№ / .04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На четиринадесети май през две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
РОМЕО
СИМЕОНОВ
Секретар: Наталия
Зирковска
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
к.адм.д. № 205
по описа на съда за 2020 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от Д.Я.А.,***,
ЕГН **********, чрез назначения служебен процесуален представител адв.П.Т. ***,
против решение №872/26.04.2018г по адм.д.№2414/2017г на Административен съд –
Варна, с което е отхвърлен иска му против ГД „Изпълнение на наказанията“ в
размер на 30 000лв, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 29.04.2013г до 28.04.2015г в резултат на незаконосъобразни
действия на длъжностни лица от Затвора – Варна, изразяващи се в неправомерно
настаняване в килия и в общ коридор с психично болни. Касаторът релевира
основанията по чл.209 т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост при постановяване на обжалваното решение. Изложени са подробни
съображения за неоснователност и немотивираност на изводите на съда относно
липсата на основания за ангажиране отговорността на ответника за причинени на
ищеца неимуществени вреди. Твърди се, че на ищеца не е съобщено, че няма
обособено болнично отделение, вместо което е настанен в килия с психично болни
лица, въпреки неговите молби и при несъобразяване на физическите му възможности
с оглед неговата инвалидност. Така у него е създадено очакване, че условията,
при които е настанен са подходящи за него като уязвимо лице с оглед неговата
безопасност, но вместо това е бил подложен на унижения, невъзможност за
пълноценен и спокоен 8-часов сън, станал е свидетел на ситуации, предизвикани
от психично болни лишени от свобода лица, които са предизвикали погнуса и
отвращение у него, и такива, оказали влияние на психиката му и създали страх за
здравето и живота му. Твърди се, че претърпените от него негативни и унизителни
изживявания следва да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и
изтезание по см.чл.3 от ЕКПЧОС, както и че са налице основанията за ангажиране
отговорността на държавата поради незаконосъобразните действия на длъжностни
лица от затворническата администрация, а размерът на обезщетението следва да
бъде съобразен с направеното изменение при съобразявена с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на осн§1 от ЗР на ЗОДОВ. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде признат за
основателен и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 12 000лв,
представляваща частичен иск от 30 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди; претендира се и присъждане на разноски. В съдебно
заседание адв.Т. поддържа изцяло така предявената жалба, като излага и
допълнителни мотиви за незаконосъобразност на решението на ВРС, и настоява за
уважаването на предявения иск.
С писмения си отговор ответната ГД „ИН“
чрез процесуалния си представител ст.ю.к.С.С. оспорва жалбата, счита, че
правните изводи на ВРС за неоснователност на предявения иск почиват на
приложимия закон и на доказателствата по делото, а в хода на производството не
е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
Затвора – Варна и в пряка причинно-следствена връзка с тях. Настоява решението
на АС – Варна да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ю.к. С. поддържа
становището си.
Участващият в производството представител
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита извода на АС – Варна за липса на основания за
ангажиране отговорността на ответника по см.чл.284 от ЗИНЗС за законосъобразен,
и предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Касационният
състав намира жалбата за неоснователна.
С решение №10506/16.08.2017г по адм.д.№
5561/2016г по описа на ВАС – София, ІІІ отд., е обезсилено решение №613/21.03.2016г
по адм.д.№3427/2015г на Административен съд – Варна, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. Така е образувано производството по
адм.д.№2414/2017г по описа на АС – Варна. В изпълнение на задължителни
указания, дадени с отменителното решение на ВАС, вторият съдебен състав е дал
възможност на ищеца да конкретизира исковата си претенция, което е станало със съдействието на назначения от съда да осъществява правна помощ адв.П.Т. чрез
депозиране на уточняващи молби и изявления в открито съдебно заседание. Въз
основа на тях съдът е приел, че производството е по реда на чл.284 от ЗИНЗС и с
предмет обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпени неимуществени
вреди от ищеца в периода 29.04.2013г – 28.04.2015г, когато е изтърпявал
наказание лишаване от свобода, в резултат на незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от Затвора – Варна, изразяващи се в неправомерно настаняване в
килия и в общ коридор с психично болни лица, в резултат на което през посочения
период е изпитвал чувство на страх, несигурност и незащитеност. Твърденията на
ищеца са в смисъл, че действията на служителите на Затвора –
Варна, изразяващи се в настаняването му в една килия и един коридор с психично
болни, са довели до постоянен страх за физическото здраве на А. от
съжителството му с тези лица и от непредвидимите им действия, като с уточнителна
молба с вх. № 13802/28.08.2017 г. той е заявил, че все пак настаняването му в
помещение за болни е по негово желание. Посочил е
също, че съжителството му с шизофренно болни престъпници е крайно стресиращо и
опасно, като е породило у него чувство на страх и несигурност, а поведението на
психично болните, настанени в неговата килия, е довело до неосигуряване на
непрекъснат 8-часов сън, поради което не е изпълнено предписанието на чл. 84,
ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.
Анализирайки релевантните писмени и гласни
доказателства, събрани при първото разглеждане на иска по адм.д.№ 3427/2015г и
в производството по адм.д.№2414/2017г, първоинстанционният съдът приел за
установено от фактическа страна, че ищецът Д.Я.А. ***.04.2013г., като до
29.04.2013г. пребивавал в приемното отделение на Затвора – Варна /справка рег.
№ 3872/21.12.2015г. на л. 27 – л. 28 от преписката по адм. дело № 3427/2015 г/;
а на 29.04.2013г бил разпределен в І-ва група и настанен в 8-мо спално
помещение въз основа на изричната му молба от 25.04.2013г. /л. 70/ да бъде
разпределен в коридор 1а /за болни/, където счита, че му е мястото, тъй като е
трудноподвижен – инвалид с 64% нетрудоспособност. Наличието на такова
заболяване - коксартроза на дясна тазобедрена става, се установява от
представеното от ответника Експертно решение № 2068 от 03.06.2010 г. на ТЕЛК за
Общи болести I-ви състав
МБАЛ --------, съдържащо и оценка на работоспособността му. В приложените на л.
47 – л. 51 от делото базов доклад, текущ доклад и първоначален доклад за л. св.
Д.Я.А. е посочено, че същият е съобщил за наличие на заболявания – язва на
стомаха и коксартроза на дясна тазобедрена става.
На 17.10.2014 г., на основание чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС,
в Затвора – гр.Варна е извършена реорганизация на групите, като Д.А. е
преразпределен в VІ-та група и настанен в 41-во спално помещение. Със Заповед
на Началника на Затвора – Варна № 289/13.12.2014 г. /л. 114 – л.115/, издадена
на основание чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС, е обособена VІ-та група, II етап, е II „В“ коридор
в корпуса на затвора за отделение, в което се настаняват лишени от свобода с
висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания,
лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност.
Със заповед № 47/13.01.2015 г. на Началника на Затвора – гр. Варна /л. 116/,
необжалвана от него, поради данните за здравословните му проблеми А. е настанен
в обособено отделение. На 17.02.2015 г. по негова молба /л. 117/ ищецът бил
преместен от 41-во в 40-то спално помещение. В справка рег. № 3872/21.12.2015
г. е посочено, че в групата, в която бил разпределен ищецът, са настанявани
лишени от свобода със здравословни проблеми, аналогични на здравния статус на А..
Съгласно справка № 175/13/05.02.2018 г. /л. 135 – л.
136/ в групата за болни били разпределяни лишени от свобода с хронични
заболявания от всички групи в затвора, като капацитетът на групата бил
ограничен максимално поради големия брой лишени от свобода, имащи необходимост
от пребиваване в група за болни, и малкото спални помещения, където да бъдат
настанявани. Посочено е, че независимо от ограничения капацитет на първа група,
към Д.А. са отправяни предложения от ИЗДВР за преместване в други спални
помещения, които А. е отказвал. Изложеното се потвърждава с признанието на
самия ищец, направено в качеството му на свидетел по адм.д. №3202/2015г на
Административен съд – Варна, предупреден за наказателната отговорност по чл.290
от НК, където в откритото съдебно заседание на 19.01.2016 година /л. 142 – л.
147/ А. заявил, че от г-жа В.А.– служител на Затвора – Варна, му е предлагано
да бъде преместен, но той е отказвал.
С молба № 2510/10.10.2014 г. /л. 148 – л. 149/ до
Началника на Затвора – Варна А. е изразил желание да остане в спално помещение
№ 8, като същата не е удовлетворена поради обективни причини, които му били обяснени
лично от ИСДВР.
При първото разглеждане на делото от
първоинстанционния съд били представени справки от началника на Затвора – Варна
и медицинска справка /л. 44 – л. 48 и л.49 от преписката по адм. дело №
3427/2015 г. по описа на Административен съд – Варна/, от които е видно, че
част от лишените от свобода, които били настанени в отделението, в което
пребивавал и ищецът, са страдали от личностно разстройство, а двама от тях били
с диагноза „Параноидна шизофрения“, както и че лишените от свобода М.С.Б.и С.Л.Д.,
които също били разпределени в VІ група, през процесния период са били
настанявани в Затвора – Ловеч за лечение. Изложеното се потвърждава от
представените и по адм.д.№2414/2017г медицински справки /л. 137 и л. 138/,
според които част от лишените от свобода, настанени в групата, в която е бил
ищецът, страдат от различни видове разстройства на личността и лека степен на
умствена изостаналост. Към затворническото досие на Д.Я.А. са приложени жалби и
сведение от ищеца срещу някои от неговите съкилийници /л. 76, л. 77 – л.78, л.
80/ за извършени кражби на негови хранителни продукти и цигари чрез разбиване
на шкафчето му в спалното помещение.
Разпитаните свидетелите Д.Й.Д.и Н.Г.А.заявяват, че в
процесния период били настанени в една килия с А., който бил притеснен и
стресиран от това, че му се налага да живее в един коридор с лишени от свобода
с психични заболявания. Свид. Д. посочил, че на 10.10.2014г. пребиваващите в
коридор 1а лишени от свобода, сред които и ищецът, били изместени в коридор 2в
поради извършван ремонт на коридор 1а; че извън коридор 1а не е имало настанени
психично болни; както и че ищецът му е споделял, че иска да бъде преместен в
друг коридор, но не го местят. Според показанията на свид. А. психично болните
са били събрани само в коридор 1а, но имало и по другите коридори, които били
по желание. Същият свидетелства, че Д.А. не е подавал молба до началника на
затвора да бъде преместен в друг коридор, както и че през процесния период
затворът е бил пълен и не е имало свободна килия в друг коридор, където ищецът
да бъде преместен. Посочва, че не е запознат с молбите и жалбите, подавани от
ищеца и от всички лишени от свобода в целия коридор 1а.
При така установената фактология съдът приел от правна
страна на първо място, че изявлението на служебно допуснатия защитник, че
цялата стойност на предявеният иск е 30 000лв, но той следва да се счита
за частичен – за сумата 12 500лв., не го обвързва предвид липсата на
изискуемото с чл.34 ал.4 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК,
изрично упълномощаване за частично оттегляне на иска, и приел, че предмет на
исковата претенция е цялата заявена сума от 30 000лв.
По-нататък съдът изложил мотивирани съображения защо е
приел, че именно ГД „ИН“ е пасивно легитимираният ответник по така предявения
иск от Д.А..
На следващо място първоинстанционният съд описал
приложимите към казуса материалноправни норми, както следва:
На осн. чл. чл. 203, ал. 1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава; съгл. чл. 203,
ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на Според чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгл.
чл.3, ал. 1 от ЗИНЗС /в относимата редакция към процесния период, за който се
претендират вредите, Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение, като в ал. 2 на същия член /същата редакция/ е посочено, че за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко умишлено
действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание,
освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни
средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Член 3, ал. 3 от ЗИЗНС /редакцията Обн. – ДВ, бр.
25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г./ регламентира, че за изтезания, жестоко
или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2,
извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато
от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Позовавайки се на приложимата правна регламентация съдът
приел, че отговорността на държавата по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, които да са при или по повод изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“; 2. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и
3. причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, препятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС в исково производство по чл. 203 и
следващите от АПК.
Съдът посочил, че в конкретния случай с предявения иск
Д.А. претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение
на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в настаняването му в една килия и един коридор
с психично болни лишени от свобода, което е крайно стресиращо и опасно, довело
е до постоянен страх за физическото му здраве и е породило у него чувство на
страх и несигурност. При това посочил, че под „незаконосъобразни
действия“ Законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от
действията по чл. 21, ал. 3 и ал.4 от АПК, които кодексът приравнява на
индивидуални административни актове, т.е. незаконосъобразно е всяко действие на
орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материално-правна или
процесуалноправна норма.
