РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Атанасова в.гр.дело № 14646 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК –
чл.273 ГПК.
С решение № 68638/21.03.2017г.,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав, „Г. Ф.”
е осъден да заплати на Х.С. Х. по иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. А от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от 5000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди - болки, страдания, страх и негативни изживявания,
причинени й в ПТП от 13.11.2015 г. по вина на И.Б.И., като искът е отхвърлен над
тази сума до предявения размер от 10 000 лв. - частичен иск от сумата от 25 000
лв. Със същото решение „Г. Ф.” е осъден да заплати и на В.А.И. по иск с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от
КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
- болки, страдания, страх и негативни изживявания, причинени му в ПТП от
13.11.2015 г. по вина на И.Б.И., като искът е отхвърлен над тази сума до
предявения размер от 10 000 лв. - частичен иск от сумата от 25 000 лв. Освен
това ответникът „Г. Ф.” е осъден на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по
сметка на СРС сумите: 200 лв. - държавна такса, по иска предявен от Х. и 120 лв.-
държавна такса по иска на И., както и сумите 37,75 лв. - разноски направени от
бюджета на съда за експертиза, изчислена върху уважената част на иска на Х.С. Х.
и сумата от 52,80 лв. - разноски направени от бюджета на съда за експертиза,
изчислени върху уважената част на иска на В.А.И.; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати
на адвокат П. Стоянова-К. - адвокат, регистриран в САК, адвокатско
възнаграждение за защита на двамата ищци, в общ размер на 999,60 лв. с ДДС,
изчислено съобразно уважената част на исковете.
С решение № 68638/21.03.2017г,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав, Х.С. Х.
е осъдена да заплати на ответника сумите: 112,50 лв. – част от направените
разноски за експертизи и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на иска, а В.А.И. е осъден да заплати на „Г. Ф.” сумите от: 157,43 лв. – част от разноските,
направени от ответника за експертизи и 139,94 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
С решение № 194756/16.08.2017г. ,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав, на
основание чл. 250 ГПК е допълнено решение
№ 68638/21.03.2017г, постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС,
като „Г. Ф.” е осъден да заплати на Х.С. Х. законната лихва върху уважения с
решението иск за сумата от 5000 лв., от 25.02.2016г. до изплащане на сумата,
както и на В.А.И. законната лихва върху уважения с решението иск за сумата от
3000 лв., от 25.02.2016г. до изплащане на вземането. Решението не е било
обжалвано и е влезнало в законна сила.
С определение № 194822/16.08.2017г. ,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав, е отхвърлено
искането на адвокат П.К. – САК за изменение на решение № 68638/21.03.2017г,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
С решение № 422166 от 04.06.2018г., постановено
по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 68638/21.03.2017г.,
допълнено с № 194822/16.08.2017г., постановени по гр. д. № 21481/2016 г. по
описа на СРС, в които да се чете, че решенията са постановени при участието на
трето лице – помагач – И.Б.И., ЕГН: **********.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищците в
частта, в която исковете са били отхвърлени до пълния предявен размер. Излагат
се съображения, че решението е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Считат, че исковете за обезщетение на
неимуществените вреди на ищците са уважени в изключително занижен размер, който
не съответства на претърпените от тях морални вреди, в противоречие с принципа
на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените им вреди от
морално естество. Застъпва се становището, че присъдената сума не съответства и
на съдебната практика при компенсиране на вреди от този характер, като не са
взети предвид естеството на травмите и техните последствия, не е взето предвид,
че при пострадалите е налице ЧМТ – мозъчно сътресение и свързаните с него
функционални нарушения на мозъка за определен период от време. Поддържа се, че
съдът не е обсъдил в достатъчна степен конкретните факти относно вида и
характера на причинените на пострадалите телесни увреждания и отражението върху
психиката им. Решаващият съд не е съобразил и застрахователния лимит. Сочи се,
че според вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза пострадалата
Х. е получила мозъчно сътресение, контузия на тилната част на шията, отоци,
кръвонасядане и разкъсно –контузни рани на устата, а пострадалият И. разкъсно – контузна рана, оток и
кръвонасядане по челото, порезни рани по челото и носа, мозъчно сътресение,
като не е отчетено от съда, че раните
при И. са зараснали с образуване на ръбци
- белези, които имат траен постоянен характер и ще останат за цял живот.
