Р Е Ш Е Н И
Е № 260147
гр. Пловдив, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 632 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от „Булинвест” ЕООД против
„Български пощи” ЕАД, за осъждане на ответника да демонтира и да изнесе
транспортните ленти от самостоятелните обекти в сграда с идентификатори № *****
и *****, намиращи се на ниво 1 в сграда с идентификатор № ***** с административен
адрес: гр. *****, както и да възстанови частично разрушените стени на посочените
два самостоятелни обекта, собственост на „Булинвест” ЕООД.
В исковата молба
се твърди, че ищцовото дружество е собственик на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.01.2010 г. на следните самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор № *****, построена в ПИ с идентификатор № *****
с адрес: гр. *****, а именно: СОС с идентификатор № ***** с площ от 1512,83
кв.м., с предназначение – инфраструктурен обект в сграда и СОС с идентификатор
№ ***** с площ от 69,90 кв.м., с предназначение - инфраструктурен обект в
сграда, както и на 69 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на собственост върху поземления имот, върху който е построена. Посочва, че
ответникът бил собственик на самостоятелни обекти в същата сграда и на 31%
идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост по
отношение на поземления имот. Поддържа, че ответникът ползвал без основание
посочените два самостоятелни обекта, като бил изградил в тях транспортни ленти
за пренасяне на пощенски пратки до и от следващото ниво на сградата, на което
се намирала службата му за приемане, обработване и пренасяне на пощенски
пратки, и за да прекара транспортните ленти до своя самостоятелен обект на
следващия етаж, бил разрушил частично стените на посочените два самостоятелни
обекта в сградата, собственост на ответника. Счита, че с действията си
ответникът му пречел да упражнява правото си на собственост по отношение на
притежаваните от него имоти. Посочва, че ответникът отказал да демонтира
транспортните ленти, които е изградил в имотите и да възстанови разрушените им
стени. Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника „Български пощи” ЕАД – гр.
София, със становище за неоснователност на иска. Твърди, че е собственик на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ***** и на 31% идеални части от
общите части на сградата и от правото на собственост по отношение на поземления
имот, по силата на нотариален акт от 2006 г., акт за държавна собственост № *****г.
и разделителен протокол от 30.12.1993 г. Посочва, че поставените транспортни
ленти в подземния гараж на сградата осигурявали пренасянето на пощенски пратки
от гаража (подземен етаж) на сградата до първото ниво. Лентите обслужвали
ответното дружество за осъществяването на извършваната от него дейност по
предоставяне на пощенски услуги на гражданите, за което била предоставена
лицензия. Поддържа, че дружеството е придобило по давност право на преминаване
през процесните две помещения, владяно и упражнявано постоянно и
безпрепятствано повече от десет години. Намира, че придобиването по давност
било възможно след приемането на чл.192, ал.1 ЗУТ, като за периода след
25.07.2003 г. никой не се е противопоставял на ответника на това право на
преминаване. Счита, че ответното дружество било титуляр на вещно право на
ползване, поради което имало правно основание да ползва имота. Посочва, че
разрешение от собствениците на другите обекти не е давано. Евентуално, в
случай, че съдът не приеме изложените доводи, оспорва наличието на транспортни
ленти в имота на ищеца. Посочва, че транспортната лента за достъп до колетната
служба на първи етаж била поставена в обща част на сградата. Моли за уважаване
на предявения иск и за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност
на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от
акт № *****г. за държавна собственост на недвижим имот сградата на пощата,
състояща се от партер, първи, втори и трети етаж, и находяща се в гр. *****, се
предоставя за оперативно управление на Териториално управление на съобщенията –
гр. Пловдив.
С
разпореждане № 124 от 11.12.1992 г. за преобразуване и образуване на търговски
дружества с държавно участие, Министерски съвет е разпоредил преобразуване на
„Български пощи и далекосъобщения“ ООД, като образува две еднолични търговски
дружества държавно участие съгласно приложение № 1 и 2, а именно: „Български
пощи“ ЕООД и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Двете дружества
поемат съответна част от активите и пасивите, както и от другите права и
задължения на „Български пощи и далекосъобщения“ ООД по разделителен протокол.
С
протокол от 30.12.1993 г. в изпълнение на заповед № ***** и заповед № ***** на
председателя на „БПД“ ООД за разделянето на дружеството на две нови търговски
дружества, се предоставят на „БП“ ЕООД за стопанисване и управление следните
недвижими имоти: част от сграда, находяща се в парцел – поща, кв. *****, в гр. *****,
както следва: изба – в южната част помещения № **, № **, № **, стаи от №
** до № **, помещение № **, помещения от № ** до № **, с площ от 859 кв.м.; I етаж –
помещения от № * до № **, от № ** до № **, с площ от **** кв.м., II етаж –
помещения от № * до № **, от № ** до № **, № **, № **, № **, с площ от 559
кв.м.; III етаж – помещение № ** с площ от 24 кв.м.; IV етаж –
помещение № ** и ½ идеална част от помещение № ** от площ от 144 кв.м.,
както и 31/100 идеални части от дворното място. С разделителния протокол се
предоставя на „БТК“ ЕАД за стопанисване и управление следните недвижими имоти,
а именно: част от сграда, находяща се в парцел – поща, кв. *****, в гр. *****,
както следва: изба – помещения от № * до № **, № **, № **, № **, № **, №
**, № **, както и от № ** до № **, помещения № **, № **, от № ** до № **; първи
етаж – помещения от № ** до № ** и помещения от № ** до № **; втори етаж
– помещения от № ** до № **, № **, № **, № **; трети етаж – изцяло на
„БТК“ ЕАД; четвърти етаж – помещения от № * до № ** и ½ идеална
част от помещение № **, помещения от № ** до № **, ведно с 69/100 идеални части
от сградата и дворното място.
Видно от
акт № *****г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. *****
№ 1 част от масивна четириетажна сграда, с изба, построена през 1975 г.,
подробно описана в приложение № 1, неразделна част от настоящия акт и 31/100
идеални части от дворното място е включен в капитала на „Български пощи“ ЕАД.
С нотариален акт констативен за
собственост на недвижими имоти № *****г., вписан в СВ Пловдив под акт № *****от
06.03.2006 г. „Български пощи“ ЕАД – ТП „Български пощи“ – Пловдив, е признато
за собственик на 31/100 идеални части от УПИ I – поща ПИ ***, квартал *, с площ от 7223 кв.м., както
и на част от масивна четириетажна сграда, построена през 1975 г. – *****,
включваща изба – в южната част помещения № **, № **, № **, стаи от № **
до № **, помещение № **, помещения от № ** до № **, с площ от 859 кв.м.; I етаж –
помещения от № * до № **, от № ** до № **, с площ от 4631 кв.м., II етаж –
помещения от № * до № **, от № ** до № **, № **, № **, № **, с площ от 559
кв.м.; III етаж – помещение № ** с площ от 24 кв.м.; IV етаж –
помещение № ** и ½ идеална част от помещение № ** от площ от 144
кв.м.
От нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** г., вписан в Служба по вписванията – гр. Пловдив, под акт
№ *****, се установява, че „Българска телекомуникационна компания“ АД е продало
на ищцовото дружество самостоятелни обекти в сградата с идентификатор № *****,
построена в поземлен имот, находящ се в гр. ***** № *, в това число и
процесните СОС с идентификатор № ***** с площ от 1512,83 кв.м., с
предназначение – инфраструктурен обект в сграда и СОС с идентификатор № ***** с
площ от 69,90 кв.м., с предназначение - инфраструктурен обект в сграда. При
прехвърлянето на имотите, продавачът „Българска телекомуникационна компания“ АД
си е запазило безсрочно, безвъзмездно сервитутно право на преминаване и
прокарване върху ПИ с идентификатор № ***** за съществуващите електронни
съобщителни мрежи и съоръжения /линейни и площадкови, собственост на „БТК“ АД/,
като сервитутните права се отнасят за целия капацитет на електронната
съобщителна мрежа и включват и право на прокарване на допълнителни кабели за
запълване на капацитета на каналната мрежа. Купувачът „Булинвест“ ЕООД е заявил
съгласието си със запазените от продавача сервитутни права.
Видно от писмо изх. № *****г. от главния
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД до *****на ищцовото дружество
„Булинвест“ ЕООД, законният представител на ответното дружество заявява, че
транспортните ленти, пренасящи пратки, преминават през помещения, собственост
на ищеца, като тяхното демонтиране е невъзможно, тъй като са свързани с
експлоатационната дейност на дружеството и няма друг алтернативен вариант за
пренасяне на пратки. Отправено е предложение „Български пощи“ ЕАД да придобие правото
на собственост върху помещенията, през които преминават транспортните ленти.
От
заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което се
кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК,
се установява, че вещото лице е посетило процесните имоти на дата 04.04.2019 г.
При огледа е констатирано, че между първо и второ нива на сградата с
идентификатор № ***** има монтирани две транспортни ленти, всяка от които е на
метална конструкция, стъпила върху метални елементи под наклон около 30
градуса. Задвижването се извършва с обезопасени ел. мотори и монтирани бутони
за управление. От двете страни по дължина на лентата има монтирани предпазни
ламаринени стени. Измерени на място лентите са с дължина 8 метра за колетите,
14 метра за писмата, 80 см. – ширина. На място вещото лице е констатирала отвор
с носещ тухлен зид при лентата за колети с размери 1.00/1.00/0.25 м. – 25
куб.м. тухлен зид. Експертът дава заключение, че разходите, необходими за
демонтиране и премахване на транспортните ленти от самостоятелните обекти с
идентификатори № ***** и № *****, намиращи се на ниво * в сграда с
идентификатор № ***** с административен адрес: гр. ***** № *, ниво *, както и
възстановяване на частично разрушените стени на посочените два самостоятелни
обекта в сграда възлизат на сумата от 7361,11 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства, като са разпитани двама свидетели на ответното
дружество. От показанията на свидетеля В.И.О. се установява, че от 1977 г. до
2015 г. е работил в Български пощи, в ***** в гр. Пловдив. Работата на
свидетеля е била свързана с транспортните ленти. Едната лента свързвала
подземието с първия етаж, а другата била проектирана от мазето, но имало рампа
и се издигала на метър и нещо, като след това е достроявано около нея с
помещения. Изяснява, че лентите не можело да се преместят, защото били правени
точно за там, където са поставени. Единствено ответното дружество е
осъществявало поддръжката на лентите.
От
показанията на свидетеля И. Т. А. се установява, че работи в ответното
дружество от 1989 г. като ******* колетна служба, който се занимава с колетните
пратки на район ******. Изяснява, че процесните транспортни ленти се ползвали
от две служби на „Български пощи“ ЕАД, никога не били демонтирани, извършвани
били само частични ремонти. Едната лента е с размери около един метър и
половина на рампа, влиза в стената и излиза в писмовата експедиция. Другата
лента е на колетна служба.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.109 ЗС собственик може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Посочената
норма регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко
нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението. Материалноправните
предпоставки (юридическите факти), които следва да са се проявили в обективната
действителност, за да е основателен искът по чл.109 ЗС, са следните: 1)смутено
право на собственост или ограничено вещно право; 2)действие или бездействие
(поддържане на неправомерно състояние) от ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът
по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК
на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е
осъществил, респективно поддържал неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС).
В
мотивите на цитираното тълкувателно решение, а и последователно в съдебна
практика се приема, че в някои случаи естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява
правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, при които в исковата
молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения
на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в
имота, без да има облигационно,
пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот.
В
настоящия случай, ищцовото дружество брани правото си на собственост по
отношение на два самостоятелни обекта в сграда - СОС с идентификатор № ***** с площ от 1512,83
кв.м., с предназначение – инфраструктурен обект в сграда и СОС с идентификатор
№ ***** с площ от 69,90 кв.м., с предназначение - инфраструктурен обект в
сграда, които обекти се намират в сграда с идентификатор № *****, находяща се в
гр. ***** – *****. Притежанието на правото на собственост по отношение на тези
обекти не е спорно между страните, като съдът при изготвяне на доклада по
делото по реда на чл.146 ГПК е отделил за безспорно това обстоятелство. Не е
спорно също, че всяка от страните по делото притежава самостоятелни обекти в
сградата, както и че ответното дружество осъществява дейност по предоставяне на
пощенски услуги, като за целта използва процесните транспортни ленти. Установи
се, че сградата, в която се намират обектите е била построена още през 1975 г.
(така АДС – л.26 от делото), като е била предоставена за оперативно управление
на Териториално управление на съобщенията – гр. Пловдив, за осъществяване на
дейността му. След извършени преобразувания през 90-те години на ХХ век,
собственик на сградата е „Български пощи и далекосъобщения“ ООД, което е
преобразувано в две отделни дружества с държавно участие с Разпореждане от
11.12.1992 г. на Министерски съвет, а именно – „Български пощи“ ЕООД и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Двете дружества са уредили
отношенията си във връзка с възникналата съсобственост по отношение на сградата
с разделителен протокол от 30.12.1993 г. Не са били обаче уредени отношенията
досежно съществуващите и използвани от „Български пощи“ ЕАД транспортни ленти,
посредством които дружеството е упражнявало основната си дейност. Впоследствие
с договор за продажба от 29.01.2010 г. „БТК“ АД е прехвърлило правото си на
собственост по отношение на самостоятелните обекти на ищцовото дружество,
отново без да се уреди въпросът във връзка с преминаващите през част от
обектите транспортни ленти, ползвани от ответното дружество.
Съдът приема за установено, че процесните транспортни ленти
преминават през двата самостоятелни обекта на ищцовото дружество. За това
обстоятелство се съди, както от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и от показанията на разпитаните свидетели, така
и от представеното от ищеца писмо (л.57 от делото), изходящо от законния
представител на ответника. Посоченото доказателства се цени от съда като признание
на неизгоден за страната факт съгласно чл.175 ГПК. Признанието представлява
обяснение на страната по делото, което е доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за нея факти. Извънсъдебното признание, което е доказано в
процеса, представлява годно доказателствени средство, което съдът е длъжен да
вземе предвид при разрешаването на спора. Така – решение №311/ 27.01.2020 г. по
гр.д. № 3463 по описа за 2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 209/
19.09.2016 г. по гр.д. № 861/ 2016 г. на ВКС, IV г.о. и др. Направеното от
законния представител на ответника изявление, че транспортните ленти, пренасящи
пратки, преминават през помещения, собственост на ищеца, не само че
представлява неизгоден за страната в настоящия правен спор, но и обсъдено
заедно с всички останали доказателства по делото, води до несъмнения за съда
извод за доказаност на това обстоятелства.
Предвид така приетите за установени факти, съдът приема, че ищцовото
дружество доказа наличието на засегнато право на собственост, в пряка причинна
връзка с поведението на ответника по поставяне на процесните транспортни ленти
в имотите на ищеца и поддържане на така създаденото фактическо състояние. Спорен
от правна страна остава въпросът има ли ответното дружество правно основание да
поддържа създаденото състояние, или по-точно – придобило ли е правото на
преминаване (сервитут) през имотите на ищеца по давност, чрез упражняването на
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, считано от 2003 г. Правният
въпрос от значение за разрешаване на правния спор е допустимо да се придобива
по давност ограничено право на преминаване през самостоятелен обект в сграда. На
първо място, следва да се отбележи, че законът, а и съдебната практика допуска
да се учреди чрез правна сделка право на преминаване през самостоятелен обект,
което преминаване да обслужва собствения на приобретателя самостоятелен обект –
в този смисъл решение № 267/ 08.10.2015 г., по гр.д. № 4088 по описа за 2015 г.
на ВКС, II г.о. Съществуването на сервитут като ограничено вещно право е наложително
от необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и
реализирането на предназначението им. Сервитутът може да бъде определен като
тежест, наложена върху един недвижим имот, за служенето и в полза на друг
поземлен имот – той може да съществува само върху недвижим имот – земя или
сграда. В цитираното съдебно решение се приема, че необходимост от преминаване
през чужд имот за осигуряване на достъп до свой имот може да възникне както по
отношение на поземлен имот, разбиран като част от земната повърхност, така и по
отношение на всеки друг недвижим имот, включително самостоятелен обект,
изграден в поземлен имот.
По отношение на способите, чрез които е възможно да се
придобива право на преминаване, следва да се има предвид различната правна
регламентация през годините. Така, до изменението на ЗУТ с ДВ, бр.65 от 2003
г., правото на преминаване е било възможно да се учреди само и единствено с
административен акт – заповед на председателя на изпълнителния комитет на
общинския (районния) народен съвет, по предложение на комисията по чл.265, ал.1
и ал.2 – чл.208, ал.1 от ППЗТСУ (ред. ДВ
бр.48 от 1985 г.) – отм. С изменението на ЗУТ от 2003 г. (ДВ, бр.65) – чл.192,
ал.1, е предвидена възможност правото на преминаване през чуждия недвижим имот
да се учредява с правна сделка между частноправни субекти – писмен договор с
нотариална заверка на подписите. Така учреденият сервитут е от категорията на
доброволните, договорни сервитути, като договорът е правопораждащият юридически
факт на сервитутното право на преминаване и подлежи на вписване в имотния
регистър. Действащите до този момент правни норми – чл.208 от ППЗТСУ (отм.), не
са допускали правото на преминаване да се учредява чрез правна сделка. В този
смисъл решение № 126/ 26.04.2013 г., постановено по гр.д. № 357 по описа за
2012 г. на ВКС, IV г.о. Дори съдебната практика
приема, че договори, сключени преди изменението на ЗУТ от ДВ, бр.65 от 2003 г.,
с които се учредява право на преминаване, са нищожни като противоречащи на
закона – така решение № 349/ 21.05.2012 г., постановено по гр.д. № 453 по описа
за 2010 г. на ВКС, I г.о.
Общата
норма на чл.55 ЗС предвижда способите, посредством които се придобиват или
учредяват вещни права върху чужда вещ, а именно – правна сделка, по давност или
по други начини, определени в закона. В разпоредбата на чл.192, ал.2 ЗУТ и
чл.193, ал.2 ЗУТ е предвиден друг начин за възникване на сервитутно право –
чрез административен акт, заповед за кмета на общината. Регламентът на чл.192 и
чл.193 ЗУТ обаче не би могъл да дерогира нормата на чл.55 ЗС и лиши като
придобивен способ давността. Безспорно в теорията и практиката е, че
отрицателен сервитут, т.е. такъв, по силата на който собственикът на господстващия
имот може да иска да не се извършва нещо в служещия имот, не би могъл да се придобие
по давност, доколкото при него не се упражняват действия по осъществяването му.
Не така стои въпросът при така наречените положителни сервитути, при които е
налице активно поведение от собственика на господстващия имот. За такива
случаи, съдът приема, че е допустимо да се придобие по давност право на
преминаване.
В
действителност, налице са теоретични постановки и съдебна практика, с които
настоящият съдебен състав е запознат, в смисъл, че е недопустимо придобиване на
право на преминаване през чужд имот на основание давностно владение, когато
имотът, за достигане на който се преминава през чужд имот, както и чуждият имот
са със статут на урегулирани поземлени
имоти. В този смисъл – решение №5/ 14.03.2018 г. по гр.д. № 1030 по описа
за 2017 г. на ВКС, I г.о. Тази съдебна практика обаче
е неприложима за случая, доколкото са различни фактическите обстоятелства в
сравнение с процесния казус. При преценка за това допустимо ли е да се придобие
по давност право на преминаване през чужд имот, следва да се държи сметка за
вида и характера на имотите, както и за целта на осъществяване на преминаването
през чуждия имот. Така в решение № 76/ 25.12.1980 г., по гр.д. № 51 по описа за
1980 на ОСГК на ВС (цитирано в голяма част от актуалната съдебна практика на
касационната инстанция), се приема, че не е изключено да се придобие вещно
право на преминаване през чужд неурегулиран
поземлен имот по давност. Това решение се е наложило с оглед вида на имотите
– неурегулирани, и съответната необходимост от преминаване през служещия имот –
за да се достигне до господстващия, доколкото при тези имоти, няма създадени
пътища, които да осигуряват достъп на собствениците. Именно поради това се
допуска за неурегулирани имоти да се придобие по давност право на преминаване,
за да може собствениците на господстващите имоти да упражняват пълноценно
своите права, вследствие на едно създадено трайно фактическо състояние.
Отнесено
към настоящия правен спор, посоченото сравнително тълкуване води съда до
несъмнения извод за допустимост на оригинерното придобивно основание –
давностно владение по отношение на правото на ответника на преминаване през
имотите на ищеца посредством процесните транспорни линии. Водещо при
сервитутите е невъзможността да се достигне до имота по друг начин. Спецификата
на случая следва да бъде съобразена, като се вземе предвид следното: Упражняваната
от ответника дейност по предоставяне на пощенски услуги датира още от 70-те
години на ХХ век и е организирана по изяснения от свидетелите начин – колетните
пратки и всички писма се поставят на двете транспортни ленти за
транспортирането им до писмова експедиция и колетна служба. Началото на лентите
е в подземното ниво на сградата, където се разтоварват писмата и колетите. Изграждането
на съоръжението датира от построяването на самата сграда, в който момент едноличен собственик е било държавното
предприятие Териториално управление на съобщенията – гр. Пловдив. В последствие
в резултат на настъпилите промени в обществено-политически живот в страната, през
90-те години на ХХ век, дейността на дружеството е била разделена на две –
телекомуникационна и пощенски услуги, като всяка от тях се е осъществявала от
две отделни търговски дружества с държавно участие. Неминуемо е било и
уреждането на отношенията във връзка с правото на собственост по отношение на
сградата, сторено с разделителен протокол от 1993 г. Неуреждането в протокола
за делба на отношенията по повод транспортните ленти води до извода, че преминаването
им през имотите на праводателя на ищеца не представлява търпимо действие, които
би изключило упражняване на давностно владение. Напротив, ответното дружество,
в качеството си на правоприемник на Териториално управление на съобщенията –
гр. Пловдив, експлоатира процесните транспортни ленти ежедневно във връзка с
упражняваната от него дейност, с ясното съзнание, че притежава сервитутното
право. Това фактическо положение е продължило и след прехвърлянето на имотите
от „БТК“ АД на ищеца през 2010 г. и то продължава и до момента на приключване
на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция. Изложените от законния
представител на ответника изявления в писмото, отправено до ищеца, че
демонтиране на транспорните линии е невъзможно, както и направеното предложение
ответникът да закупи от ищеца самостоятелните обекти в сградата, през които
преминават линиите, не води до промяна в намерението. Опитите на страните да
разрешат спора, като намерят най-доброто решение, не изключва придобитото по
давност право на преминаване, а представлява заявена готовност от страната да предотврати
последиците от разделянето на собствеността на сградата.
По
делото се доказа по безспорен начин, че ответното дружество е упражнявало сервитутното
право на преминаване през имотите на ищеца за периода от 2003 г. до момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция, т.е. за повече
от 10 години. Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът
приема, че „Български пощи“ ЕАД е придобило по давност правото на преминаване
през чуждия имот. Така за ответника е налице правно основание да осъществява действията,
които ищецът претендира да бъдат преустановени. Затова предявеният негаторен
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът.
По делото се доказаха да са сторени разноски за депозит за свидетел в размер на
15 лв. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл.78, ал.8 ГПК следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение
в претендирания размер от 200 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Булинвест“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Ал. Батенберг“ № 1,
представлявано от ***** Т. К. против „Български пощи“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1,
бл.31, представлявано от *** Д. Д., иск с правно основание чл.109 ЗС, за
осъждане на ответника да демонтира и да изнесе транспортните ленти от
самостоятелните обекти в сграда с идентификатори № ***** и *****, намиращи се
на ниво 1 в сграда с идентификатор № ***** с административен адрес: гр. *****,
както и да възстанови частично разрушените стени на посочените два
самостоятелни обекта, собственост на „Булинвест” ЕООД.
ОСЪЖДА „Булинвест“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Казанлък, ул. „Ал. Батенберг“ № 1, представлявано от *****Т. К. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Български пощи“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 1, бл.31, представлявано от ***Д. Д. сумата от 215 лв. (двеста и петнадесет лева) – съдебно
деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.