Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. Велико Търново, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
127/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 53 и сл.
от ЗКИР.
Образувано
е по жалбата на Й.С.Т. *** против Уведомително писмо изх. № 20-11499/24.02.2021
г. на началника на СГКК – Велико Търново, с което е отказано изпълнение на услуги
от кадастралната карта и кадастралните регистри, заявени от Т. със Заявление
вх. № 01-83729/16.02.2021 г., представляващи нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижими имоти по отношение на ПИ с идентификатор
77356.102.11 и сгради с идентификатори 77356.102.11.1 и 77356.102.11.2 по КК и
КР на неурбанизираните територии на с. Хотница, общ. Велико Търново.
Жалбоподателката
оспорва отказа за предоставяне на услуга от кадастралната карта, обективиран в
уведомително писмо като необоснован, неправилен и незаконосъобразен, тъй като
счита, че началникът на СГКК – Велико Търново е тълкувал изцяло погрешно
документацията към представеното заявление. В тази връзка, подробно излага
факти, които счита за относими към решаването на правния спор. С мотивите,
изложени в жалбата до съда и допълнително представена молба, претендира за
отмяна на оспореното уведомително писмо и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
– началникът на СГКК, гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***
Н., оспорва жалбата като неоснователна. По изложени в писмено становище и
съдебно заседание подробни доводи за законосъобразност на оспорения отказ,
претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски по
делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване е Уведомително писмо изх. № 20-11499/24.02.2021 г. на началника на
СГКК – Велико Търново, с което е отказано изпълнение на услуги от кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Посоченото
писмо е издадено по повод Заявление вх. № 01-83729/16.02.2021 г. от Й.Т., с
което същата е поискала нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър
на недвижими имоти по отношение на ПИ с идентификатор 77356.102.11 и сгради с
идентификатори 77356.102.11.1 и 77356.102.11.2 по КК и КР на неурбанизираните
територии на с. Хотница, общ. Велико Търново.
В оспореното заявление, жалбоподателката подробно е
описала фактите, които според нея са основание за нанасяне на промени в КР.
Посочила е, че претенцията й за извършване на поисканата услуга, произтича от
качеството й на правоприемник на К.И. П.(починала на 09.01.1945 г.) и нейния
син И.И.П.(П., починал на
07.09.1971 г.) - собственик на съответните идеални части от недвижим имот -
земеделска земя, находяща се в с. Хотница, общ. Велико Търново, местността
"Кая Бунар", представляващ имот с идентификатор № 77356.102.11 и с площ от 1282 кв.м. по
КК на с. Хотница, общ. Велико Търново, както и на имот с идентификатор № 77356.102.11.1 и с площ от 102 кв. м.
по КК на с. Хотница, общ. Велико Търново, обл. Велико
Търново.
На 14.08.1997 г. било издадено Удостоверение с изх. №
154 от с. Хотница, общ. Велико Търново на наследниците на К.И. П.в уверение на
това, че по основните данъчни книги от 1941 г. е записан непокрит земеделски
имот, както следва: под номер № 9 - КАЙРАК - местност "Скока" - 20
декара.
На 22.10.1997 г. било издадено Удостоверение с peг. № 2498 от PC - Велико Търново на П.Н.М., съгласно което, същата се отказва от
наследството, останало й от покойния съпруг С.Й.М., който отказ е приет от съда
в закрито заседание, с Определение 565 от 22.10.1997 г. и вписан в книгата за
отказ от наследство под № 565 от 22.10.1997 г.
С Решение от 08.05.1998 г., влязло в законна сила на
20.05.1998 г., постановено по гр. дело № 1470 по описа на PC - Велико Търново за
1997 г., по предявен от Г.И.П.иск, съдът е приел за установено по отношение на
Поземлена комисия - Велико Търново, че наследниците на К.И. П.имат правно
основание да им бъде възстановена собствеността върху притежаваната от нея
земеделска земя, в стари реални
граници, която тя е притежавала в местността "Скока" в землище
с . Хотница, в размер на 20 декара, по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
С Решение от 09.12.1998 г., постановено по гр. дело №
1470 по описа на PC - Велико Търново за 1997 г. е допусната по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК
/отм./, поправка за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението от
08.05.1998 г., като в диспозитива му са отразени,
съобразно приетото в мотивната част, границите на
имота, за който на наследниците на К.И. П.е признато правото на възстановяване на
собствеността, и е прието за установено по отношение на ПК - Велико Търново, че
тези граници са както следва: от юг
шосето от с. Хотница за с. Момин сбор, западно - река "Бохот ", от
север шосето от с. Хотница до водопада, от изток по ската - следите от черен
път.