Поддържа се още, че не са взети предвид
показанията на свидетеля Сотиров, съобразно които пострадалата Х. е била
неадекватна след инцидента, не е помнела нищо и е била в безсъзнание, като не е
съобразено, че загубата на съзнание е разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Сочи се, че по отношение на пострадалият И. не са взети показанията
на свидетелката И., съобразно които същият не е имал спомен за случилото се,
което според вещото лице д-р М.е симптом, който доказва травмата мозъчно
сътресение при пострадалия. Молят съда
да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявеният иск, да
им присъди сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника
„Г. Ф.”, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е правилно и законосъобразно. Счита, че обжалваното решение е обосновано, като
СРС не е допуснал сочените от жалбоподателя нарушения на материалния закон. Поддържа,
че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил
установената практика на съдилищата, както и указанията на Пленума на ВС в ППВС
№ 4 от 23.12.1968г. Сочи, че неоснователно жалбоподателите се позовават във
въззивната си жалба на размера на минималните лимити по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като в случая застрахователното
плащане следва да бъде извършено неот застраховател, а от Гаранционния Ф.. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по
делото разноски.
Депозирана е и частна жалба с вх. №
18.09.2017г./5134968 от Х.С. Х. и В.А.И., чрез адв. П.К. – САК, с надлежно
учредена представителна власт по делото. Излагат се съображения, че неправилно
съдът е приел, че дължимото адвокатско възнаграждение е правилно изчислено,
поради което с определение № 194822/16.08.2017г. е оставил без уважение искането
на ищците за изменение на решението в частта за разноските. Поддържат се
доводите, изложени в депозираната молба по чл. 248 ГПК на първа инстанция.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на частната жалба от Г. Ф.. Излагат се съображения, че определение на
СРС по реда на чл. 248 ГПК е в съответствие с материалния и процесуалния закон,
както и с постоянната съдебна практика и е обосновано. Сочи се, че съвсем
обосновано и в цялост в първоинстанционното си решение съдът е посочил, че е
приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на ВАС, като
адвокатския хонорар е правилно изчислен.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
СРС
е сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „А” от КЗ, вр. с
чл. 49 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 13.11.2015г. около 20,15 ч. в с. Малко
Кадиево, по път 66029, при управление на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******,
водача И.Б.И., нарушил правилата за движение по пътищата, управлявал МПС в
пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта 3,39 на хиляда, при което загубил контрол върху управляваното
от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с
движещият се в собствената си лента за движение л.а. „Ауди А3” с рег. № СТ ******,
управляван от водача Х.С. Х.. В резултат от
това са причинени телесни повреди на ищците, които са били съответно
водач и пътник в л.а. „Ауди А3”. Като следствие от процесното ПТП пострадалата Х.С.
Х. е получила: мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузия на тилната част на шията, отоци,
кръвонасядания и разкъсно – контузни рани по устните и лицето, а пострадалият В.А.И.
– разкъсно – контузна рана, оток и кръвонасядания по челото, порезни рани по
челото и носа и загуба на съзнание. Търпели са силни болки и много страдания.
Възстановяването им продължава и към настоящия момент, не се чувстват добре
физически и емоционално. В процеса на възстановяване са спазвали леглови
режим, без да се натоварват с телевизия, четене, разговори, като са имали
оплаквания от често главоболие и гадене. Преди инцидента ищците са били в
отлично здравословно състояние, с динамичен начин на живот, но в следствие на
инцидента за дълго време са лишени от обичайният си начин на живот.
Пострадалите са изживели силен стрес, който ще остане за цял живот в съзнанието
им. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати
сумата от 10 000 лв., частичен иск от сумата от 25 000 лв., за всеки
един от тях, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултата на процесното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 25.02.2016г. до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
С
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения
иск. Излага твърдения, че по заведената в Г. Ф. молба от ищците за щета УС на
ГФ е определил обезщетение за неимуществени вреди при отчетено ½
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 2500 лв. за Х. и 1000 лв. за И., като сумите отговарят на
вида, характера и на сравнително гладкия оздравителен период на ищците за
получените неимуществени вреди. Поддържа, че претендираната претенция от 10 000
лв. като частичен иска за сумата от 25 000 лв. за всеки един от ищците, се
явява прекомерно завишена с оглед принципа на справедливост и предвид характера
и тежестта на получените телесни повреди. Направено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, които са
пътували на предните седалки в автомобила и не са поставили задължителните
предпази колани. Оспорва се и претенцията за лихва от датата на ПТП-то, като се
излагат съображения, че в закона е предвидена специална норма, а именно – чл.
288, ал. 7 от Кодекса за застраховане.
В писмено становище от 13.09.2016 г.
третото лице-помагач изразява становище, че исковете са неоснователни. Оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че не е бил виновен за произшествието,
както и оспорва наличието на причинно - следствена връзка от неговото деяние и
вредите. Оспорва констатациите на съдебно-медицинските удостоверения, като се
позовава на това, че в протокола за ПТП не са описани увреждания по ищците.
Според него, влязлото в сила споразумение установява единствено факта, че е
употребил алкохол и шофирал, но не и вината му за произшествието. Изразява
становище, че размера на претендираните вреди е прекомерно завишен.
Видно от представеният по делото
протокол за ПТП на 13.11.2015г. , около 20.15 ч. в с. Малко Кадиево, по път
66029, е настъпил ПТП между л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******, собственост
на Б. И. С. и управляван от И.Б.И., както и л.а. „Ауди А3” с рег. № СТ ******,
собственост на С.Х.С., управляван от водача Х.С. Х.. Отбелязано е, че пострадал
е лицето В. А.И., както и че за л.а. „Фолксваген Голф” няма валидна застраховка
„Гражданска отговорност” за 2015г. Като причини за настъпилото ПТП е посочено, че на пътно платно с двупосочно
движение водачът на л.а. „Фолксваген Голф”, който е употребил алкохол 2,96 % и
е неправоспособен, е навлезнал в лентата за насрещно движение и се е блъснал в
л.а. „Ауди А3”. В протокола е удостоверено, че е съставен АУАН 218583 по ЗДВД и
АУАН 218682 по КЗ. Не е спорно между страните и се установява от съдържанието
на писменото доказателство - акт № 218682/13.11.2015 г„ че И.И. е управлявал
автомобила без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото се установява безспорно от
приложеното протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД
2817/2015 г. на Старозагорски районен съд, че по време на произшествието
водачът на л.а. „ Фолксваген Голф” – И.Б.И., е управлявал МПС след употреба на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 3,39 на хиляда.
От приложения фиш на л. 65 от делото се
установява, че на мястото е била извикана бърза помощ, като ищецът В.И. е
посочил, че няма оплаквания и отказал да бъде транспортиран до лечебно
заведение.
Представено е уведомително писмо от „Г. Ф.”
до ищците, съобразно което на същите са предложени следните обезщетения –
сумата от 2500 лв. за Х. Х. и сумата от 1000 лв. за В.И., като сумите са
определени с оглед съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците.
По делото са приложени и два броя
протоколи за проведени заседания на „Г. Ф.” за определяне на точния размер на
предложените на ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди.
По делото са представени и съдебно –
медицински удостоверения на ищците, като съобразно тях се установява, че по
предварителни сведения Х. Х. в следствие на претърпяно ПТП на 13.11.2015г.
около 20,15ч. в с. Малко Кадиево е съобщила за краткотрайна загуба на съзнание.
Същата съобщава за главоболие, виене на свят и болки в областта на шията и
тила, като при прегледа се установяват отоци, кръвонасядания и разкъсно –
контузни рани по устата и мозъчно сътресение. За В.И. се посочва, че същият по
предварителни сведения съобщава за краткотрайна загуба на съзнание, като след
извършеният преглед се установява, че има разкъсно – контузна рана, оток и
кръвонасядне по челото, порезни рани по челото и външния нос.
От заключението на вещото лице инж. В.Д.по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП
е настъпило на 13.11.2015г., между л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******,
собственост на Б. И. С. и управляван от И.Б.И., както и л.а. „Ауди А3” с рег. №
СТ ******, собственост на С.Х.С., управляван от водача Х.С. Х., при което е
пострадал и В.И. като пътник, стоящ на предната дясна седалка в автомобила
„Ауди А3”. Съобщава се, че последният е фабрично оборудван с предпази колани на
всичките си места. Отбелязано е, че траекторията на движение на незакрепените
части от телата на возещите се в колата е сложно, съставено от постъпателно и
въртеливо движение напред и наляво, с последващо движение в обратна посока.
Съобразно допълнително изготвеното заключение
по изслушаната пред СРС авто -
техническа експертиза от вещото лице инж. В.Д., което съдът възприема като
компетентно дадено, от техническа гледна точка получените травматични
увреждания не изключват поставени предпазни колани.
От заключението на вещото лице д-р А. М.по
изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че при процесното
ПТП, настъпило на 13.11.2015г. Х. Х. е получила следните травматични
увреждания: отоци, кръвонасядяния и разкъсно- контузни рани на устата, мозъчно
сътресение и контузия на тилната част на шията. Отбелязано е, че болките в
тилната част на шията най – вероятно са от навяхване на шията, получено по
механизма на камшическо увреждане (рязко свиване на главата в шията напред и
после назад). Вещото лице е дало заключение, че уврежданията са от естеството
да преминат за около две седмици без да окажат последствия за здравето на
пострадалата. Относно пострадалият В.И. е установено, че в следствие на
процесното ПТП, същият е получил следните травматични увреждания: разкъсно –
контузна рана, оток и кръвонасядане по челото, порезни рани в областта на
междувеждието и носа. Отбелязано е, че установените рани ще зараснат с
образуване на ръбци – белези, които имат траен постоянен характер и ще останат
за цял живот, като с времето ще избледнеят.
В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че диагнозата сътресение на
мозъка може да се свърже с изпадане в безсъзнание или без изпадане в
безсъзнание,но при едно сътресение на мозък може да има липса на спомени, без
да изпадне в безсъзнание да не помни нищо от момента на безсъзнание до
продължително време след това. Гаденето, повръщането и виенето на свят са също
симптоми на сътресението на мозъка. Вещото лице е изложило и твърдения, че и
при двамата пострадали уврежданията, които са получили, могат да се получат с
поставен предпазен колан.
Пред СРС е разпитан свидетелят С.Х.С..
От показанията му се установява, че е баща на пострадалата от процесното ПТП Х..
Същият е разбрал за ПТП- то на 13.11.2015г., когато са му се обадили по
телефона, като е тръгнал веднага към мястото на катастрофата. Като е пристигнал
е видял дъщеря си, която е треперела от стрес и е пелтечела. Пострадалият И. му
е съобщил, че „….като се е свестил, видял, че дъщеря ми седи неподвижно на
седалката, започнал да я бута, тя се съвзела, тогава слезнали от колата….”
Полицията и линейката са пристигнали след пристигането на свидетеля. Съгласно
дадените от него показания В.И. е бил ударен, имал е кръв по лицето, а дъщеря
му по устните. Дъщеря му се е оплакала от болки във врата, не е била адекватна,
за да говори, била е много уплашена, заеквала е и е треперела. Приложеното
лечение е било домашно, като твърди, че е продължило поне седмица, като в
повечето време е била в легнало положение. Твърди, че към момента на
катастрофата е била завършила, тъй като е била на 18 години и не е работила.
След инцидента Х. все още изпитва стрес да шофира, като с нея винаги има
придружител в колата – баща й или майка й. Съобщава, че Х. и И. са му съобщили,
че са ползвали предпазни колани.
Съдът възприема показанията на
свидетеля Сотиров, тъй като те са логични и последователни, в по- голямата си
част отразяват лично възприети от нея факти и обстоятелства, както и изцяло
кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.
Пред СРС е разпитана и свидетелката В.П.И..
От показанията й се установява, че е майка на пострадалия от процесното ПТП В.И..
Разбрала по телефона от сина си за катастрофата и отишли със съпруга й на
място, където са били Х. и И.. В. е имал кръв по челото, имал е забавена походка, наложило се свидетелката и
съпругът й да го подпират, докато е вървял, бил е стресиран и много изнервен. В
момента, когато е дошла линейката е оказана медицинска помощ на сина й, като
след това са го транспортирали до Спешно отделение в гр. Стара Загора и са му
направили рентгенова снимка на главата. Свидетелката съобщава, че пострадалият
си е стоял една седмица вкъщи и е бил на обезболяващи, като тя му е давала също – аналгин и е ползвал мехлем
за раните – Йодасепт. Наложило се е пострадалият И. да посещава и други лекари
за консултации относно здравословното му състояние. Към момента на катастрофата
е работил като нощна охрана в пощенски клон, но му се е наложило да отсъства от
работа една седмица, заради инцидента. Синът й нямал спомен за катастрофата
дълго време след инцидента, като едва в последствие е могъл да разкаже на майка
си за случилото се. Свидетелката твърди, че пострадалите са й казали, че са
били с колани по време на инцидента.
