Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Бяла,12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори
граждански състав, в публичното съдебно заседание на шести ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при участието на секретаря
Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бонева гр.д. №685 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.А.Т.
против „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД, с която претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4348.88 лева, представляваща остатък от
дължимото обезщетение за оставане без работа за периода от 11.11.2017г. до
11.05.2018г., поради незаконно уволнение със Заповед № 2017-2/09.11.2017г. на
управителя на „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски. Поддържа, че с Решение № 121/2018г. по гр.д.№ 303/2018г.
ответника бил осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., предявен като
частичен иск, представляващ обезщетение за времето, през което ищеца е останал
без работа за периода 09.11.2017г. до 15.03.2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба - 27.12.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, като с настоящия иск претендира останалата дължима като
обезщетение сума представляваща разлика между присъдената с частичния иск и
дължима такава. Моли да бъде приложено по настоящото дело гр.д.№ 303/2018г. на
БРС.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
размера на вземането и периода му на дължимост. Поддържа, че с цитираното от
ищеца решение действително е уважен предявеният частичен иск от 1000 лв., като
претенцията била уважена за периода 09.11.2017г. до 15.03.2018г. Твърди, че в
останалата част – за пълния претендиран период до 11.05.2018г. искът бил
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че е налице влязло в сила
решение, с което със сила на присъдено нещо е отхвърлена претенцията на ищеца
за обезщетение за оставане без работа за периода до 11.05.2018г., поради което
счита предявеният иск за недопустим и моли производството в тази му част да
бъде прекратено. В останалата част и до този период счита иска за неоснователен
по размер.
С определение в закрито заседание от 17.10.2019г. съдът е
оставил без разглеждане предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
в частта относно исковата претенция на ищеца за периода от 16.03.2018г. до
11.05.2018г., като процесуално недопустима и е прекратено производството по
делото в тази му част.Определението е влязло в законна сила на 04.11.2019г.
СЪДЪТ като взе предвид доводите на страните и
представените от същите доказателства намира
за установено следното от фактическа и правна страна.
По делото не се спори,че с влязло в сила решение по
гр.д.№303/2018г. ответника е осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 1000.00 лева (Хиляда лева), предявен като частичен иск, от
иск в общ размер от 14400.00 лв.,
представляващ обезщетение за времето, през което същият е останала без работа
през периода от 09.11.2017г. до 15.03.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумата,като в останалата част за пълния претендиран период до
11.05.2018г. искът е отхвърлен , като
неоснователен и недоказан.
Не се спори,напротив признава се от ответната страна ,че
размера на дължимото обезщетението по чл.225 КТ за периода от шест месеца
възлиза на 5348.88 лв. –брутен размер и 4813.99 лв.-нетен размер,съгласно
изчисленията на ВЛ по влязлото в сила решение,с което е уважен искът на
ищеца,предявен като частичен в размер на 1000 лв. за периода от 09.11.2017г. до
15.03.2018г.
С протоколно
определение от 06.11.2019г. ,на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на
предявения иск с правно основание чл.225 КТ за сумата от 2565.92
лева,представляваща претендирано от ищеца обезщетение за периода от 09.11.2017г. - 15.03.2018г. .
С ТР № 3/2016г. от 22.04.2019
год. на
Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегии, постановено по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии,е даден отговор на въпроса: Ползва ли се решение
по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата,
произтичаща от същото право?
В мотивите на същото е прието, че
при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието
на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно,
поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес
за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за
този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се
произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво
представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на
чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът
по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на
ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като
с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар
и заявено в частичен обем /размер/, то
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Отнесено към горната хипотеза безспорно
установено в настоящото производство,с оглед влязлото в сила решение по
гр.д.№303/2018г. по описа на съда е
както основанието ,периода ,така и размера на предявеният иск. С оглед на
това,съдът намира същият за основателен,като следва да бъде уважен за сумата
от 2565.92 лева/брутен размер/,представляваща претендирано от ищеца
обезщетение за периода от 09.11.2017г. - 15.03.2018г.
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на РС-Бяла сумата в размер на 102.63 лв., представляваща ДТ по иска с
правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ, дължима на основание чл.3 и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, както и
5.00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Относно претендираните разноски: Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е
съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер , за която
ответникът има право на съответните разноски.
Поради това при пълното уважаване на намаленият по реда н. чл. 214 ГПК иск
на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на иска. От друга страна, като се има предвид, че причина за
изменениението е грешка в изчисляване на размера от ищеца, не би могло да се приеме, че
в случая е налице пълно уважаване на иска , предвид липсата на отхвърлителен диспозитив, за
да се присъди пълния размер на изплатеното, договорено
адвокатско възнаграждение.Предвид изложеното на ищеца се дължат разноски в размер
на 330.41 лв.,а на ответника разноски в размер на 245.98лв. При това положение,
съдът счита,че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 84.43 лв., представляваща направени
разноски по делото, изчислени по съразмерност и след компенсация на разноските,
които ищеца дължи на ответника.
На основание чл.242
ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение.
Водим от изложените
съображения , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ЕООД ,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Две могили,ул.“Чавдар Войвода№5а ДА ЗАПЛАТИ
на Г.А.Т., ЕГН ********** СУМАТА в брутен
размер на 2565.92 лева (две хиляди петстотин шестдесет и пет лева и 92 стотинки),
представляващ остатък от дължимото обезщетение за оставане без работа ,за периода от 09.11.2017г. до 15.03.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ДАН ИНДЪСТРИ Р“ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Две могили,ул.“Чавдар Войвода№5а
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Бяла, сумата в размер на 102.63 лева (сто и два лева и 63 стотинки.),
представляваща държавна такса по по иска с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ, дължима на основание чл.3 и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, , както и
5,00 (пет) лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ДАН ИНДЪСТРИ Р“ЕООД
,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Две могили,ул.“Чавдар
Войвода№5а да заплати на Г.А.Т., ЕГН ********** , сумата в размер на 84.43 лева
(осемдесет и четири лева и 43 стотинки)
–разноски по делото, изчислени по съразмерност и след компенсация .
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Русе в двуседмичен срок,считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/