С Решение № 80IX от 24.07.2000 г., издадено от
Поземлена комисия - гр. Велико Търново, било възстановено правото на
собственост на наследниците на К.И. П.в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на процесния имот с площ от 20 декара. Същото решение е издадено
под № 801Х на 2.08.2001 г. и от Общинска служба по земеделие и гори - гр.
Велико Търново.
В заявлението е посочено още, че с решенията на органа
по поземлена собственост, не е
изпълнено съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на определените с него граници на подлежащия на
възстановяване имот към настоящия момент. Й.Т. е отбелязала, че в тези
решения имотът е описан като имот с № 102004 в землището на с. Хотница, м. Бали
Гьол, общ. Велико Търново, но местоположението на същия в изготвените към тях
скици не е отразено в границите,
в които съгласно Решение от 08.05.1998 г. по гр. дело № 1470/1997 г. по описа
на PC - Велико Търново, поправено с Решение от
09.12.1998 г., е признато, че имотът подлежи на възстановяване. Това било видно от приложената скица № Ф02687 от 02.08.2001 г., от
която се установява, че на наследниците на К.И. П.е възстановена земя от 20
декара, но не в границите съгласно изготвената скица по гр. дело № 1470 по
описа на PC - Велико Търново за
1997 г. В резултат на това несъответствие, според жалбоподателката, старата
постройка - воденица, остава извън
границите на възстановения имот.
В заявлението е уточнено още, че с Решение № 82 от
27.01.2012 г., постановено по гр. дело № 3141 по описа на PC - Велико Търново за
2010 г., влязло в законна сила на 21.02.2012г., била допусната съдебна делба на
възстановения имот с № 102004 между наследниците на К.И. П.- П.А.П., П.Н.М. и Й.С.Т., при квоти съответно за П.П.-160/240 ид.ч., за П.М. - 7/240
ид.ч. и за Й.Т. - 73/240 ид.ч.
С Решение № 920 от 1.10.2012 г., постановено по гр. дело № 3141 по описа на PC - Велико Търново за
2010 г., влязло в законна сила на 1.12.2012г. С това съдебно решение поделяемият имот бил разделен на два новообособени
имоти, единият от които - имот с № 102007 с площ от 13,333 дка, е възложен в
дял на съделителя П.П., а
другият - имот с № 102008 с площ от 6,667 дка, е възложен в общ дял на съделителите П.М. и Й.Т., като правата им в този дял са
съобразно определените с решението по допускане на делбата квоти. С Нотариален
акт № 117, том I, per. № 1959, нотариално дело № 59 по описа на нотариус Денчо Денчев за 2014г.,
П.М. била прехвърлила в полза на Й.Т. собствените си идеални части от
извършената делба и от съсобствения на двете ищци
имот с № 102008, образуван от имот с № 102004 при делбата. С Нотариален акт №
122, том I, per. № 1977, нотариално
дело № 60 по описа на нотариус Денчо Денчев за 2014 г., с peг. № 145 на НК Й.Т. била призната за едноличен собственик на имот с №
102008.
На последно място, заявителката е обърнала внимание,
че в кадастралната карта на с. Хотница, общ. Велико Търново, имот с № 102007 е
нанесен като имот с идентификатор № 77356.102.7, а имот с № 102008 е нанесен
като имот с идентификатор № 77356.102.8. За имота в съседство с идентификатор №
77356.102.11, с площ от 1282 кв.м., не са отразени данни за собственик. След направено измерване на място от
правоспособно лице по ЗКИР е констатирано, че в границите на нанесения в
кадастралната карта имот с № 77356.102.11 попада постройката - воденица (понастоящем
в руини), с прилежащата й земя, която съгласно Решение от 08.05.1998 г.,
постановено по гр. дело № 1470 по описа на PC - Велико Търново за 1997 г., поправено с Решение от
09.12.1998 г., съставлявало част от подлежащия на възстановяване на наследниците
на К.И. П.имот, съгласно границите на този имот, очертани по скицата към
съдебното решение. Установено било, че поради погрешното отразяване на
границите на възстановения имот по решението на Общинска служба по земеделие и
гори - гр. Велико Търново, същият е неправилно нанесен и в кадастралната карта,
така че, част от него е отразена като имот с идентификатор № 77356.102.11, за
който не били нанесени като собственици,
въпреки че имотът е собствен.
На практика, значителна част от възраженията се
свеждат до изпълнение на влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 1470 по описа на PC - Велико Търново за 1997 г., поправено с Решение от 09.12.1998 г на РС –
Велико Търново, с което съдът е признал за установено по отношение на Поземлена
комисия - Велико Търново, че наследниците на К.И. П.а, имат правно основание да
им бъде възстановена собствеността върху притежаваната от нея земеделска земя,
в стари реални граници и гр. дело № 3141 по описа на PC - Велико Търново за 2010 г., с което е допусната съдебна делба на
възстановения имот.
Към така подаденото
заявление са приложени преписи от актовете /съдебни и административни/, на
които се позовава Й.Т. и въз основа на които, претендира нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижими имоти
за три имота.
Като е отчел всички доказателства и претенции на
заявителя, началникът на СГКК – Велико Търново е издал Уведомително писмо изх.
№ 20-11499/24.02.2021 г., с което на осн. чл. 23,
ал.1, т.3, предл. първо от Наредба № РД-02-20-4 от
11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от КК и КР е отказал изпълнение на
услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, като отказът е
мотивиран по отделно за всеки един от поземлените имоти.
Уведомителното писмо /отказ/ е съобщено на Й.Т. на
26.02.2021 г. Недоволна от него тя го е оспорила пред Административен съд –
Велико Търново с жалба, която видно от пощенското клеймо е изпратена на
08.03.2021 г., като въз основа на нея е образувано настоящето дело.
В хода на същото като доказателство по делото е
приета административната преписка, гр. дело № 1470/1970 г. по описа на РС –
Велико Търново и приложените към жалбата документи (които всъщност съдържа и
преписката).
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими писмени доказателства, включително представените от ответника с
административната преписка и допълнително изисканите от съда документи, както и
представените такива от жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от заинтересувано лице – адресат на
акта (арг. §1, т. 13 от ДР на ЗКИР), в срока по чл.
149, ал. 1 АПК, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на
имота.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните мотиви:
При преценката на
законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание чл. 168,
вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна проверка за
валидността и законосъобразността му.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган - началникът на СГКК - Велико Търново, в рамките на
предоставените му със Заповед № ЧР-32-389/14.04.2019 г. правомощия от
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, в
предвидената от закона писмена форма, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяната му на това основание.
Не е спорно по делото, че с Решение № 801X/02.08.2001 г. /л. 45 от делото/, Поземлена комисия – Велико Търново е
възстановила правото на собственост на наследниците на К.И. П.в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на широколистна гора от 20.000 дка.
Не е спорно, че горецитираният
имот е участвал в съдебна делба, предмет на гр. д. № 3141/2010 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново /л. 49 от делото/, с което решение са определени и квотите
на П.П., Й.Т. и П.М..
Не е спорно, че с Решение № 920 от 01.10.2012 г. по
същото дело /л.51 от делото/, съдът е извършил делба, като е възложил на П.П.гора в земеделски земи от 13,333 дка в м. Бали гьол,
представляващ имот № 102007 в землището на с. Хотница, а в общ дял на Й.Т. и П.М.
е възложил гора в земеделски земи от 6,667 дка, в. Бели гьол, землището на с.
Хотница, представляващ имот № 102008.
Не е спорно по делото, че с НА № 117, т. I, рег. № 1959, дело № 59 от 2014 г. /л. 52 от делото/ П.М. е прехвърлила
на Й.Т., собствените си идеални части от имотът предмет на съдебна делба,
представляващ имот с № 102008 в землището на с. Хотница, който е образуван от имот
с № 102004. В тази връзка е безспорно, че с НА № 122, том I, рег. № 1977, дело № 60 /л.53 от делото/, Й.Т. е призната за единствен
собственик на имот с № 102008, който е идентичен на поземлен имот с
идентификатор 77356.102.8.
Съгласно материалите по административната преписка и
изложените от Й.Т. твърдения до съда, нейното искане е за изпълнение на
административна услуга, изразяваща се в настъпили промени в КРНИ, като първата й
претенцията е, да бъде нанесена, като собственик на ½ ид.ч на имот с идентификатор 77356.102.11, който видно от
Справката за собствениците и носителите на други вещни права за един имот от
КРН е с площ от 1282 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска и
няма данни за собственици или носители на други вещни права /л.33 от делото/.
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1
от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
извършват при следните хипотези: т. 1 при възникване на нови или при промяна на
данните, подлежащи на записване; т. 2 при отпадане на основанието за извършено
вписване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6 и т. 3 при констатиране на
несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и
източника, удостоверяващ данните. Доколкото твърдението на Й.Т. е, че следва да
се приложи първата точка от чл. 53, ал.1 от ЗКИР, следва да се уточни, че не е
налице нито възникване на нови, нито промяна на данните подлежащи на вписване. Обстоятелството,
че жалбоподателката, не е доволна от решението на Поземлената комисия, съгласно
което правоимащите лица са обезщетени с имот от 20
дка, каквато е всъщност, заявената от тях площ за възстановяване, е следвало да
обжалват този административен акт. Действително, наличните по делото документи,
както и хронологичната им последователност, доказват, че Т., притежава валиден
титул за собственост, но за имот с № 102008, който е обозначен с идентификатор
77356.102.8, но по отношение на поземлен имот с идентификатор 77356.102.11,
както пред административният орган, така и в хода на съдебното производство, не
са представени документи за собственост, които в крайна сметка да бъдат вписани
КРНИ. Следва да се подчертае, че администрацията на СГКК – Велико Търново, не е
овластена да изследва и коментира съдържанието на влезлите
в сила съдебни решения и административни актове, както и дали предвиденото в
тях съответства или не на приложимото право, не разполага с правомощия да
проверява валидността на документите, както и да разрешава спора при наличие на
противопоставими права. Независимо от това, че
данните за правото на собственост и за другите вещни върху недвижимите имоти са
обхванати от кадастъра ( чл. 2, ал.2,
т.2 ЗКИР), те имат само факултативен характер и записването им в КР
има само информационно-оповестително действие.
Отразяването на даден имот в КККР няма пряко действие върху действително
притежаваните вещни права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен
ред. В контекста на изложеното и при липсата на валиден титул за
собственост, за Й.Т. принципно е налична възможността за разрешаване на евентуален спор за материално право по съответния ред. В
този случай, за жалбоподателката ще възникне възможността и правото при нотариален
акт или влязло в сила съдебно решение да бъде поискано и осъществено нанасяне.
По отношение на претенцията, жалбоподателката да бъде
отразена в КРНИ като собственик на ½ идеална част от сграда с
идентификатор 77356.102.11.1.:
По делото не е спорно, че в кадастралния регистър
като собственик на имот с идентификатор 77356.102.11.1, представляващ
промишлена сграда от 102 кв.м., разположена в ПИ 77356.102.11 е вписан И.П.П. /л.34 от делото/. Вписването е извършено въз основа на
НА № 412, рег. 3102, дело 1035 от 23.12.1920 г., издаден от Търновски окръжен
съд /л.36 от делото/.
Безспорно е, че Й.С.Т. се легитимира като наследник
на И.П.П., посредством Удостоверение за наследници изх. № 14 от 10.02.2021 г.
/л. 56 от делото/.
Нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР обаче е императивна - административният орган действа
единствено и само като регистриращ орган, в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка относно подлежащите на вписване
обстоятелства. Целта на закона е да се създаде връзка между кадастъра и имотния
регистър, която да има оповестително /декларативно/
действие за трети лица, гарантиращо сигурност на гражданския оборот и защита на
обществените отношения, свързани със собствеността. Ето защо, в кадастралния
регистър се посочват всички лица, за които в книгите по вписванията и в
регистрите към плановете и картите има данни, че са носители на вещни права,
както и техните документи за собственост, какъвто не е удостоверението за
наследници, независимо дали са конкуриращи помежду си. Важно уточнение е, че с
обжалваният отказ не се отричат правата на жалбоподателката върху сградата, в
качеството й на наследник, както и не се ограничава възможността, при валиден
документ за собственост /такъв би представлявал – констативен нотариален акт за
собственост върху наследствен недвижим имот/, същата да поиска отразяване в
КРНИ.
Неоснователна е и последната претенцията на
жалбоподателката, относима към отразяването в КРНИ като собственик на ½
идеална част от сграда с идентификатор 77356.102.11.2. Според Справката за собствениците
и носителите на други вещни права за един имот от КРНИ /л.35 от делото/, имотът
с цитирания идентификатор е с площ от 20 кв.м. по КК на с. Хотница, общ. Велико
Търново и предназначение – промишлена сграда. От същата справка се установява,
че сградата е разположена в ПИ 77356.102.11. Жалбоподателката претендира
вписване в КРНИ въз основа на представения по делото НА № 412 от 23.12.1920 г. /л.36
от делото/, в който обаче, подобна сграда не е описана, поради което и при
липсата на друг документ за собственост, отказът за вписването в КРНИ на тази
конкретно сграда е законосъобразен.
Изложеното, мотивира съдът да приеме, че на този
етап, административният орган законосъобразно е отказал изменението на данните
за собственика в кадастралния регистър за ПИ с идентификатор 77356.102.11 и
сгради с идентификатори 77356.102.11.1 и 77356.102.11.2, а жалбата против този
отказ, като неоснователна, трябва да се отхвърли.
При
този изхода на делото, с оглед своевременна
претенция, липсата на възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и на
основание чл. 143, ал.
3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 1 080 (хиляда и осемдесет) лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Велико
Търново, Четвърти състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.Т. *** против
Уведомително писмо изх. № 20-11499/24.02.2021 г. на началника на СГКК – Велико
Търново.
ОСЪЖДА Й.С.Т. ***, ЕГН **********,*** сумата
от 1 080 (хиляда и осемдесет) лева разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: