Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
22.03.2022 г.
Номер 324 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и втори февруари 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 357 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искане с правно основание чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
И.Р.К., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол твърди, че ответникът – Началник на Затвора гр. Бобов дол и длъжностното лице инспектор СДВР Р.Г., възпрепятстват възможността му да упражни правото си на работа в периода след м. януари 2021 г. и към настоящия момент не му се разрешава да работи, като това създава неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“. Твърди, че в посочения период е подавал многобройни молби за възлагане на работа, които не са удовлетворявани по неясни за него причини, а е осигурявана работа на други лишени от свобода, които са били наказани, с което счита, че са нарушени правата му, а именно действията и бездействията на ответниците са в противоречие с разпоредбите на чл. 163 и сл. от ППЗИНЗС. Искането е за прекратяване на тези действия от страна на административните органи.
Ответниците, чрез процесуалния си представител ст. юр. Г., вкл. и в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли искането като неоснователно.
По делото са разпитани и свидетелите Р.Г.Й. и К.Б.П..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
И.Р.К., понастоящем е в Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 3 години. Твърди, че е възпрепятстван да упражни правото си на работа в периода след м. януари 2021 г. и към настоящия момент не му се разрешава да работи, като това е довело до неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Иска от съда да се разпореди прекратяване на действия и бездействия на ответниците, които възпрепятсват възможността да упражни правото си на работа.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 4686/10.01.2021 г.; вх. № 4794/18.11.2021; вх. № 5240/22.12.2021 г.; вх. № 5269/29.12.2021 г.; вх. № 489/28.01.2022 г.; вх. № 761/14.02.2022 г.; вх. № 795/15.02.2022 г. вх. № 719/10.02.2022 г. и вх. № 938/21.02.2022 г.; съгласно текста, със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искането:
За да предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС последица – прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Искането е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора – Бобов дол към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 276 и сл., вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искането е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подаденото искане:
Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, мидицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да е основателно искането в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеното искане следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответниците – длъжностни лица към Затвора гр. Бобов дол по предвидения специален ред, за действия или бездействия, нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, поради което искането срещу същите ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявено искането. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
Относно второто проявление на сочената като основание на подаденото искане незаконосъобразна административна дейност, а именно недопускането до работа на л.св. К., съдът ще изложи следното:
Полагането на труд е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77 ал. 1 от ЗИНЗС. Лишените от свобода имат право на подходяща работа, като предпочитанията им към конкретен вид работа се удовлетворява по възможност. Съгласно чл. 77 ал. 3 от ЗИНЗС участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне на степента на поправяне и превъзпитание.
С разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможност, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му, т.е. правото на труд не съответства като задължение за пенитенциарната администрация непременно да осигури работа на лишения от свобода. Целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Според чл. 163 от ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, повишаване на квалификация и ресоциализация, като според чл. 164 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места, като в ал. 7 /нова/ изрично се посочва, че с предимство се приемат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Освен това, тъй като от полгането на труд следва настъпването на положителни последици в правната сфера на лишените от свобода, като например зачитането на работни дни с оглед намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“, трудовата дейност е положителен фактор, преценяван при придобиване правото на условно предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК, създадената практика базирана на специалния закон, е да се предпочитат от адмнистрацията на затвора за включване в трудова дейност лишени от свобода, които имат цялостно добро поведение, спазват реда и дисциплината в пенитенциарното заведение и не допускат извършване на дисциплинарни нарушения. Не съществува задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода.
Обективни са съществуващите възможности за работа, а субективни са останалите критерии по чл. 172 ал. 2 от ЗИНЗС, както ипреценката на администрацията, чрез комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС.
В случая, ищецът не доказа в съдебното производство, че неправомерно той не е могъл да работи в периода след м. 01.2021 г. Л. св. К. по време на престоя си в ЗООТ Самораново, където е бил настанен на 06.03.2020 г., е назначаван на трудова позиция като шофьор на служебен бус, считано от 19.03.2020 г. Наказан е дисциплинарно със Заповед № ЗО-836/14.12.2020 г. на НС ЗООТ с лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца, за това че на 09.12.2020 г. при прибиране от работа, се опитва да внесе в общежитието 4 бр. бутилки от по 200 мл. уиски „Савой“, укрити в чорапите му. Поради извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 97 т. 1 от ЗИНЗС, със Заповед № 99 14.12.2020 г. на Началника на Затвора гр. Бобов дол е освободен от работа за нарушаване на трудовата дисциплина.
От начина, по който е регламентирана трудовата дейност, осъществявана от лишените от свобода лица по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, следва, че работата полагана от тях няма договорен характер и не се полага по силата на трудови правоотношения по силата на Кодекса на труда, нито на служебни правоотношения. Предоставянето на работа в местата за лишаване от свобода е правна възможност, а не задължение на административния орган. Съгласно нормите на чл. 172 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 и сл. от ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишените от свобода е правомощие на началника на затвора, подпомагано от Комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС, който действа в условията на оперативна самостоятелност.
От всички доказателства по делото – писмени и устни, не може да се приеме за основателно оплакването на К., че въпреки притежаваните от него професионални квалификации, необосновано и тенденциозно му е бил отказван достъп до трудова дейност. Както бе посочено и по – горе, действащата нормативна регламентация не задължава длъжностните лица от пенитенциарната администрация да осигурят работа незабавно и всеки път, кагато лишените от свобода са заявили желанието си за това. Напротив, предлагането и осигуряването на възможност за полагането на труд е предоставено на преценката на началника на затвора, в зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и наличието на разкрити работни места, а съгласно чл. 164 ал. 7 от ППЗИНЗС приоритет при участие в трудова дейност имат лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. От представените доказателства по делото е видно, че л.св. К. е наказван дисциплинарно със Заповед № ЗО-836/14.12.2020 г. на Началник сектор ЗООТ. В този смисъл действията по недопускането на К. до работа, не могат да бъдат определени като такива, несъответстващи на установения в ЗИНЗС и ППЗИНЗС ред, в какъвто смисъл са неговите оплаквания.
От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили твърдяните от К. виновно бездействие или действие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му по осигуряване на трудова заетост. Искателят е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на К., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
По изложените съображения съдът приема, че оспорените действия/бездействия не релевират каквато и да е проявна форма на унизително или нечовешко отношение и третиране спрямо лишения от свобода К., от страна на длъжностните лица от затворническата администрация в Затвора гр. Бобов дол, поради което не представляват действия, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на това, подаденото от К. искане с правно основание чл. 276 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС се явява неоснователно и като такова ще бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от л. св. И.Р.К., понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, искане с правно основание чл. 276 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС, за прекратяване на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора гр. Бобов дол, за периода след м. 01.2021 г. до настоящия момент, възпрепятстващи възможността му да упражни правото си на работа, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, като недоказано и неоснователно.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в 3 - дневен срок от съобщаването му пред 3 – членен състав на Административен съд - Кюстендил.
Разпореждането да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: