Р Е Ш Е Н И
Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. ****, 01.02.2016г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ „в” състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: Зорница Хайдукова
Мл.съдия Филип Савов
при участието на секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия
Иванова гр.дело № 982 по описа за 2007
година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.196 – чл.211 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.2 от ГПК/ в сила от
01.03.2008г./.
С решение на СРС, 40 състав от 23.03.2006г., постановено по гр.дело №
1199/2002г. са отхвърлени предявените обективно и субективно съединени искове,
както следва: 1/ искове с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Н.В.Т. и С.В.Т.
срещу В.П.Д. - лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Е.-В.Д.“, З.П.Д.,
Областен управител на гр.****, С.О., Н.К.Д., Л.В.Д.-П.- лично и в качеството й
на ЕТ с фирма „Л.-Л.Д.“, Д.Г.П., Г.А.П., Л.Т.Т., В.А.К., П.В.Д.- лично и в
качеството му на ЕТ с фирма „П.Д.“, „Б.И.“ ООД и „Б.Б.И.“ ООД – за предаване
владението на следния недвижим имот: вторият надпартерен етаж от жилищната
сграда, находяща се в гр.****, ул.“****“ № 11, построена в УПИ VІІІ-14 от
кв.334 по плана на гр.****, м.“Ц.“, заедно с прилежащите му идеални части от
общите части на сградата и дворното място, въз основа на претендирано от ищците
право на собственост на основание наследяване от С.В.Д.-Т. и възстановяване по
реда на ЗВСОНИ, 2/ искове с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./,
предявени от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу В.П.Д., З.П.Д., Областен управител на гр.****
и С.О. – за установяване на извършени от П.В.Д., починал през 1973г.
престъпления по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, по чл.316,вр. с чл.309,ал.1
от НК и по чл.316, вр. с чл.309,ал.1 от НК и 3/ иск с правно основание
чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, предявен от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу В.П.Д., З.П.Д.,
Областен управител на гр.**** и С.О. – за установяване нищожността на съдебната
спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.дело № 862/1975г. по описа
на СРС-Благоевски район. С решението Н.В.Т. и С.В.Т. са осъдени да заплатят на
основание чл.60 от ГПК по сметка на СРС сумата от 737лв.-разноски по делото.
С решение от 19.05.2006г. е оставена без
уважение молбата на С.В.Т. по чл.192,ал.2 от ГПК /отм./ - за поправки на
очевидни фактически грешки в горепосоченото съдебно решение от 23.03.2006г.
С решение от 10.01.2007г. е оставена без
уважение, като неоснователна, молбата на С.В.Т. и Н.В.Т. по чл.193,ал.1 от ГПК
– за допълване на решението от 23.03.2006г.
Срещу първоначалното решение на СРС,
решението, постановено по реда на чл.192,ал.2 от ГПК /отм./ и решението по
чл.193,ал.1 от ГПК /отм./ са подадени въззивни жалби от ищците С.В.Т. и Н.В.Т..
По делото е депозирана и частна жалба,
подадена от С.В.Т. срещу определението на СРС от 19.05.2006г. - за поправка на протокола от
съдебното заседание на 21.02.2006г.
Въззивниците С.В.Т. и Н.В.Т. излагат
в подадените от тях три въззивни жалби подробни и обстоятелствени доводи за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, за нарушения на
материалния закон, както и за необоснованост на обжалваните решение, с които
мотивират искането си за отмяна на същите и уважаване на предявените от тях
искове.
Въззиваемите
страни,
В.П.Д. - лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Е.-В.Д.“, З.П.Д., Н.К.Д., Л.В.Д.-П.-
лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Л.-Л.Д.“, Д.Г.П., Г.А.П., Л.Т.Т., В.А.К.,
П.В.Д.- лично и в качеството му на ЕТ с фирма „П.Д.“, „Б.И.“ ООД ,„Б.Б.И.“ ООД ***–
не заявяват становище по жалбите.
Въззиваемата
страна
Държавата, представлявана от МРРБ, /съгласно допуснатото уточнение във
въззивното производство/, оспорва жалбите, като неоснователни.
Софийски
градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът е сезиран при условията на субективно
съединяване с искове с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от ищците срещу
ответниците В.П.Д. - лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Е.-В.Д.“, З.П.Д., Н.К.Д.,
Л.В.Д.-П.- лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Л.-Л.Д.“, Д.Г.П., Г.А.П., Л.Т.Т.,
В.А.К., П.В.Д.- лично и в качеството му на ЕТ с фирма „П.Д.“, „Б.И.“ ООД ,„Б.Б.И.“
ООД *** Областен управител на гр.****.
В хода на въззивното производство е допуснато
уточнение на ИМ досежно ответника Областен управител, като е уточнено, че
ответник е Държавата, представлявана от М.на р. р. и б., съгласно нормата на
чл.19,ал.2 от ГПК /отм./.
Във
въззивното производство с определения от закрито заседание на 26.11.2013г. и
16.10.2015г. е допуснато и изменение на предявените ревандикационни искове по
чл.108 от ЗС срещу ответниците С.О. /СО/, Л.Т.Т., Държавата и Г.А.П., чрез
преминаване към установителен иск по чл.97,ал.1 от ГПК /отм./- за установяване
правото на собственост на ищците върху процесния имот по отношение на тези
ответници на заявеното основание- наследяване от С.В.Д.-Т. и възстановяване по
ЗВСОНИ.
Обективно съединени с предявените
ревандикационни искове са исковете срещу ответниците В.П.Д., З.П.Д., Държавата,
представлявана от МРРБ /съгласно допуснатото уточнение във въззивното
производство/ и СО с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./ и с правно
основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./.
В исковата молба и молбите – уточнения към
нея от 28.01.2002г. и 04.02.2002г. ищците твърдят, че са наследници по закон на
общата им наследодателка С.В.Д.- Т.. Твърдят, че общата им наследодателка е
била собственик на триетажната жилищна сграда, състояща се от партерен етаж,
първи и втори надпартерни етажи с общи мазета и таван, построена в дворното
място, съставляващо УПИ VІІІ-14 от кв.334 по плана на гр.****, м.“Ц.“. Твърдят,
че наследодателката им се легитимира като собственик на посочения имот на основание договор за покупко-продажба,
сключен с нот.акт № 57, том ХІІ по нот.дело № 2176 от 1933г., с който е
закупила ½ незастроена идеална
част от дворното място, върху което е построила триетажната сграда по одобрен
архитектурен проект. Твърдят, че към датата на сключване на договора за
покупко-продажба вторият над партерен етаж на сградата не е бил изграден,
поради което и сградата е била нанесена в плана от 1933г. като двуетажна. В
периода 1933г.-1936г. твърдят, че от общата им наследодателка С.Д.-Т. е бил
изграден и вторият над партерен етаж на процесната сграда, който също е нейна
собственост. Твърдят, че със заповед № 3140/1937г. на М. на МОСПС
съществуващата в дворното място имота
втора сграда, отстояща на 20 метра от уличната линия, която е била собственост
на Х. Д., /майка на С.Д.-Т./, съгласно нот.акт № 50/1027г., е извадена от плана на гр.****, поради което
и останалата ½ ид.ч. от гореописаното дворно място е придадено по
регулация на наследодателката им С.Д.- Т..
Твърдят, че считано от 1937 до момента на влизане в сила на ЗОЕГПНС наследодателката им С.Д.- Т. е била единствен
собственик на процесната триетажна сграда и дворното място, в което е
построена. Твърдят, че с решение на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС от
15.11.1948г. по преписка № 3158/ 1949г.
от наследодателката им е отчужден вторият надпартерен етаж от процесната
сграда. Твърдят, че като последица от отчуждаването на втория над партерен
етаж, същият е следвало да бъде актуван като държавна собственост, но АДС за
него не е открит. От друга страна поддържат, че на името на наследодателката им
С.Д. – Т. е открита отчуждителна преписка с подправен № 3218, в която преписка
липсва решението на Комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС от 15.11.1948г. и решението от 22.12.1948г.
за отчуждаване на процесния втори надпартерен етаж. Вместо тези решения по
отчуждителната преписка е представена неавтентична и подправена декларация от
18.05.1948г. с дописвания, както и вместо нот.акт за собственост на С.Д.- Т. е
представен нот.акт на нейната майка Х. Д. от 1927г., в който е описана втората
сграда в дворното място, която е заличена от плана от 1937г. и е разрушена при
бомбандировките през 1944г. Твърдят, че в отчуждителната преписка на името на С.Д.-Т.
е открит „донос“ , изходящ от нейният брат П.В.Д. с дата 15.11.1948г., в който
се твърди, че от С.Д.-Т. са декларирани невярно трите жилища в процесната
сграда като нейна собственост. Твърдят, че като последица от този донос от С.Д.-Т.
е отчужден още един от апартаментите в процесната сграда- този на партерния
етаж. Твърдят, че наследодателя на
ответниците В.Д. и З.Д. – П.В.Д. е действал недобросъвестно и по престъпен
начин с цел да се облагодетелства и да се легитимира като собственик на
процесния надпартерен втори етаж, като е представил по гр.дело № 1759/1970г.
неистински документи от отчуждителната преписка на С.Д.-Т., а именно:
декларация по преписка № 5666/ 1948г., неавтентично писмо от 1935г., използвал
е също така документи за погиналата втора къща в дворното място - скица,
издадена през 1933г., а не по действащия план на гр.****, съставени от него
преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на тези
престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело,
че цялата процесна сграда на ул.“****“ № 11 е била собственост на общите
наследодатели Х. Д. и В.П.Д., след като е знаел, че те не са собственици на
сградата. Твърдят, че впоследствие през 1975г. е извършена съдебна делба,
приключила със съдебна спогодба по гр.дело № 862/ 1975г. на СНС, ІV р-н, която
е недействителна, тъй като е извършена въз основа на нот.акт , издаден за
погинал имот, неистинска скица и неистински завещания, както и като извършена
не между собствениците на процесния имот. Твърдят, с оглед изложените обстоятелства, че
делбата от 1975г. е недействителна и им е непротивопоставима, тъй като те не са
взели участие в нея. Поддържат, че като последица от това на основание ЗВСОНИ
собствеността върху процесния втори надпартерен /трети/ етаж им е възстановена,
както и че той се владее от ответниците В.П.Д. - лично и в качеството му на ЕТ
с фирма „Е.-В.Д.“, З.П.Д., Н.К.Д., Л.В.Д.-П.- лично и в качеството й на ЕТ с фирма
„Л.-Л.Д.“, Д.Г.П., В.А.К., П.В.Д.- лично
и в качеството му на ЕТ с фирма „П.Д.“, „Б.И.“ ООД ,„Б.Б.И.“ ООД без правно
основание. С оглед изложените обстоятелства ищците претендират от съда: 1/ да
признание за установено по отношение на ответниците С.О. /СО/, Л.Т.Т.,
Държавата и Г.А.П., че на основание наследяване от С.Д.-Т. и възстановяване по
реда на ЗВСОНИ те /ищците/ са собственици на процесния втори над партерен
/трети/ етаж от гореописаната сграда, съгласно допуснатото изменение на
първоначално предявените искове по чл.108 от ЗС срещу тези ответници във
въззивното производство по реда на чл.116,ал.1 от ГПК /отм./, 2/ след като
установи правото им на собственост по отношение на останалите ответници –
физически и юридически лица, на основание наследяване от С.Д.-Т. и реституция
по ЗВСОНИ, да осъди посочените ответници да им предадат владението върху
процесния имот, 3/ да признае за установено по отношение на ответниците В.Д., З.Д.,
Държавата и СО наличието на престъпни обстоятелства по гр.дело № 1759/1970г.,
реализирани от П.В.Д., представляващи представяне по делото на неистински
документи от отчуждителната преписка на С.Д.-Т., а именно: декларация по
преписка № 5666/ 1948г., неавтентично писмо от 1935г. и други документи,
използвал е също така документи за погиналата втора къща в дворното място,
издадена през 1933г., а не по действащия план на гр.****, съставени от него
преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на които
престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело,
че цялата процесна сграда на ул.“****“ № 11 е била собственост на общите
наследодатели Х. Д. и В.П.Д., след като е знаел, че те не са собственици на
сградата, като мотивират правния интерес от предявяването на иска със смъртта
на П.Д. и 3/ да признае за установено по отношение на ответниците В.Д., З.Д.,
Държавата и СО- недействителността /нищожността/ на съдебната спогодба,
постигната по делбено гр.дело № 862/1975г., като извършена въз основа на
нот.акт , издаден за погинал имот, неистинска скица и неистински завещания,
както и като извършена не между собствениците на процесния имот. Претендират присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът, Държавата, представлявана от М.
на р. р. и б. /МРРБ/, оспорва предявените срещу нея искове , като
неоснователни, без да излага конкретни възражения. Не претендира разноски по
делото.
Останалите ответници – не заявяват становище
по исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени от съда по реда на чл.188,ал.3 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от
ГПК, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./
Настоящият съдебен състав приема, че следва
да се произнесе първо по тези искови претенции, с оглед твърдението на ищците,
че те обуславят произнасянето по претенцията им за защита на твърдяното право
на собственост.
Ищците поддържат наличието на престъпни
обстоятелства по гр.дело № 1759/1970г., реализирани от П.В.Д., представляващи
представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С.Д.-Т.,
а именно: декларацията на С.Д.- Т. от 18.05.1948г. по преписка № 5666/ 1948г.,
неавтентично писмо от 1935г., изходящо от С.Д.- Т., скица на разрушената втора
къща в дворното място, издадена през 1933г., а не по действащия план на гр.****,
съставени от П.Д. преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, в резултат на които престъпни действия П.Д. умишлено
е създал невярна представа по посоченото гр.дело, че цялата процесна сграда на
ул.“****“ № 11 е била собственост на общите наследодатели Х. Д. и В.П.Д., след
като е знаел, че те не са собственици на сградата. Заявените от ищците
престъпни обстоятелства покриват съставите на чл.316, вр. с чл.308,ал.1 от НК и
вр. с чл.309,ал.1 от НК, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд. Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по
чл.127,ал.1 от ГПК :отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК, в доказателствена тежест на
ищците е да установят наличието на
всички елементи от горепосочените престъпни състави. Настоящият съдебен състав
приема, че исковите претенции се явяват недоказани. На първо място, от ищците в
съответствие с носената от тях доказателствена тежест не са ангажирани никакви
доказателства, които да установяват твърдението им за авторството на
извършването на престъпленията, а именно, че гореизброените документи действително
са били представени по гр.дело № 1759/1970г. именно от общия наследодател на
ответниците В.Д. и З.Д.- П.В.Д.. По настоящото дело е представено единствено
влязлото в сила на 16.04.1971г. решение по това дело от 10.02.1971г., с което е
отхвърлен като недопустим, поради липса на правен интерес, /т.е. по своята
правна същност- оставен без разглеждане/ положителният установителен иск,
предявен от наследодателя на ответниците В.Д. и З.Д. - П.В.Д., срещу
наследодателя на ищците- В.К.Т., с предмет – правото на собственост върху
процесния втори над партерен /трети/ етаж. От представеното удостоверение №
11025/27.05.1994г., издадено от Стара архива на СРС /л.129 от делото на СРС/ се
установява, че за гр.дело № 1759/1970г. е налице отбелязване, че е за
собственост и по него е оставено единствено доказателство под № 120/1977г. с
арх.№ 6128/1971г. По настоящото дело е представеното решение № 680/ 26.06.1992г. на
ВС на РБ , ІV ГО , с което е оставена без уважение молбата на общия
наследодател на ищците – баща В.К.Т. и ищцата Н.В.Т.- за отмяна по реда на надзора на влезлите в сила
решения от 10.02.1071г. по гр.дело №
1759/1970г. на Софийски народен съд и от 16.04.1971г. по гр.дело № 1436/1971г.
на Софийски градски съд. От решението на ВС е видно, че част от процесните документи
са били представени по гр.дело № 1759/1970г. От решението на ВС, обаче, не се установява тези документи да са
представени именно от наследодателя на ответниците П.Д.. Т.е. не се установява
твърдяното от ищците авторство на сочените престъпни обстоятелства. На следващо
място, от ищците в съответствие с носената от тях доказателствена тежест по
чл.127,ал.1 от ГПК не са ангажирани доказателства по установения за това
процесуален ред на ГПК /отм./, които да установяват и твърдяната подправка и
неистинност на документите. Ангажираните от ищците съдебно-графологически
експертизи, изготвени по други дела, не могат да бъдат ценени като
доказателство по настоящото дело, тъй като не
допуснати и събрани по установения от ГПК процесуален ред при спазване
на основния принцип за непосредственост при събирането на доказателствата в
гражданския процес. Нещо повече, с представеното по настоящото дело влязло в
сила на 27.04.2011г. решение на СРС, 42 състав от 28.01.2003г. по гр.дело №
936/2000г. е отхвърлен предявеният от ищците по настоящото дело срещу
ответниците по настоящото дело В.Д. и З.Д., иск с правно основание чл.97,ал.3
от ГПК /отм./ - за установяване неистиността на процесното писмо от 1935г.,
изходящо от С.Д.- Т., както и исковете с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК
/отм./ - за установяване на престъпните обстоятелства, представляващи съставянето
и подправката от страна на П.Д. на процесната декларация от 18. 05.1948г.,
декларацията, изходяща от С.Т. и контролен лист по отчуждителната преписка.
Влязлото в сила решение на СРС, 42 състав , с което е призната истинността на
горепосочените процесни документи, като последица от отхвърлянето на исковете
по чл.97,ал.3 от ГПК /отм./ и чл.97,ал.4 от ГПК /отм./ е задължително за ищците и ответниците В.Д. и
З.Д. и следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав , на основание чл.220,ал.1, вр. с чл.221,ал.1
от ГПК /отм./.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че
от ищците не се установява наличието на твърдяните престъпни обстоятелства. Ето
защо и предявените от тях установителни искове по чл.97,ал.4 от ГПК /отм./,
следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./ и претенциите с правно основание чл.108 от ЗС.
Фактическият състав на нормата на чл.108 от
ЗС, изисква установяването при условията на пълно и главно доказване от
ищцовата страна в процеса, на следните елементи: право на собственост на ищците
върху процесния имот, придобито на заявеното основание и упражнявано от ответната
страна владение върху него. От своя страна, ответната страна носи
доказателствената тежест да установи наличието на правно основание за
упражняваното владение. По отношение на предявените положителени установителни
искове по чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл.127,ал.1 от ГПК /отм./ ищците следва да докажат
притежанието на правото на собственост върху процесния имот на заявеното правно
основание.
Настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява основателността на твърдението
на ищците, че са собственици на процесния втори надпартерен /трети/ етаж от
триетажната сграда, находяща се в гр.****, ул.“****“ № 11 на заявеното правно основание
– наследяване от С.Д.- Т. и реституция по ЗВСОНИ.
Между страните по делото няма спор, а и видно
от удостоверение № 1181/а от 20.10.1997г.
ищците са наследници по закон на С.В.Т. /Д. по баща/, починала на
24.03.1969г., като нейни низходящи по права линия от втора степен /внучки/.
Настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява основателността на
твърдението на ищците, че наследодателката им С.Д. – Т. е била собственик на
процесния втори надпартерен /трети/ етаж. Видно от нот. акт № 50, том 9 по
нот.дело № 1624/1927г. Х. /Х./ В.Д. е закупила от П. Х.В. едноетажна сграда,
заедно с дворното място, в което е построена с общо застроено и незастроено пространство
от 369 кв.м., находящо се в гр.****, ул.“****“ № 13. С договор за покупко-продажба,
сключен на 06.07.1933г. с нот.акт № 57, регистър 2370, по нот.дело №
2176/1933г. Х. В.Д. е прехвърлила на С.В.Д. – ½ ид.ч. от собственото й
дворно място, с общо пространство от 369 кв.м., находящо се в гр.****, ул.“****“
№ 13 за сумата от 80 000лв., които са получени от продавачката. Видно от
съдържанието на нот.акт № 57/1933г. към
датата на сключване на договора за покупко-продажба с него, процесната
триетажната сграда вече е била изградена в цялост в него, като с точка 4 на нотариалния акт продавачката е
декларирала, че С.Д. е построила със
собствени средства два от етажите на новата триетажна сграда от 112 кв.м. със
сутерен и зимник, а именно- партерният етаж и първият етаж за сумата от
150 000лв. С т.5 от нот.акт страните по договора са се съгласили , че входовете
на новата постройка /главен и черен/, стълбищата, входа към етажите, зимника и
тавана и всички инсталации /водопроводна, канализационна и електрическа/ са
общи и ще се ползват от двамата собственика. Настоящият съдебен състав приема,
че от съдържанието на нот.акт № 57/1933г. безспорно се установява, че с
договора за покупко-продажба продавачката Х. Д. е прехвърлила на купувача С.Д.
единствено ½ ид.ч. от дворното място, без да е прехвърлила собствеността
върху изградената към датата на сключване на договора процесна триетажна сграда,
представляваща отделен и самостоятелен обект на правото на собственост или
отделни части от нея. От друга страна,
от както вече бе посочено по-горе, от съдържанието на нот.акт се установява, че
процесната триетажна сграда е била изградена преди сключването на договора за
покупко- продажба. Този факт се потвърждава и от приетата във въззивното
производство СТЕ, от която се установява, че сградата е нанесена в действащия
към 1933г. застроителен план от 1925г. на основание писмо на общината от
14.07.1933г. При тази хипотеза, настоящият съдебен състав приема, че след като
сградата е изградена в дворното място, което на основание нот.акт от 1927г. е
било изключителна собственост на Х. Д., / преди момента на прехвърлянето на
½ ид.ч. от него с договора от 06.07.1933г./, то по силата на
приращението и съгласно приложимата към този минал момент норма на чл.78 от
Закона за имуществата собствеността и сервитутите /ЗИСС – отм./ Х. Д. е придобила и собствеността върху процесната триетажна
сграда. Съдържащото се в нотариалния акт признание на прехвърлителката Х. Д. на
обстоятелството, че партерният и първият /втори надпартерен/ етаж са построени
със средства на С.Д. – Т., няма твърдяната от ищците вещно-правна последица- на
придобиване на собствеността върху тези етажи, тъй като липсва изрично
заявената воля на титуляра на правото на собственост – Х. Д., собствеността
върху тези етажи да премине в патримониума на С.Д. – Т.. Това признание може с
оглед и клаузата на т.5 от нот.акт да бъде ценено единствено като изрично
заявено съгласие от собственика Х. Д. – посочените партерен и първи етаж,
заедно с прилежащите към тях общи части на сградата да се ползват от С.Д.- Т.. Следва да се посочи също така, че от ищците не
са ангажирани никакви доказателства, които да установяват и подкрепят твърдяния
от тях факт, че процесният втори над партерен /трети/ етаж, е построен след
датата на сключване на договора за покупко-продажба от С.Т.. Напротив, както
вече бе посочено по-горе в мотивите, от приетото във въззивното производство
заключение на СТЕ се установява безспорно, че непосредствено след датата на
сключване на договора /06.07.1933г./ - на датата 14.07.1933г. цялата триетажна
сграда, включително и процесния втори над партерен /трети/ етаж, е нанесена в действащия към този момент
застроителен план от 1925г. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява общата
наследодателка на ищците С.Д.- Т. да е придобила собствеността върху процесния
втори над партерен етаж и да се е легитимирала като титуляр на правото на
собственост върху него към 1948г.
Именно и поради това неоснователно и недоказано се явява твърдението на
ищците процесният втори над партерен /трети/ етаж да е бил отчужден от С.Д.- Т.
по реда на ЗОЕГПНС през 1948г., тъй като той не е бил нейно притежание към този
момент. От друга страна, от
представеният по делото съдебно-спогодителен протокол от 18.02.1975г. по гр.дело №
862/ 1975г. на СРС, Благоевски
район, 6 състав, като официален писмен документ по смисъла на чл.148 от ГПК
/отм./, съдът приема, че се установява, че процесният втори надпартерен /трети/
етаж е завещан от Х. Д. на сина й П.В. Д. и по силата на постигнатата съдебна
спогодба между наследниците на последния той е поставян в дял и собственост на Л.
Илиева Д.. Т.е. от доказателствата по делото не се установява С.Д.- Т. да се
легитимира и като титуляр на идеална част от процесния втори етаж на основание
наследяване по закон от Х. Д., като нейна низходяща от първа степен по права
линия /дъщеря/, тъй като наследяването
по закон е изключено от оставеното от наследодателката Х. Д. завещание в полза
на П.В.Д.. Неоснователно се явява възражението на ищците за нищожност на
делбата, като извършена не между
съсобствениците на процесния имот. В тази връзка следва да се посочи, че от
ищците в съответствие с правилото по чл.154,ал.3 от ГПК /отм./ не са ангажирани
никакви доказателства, които да установяват твърдяната от тях неистинност на
съдебния протокол, като официален писмен документ, включително и в частта, в
която е отразено представянето по делото и наличие на завещание, оставено от Х.
Д. в полза на наследодателя на съделителите - П.Д., касаещо процесния втори
надпартерен етаж и легитимиращо единствено страните по делото като
съсобственици на процесния имот. Представеното по делото удостоверение с изх.№
298/02.10.1997г. /л.189 от делото на СРС/, с което е удостоверено, че в
нотариалната служба при СРС не са открити данни за депозирани завещания от Х.
Вулкова Д. и В.Д., настоящият съдебен състав приема, че не опровергават
съдържанието на съдебния протокол. В нотариалните регистри се подреждат и
съхраняват единствено завещанията, изготвени във формата за действителност по
чл.24 от ЗН / чл.61 от ЗН –отм./- нотариално завещание. В нотариалните регистри
не се подреждат и съхраняват саморъчните завещания по чл.25,ал.1 от ЗН, /чл.60
от ЗН– отм./. В конкретния случай ищците не установяват Х. Д. да е оставила
именно нотариално завещание, за да може да се направи извод, че при липсата на
токова в нотариалните регистри, то не съществува и не е оставяно от
наследодателката. Саморъчно изготвените завещания, за наличието на каквито
сочат представените по настоящото дело по отчуждителните преписки по ЗОЕГПНС -
преписи от завещанията на Х. Д. и В.Д., не се подреждат и съхраняват в
нотариалните регистри. Що се отнася до
обявяването на завещанието, то има единствено оповестително действие и по
никакъв начин не се отразява на съществуването и валидността на самия
завещателен акт. Ето защо и дори да не е обявено, завещанието поражда целяното
правно действие. С оглед изложените доводи, настоящият съдебен състав приема,
че съдържанието на съдебно-спогодителният протокол отговаря на обективната
истина включително и досежно отразеното наличие на оставено от Х. Д. завещание.
По настоящото дело не е доказано от ищците и твърдението им, че по делбеното
дело е представен документ за собственост на общата наследодателка Х. Д. върху
друг имот- едноетажната къща, за която страните не спорят, че е разрушена през
1944г. Напротив, видно от съдържанието на съдебния протокол по делото са
представени строителен протокол № 57/24.03.1933г., позволителен билет №
183/23.05.1933г. , които касаят именно триетажната процесна сграда, както и актуална
скица на имота под № 1313/ 11.02.1975г.
При така установената липса на доказателства
ищците, респ.- тяхната наследодателка С.Д.- Т. да са притежавали собствеността
върху процесния втори над партерен /трети/ етаж, респ.- от тях да е притежавана
идеална част от етажа, неоснователно се явява възражението на ищците за
нищожност на делбата, като извършена не между всички съсобственици. Протоколът
за съдебна спогодба като официален писмен документ по смисъла на чл.148 от ГПК
/отм./ удостоверява, че от съда е
извършена дължимата проверка на собствеността на съделителите върху процесния
имот, като от ищците не са ангажирани доказателства по настоящото дело, които
да опровергават приетото от съда по делбеното дело наличие на съсобственост върху процесния имот
единствено между съделителите по делото.
С оглед изложените съображения, настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
наличието на първия елемент от фактическия състав по чл.97,ал.1 от ГПК
/отм./ и чл.108 от ЗС, а именно- правото
на собственост на ищците върху процесния имот на заявеното от тях основание-
наследяване от С.Д.- Т. и реституция по ЗВСОНИ. Ето защо исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени, поради липсата на активната матариално-правна
легитимация на ищците по тях.
По иска с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК
/отм./ - за установяване недействителността /нищожността/ на съдебната спогодба
от 18.05.1975г. по делбеното дело № 862 / 1975г.
Съдът намира иска за недопустим, в частта му
по отношение на ответниците В.Д. и З.Д.. С влязлото в сила решение на СРС, 51 състав от
12.12.1985г. по гр.дело № 9752/1985г. е отхвърлен предявеният от В.К.Т. срещу В.П.Д.,
Л.П.Д. и З.П.Д. иск за обявяване нищожността на съдебната спогодба, постигната
по гр.дело № 862/1975г. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за
ищците, на основание 220,ал.1 от ГПК /отм./, като наследници на Владимир
Табаков, съгласно удостоверение за наследници № 1181/а от 20.10.1997г.
Разрешеният с влязлото в сила решение съдебен спор не може да бъде пререшаван,
съгласно забраната на чл.224,ал.1, вр. с чл.221,ал.1 от ГПК /отм./. Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно подробно изложените
по-горе мотиви в частта по исковете за собственост, по настоящото дело не се
установява основателността на твърдението на ищците в делбата да не са взели
участие всички съсобственици, тъй като не бе доказано ищците да притежават
права на собственост върху поделения процесен втори над партерен /трети/ етаж.
Що се отнася до твърдението за представени неистински и несъществуващи
документи при извършване на делбата, освен, че твърдяната неистинност и
несъществуване не бяха доказани по делото, то следва да се посочи, че дори
и тя да бе установена няма за правна
последица нищожност на делбата. За
действителността на делбата /респ.- за нищожността/ правно значение има единствено участието на
всички съделители.
С оглед изложените доводи, съдът приема, че
първоинстанционното решение в частта, с която исковата претенция е отхвърлена
по отношение на В.Д. и З.Д., следва да бъде обезсилено, като недопустимо,
исковата молба, в частта, с която претенцията е заявена срещу тези ответници-
върната и производството по делото по нея- прекратено, на основание чл.224,ал.1
от ГПК. По отношение на ответниците Държавата и СО, исковата претенция следва
да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна.
СЪДЪТ не обсъжда заявените за пръв път във
въззивната инстанция нови основания за нищожност на съдебната спогодба,
основани на твърдението за неистинност на самия документ, /съдебният протокол/,
включително и поради участието на съдия, който не е бил титуляр на 6 състав,
тъй като по своята правна същност те представляват заявени на ново основание нови
искови претенции и то не по установения за това ред на ГПК /отм./. Изрично
в ИМ и молбите-уточнения ищците са поддържали като основание за
недействителност /нищожност/ на делбата само обстоятелствата, че тя не е извършена между действителните
съсобственици на процесния втори етаж, както и че е спогодбата е сключена и
одобрена въз основа на неистински и несъществуващи документи. Нито в ИМ, нито в
молбите-уточнения от ищиците е заявено твърдението за нищожност на самия
съдебен протокол, с който е одобрена
спогодбата, поради некомпетентност на органа, постановил одобрението.
По жалбата срещу решението по чл.192,ал.2 от ГПК /отм./ от 19.05.2006г.
Жалбата е неоснователна.
Наличието на очевидна фактическа грешка по
дефиниция представлява разминаване между формираната от съда воля, отразена в
мотивите на съдебното решение и тази, обективирана в диспозитива на съдебния
акт. В конкретния случай изложените в молбата на ищците от 03.04.2006г.
твърдения и доводи не сочат наличието на такава, а и настоящият съдебен състав
не установява съществуването на очевидни фактически грешки по реда на
инстанционния контрол. В мотивите на
съдебното решение СРС е посочил ясно исковите претенции, с които е приел, че е
сезиран, като в съответствие с формираната от него воля в мотивите на
решението- за неоснователност на тези претенции, с диспозитива на решението те
са отхвърлени. Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приел, че в
случай, че от него са допуснати грешки при обсъждането на доказателствата по
делото в мотивите на решението, то тези грешки не представляват очевидни
фактически такива по смисъла на чл.192,ал.2 от ГПК /отм./, а биха имали
значение само за неговата евентуална правилност или неправилност, която е
предмет на инстанционната проверка по реда на обжалването. С оглед изложените
мотиви, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно с решението от
19.05.2006г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищците
по чл.192,ал.2 от ГПК /отм./.
По жалбата срещу решението по чл.193,ал.1 от ГПК /отм./ от 19.01.2007г.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице твърдяната от ищците непълнота на
съдебното решение, произтичаща от липсата на произнасяне по установителните
искове за право на собственост върху процесния имот към минал момент.
Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с
исковата молба от ищците е заявено искане за признаване за установено, че
процесният имот е бил одържавен от наследодателката им през 1948г. по реда на
ЗОЕГПНС, както и искане за признаване за установено ,че до влизане в сила на
ЗВСОНИ процесният имот е бил държавна собственост, които искания е квалифицирал
като установителени искове за правото на собственост върху процесния имот към
минал момент /без да е уточнил кой конкретно и този минал момент/. Като
последица от това неправилно СРС е приел, че тези искове са недопустими, поради
което и не е налице основание за допълване на съдебното решение. Във всяка
хипотеза, при която съдът е пропуснал да се произнесе по иск, с който е
сезиран, независимо от това дали този иск е допустим или недопустим съдът дължи
произнасяне, като в първия случай следва да се произнесе по същество като уважи
или отхвърли тази претенция. Във втория случай – на недопустимост- следва да
върне иска и да прекрати производството по делото по него. В конкретния случай
настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, с който
е прието наличието на заявени положителени установителни искове – за
установяване правото на собственост върху процесния имот към минал момент. Всяка
искова претенция се състои от обстоятелствена част, в която ищецът излага
фактите и обстоятелствата, на които основава правния интерес от търсената
съдебна защита и петитум- искане, отправено към съда. В конкретния случай
настоящият съдебен състав приема, че заявените от ищците твърдения, че
процесният имот е бил собственост на общата им наследодателка към 1948г.,
поради което и именно от нея е отчужден по реда на ЗОЕГПНС и като последица от
това - към момента на влизане в сила на
ЗВСОНИ е бил държавна собственост, представляват само част от твърденията на
обстоятелствената част на предявените
първоначално субективно съединени искове
по чл.108 от ЗС, / част от тях изменени в установителни по чл.97,ал.1 от
ГП /отм./ във въззивното производство/ във връзка с обосноваване притежанието
на правото на собственост от тях върху процесния имот. В исковата молба и
молбите уточнения липсва изричен петитум, с който от ищците да е заявена
съответно изрична претенция /искане/ за
установяване правото на собственост върху процесния имот към минал момент. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че с обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете с правно основание чл.108
от ЗС, с които е бил надлежно сезиран и не е налице твърдяната от
молителите-ищци за непълнота на съдебното решение.
Не е налице твърдяната от ищците непълнота на
решението, основана на възражението за липса на произнасяне с установителна
част - за собствеността, по предявените
ревандикационни искове. Съдът дължи
произнасяне с отделен установителен и осъдителен диспозитив само в хипотезата
на уважен ревандикационен иск. В конкретния случай исковите претенции са
отхвърлени, като отхвърлителният диспозитив касае цялата претенция, без да е
необходимо отделно разграничаване на нейната установителна и осъдителна част.
Настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице
твърдяната от ищците непълнота на решението, основана на липсата на произнасяне
по искането по чл.436 от ГПК. На първо място нормата на чл.436 от ГПК касае охранително
производство, което не може да бъде предмет на разглеждане в рамките на висящ
исков процес. Отделно от това, в ИМ и молбите-уточнения липсва надлежно заявено
искане от страна на ищците- за установяване на факт с правно значение,
съществуването на който , съгласно закона се удостоверява с документ, съставен
по надлежен ред, за да е възникнало за съда задължение да отдели това искане в
отделно производство- за произнасяне по него.
Не е налице и твърдяният от ищците пропуск на
съда да се произнесе по иск с правно основание чл.97,ал.3 от ГПК /отм./, тъй
като такъв с ИМ не е предявен. С оглед изложените в ИМ фактически обстоятелства
и съгласно изрично заявеното искане /петитум/ по ИМ и молбите-уточнения,
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран единствено с
претенции с правно основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./ - за установяване на
твърдяните престъпни обстоятелства за използване на твърдяните неистински и
подправени документи от страна на П.Д.. Липсва петитум, с който ищците да са
заявили отделна претенция за установяване самата неистинност, респ. – подправка
на документите.
Не е налице твърдяната от ищците непълнота на
първоинстанционното решение, обоснована с липсата на произнасяне по иска за
прогласяване нищожността на завещанията.
В ИМ не е заявен изричен петитум, с който от ищците да е заявена такава
претенция. Тя не може да стане част от предмета на разглеждане на делото с
депозирани допълнителни молби-уточнения.
Не е налице твърдяната непълнота на
решението, поради липсата на произнасяне по недействителността на
съдебно-спогодителния протокол като документ, тъй като както вече бе посочено
по-горе в мотивите, с ИМ такава отделна претенция с обстоятелствена част и
петитум не е заявена. Липсва и надлежно заявено с ИМ искане по чл.431,ал.2 от ГПК /отм./ за съдебно-спогодителния протокол, още повече, че тази правна норма
не намира приложение по отношение на него, тъй като касае единствено
констативните охранителни актове, какъвто съдебно-спогодителният протокол не
представлява.
Не е налице твърдяната непълнота, основана на
липсата на произнасяне по заявеното по реда на чл.154,ал.3 от ГПК /отм./
оспорване на истинността на удостоверението, издадено от СО-район „Триадица“ по
пр.№ АГ-94-230/05г., представено в съд.заседание на 18.10.2005г. Оспореният
документ касае тавански апартамент в процесната сграда, който е извън предмета
на спора по настоящото дело, поради което и законосъобразно съдът не се е
произнесъл по заявеното оспорване, поради ирелевантността на документа.
Не е налице
твърдяната непълнота, обоснована с липсата на пълна и точна
индивидуализация на процесния имот. В диспозитива на съдебното решение съдът е
описал еднозначно с достатъчно индивидуализиращи данни процесния имот в
съответствие с тези, посочени в ИМ от самите ищци.
Не е налице твърдяната непълнота , основана
на липсата на произнасяне по иска за нищожност на договора за продажба на 9
кв.м. от тавана на процесната сграда. Такава искова прететенция с ИМ, нито по
установения от ГПК /отм./ процесуален ред в хода на висящия исков процес, не е
заявена.
На последно място не е налице и твърдяната непълнота
на съдебното решение,поради липсата на произнасяне на съда по исковете с правно
основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./ по отношение на всички ответници. Исковите
претенции са заявени само срещу първоначално посочените в ИМ ответници, за
които съдът се е произнесъл с постановеното по делото съдебно решение. За
конституираните по реда на чл.116 от ГПК /отм./ ответници в хода на процеса ищците изрично са уточнили,
че те следва да отговарят само по иска с правно основание чл.108 от ЗС, тъй
като твърдят, че владеят процесния имот.
С оглед изложените съображения , настоящият
съдебен състав приема, че не е налице нито една от твърдяната от ищците
непълнота на постановеното по делото първоинстанционно решение, тъй като с него
СРС се е произнесъл по всички искови претенции, с които е бил сезиран, поради което законосъобразно и правилно с
решението от 19.01.20007г. молбата по 193,ал.1 от ГПК /отм./ е оставена без
уважение.
По частната жалба срещу определението от
19.05.2006г.- за поправка на протокола
от съдебното заседание на 21.02.2006г..
Частната жалба следва да бъде
оставена без разглеждане, като недопустима.
Определението,
с което частично е уважена молбата за
поправка на съдебния протокол от заседанието на 21.02.2006г. и частично е
оставена без уважение , не подлежи на
обжалване, съгласно нормата на чл.126 от ГПК /отм./, поради което и не попада в
приложното поле на чл.213,ал.1,б.“б“ от ГПК /отм./. С това определение не се и
прегражда развитието на делото, ето защо то не се включва и в обхвата на чл.213,ал.1,б.“а“
от ГПК /отм./. Поради това, като
недопустима частната жалба срещу
определението от 19.05.2006г.- за поправка на съдебния протокол от 21.02.2006г.
следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските по делото: При горния изход на
делото и на основание чл.64,ал.2 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК в
тежест на въззивниците- ищци са направените от въззиваемите- ответници,
направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанция. Доколкото,
обаче, от последните не е заявено искане за присъждане на такива, в
съответствие с принципа за диспозитивното начало съдът приема, че те следва да
останат в тежест на страните така, както са направени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение на СРС, 40 състав от 23.03.2006г., постановено по гр.дело №
1199/2002г. в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, предявен от Н.В.Т.
и С.В.Т. срещу В.П.Д. и З.П.Д. – за установяване нищожността на съдебната
спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.дело № 862/1975г. по описа
на СРС-Благоевски район.
ВРЪЩА,
като недопустима,
исковата молба в частта на
предявения иск с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./ от Н.В.Т. и С.В.Т.
срещу В.П.Д. и З.П.Д., с предмет –установяване нищожността на съдебната
спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.дело № 862/1975г. по описа
на СРС-Благоевски район, на основание чл.224,ал.1 от ГПК /отм./, вр. с
пар.2,ал.1 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта на
тази искова претенция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СРС, 40
състав от 23.03.2006г., постановено по
гр.дело № 1199/2002г. , с което са отхвърлени предявените обективно съединени
искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Н.В.Т.
и С.В.Т. срещу В.П.Д. - лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Е.-В.Д.“, З.П.Д.,
Н.К.Д., Л.В.Д.-П.- лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Л.-Л.Д.“, Д.Г.П., В.А.К., П.В.Д.- лично и в качеството му на ЕТ
с фирма „П.Д.“, „Б.И.“ ООД и „Б.Б.И.“ ООД , с предмет ревандикацията на следния
недвижим имот: вторият надпартерен етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.****,
ул.“****“ № 11, построена в УПИ VІІІ-14 от кв.334 по плана на гр.****, м.“Ц.“,
заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното
място, въз основа на претендирано от ищците право на собственост на основание
наследяване от С.В.Д.-Т. и възстановяване по реда на ЗВСОНИ и искове с правно
основание чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, предявени от Н.В.Т. и С.В.Т. ***,
Държавата, представлявана от М. на Р.Р. и Б., Л.Т.Т. и Г.А.П., /съгласно допуснатото във въззивното
производство уточнение на ИМ за ответника Областен управител и изменение по
реда на чл.116,ал.1 от ГПК/отм./ на първоначално предявените искове по чл.108
от ЗС/, с предмет- признаване за установено правото на собственост на ищците
върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С.В.Д.-Т. и
реституция по ЗВСОНИ, 2/ искове с правно
основание чл.97,ал.4 от ГПК /отм./, предявени от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу В.П.Д., З.П.Д.,
Държавата, представлявана от М. на Р.Р. и Б., /съгласно уточнението, допуснато
във въззивното производство/ и С.О. – за установяване на извършени от П.В.Д.,
починал през 1973г. престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл.316,
вр. с чл.308, ал.1 от НК, по чл.316,вр. с чл.309,ал.1 от НК и по чл.316, вр. с
чл.309,ал.1 от НК, а именно: престъпни
обстоятелства, реализирани от П.В.Д. по гр.дело № 1759/1970г., представляващи
представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С.Д.-Т.:
декларация по преписка № 5666/ 1948г., неавтентично писмо от 1935г. и други
документи, използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно
място, издадена през 1933г., а не по действащия план на гр.****, съставени от
него преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на
които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото
гр.дело, че цялата процесна сграда на ул.“****“ № 11 е била собственост на
общите наследодатели Х. Д. и В.П.Д., след като е знаел, че те не са собственици
на сградата и 3/ иск с правно основание
чл.97,ал.1 от ГПК /отм./, предявен от Н.В.Т. и С.В.Т. срещу Държавата,
представлявана от М. на р. р. и б. и С.О. – за установяване нищожността на
съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975г. по гр.дело № 862/1975г.
по описа на СРС-Благоевски район, и с което решение Н.В.Т. и С.В.Т. са осъдени
да заплатят на основание чл.60 от ГПК по сметка на СРС сумата от
737лв.-разноски по делото.
ОСТАВЯ
В СИЛА
решението от 19.05.2006г., с което е
оставена без уважение молбата на С.В.Т. по чл.192,ал.2 от ГПК /отм./ - за
поправки на очевидни фактически грешки в
съдебното решение от 23.03.2006г.
ОСТАВЯ
В СИЛА
решението от 10.01.2007г., с което е
оставена без уважение, като неоснователна, молбата на С.В.Т. и Н.В.Т. по
чл.193,ал.1 от ГПК – за допълване на решението от 23.03.2006г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, частната жалба, подадена от С.В.Т. срещу определението на СРС от 19.05.2006г. - за поправка на протокола от
съдебното заседание на 21.02.2006г.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по
чл.280,ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.