя на формалната или правна логика. Съдебният контрол е контрол за
законосъобразност на атакуваното НП. Съдът проверява само дали правилно е
приложен материалният и процесуалният закон от наказващия орган и при тази
проверка е недопустимо да се отстраняват допуснатите от него нарушения в НП или
едва в съдебното решение да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или
поправя неговата воля.
В настоящия случай в съставения
акт за установяване на административното нарушение /АУАН/, както и в издаденото
НП при описание на нарушението от фактическа страна е посочено, че по време на
проверката водача на автобуса не е представил на контролните органи маршрутно
разписание, което се изисква съгласно
нормата на чл. 40, ал.1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТС. И в двата акта, изпълнителното деяние на нарушението е описано по
следния начин: "в момента на проверката е без маршрутно разписание". Не са използвани
думите "без издадено", следователно е визирано нарушението неносене
на документ (копие на маршрутно разписание), а не липсата (неиздаването) на такъв.
Непредставянето при проверка и липсата на изискващите се по Наредба №
2/15.03.2002 г. документи са деяния, съставомерни по два отделни текста на чл.
93 от ЗАвтП, като за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002
г. изразяващо се в непредставяне на изискуемите документи, приложима е ал. 2 на
чл. 93 от ЗАвП, а не приложената от административнонаказващия орган ал. 1 на
цитираната норма. Посоченото по-горе обосновава порочност на обжалваното НП, тъй като не
е направена адекватна квалификация на нарушението, ако такова е било извършено
и на правното основание за административното санкциониране на нарушителя,
каквото задължение по закон има административно-наказващият орган. Така
допуснатото нарушение е неотстраним на този етап от въззивното производство,
тъй като извън компетенциите на настоящата инстанция е както преквалифицирането
на нарушението, така и приложението на друга санкционна норма.
С оглед изхода на делото основателна
се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
сторените по делото разноски пред касационната инстанция. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства
за действителното им заплащане в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Последното е доказано с представения
договор за правна защита и съдействие, като не е направено възражение
за прекомерност. Ето защо, искането за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като Изпълнителна агенция "**“ - ЮЛ на бюджетна издръжка към МТС,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сторените по делото разноски в размер на 500.
00 лева, представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд –
Перник,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение
№ 24 от 10.10.2022г., постановено по АНД № 66 по описа за 2022 година на Районен съд – Б.**.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "**“ да заплати на П.К.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 500. 00 /петстотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/