Р
Е Ш Е Н И Е № 156
Габрово, 09.07.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела
Килифарева, като изслуша докладваното от съдията т. д. № 68 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от "Х." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. З.И." № 1, представлявано от И. К., чрез адв. Н. Н.- Г.против "А.-К."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Овча
Купел, ж. к. ****, ул. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от А.Р.М. и А.Р.М., ЕГН **********,
с адрес ***, р-н Овча Купел, ж. к. ****, ул. "****" № *, вх. *, ет. *,
ап. *, въз основа на която е образувано настоящото търговско дело.
В исковата молба се излага, че ищецът и ответниците са
сключили договор на 01.02.2019 г., с предмет продажба на автомобилни гуми и
други автоаксесоари. Съгласно договорът, плащането на доставената от ищеца
стока е следвало да бъде в срок до 10 дни след получаване на стоката от
купувачите. Отговорността на купувачите по договора е солидарна, а за
доставените стоки страните са подписвали приемо – предавателни протоколи и
продавачът е издавал фактури, както следва:
1)
Приемо – предавателен протокол № ********** от 29.03.3019 г. за предадени гуми
на стойност 5 800, 11 лв., за които е издадена фактура №
**********/29.03.2019 г. с датата на плащане 10.04.2019 г. От тази сума са
заплатени 781, 40 лв., като оставащото неплатено задължение е в размер на
5 018, 71 лв. ;
2)
Приемо – предавателен протокол № ********* от 09.04.3019 г. за предадени гуми
на стойност 2 970, 87 лв., за които е издадена фактура №
**********/09.04.2019 г. с датата на плащане 24.04.2019 г.;
3)
Приемо – предавателен протокол № ********* от 09.04.3019 г. за предадени гуми и
пояси на стойност 6 559,04 лв., за които е издадена фактура №
**********/09.04.2019 г. с датата на плащане 24.04.2019 г.;
4)
Приемо – предавателен протокол № ********** от 19.04.3019 г. за предадени гуми
и пояси на стойност 2 475, 74 лв., за които е издадена фактура №
**********/19.04.2019 г. с датата на плащане 04.05.2019 г.;
5)
Приемо – предавателен протокол № ********* от 23.04.3019 г. за предадени гуми и
пояси на стойност 7 123, 50 лв., за които е издадена фактура №
**********/23.04.2019 г. с датата на плащане 08.05.2019 г.
6)
Приемо – предавателен протокол № ********* от 23.04.3019 г. за предадени гуми и
пояси на стойност 4 474, 80 лв., за които е издадена фактура №
**********/23.04.2019 г. с датата на плащане 08.05.2019 г.;
7)
Фактура № **********/19.04.2019 г. за сумата от 288 лв. за продажба на гуми с
датата на плащане 24.04.2019 г.
Твърди,
че претендираните суми, представляващи цена на продадените стоки, не са заплатени,
въпреки настъпилия им падеж. На осн. чл. 86 от ЗЗД върху главницата, след
датата на падежа на плащане, се дължи и законна лихва за забава, която към дата
на предявяване на исковата молба е в общ размер 874, 61 лв.
Моли,
да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно
сумата от 29 789, 27 лв., от които 28 910, 66 лв. главница и
мораторна лихва за забава по фактурираните суми описани по – горе в общ размер
на 874, 61 лв., считано от падежа им до датата на предявяване на настоящата
претенция – 14.08.2019 г., както и законна лихва върху дължимата главница от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноските по делото за
държавна такса за образуване на настоящото производство, държавна такса за
обезпечителното производство по ч. т. д. № 42/2019 г. по описа на ГбОС,
държавните такси по изп. дело № 117/2019 г. по описа на ДСИ при СИС за налагане
на допуснатата обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на длъжника и
адвокатски възнаграждения.
В
постъпилия отговор от „А.-К.“ ЕООД, гр. София, чрез адв. В. Д., се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Прави се възражение за местна неподсъдност
на делото на ГбОС. В отговора не се оспорва обстоятелството, че между страните
е сключен договор за продажба на разсрочено плащане от 01.02.2019 г. за период
от една година и на стойност от 10 000 лв., като е уговорена солидарност
на двамата купувачи по отношение на плащанията по договора. Същевременно
представените фактури и приемо – предавателни протоколи са с различни страни от
тези по договора, тъй като липсва един от ответниците, като страна по тях.
Освен това, сумите по фактурите и протоколите се различават от уговорената с
договора, като има разлика и в предмета на договора, и този на протоколите и
фактурите. Никъде в представените документи не било посочено, че същите се
издадени на основание изпълнение на договора от 01.02.2019 г. Възразява се за
наличието на свързаност между правоотношението по представения договор и
представените фактури и протоколи, оспорва се протоколите да установяват
предаване и приемане на стоки по договора, както и се оспорват дължимите
плащания по фактурите и протоколите, предвид разминаването между страните,
уговорената цена и предмет на правоотношенията. Твърди се липса на изпълнение
на договора, както и че не може да се обвързва претендирането на сумите с
договора, тъй като претендираната сума е по – голяма от уговорената по него.
Оспорва като неоснователен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, поради
неоснователност на главния такъв. Моли, да се отхвърли искът като
неоснователен, както и акцесорният такъв. Претендират се съдебно – деловодните
разноски.
В
постъпилия отговор от А.Р.М., чрез адв. В. Д., се твърди, че по представения
договор, са страни с другия ответник като купувачи, като уговорената цена е 10
000 лв. Твърди, че липсва изпълнение по посочения договор, както по отношение
на него, така и по отношение на дружеството. Оспорва обстоятелството, че
представените фактури и приемо - предавателни протоколи са издавани във връзка
с договора. Ищецът тенденциозно се домогвал да го обвърже като длъжник по
задължения на другия ответник по правоотношения, възникнали след подписване на
договора, между ищеца и другия ответник. Липсвало касателство спрямо него и
фактурите и приемо -предавателни протоколи, като в тях той не бил посочен като
страна. Предмета на договора се различавал от описаните във фактурите стоки и
същият бил за 10 000 лв., а видно от фактурите сумите по тях са различни и
сумарно я надхвърлят. Смята, че искът е недопустим по отношение на него,
доколкото не бил надлежна страна. Ако се приеме, че искът е допустим по
отношение на него, то той е неоснователен тъй като липсвало изпълнение по
процесния договор. Не ставало ясно, каква е претенцията към него и от него не
можело да се претендира сума по - голяма от 10 000 лв. Моли делото да се
прекрати отношение на него, поради това, че не е надлежна страна, при условията
на евентуалност моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендират се
съдебно - деловодните разноски по делото.
В
постъпилата допълнителна искова молба ищецът уточнява, с оглед подадените
отговори от ответниците, че представения договор има характер на рамково
споразумение между страните, поради което посочената в него сума от 10 000
лв. като „обща лимитирана стойност“ не покрива целия обем на договора, т.е.
това не е крайната му цена, а има отношение и е обвързана само към отделните
доставки на стоки. Всяка една от тези доставки е отделна търговска сделка,
изписана в приемо – предавателните протоколи, която е обвързана с правата и
задълженията изписани в договора, като нито една от доставките не надвишава
сумата от 10 000 лв. заложена като обща лимитна стойност на доставката.
Излага се, че с подписване на договора А.Р.М., който е и представляващ и
едноличен собственик на капитала на „А.-К.“ ЕООД се е задължил да отговаря
солидарно за задълженията за плащане на направените доставки.
В
постъпилия отговор на допълнителната искова молба от ответника М. се възразява
срещу уточнението на ищеца, че подписания договор е рамков, тъй като
действителната воля на страните по договора е била, че посочената в него сума е
стойността на целия договор. Подържат се всички останали оспорвания и твърдени
заявени с отговора на първоначалната искова молба. Не ставало ясно, с оглед
направените от него оспорвания, на какво основание са претенциите по отношение
на него – както по основание, така и по размер. Счита, че не е надлежна страна
по спора.
В
постъпилия отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество „А.-К.“
ЕООД се възразява срещу уточнението на ищеца, че подписания договор е рамков,
тъй като действителната воля на страните по договора е била, че посочената в
него сума е стойността на целия договор. Подържат се всички останали оспорвания
и твърдени заявени с отговора на първоначалната искова молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. Н.поддържа предявеното
с исковата молба и допълнителната такава, моли исковете да бъдат уважени, като
претендира да им се присъдят съдебните разноски по делото, за което представя
списък. Процесуалният представител на ответниците не се явява в съдебно
заседание, като в депозирано писмено становище взема становище по доклада,
оспорва исковата молба и допълнителната такава и моли да се отхвърлят
предявените искове, като се претендират разноските по делото, за което се
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представен
договор за продажба на разсрочено плащане от 01.02.2019 г. се установява, че
ищецът "Х. " АД, като продавач от една страна и "А.-К."
ЕООД и А.Р.М., от друга като купувач е сключен договор, с който продавачът прехвърля
на купувача правото на собственост върху автомобилни гуми, джанти или др.
автоаксесоари, на обща лимитирана стойност 10 000 лв. с ДДС, която купувачът се
задължава да му заплати в сроковете, уговорени в договор - чл. 1.1 от същия. Договорът,
съгласно т. 2, се сключва за срок от една година и влиза в сила на 01.02.2019
г. Съгласно чл. 3.5. от договора, плащането се извършва от купувача в срок от
10 дни след получаване на стоката при условията на стоков кредит по банков път,
на осн. издадена от продавача данъчна фактура. Страните са уговорили владението
на стоките, предмет на договора, да се предава от продавача на купувача със
съответните разходно - оправдателни документи. Съгласно чл. 6.3. от договора,
физическото лице - купувач се задължава солидарно с дружеството - купувач да
отговаря пред продавача за изпълнение на всички задължения спрямо него, произтичащи
от договора - заплащането на дължимата цена, а така също и неустойките по
договора при възникване на основание за заплащането им.
От
представените приемо - предавателни протоколи № ********** от 29.03.3019 г., №
********* от 09.04.3019 г., № ********* от 09.04.3019 г, № ********** от
19.04.3019 г., № ********* от 23.04.3019 г. и № ********* от 23.04.3019 г. се
установява, че продавачът е предал, а купувачът "А.-К." ЕООД, представляван
от А. М., е приел гуми и пояси, които са подробно описани в приемо -
предавателните протоколи по вид, брой и идентификационни номера. Всеки от
приемо - предавателните протоколи е с посочена обща сума на доставената стока,
като в деня на доставката е издавана от продавача и съответна данъчна фактура,
а именно: № **********/29.03.2019 г. за сумата от 5 800, 11 лв., №
**********/09.04.2019 г. за сумата от 2 970, 87 лв.; №
**********/09.04.2019 г. за сумата от 6 559,04 лв.; №
**********/19.04.2019 г. за сумата от 2 475, 74 лв.; №
**********/23.04.2019 г. за сумата от 7 123, 50 лв.; №
**********/23.04.2019 г. за сумата от 4 474, 80 лв. Купувачът е издал и
представил по делото и фактура № **********/19.04.2019 г. за сумата от 288 лв.
за продажба на 1 бр. гуми.
Видно от
изпратено, от ищцовото до ответното дружество, писмо, относно просрочени
непогасени задължения, е претендирано ответникът търговско дружество да заплати
на ищеца сумата по горепосочените фактури в размер на общо 28 910, 66 лв., като
е отчетено, че по фактура № **********/29.03.2019 г. за сумата от 5 800,
11 лв. "А.-К." ЕООД е заплатил сумата от 781, 40 лв. и остатъка по
същата е размер на 5 018, 71 лв.
