№ 28
гр. В, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на тридесети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от СЖС Търговско дело № 20241300900037 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на „***" ЕООД, с ЕИК ***, представлявано
от управителя инж. ЯИЛ и заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** срещу „***“ ЕООД
/н/ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ТР: гр.***, ул. „***“ № 28 и със заявен
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №8Б ,бл.203 представлявано от ПГБ в качеството му на
управител по предявен иск с правно основание по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ като се иска от съда
да признае за установено, че ищецът има вземане към ответника в размер на 1 830 628лв.,
което е включено в Списъка на неприети вземания в производството по несъстоятелност.
Излага се, че дължимостта, размера и основанието на вземането на "***" ЕООД било
обективирано в Приложения 1-4 към молба за предявяване на вземания,вх. №582 от
20.02.2018г.
Иска се от съда да приеме съществуването на вземането на "***" ЕООД в размер на
1 830 628 лв., ведно със законната лихва от датата на възникване до датата на пълното
изплащане.
Към ИМ е приложена молба за предявяване на вземания,вх. №582 от 20.02.2018г. и
Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на подемно-
транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на
товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г.,както и Определение от 10.05.2024г.
по т.д. №1/2017г. на ***,с което съдът по несъстоятелността е разгледал направените
възражения по чл.692 ТЗ. и Списък на приети предявени вземания на кредитори в
производството по несъстоятелност на „***“ЕООД/н/. Съдът констатира, че други
доказателства към ИМ не са приложени въпреки заявеното в ИМ.
1
В срока по чл.367,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на ИМ от ответника „***“ЕООД
/н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ТР: гр.***, ул. „***“ № 28 и със заявен
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №8Б ,бл.203 , представлявано от управителя ПБ.
Отговор на ИМ е постъпил след срока, в който ответникът заявява, че признава иска
по основание и размер. Отправя искане до Съда да уважи предявения иск.
Синдикът на „***“ЕООД /н/ - адв.Р. В. Р. редовно призован не е взела становище по
иска.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца „***“ЕООД, представлявано от управителя инж.
ЯИЛ не е подадена допълнителна ИМ.
*** окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На съда е служебно известно, а и от справка по партидата на ответното дружество в
Търго***я регистър се установява, че с решение по т. д. № 1/17 г. на *** по отношение на
„***“ЕООД е открито производство по несъстоятелност. С молба от 20.02.2018 г. ищцовото
дружество е предявило вземане по отношение на ответника „***“ЕООД /н/, в размер на
1 830 628 лв.
Видно от списъка на приетите вземания, съставен от синдика на „***“ЕООД /н/, под
№ 3 е включено и вземането на „***" ЕООД в размер на 1 830 628 лв. С определение № 10
от 10.05.24 г. по т. д. № 1/17 г. на *** е уважено възражението на друг кредитор на
„***“ЕООД /н/,а именно „***ЕООД против приетото вземане на „***" ЕООД и същото е
изключено от списъка на приетите вземания. От направената справка в Търго***я регистър
се установява, че определението е обявено на 20.05.2024 г.
Видно от приложения към исковата молба Договор за научно –изследователска и
опитно-конструктивна разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за
хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване
от 15.01.2016г.,между „***“ЕООД като възложител и „***“ ЕООД като изпълнител
последният се е задължил да изпълни в договорения срок,който е не по-късно от
29.02.2016г., описаната разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за
хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо
захранване,а възложителят да заплати цена в размер на 915 314лв. Страните са се
договорили, че при неизпълнение на задължението за изпълнение на договора изпълнителят
дължи неустойка в размер на 1 830 628лв.,а при неплащане отстрана на възложителя,то той
дължи на изпълнителя същата неустойка от 1 830 628лв.-чл.15 и чл.16 от договора.Страните
са се договорили също за изпълнение на разработката да се изготвят приемо- предавателни
протоколи-чл.9.По делото няма представени такива протоколи.
2
При тези данни *** достигна до следните изводи:
При така установените по делото обстоятелства *** счита, че предявения иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.694,ал.1 от ТЗ Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по
чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане
или несъществуването на прието вземане в 14-дневен срок от момента на обявяване в
търго***я регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 . В
настоящия случай „***ЕООД като кредитор на „***“ЕООД е направил възражение пред
съдът по несъстоятелността срещу прието вземане на „***" ЕООД в размер на 1 830 628лв.
и същото е изключено от списъка на приетите вземания с определение №10 от 10.05.24г. по
т.д.№1/17г.на ***. В мотивите си съдът по несъстоятелността е приел,че в счетоводството на
„***" ЕООД няма осчетоводен Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна
разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с
последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г.
Ищецът с настоящия иск е реализирал правата си по чл.694,ал.2, ал.2 от
ТЗ.Твърдението на ищеца,че вземането му е било включен в списъка на неприети вземания
не е вярно и не отговаря на установеното фактическо положение по делото.
Определение №10 от 10.05.24г. по т.д.№1/17г.на ***. е обявено в ТР на 20.05.24г. а
исковата молба е подадена на 03.06.24г.видно от пощенския плик-т.е. в срока по чл.694, ал.6
ТЗ.
Първо, следва да се обсъди въпроса за постановяване на решение при признание на
иска с оглед изразеното становище от ответника в отговора на исковата молба.
В чл.237 от ГПК е предвидена възможността да се постанови решение при признание
на иска, като изрично е посочено в кои случаи съдът не може да постанови такова решение.
Първо, когато признатото право противоречи на закона, и второ, признато е право, с което
страната не може да се разпорежда. При тази нормативна уредба, за да се отговори на
поставения въпрос, следва да се имат предвид страните в настоящото производство и
действията, които могат да извършват във връзка с разпореждането по предмета на делото. В
случая надлежно легитимираните страни са ищецът, като кредитор, чието вземане е
изключено от списъка на приетите вземания на „***“ЕООД/н/, както и ответника, като
длъжник. Доколкото ответникът извършва процесуалните действия чрез управителните си
органи-чл.635,ал.3 от ТЗ, за да се осъществи валидно признание, което е действие по
разпореждане с предмета на делото, следва това признание да е заявено и от синдика. Тъй
като синдикът, след като е редовно уведомен, не е взел становище по иска, т.е. липсва
признание. Налице е втората хипотеза на чл.237,ал.3 от ТЗ и предвид специфичният
характер на иска по чл.694 от ТЗ не следва да се постановява решение при признание на
иска, а да се преценят представените доказателства по делото.
В случая, съгласно правилото на чл.154 ГПК, тежестта на доказване на съществуване
на вземането по основание и размер лежи върху кредитора-ищеца, който следва да установи
3
фактите, от които произтича неговото вземане – т.е. пораждане на задължението и
дължимостта му към завеждането на иска /в този смисъл решение 38/04.04.2013 година,
постановено по т.д.1165/2011 година на ВКС, I т.о./.
По делото ищецът не ангажира доказателства и не доказа изпълнението от негова
страна по Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на
подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща
ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г. в качеството му на
изпълнител.
Съгласно чл.258 от ЗЗД договорът за изработка е реален договор, с който
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо ,съгласно поръчката на другата
страна,а последната-да заплати възнаграждение.В конкретния случай Договорът, на който
ищецът се позовава за вземането си е за научно –изследователска и опитно-конструктивна
разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с
последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване.В настоящото
производство,а и в производството по несъстоятелност на „***“ЕООД/н/по т.д. №1 /2017г на
*** не се установява осчетоводяване на Договора от 15.01.2016г. в счетоводството на
„***“ЕООД,не се установява изпълнение на задълженията по договора отстрана на
„***“ЕООД в качеството му на изпълнител на описаната в договора разработка,не се
установява съставяне между страните по договора на приемо-предавателни
протоколи,каквото е договорено в ч.9 от същия.
При това положение за съда остава единствено възможния извод,че липсва
изпълнение по Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на
подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща
ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г. от страна на изпълнителя
„***“ЕООД,поради което за възложителя „***“ЕООД/н/ не възниква задължение за плащане
на неустойка.
Предвид изложените съображения, доводът на ищеца, че съществуването на
вземането му от ответника се установява от сключен между тях договор от 15.01.2016г.е
необоснован и недоказан.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искът е неоснователен и
недоказан, поради което следва да се отхвърли.
На основание чл.694, ал.7 ТЗ ищецът по иска „***“ ЕООД, следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 18 306,28 лв. по сметка на ***.
Водим от горното, *** окръжен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ на „***" ЕООД, с ЕИК
***, представлявано от управителя инж. ЯИЛ и заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№*** срещу „***“ ЕООД /н/ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ТР: гр.***, ул.
„***“ № 28 и със заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №8Б ,бл.203 представлявано от
ПГБ , за признаване на установено съществуването на парично вземане в размер на сумата
от 1 830 628лв.
Решението е постановено при участието на синдика на „***“ ЕООД /н/-Р. Р..
ОСЪЖДА „***" ЕООД, с ЕИК ***,представлявано от управителя инж.ЯИЛ, със
заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, да заплати сумата от18 306,28 лв. по сметка
на ***, представляваща държавна такса на основание чл.694, ал.7 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
5