Съдът възприема показанията на
свидетелката И., тъй като те са логични и последователни, отразяват лично
възприети от нея факти и обстоятелства, както и изцяло кореспондират с
отстаналите ангажирани по делото доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, а и от
ангажираните по делото доказателства се установи, че л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № *******който е причинил произшествието, в което са пострадали ищци Х. Х.
и В.И. не е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на инцидента
– 13.11.2015г., което установява основателността на претенцията им да получат
обезщетение за причинените им вреди от „Г. Ф.“. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД Гаранционният Ф. изплаща на увредените лица от Ф.а
за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за
което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Следва да се отбележи, че между страните
не е спорно и настъпилото ПТП на 13.11.2015г. между л.а. „Фолксваген Голф” с
рег. № ******, собственост на Б. И. С. и управляван от И.Б.И., както и л.а.
„Ауди А3” с рег. № СТ ******, собственост на С.Х.С., управляван от водача Х.С. Х..
Не се спори и че пострадал е лицето В. А.И., както и че за л.а. „Фолксваген
Голф” няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” за 2015г.
По делото е установено безспорно от
приложеното протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД
2817/2015 г. на Старозагорски районен съд, че по време на произшествието
водачът на л.а. „ Фолксваген Голф” – И.Б.И., управлявал МПС след употреба на
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 3,39 на хиляда.
По релевираните доводи относно размера
на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Ищцата Х. Х. е претърпяла травматични увреждания, описани по- горе,
наложили оказването на спешна медицинска помощ, както и провеждането на домашно
лечение. Травматичните уреждания са разположени в различни анатомични области и
са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Следва да се съобрази също така обстоятелството, че Х. е претърпяла лека черепно
– мозъчна травма: мозъчно сътресение, съпроводена със силно главоболие и виене
на свят , силни болки в шията. Към момента на инцидента Х. е търпяла и болки,
като е установено, че същата е имала отоци, кръвонасядания и разкъсно- контузни
рани на устата, болки в областта на шията, които са в следствие на камшическо
увреждане (рязко свиване на главата в шията напред и после назад). С оглед
спазване на медицинските предписания Х. е спазвала леглови режим за една
седмица. И към настоящия момент изпитва страх от шофиране и бива придружавана
от родителите си, когато кара кола. Не са налице медицински данни за остатъчни
последици от получените травматични увреждания и ищцата е напълно възстановена от получените
травми. Към момента на увреждането Х. е била на 19г. – в активна трудоспособна
възраст.
Ищецът В.И. също е претърпял
травматичните увреждания, описани по- горе, наложили оказването на спешна
медицинска помощ, както и провеждането на домашно лечение. Същите са
разположени в различни анатомични области и са причинили на И. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Следва също така да се съобрази
обстоятелството, че към момента на
инцидента същият е търпял силни болки и има разкъсно – контузна рана, оток и
кръвонасядане по челото, както и порезни рани в областта на междувеждието. Установените рани ще зараснат с образуване на
ръбци – белези, които имат траен постоянен характер и ще останат за цял живот,
като с времето ще избледнеят. С оглед спазване на медицинските предписания на И.
е приложено домашно лечение и му се е наложило да отсъства от работа за една
седмица. Не са налице медицински данни за остатъчни последици от получените
травматични увреждания и ищецът е
напълно възстановен от получените травми. Към момента на увреждането И. е бил на
18г. – в активна трудоспособна възраст.
Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, конкретната икономическа
обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените застрахователни
лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968г., съдът
счита, че обезщетението за неимуществени вреди за Х. Х. възлиза в размер на
10000 лв., а за В.И. в размер на 4500 лв., което ще възмезди ищците в най-
пълна степен за претърпените от тях болки и страдания във връзка с настъпилите
при процесното ПТП травми. (определение № 657/23.11.2017г. по д. № 1659/2017г.
на ВКС, ТК, II ТО; определение № 659/15.10.2012г. по т.д. №
369/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени
по реда на чл. 288 ГПК и др.).
Върху тези
суми следва да се присъди и законна лихва върху уважената част на исковете от
датата на произнасяне на Гаранционния Ф. - 25.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът на В.И. над посочения размер от
4500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. – частичен иск за сумата от
25 000 лв., следва да се отхвърли, тъй като по делото не се установиха
неимуществени вреди с интензитет, който може да обоснове обезщетение в такъв
размер.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като
предявеният от Х. Х. иск следва да се уважи изцяло за сумата от 10 000 лв.,
а предявеният от В. Х. иск следва да се уважи частично – за сумата от 4500 лв..
По
подадената частна жалба по реда на чл. 248 ГПК:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежни страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна.
Предвид изхода на делото на първа
инстанция ответникът е следвало да заплати на ищците държавна такса, съобразно
уважената част на иска. По иска на Х. Х. дължимата държавна такса на първа
инстанция е била 400 лв., а по иска на В.И. - 400 лв. Ответникът е следвало да
бъде осъден да заплати сумата от 200 лв.
- държавна такса, по иска предявен от Х. и сумата от 120 лв.- по иска на И..
Двамата ищци са ползвали безплатна
правна помощ, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Направено е било искане
на адвоката на ищците - адв. К., да й се определи възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗА. Предвид
изхода на делото пред първа инстанция искането е било основателно и е следвало
да се уважи.
СРС е определил, че съобразно участието
на адвоката в производството, справедливото възнаграждение за оказаната правна
помощ СРС следва да бъде в размер на по 1000 лв. за всеки от ищците - над
минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът е счел, че същото следва да се определи над
минималния размер, тъй като делото е продължило две заседания, изслушвани са
свидетели, допускани и обсъждани експертизи.
Въз основа на това справедливо
възнаграждение, изчислено съобразно уважената част на иска, ответникът е следвало
да се осъди да заплати на адв. К. възнаграждение в размер на 500 лв. по иска на
Х. и 333 лв. - по иска на И.. Общата сума на дължимото възнаграждение на адв. К.
за защитата на ищците е следвало да се определи в размер на 833 лв. Върху това
възнаграждение е следвало да се начисли ДДС, доколкото по делото са представени
доказателства за това, че е регистрирана по ДДС и е направено такова искане. С
оглед на което дължимото възнаграждение на адв. К. е следвало да се определи в
размер на 999,60 лв. В останалата част на решението пред първа инстанция,
СРС също правилно е изчислило разноските.
Предвид всичко гореизложено, настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил размера
на адвокатското възнаграждение и не е съгласен с начина на изчисление, посочен
в молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ищците на първа инстанция. Същата се
явява неоснователна и следователно определение № 194822/16.08.2017г. ,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав,
следва да бъде потвърдено.
По
разноските в производството:
1.
По разноските
пред първа инстанция
В полза на ищците следва да се определят
разноски в размери, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК. Ищците са освободени от внасяне на държавна такса и разноски от съда пред
първа инстанция с определението от 26.04.2016 г., поради което не дължат такси
и разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Предвид изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавната такса, съобразно уважената част на
иска. По иска на Х. дължимата държавна такса в производството пред СРС
е 400 лв., а по иска на И. - 400
лв. Ответникът е осъден да заплати 200лв. държавна такса от СРС по иска
предявен от Х., поради което следва да бъде осъден да заплати още 200 лв. - държавна такса във връзка с този иск. Ответникът е
осъден също така да заплати 120лв. държавна такса от СРС по иска предявен от И.,
поради което следва да бъде осъден да заплати още 60 лв. - държавна такса във връзка с този иск.
Двамата ищци са ползвали безплатна
правна помощ, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Направено е искане
на адвоката на ищците - адв. К., да й се определи възнаграждение, на основание
чл. 38, ал. 3 от ЗА. Предвид изхода на делото искането е основателно и следва
да се уважи.
Съобразно участието на адвоката в
производството, справедливото възнаграждение за оказаната правна помощ съдът
определя в размер на по 1000 лв. за всеки от ищците - над минималния размер на
дължимо адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът счете, че същото следва да се определи над минималния
размер, тъй като делото е продължило две заседания, изслушвани са свидетели,
допускани и обсъждани експертизи. Въз основа на това справедливо възнаграждение
СРС е осъдил ответникът да заплати на адв. К. възнаграждение в размер на 500
лв. по иска на Х. и 333 лв. - по иска на И. или общо 833 лв. С оглед частичната
отмяна решението на СРС и с оглед уважената част на предявените искове СГС
намира, че ответникът следва да се осъди да заплати на адв. К. възнаграждение в
размер на още 500 лв. по иска на Х.
и още 117 лв. - по иска на И. или общо още 617 лв. Върху това
възнаграждение следва да се начисли ДДС, доколкото по делото са представени
доказателства за това, че е регистрирана по ДДС и е направено такова искане. С
оглед на което дължимото възнаграждение на адв. К. следва да се определи в
размер на още 740.40 лв.
Ответникът също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Той е
направил разноски, в общ размер на 450 лв., от които 300 лв. за автотехническа
експертиза, 150 лв. за съдебномедицинска експертиза. Тъй като разноските са
направени във връзка с двата иска, всеки от ищците следва да бъде осъден да
заплати на ответника част от разноските, изчислена съобразно уважената част на
иска за всеки от тях, върху половината от общата сума на разноските - върху 225
лв. Ищцата Х. е била осъдена от СРС да му заплати сумата от 112,50 лв. от
направените разноски за експертизи, а ищецът И. е бил осъден да му заплати
сумата от 157,43 лв., съобразно отхвърлената част от исковете за всеки от
ищците. С оглед изхода на спора пред СГС, настоящият съдебен състав намира, че решението в частта в която ищцата Х. е
била осъдена от СРС да му заплати сумата от 112,50 лв.следва да бъде отменено,
а в частта в която ищецът И. е бил осъден да му заплати сумата от 157,43 лв. отменено
за горницата над 101,25лв.
Ответникът претендира възнаграждение в
размер на 1130 лв., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Правилно СРС е приел, че това искане не
съответства към приложимите към момента норми за определяне на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като справедливо юрисконсултско възнаграждение по делото е по 200 лева, за
всеки от исковете. С оглед на изхода на спора пред СГС, решението на СРС, в частта в която ищцата Х. е осъдена да заплати на
ответника сумата от 100 лв., а ищецът И. сумата над горницата от 90 лв.
съобразно отхвърлената част на всеки иск, трябва да бъде отменено.
От бюджета на съда са направени разноски
в размер на 150 лв. за заплащане на съдебно-медицинска експертиза, във връзка
със задачи, поставени от ищците, които съдът е освободил от такси и разноски.
Тези разноски са направени във връзка с двата иска, които са предявени от
ищците, поради което съдът приема, че 75,50 лв. са направени във връзка с иска
на ищцата и 75,50 лв. - във връзка с този на ищеца И..
Съобразно уважената част на иска на Х.,
ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда още 37,75 лв. - разноски направени от
бюджета на съда
По разноските пред въззивна инстнация
При този изход на спора пред въззивната
инстанция в полза на процесуалния представител на ищците – адв. П. К., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., съразмерно с
уважената част от исковете, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв. за предявеният от Х. Х. иск и адвокатско възнаграждение в
размер на 214,29 лв. за предявения от В.И. иск.
Върху това възнаграждение следва да се начисли ДДС, доколкото по делото
са представени доказателства за това, че е регистрирана по ДДС и е направено
такова искане. С оглед на което дължимото възнаграждение на адв. К. следва да се определи в размер на 1200 лв. с
ДДС за предявеният от Х. Х. иск и в размер на 257, 15 лв. за предявения от В.И.
иск. Или общо сумата, която следва да
бъде заплатена от Г. Ф. е в размер на 1457,15 лв.
Въззивницата Х. Х. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК също има право на разноски в размер на 100 лв. – за държавна така
пред въззивната инстанция, а въззивникът В.И. има право на разноски в размер на
29,40 лв. – за заплатена държавна такса пред въззивната инстанция. Следователно
въззиваемата страна Г. Ф. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Х.
Х. сумата от 100 лв. за държавна така
пред въззивната инстанция и сумата от 29,40 лв. на В.И. - за заплатена държавна
такса пред въззивната инстанция.
Ответникът - въззиваем също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК, В.И. следва да бъде осъден да му заплати сумата от по
79.00 лева - юрисконсултско възнаграждение от общо в размер на 100 лева.
С оглед изхода на спора следва да бъдат
преизчислени и разноските пред първа инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 68638/21.03.2017г.,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав,
допълнено с решение № 194756/16.08.2017г. по опис на СРС, с допусната поправка
на очевидна фактическа грешка с решение № 4222166/04.06,2018г. по описа на СРС, В ЧАСТТА, с която предявения от Х.С. Х. с ЕГН **********
срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, вр. чл. 49
от ЗЗД е отхвърлен за разликата над
сумата от 5000,00 лв. до сумата от 10 000,00 лв., съставляваща частичен иск от
сумата от 25 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, страх и негативни
изживявания, причинени
й в ПТП от 13.11.2015 г. по вина на И.Б.И., ЕГН: **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2016г. до окончателното
погасяване, В ЧАСТТА, с която
предявения от В.А.И. с ЕГН ********** срещу Г. Ф. иск с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 3000,00 лв. до
сумата от 4 500,00 лв., съставляваща
частичен иск от сумата от 25 000 лв. ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, страх и негативни
изживявания, причинени
му в ПТП от 13.11.2015 г. по вина на И.Б.И., ЕГН: **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2016 г. до окончателното
погасяване, както и В ЧАСТТА в която
се осъжда ищеца Х.С. Х. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, да заплати на ответника Г. Ф., сумите: 112,50 лв. - част от направените
разноски за експертизи и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част на иска, В ЧАСТТА,
в която
се осъжда ищеца В.А.И. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, да заплати на ответника „Г. Ф., сумата, представляваща горницата над 101,25лв. до сумата
от 157,43 лв. лв. - част от
разноските, направени от ответника за експертизи и сумата, представляваща горницата над 90лв. до сумата от 139,94
лв.,- юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.С. Х. с ЕГН **********, на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от
още 5000,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки, страдания, страх и негативни изживявания, в
резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 13.11.2015г. по път
66029 по вина на И.Б.И.,
ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.02.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.А.И.
с ЕГН **********, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от още 1500,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - – болки, страдания, страх и негативни изживявания, в резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 13.11.2015г. по
път 66029 по вина на И.Б.И., ЕГН: **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2016г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
определение
от 16.08.2017 г. постановено по гр. д. № 21481/2016 г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 143-ти състав, с което е оставено без уважение искането на
ищците Х.С. Х. и В.А.И. , съдът да измени постановеното по
делото решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА ответника Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СРС сумите: още 260 лв. – държавни такси по двата
иска в производството пред СРС, както и сумите още 37,75 лв. - разноски
направени от бюджета на съда за експертиза, изчислена върху уважената част на
иска на Х.С. Х..
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответника Г. Ф., , със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат П. К. - адвокат,
регистриран в САК, адвокатско възнаграждение за защита на двамата ищци, в общ
размер на още 740,40 лв. с ДДС в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл.78, ал.1 ГПК, Г. Ф., със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
адв. П.К., САК, с адрес ***, сумата от общо 1457, 15 лева - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по гр.д.№ 14646/2018г. по описа
на СРС, ІІ „Е“ въззивен състав на ищците Х.С. Х. с ЕГН ********** и В.А.И. с ЕГН **********, за въззивна инсанция.
ОСЪЖДА В.А.И. с ЕГН **********, да заплати на Г. Ф., със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК
сумата от 79.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Х.С. Х. с ЕГН **********, сумата от 100,00 лева - дължима държавна такса
върху уважената част от иска пред въззивната инстанция и на В.А.И. с ЕГН **********,
сумата от 29,40 лв. - дължима държавна такса върху уважената част от
иска пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68638/21.03.2017г., постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 143-ти състав, допълнено с решение № 194756/16.08.2017г. по опис на СРС,
с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение №
4222166/04.06,2018г. по описа на СРС, в частта, с която предявеният от В.А.И. с ЕГН ********** срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. А от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 4500,00
лв. до сумата от 10 000 лв., съставляваща
частичен иск от сумата от 25 000 лв.
РЕШЕНИЕ № 68638/21.03.2017г.,
постановено по гр. д. № 21481/2016 г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав, допълнено с
решение № 194756/16.08.2017г. по опис на СРС, с допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с решение № 4222166/04.06,2018г. по описа на СРС, в частта,
с която предявеният от Х.С. Х. с ЕГН ********** срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД е уважен за сумата от 5000,00
лв. и в частта, с която предявеният от В.А.И. с ЕГН ********** срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. А от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД е уважен за сумата от 3000,00 лв., не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач – И.Б.И., ЕГН: **********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.