Съдът приел, че в хода на производството твърденията
на ищеца за незконосъобразни действия от служители на Затвора – Варна са
останали недоказани. Настаняването му на първи етаж, коридор 1а, 8-мо спално помещение в Затвора –
Варна за периода от 29.04.2013 г. до
28.04.2015 година за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, не е незаконосъобразно – то е съобразено с изричното му желание му,
изразено с молбата му от 25.04.2013 г. до началника на Затвора – Варна да бъде
настанен именно в група с лишени от свобода, които също като него са със
здравословни проблеми. Възможността за обособяване на отделения за настаняване
на лишени от свобода със специфични особености, конкретно - такива с висока
степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с
психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност, е
регламентирана с чл.60 ал.2 от ЗИНЗС в относимата към казуса редакция /изм. –
ДВ, бр. 103 от 2012 г./, като е посочено, че това става със заповед на
началника на затвора. Това е направено със заповед № 289/13.12.2014г., с която началникът
на Затвора – Варна се е възползвал от предоставеното му правомощие, и е
обособил такова помещение – VІ-та група, II етап, е II „В“ коридор в корпуса на
затвора, в което по силата на заповед № 47/13.01.2015 г. на началника на Затвора
– Варна е настанен и ищецът. Следователно, до издаването на заповед №
289/13.12.2014 г. в Затвора – Варна не е имало обособено помещение по смисъла
на чл. 60, ал. 2 от ЗИЗНС /редакцията изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г./, като за
периода от 29.04.2013 г. до 13.01.2015г. Д.А. е бил разпределен в І-ва група,
коридор 1а, 8-мо спално помещение, а от 13.01.2015 г. ищецът е настанен в
обособеното отделение поради данни за здравословни проблеми. Видно от
представените по делото справки ищецът е разпределен в група, в която са
настанявани лишени от свобода с аналогичен на неговия здравен статус.
Съдът приел, че противно на
твърдяното с исковата молба в случая не са установени незаконосъобразни
действия на служителите на Затвора – Варна. В тази връзка посочил, че нито в
ЗИНЗС, нито в друг нормативен акт се съдържа забрана за настаняване в едно
отделение на лишени от свобода с хронични заболявания и на такива с психични
разстройства. При това от събраните по делото доказателства се установява, че
повечето от пребиваващите в едно помещение с ищеца лишени от свобода лица са
страдали от личностно разстройство, което според медицината не представлява
патологично, а трайно абнормно състояние. Действително двама от тях са били с
диагноза „Параноидна шизофрения“, но пък според данните по делото при проява на
болестта същите са били настанявани в Затвора – Ловеч за лечение, което се
потвърждава и от разпитаните двама свидетели. Съдът не е кредитирал
свидетелските показания в частта им относно подаването на жалби за преместване
от страна на ищеца и във връзка с това къде са били настанявани болните,
доколкото в посочените части тези доказателствени източници са неясни и
противоречиви и не допринасят за изясняване на обективната истина за
релевантните по делото факти и обстоятелства. Свид. Д. не е бил пряк очевидец
на подаване на молби от Д.А., с които иска да бъде преместен, и признава, че
последното единствено му е споделено от ищеца, т.е. представлява само негово
твърдение. В показанията си свид. А. заявява, че А. не е подавал молба за
преместване в друг коридор, а впоследствие заявява, че не е запознат с молбите,
подавани от ищеца. Противоречиви са и възприятията на този свидетел относно
това къде са били настанени психично болните лишени от свобода.
По-нататък съдът приел, че
по делото от една страна не са налице данни за подаване на молби за
преместване, а от друга е установена липса на желание от страна на ищеца да
бъде преместен в друго помещение. За последното е налице признание от страна на
самия ищец – горецитираните му показания като свидетел по адм. дело 3203/2015г
по описа на Административен съд – Варна, че му е предлагано да бъде преместен,
но той е отказвал. Единствената неуважена молба на А., с която ищецът е поискал
да остане в спално помещение № 8, е тази от 10.10.2014 г., и тя не е била удовлетворена поради обективна
невъзможност – извършване на ремонтни дейности в коридора, където се намира
помещението, в какъвто смисъл са и показанията на свид. Д..
Първоинстанционният съд
приел за недоказано и твърдението, че поведението на психично болните,
настанени в неговата килия, е довело до невъзможност за непрекъснат 8-часов
сън, поради което отхвърлил възражението, че служителите на Затвора – Варна не са
изпълнили предписанието на чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.
Предвид всичко гореизложено
първоинстанционният съд приел, че в случая е недоказано твърдението на ищеца за
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на затворническата
администрация спрямо него, а още по-малко на такива, представляващи унизително
отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИЗНС. С оглед на това съдът приел, че липсва първата предпоставка за
реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд приел за недоказани и
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, и конкретно – че
твърдените от него чувство на страх, несигурност и незащитеност не са установени
от събраните по делото доказателства, като счел, че ангажираните от него
свидетелски показания не са допринесли за изясняване в необходимата степен на
категоричност на твърдяното обстоятелство. Свидетелите описали поведението на част от лишените от свобода,
настанени в един коридор и в едно спално помещение с ищеца, като посочили, че А.
им споделял за изпитаните от него отрицателни емоции. Съдът обаче приел, че те могат
да бъдат породени не само от лицата, с които е пребивавал ищецът, но и от
самата институция, в която е настанен, и от статута му на изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“. В заключение съдът се позовал и на липсата на други доказателствени
източници, подкрепящи твърденията на ищеца за изпитаните от него отрицателни
чувства, като напр. писмени доказателства за психическото състояние на ищеца
преди и след престоя му в Затвора – Варна и др. подобни.
Въз основа тези съждения административният съд приел,
че по делото не са доказани претърпени от Д.А. имуществени вреди в процесния
период, още по-малко пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
вредите и незаконосъобразни действия на затворническата администрация, и
отхвърлил предявения от А. иск.
Касационната инстанция
преценява така достигнатите от предходната правни изводи по същество за
доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се
препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК. Всички възражения на касатора са
неоснователни.
Както обосновано и законосъобразно
е приел и ВРС с обжалваното си решение, в конкретния казус във връзка със
заявената от Д.А. претенция не е проведено дължимото пълно и пряко доказване минимум
на твърдението за незаконосъобразни актове/действия и/или бездействия на
длъжностни лица при Затвора - Варна. Заповедта по чл.60 ал.2 от ЗИНЗС и тази за
настаняване на Д.А. в обособения коридор от 2014г не са обжалвани и не са
отменени от съда като незаконосъобразни ИАА; ищецът не е поискал обявяване на
нищожността им и не твърди, че те са оттеглени в хипотезата на чл.204 ал.3 от АПК.
Що се отнася до действията на служители на Затвора – Варна, за да бъдат
незаконосъобразни, е нужно те да противоречат на конкретен закон или негова
норма. Както е посочил и ВРС, според твърденията на ищеца в конкретния казус
тези действия се изразяват с обособяването на отделение по чл.60 ал.2 от ЗИНЗС
от началника на Затвора- Варна и настаняването на А. в него. Тези действия
обаче са правни, а не фактически, и както вече беше посочено, те почиват на
конкретни правни норми, поради което не са незаконосъобразни, в смисъл –
заповедта по чл.60 ал.2 от ЗИНЗС е издадена в изпълнение на правомощията на
началника на Затвора-Варна, такава е и заповедта за настаняване на ищеца в
отделението. Други фактически действия, извършени от администрацията на Затвора
– Варна, които ищецът счита за незаконосъобразни, той не е твърдял, поради
което и не следва да бъдат обсъждани и съобразявани при преценка
основателността на претенцията му.
В допълнение към изложеното
от първоинстанционния съд следва да бъде посочено още, че на практика само
двама от настанените в обособеното отделение са били с психични заболявания в
тесния смисъл на понятието, и в активните им периоди са били извеждани и
наставяни за лечение в специализираната болница в Ловеч. Не на последно място –
от свидетелските показания се установява, че психично болните лица по-често са
били жертви на насилие, тормоз и извращения, отколкото техни инициатори. Същевременно
от доказателството по делото е видно, че при постъпването си в Затвора-Варна и
в продължителен период от време в процесния такъв ищецът е изтърпявал
наказанието си лишаване от свобода при строг режим, т.е. бил е в настанен в
отделение с други лишени от свобода, извършили тежки или рецидивни престъпления
също като него, при които личностните разстройства под форма на някаква
характеропатия са широко разпространени. Не на последно място – не може да бъде
пропуснат фактът, че ищецът нито веднъж не е заявил в писмен вид каквито и да
било проблеми пред администрацията на Затвора- Варна, свързани с настаняването
му в посоченото отделение, и конкретно – със съжителството му с психичноболни
лица, поради което не може да очаква и да изисква длъжностните лица да предприемат
каквито и да било мерки, за да преустановят това положение, което според него
му е причинило неимуществени вреди. Нещо повече – дори когато му е предлагано
да бъде преместен, той е отказвал.
Поради изложеното и
настоящият касационен състав счита, че в конкретния казус е останало недоказано
кумулативното наличие на предпоставките по чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съотв.чл.284 от ЗИНЗС, още по-малко – пряка причинно-следствена връзка
между тях, което квалифицира предявеният иск като неоснователен и налага
отхвърлянето му.
В идентичен смисъл се е
произнесъл и първоинстанционният съд с проверяваното си решение, което е
доказателствено обвързано, обосновано, правилно и законосъобразно, и следва да
бъде оставено в сила.
Искания за разноски не са
направени.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.221 ал.2 от АПК касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №872/26.04.2018г по
адм.д.№2414/2017г на Административен съд – Варна, XIX с-в,
с което е отхвърлен иска на Д.Я.А., ЕГН **********, против ГД „Изпълнение на
наказанията“ в размер на 30 000лв, представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 29.04.2013г до 28.04.2015г в резултат на
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Затвора – Варна, изразяващи се
в неправомерно настаняване в килия и в общ коридор с психично болни.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.