От представения
дневник на продажбите на "Х." АД се установява, че процесните фактури
са отразени в същия.
От
представената справка от НАП ТД - София, офис "Витоша" с изх. №
17-53-06-753, се установява, че ответното дружество "А.-К." ЕООД, ЕИК
*********, по данни на информационната система на НАП е включило в дневниците
за покупки на дружеството фактури № **********/29.03.2019 г., №
**********/09.04.2019 г., № **********/09.04.2019 г., № **********/19.04.2019
г., № **********/23.04.2019 г., № **********/23.04.2019 г., №
**********/19.04.2019 г.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че е предявен иск с правно
основание чл. 318 във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и
акцесорен такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са основателни и доказани.
Безспорно се
установява, че между страните по делото е сключен договор за продажба на
разсрочено плащане на 01.02.2019 г., с който е уговорено продавачът - ищцовото
дружество да прехвърля на купувача правото на собственост върху автомобилни
гуми и автоаксесоари, който по същество е договор за търговска продажба.
От
предсатвените приемо - предавателни протоколи се установява, че продавачът е
доставил, а купувачът, ответното дружество "А.-К." ЕООД, е приел
посочените в същите, подробно описани по вид, количество и единична цена,
автомобилни гуми и пояси. Приемо - предавателните протоколи са подписани от А. М.,
който, видно от справка в търговския регистър по партида на дружеството, е
управител и едноличен собственик на капитала на същото. Доставените стоки
попадат изцяло в предмета на сключения договор между страните от 01.02.2019 г.
за доставка на гуми и автоаксесоари и ответниците не доказаха възражението си,
че същите са доставени по друго търговско правоотношение между тях.
Освен
гореизложеното съдът съобрази, че за доставените стоки са съставени данъчни
фактури, които са включени в дневниците на продажбите на ищеца, видно от същите
и в дневниците на покупките на ответното дружество, видно от представената
справка от НАП. Фактурите са доказателство за правоотношението по търговска
продажба между страните, тъй като в тях са отразени съществените
елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност, начинът на
плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й. След
като фактурите са отразени в "дневниците на покупките", които се
изготвят и подават до НАП от ответното дружество, то същото е недвусмислено
признание на задължението му и доказват неговото съществуване. Ответното
дружество не доказа да е заплатило дължимите суми по фактурите. От изложеното
следва, че исковата претенция за главницата от 28 910, 66 лв. по отношение на
ответното дружество "А.-К." ЕООД е изцяло основателна и
следва да бъде уважена. Ирелевантно за дължимостта на претендираното вземане от
ответното дружество е обстоятелството, че в договора е уговорена лимитирана
цена от 10 000 лв., тъй като същото е приело стоките без възражения, поради
което дължи тяхното заплащане в пълен размер. Предвид
основателността на претенцията относно главното задължение, основателно се явява
и искането за присъждане на законната лихва върху главното задължение за
периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на цялото
задължение, която е законна последица от уважаване на иска.
Ответното
дружество дължи и претендираната мораторна лихва за забава, тъй като след дата
на падежа, която е определена на десетия ден от издаване на всяка съответна
данъчна фактура, съгласно чл. 3.4. от сключения договор от 01.02.2019 г., не е
заплатил доставените му стоки. От извършеното изчисление от съда с е-
калкулатор се установява, че за задължението:
1) по фактура №
**********/29.03.2019 г., с претендиран размер на 5 081, 78 лв., мораторната
лихва за периода от 10.04.2019 г. до 14.08.2014 г. е в размер на 177, 05 лв.;
2) по фактура №
**********/09.04.2019 г., за сумата от 2 970, 87 лв., мораторната лихва за
периода от 24.04.2019 г. до 14.08.2014 г. е в размер на 93, 25 лв.;
3) по фактура №
**********/09.04.2019 г., за сумата от 6 559, 04 лв., мораторната лихва за
периода от 24.04.2019 г. до 14.08.2014 г. е в размер на 205, 88 лв.;
4) по фактура №
**********/19.04.2019 г,. за сумата от 2 475, 74 лв., мораторната лихва за
периода от 04.05.2019 г. до 14.08.2014 г. е в размер на 70, 83 лв.;
5) по фактура №
**********/23.04.2019 г., за сумата от 7 123, 50 лв., мораторната лихва за
периода от 08.05.2019 г. до 14.08.2014 г. е в размер на 195, 90 лв.;
6) по фактура №
**********/23.04.2019 г., за сумата от 4 474, 80 лв., мораторната лихва за
периода от 08.05.2019 г. до 14.08.2014 г. е в размер на 123, 06 лв.;
7) по фактура №
**********/19.04.2019 г., за сумата от 288 лв., мораторната лихва за периода от
29.04.2019 г. до 14.08.2014 г. е в размер на 8, 64 лв.;
Общата дължима
сума от ответното дружество на ищцовото дружество по процесните фактури, на осн.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е в размер на 847, 61 лв. и в
тази част искът следва да бъде изцяло уважен.
От съвкупната
преценка на доказателствата по делото съдът намира, че за физическото лице А.
Р. М. е възникнала договорна пасивна солидарна отговорност на осн. чл. 6.3. от
сключения между страните договора за търговска продажба от 01.02.2019 г. и чл.
121 от ЗЗД, тъй като страните са се съгласили ФЛ- купувач да отговаря пред
продавача за изпълнение на всички задължения спрямо него, произтичащи от настоящия
договор - заплащането на дължимата цена, както и неустойките по договор.
За действителната
воля на страните, относно отговорността на ответника ФЛ за процесните вземания,
следва да се вземе предвид съдържанието на представения договор от 01.02.2019
г., в съответствие с правилото на чл. 20 от ЗЗД. В чл. 1.1. страните са се уговорили, че ще се
прехвърли стока на обща лимитирана стойност от 10 000 лв., от което следва, че до
този размер на задължението за главница на ответното дружество, следва да отговаря
солидарно физическото лице, страна по
него. До тази сума за предявената главница, е основателна исковата претенция на
ищеца по отношение на ответника М.. Предвид основателността на претенцията
относно главното задължение до размер на 10 000 лв., основателно се явява и
искането за присъждане на законната лихва върху главното задължение за периода
от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на цялото задължение,
която е законна последица от уважаване на иска.
По отношение на
предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД спрямо ответника М., за ангажиране на
солидарната му отговорност, съдът намира, че солидарните задължения са
самостоятелни и изискуемостта на задължението настъпва самостоятелно, по
аргумент от чл. 126, ал. 2 от ЗЗД, поради което забавата на един от
съдлъжниците не произвежда действие спрямо останалите, поради което в тази част
исковата претенция следва да бъде изцяло отхвърлена по отношение на физическото
лице - ответник.
Предвид
гореизложеното предявените искове следва да бъдат изцяло уважени по отношение
на ответното дружество и същото следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
претендираната главница по процесните фактури в размер на общо 28 910, 66 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба
- 14.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и мораторната лихва за забава по същите фактури в общ размер
на 847, 61 лв. По отношение на физическото лице предявеният иск следва да бъде
частично уважен и същото следва да бъде осъдено солидарно с дружеството за
сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
предявяване на исковата молба - 14.08.2019
г. до окончателното й изплащане, като в останалата част предявените искове
спрямо А. М. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следва да се присъдят
сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 1 191, 57 лв. и
адвокатски хонорар в размер на 830 лв. Следва да се остави без уважение
искането на ищеца за присъждане на разноски по обезпечителното производство по
ч. т. д. 42/2019 г. по Описа на ГбОС - държвни такси по изп. дело № 117/2019 г.
по описа на ДСИ при СвРС поради обстоятелството, че по това обезпечително
производството заповедта е обезсилена и в настоящото производство по искане на
ищецът по реда на чл. 389 от ГПК беше допуснато обезпечение на вече предявения
иск. По отношение на представеното доказателство внесената такса за
"издаване на обезпечителна заповед" в настоящото производството,
съдът намира, че същата не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като
такава не се дължи, когато се иска обезпечение на вече предявен иск. В полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски по допуснатото обезпечение в
настоящото производство за образуваното изпълнително дело въз основа на
обезпечителната заповед в общ размер на 119, 80 лв., съобразно представените
разходни документи.
С оглед
уважаване на предявените искове по отношение на иска "А.-К."
ЕООД, следва да се остави без уважение искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв. съгласно представеният договор
за правна помощ, сключен между дружеството и адв. В. Д..
Воден от
горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"А.-К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н *, ж. к. ****, ул. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от А.Р.М. СОЛИДАРНО С
А.Р.М. ЕГН **********, с адрес р-н ***, *, ж. к. ****, ул. "****" № *,
вх. *, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТЯТ НА "Х."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. З.И."
№ *, представлявано от И. К., СУМАТА ОТ 10 000 лв. (десет хиляди
лева), представляваща част от главницата по незаплатени фактури №
**********/29.03.2019 г., № **********/09.04.2019 г., № **********/09.04.2019
г., № **********/19.04.2019 г., № **********/23.04.2019 г., №
**********/23.04.2019 г., № **********/19.04.2019 г.,
на осн. чл. 318 във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 във вр. чл. 121
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба 14.08.2019 г. до окончателното заплащане
на задължението, КАКТО И "А.-К."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ****, ж.
к. ****, ул. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от А.Р.М. ДА ЗАПЛАТИ НА "Х."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. З.И."
№ *, представлявано от И. К., СУМАТА НАД 10 000 ЛВ. ДО 28 910, 66 лв. (двадесет и осем хиляди
деветстотин и десет лева и 66 ст.) представляваща останалата част от главницата
по незаплатени фактури № **********/29.03.2019 г., № **********/09.04.2019 г.,
№ **********/09.04.2019 г., № **********/19.04.2019 г., № **********/23.04.2019
г., № **********/23.04.2019 г., № **********/19.04.2019 г., на осн. чл. 318 във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 14.08.2019 г. до
окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА "А.-К." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ****, ж. к. ****, ул. "****"
№ *, вх. *, ет. *, ап. *,, представлявано от А.Р.М. , ДА ЗАПЛАТИ НА "Х." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. З.И." № *, представлявано от И. К., СУМАТА ОТ 847, 61 лв. (осемстотин четиридесет и седем лева и 61
ст.) мораторна лихва за забава по фактури № **********/29.03.2019 г., №
**********/09.04.2019 г., № **********/09.04.2019 г., № **********/19.04.2019
г., № **********/23.04.2019 г., № **********/23.04.2019 г., №
**********/19.04.2019 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Х." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. З.И." № *,
представлявано от И. К. ПРОТИВ А.Р.М. ЕГН **********, с адрес ***,
р-н *, ж. к. ****, ул. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. * за сумата над 10 000 лв. до 28 910, 66 лв.
- претендирана главница по фактури № **********/29.03.2019 г., №
**********/09.04.2019 г., № **********/09.04.2019 г., № **********/19.04.2019
г., № **********/23.04.2019 г., № **********/23.04.2019 г., №
**********/19.04.2019 г. и за сумата от 847,
61 лв. - мораторна лихва за забава по издадени и неплатени фактури, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
"А.-К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н *, ж. к. ****, ул. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от А.Р.М. и А.Р.М. ЕГН **********, с адрес ***, р-н *, ж. к. ****,
ул. "****" № *, вх. *, ет. *, ап. * ДА ЗАПЛАТЯТ на "Х." АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. З.И."
№ *, представлявано от И. К., сумата от
общо 2 141, 37 лв. (две хиляди сто четиридесет и един лв. и 37 ст.) - разноски
по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: