РЕШЕНИЕ
гр.София,
25.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12594 по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр.
с чл.415 ал.1 от ГПК .
Ищецът „О.б.б.“ АД твърди, че през 2008г. е предоставил на ответника кредит
в размер на 450 000лв. за ремонт и реконструкция на недвижим имот. Поради
неиздължаване в срок на задълженията по кредита, банката го обявила за
предсрочно изискуем, за което надлежно уведомила кредитополучателя. На 17.02.2016г.
банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК срещу ответника. Дългът към него момент възлизал на 330 947,76лв. главница, 89 915,83лв.
договорна лихва за периода 15.03.2014г. – 16.02.2016г., 20186,08лв. наказателна
лихва за периода 15.03.2014г. – 16.02.2016г. Заповедният съд уважил заявлението
и издал заповед за плащане и изпълнителен лист срещу длъжника. В срок същият е
възразил, че не дължи сумата по изпълнителния лист. Поради това и банката
предявява настоящите установителни искове срещу
ответника за признаване за установено вземането на банката срещу длъжника за
сумите по изпълнителния лист. Претендира разноските по заповедното производство
и по настоящото производство.
Ответникът П.С.З. оспорва
исковете по основание. Оспорва изложените в исковата молба фактическа
обстановка. Счита, че не са били налице условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като не е ясно коя вноска ответникът не е заплатил. Не
е посочен начина на изчисляване на лихвата, както и какви да са погашенията по
договора. Счита ,че банката не му е предоставила достатъчен срок да върне
кредита и е злоупотребила с възможността да извади изпълнителен лист срещу
ответника по реда на чл.417 от ГПК. Посочва, че не е бил информиран от банката
как е формирана претенцията за лихва и главница. Затова плащал произволни суми
без да е информиран за начина на формиране на вноската. Твърди, че чл.5, чл.6,
чл.7 и чл.12 от договора са нищожни, тъй като с тях е нарушено договорното
равноправие на страните. Счита, че тези клаузи попадат в приложното поле на
чл.26 ал.1 от ЗЗП. Посочва, че тези клаузи са нищожни и следователно не
пораждат задължения за него. Позовава се и на противоречие на договора с
Директива 93/13. Оспорва допустимостта на претенцията на ищеца да търси
установяване на разноските в заповедното производство. Моли съда да отхвърли
исковете и да му присъди разноските по делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
На 13.10.2008г. ищецът като
кредитор, а ответника като кредитополучател, са сключили договор за
предоставяне на ипотечен кредит. Ищецът е предоставил на ответника сумата
450 000лв. за ремот/реконструкция на УПИ с площ 875кв.м. в гр.Правец ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда, представляваща „Защитено жилище
за възрастни хора и хора с увреждания“ със застроена площ 256,62 кв.м. и
разгърната площ от 613,67 кв.м. Срокът за издължаване на кредита е 15.11.2021г.
Дължат се 156 месечни анюитетни вноски в размер на
5 274,65лв., включващ главница, лихва, такса за управление и обслужване, платими
на 15 число на месеца. Уговорен е лихвен процент в размер на 9,5%, а в случай
на забава- 5% наказателна лихва над договорения размер лихва.
Оспорените от ответната страна като нищожни
клаузи на договора – чл.5, чл.6, чл.7 и чл.12, уреждат елементи от цената на
договора, както и правото на банката едностранно да промени ГЛП.
Съгласно чл.5 от договора главницата
по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 9.5 % годишно. Олихвяването
се извършва ежемесечно. В ал.3 е уговорено, че банката има право едностранно да
променя размера на лихвения процент, в зависимост от размера на инфлацията,
основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя
в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите
салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към настоящия
договор.
Съгласно чл.6. от договора при
забава на плащането на месечните анюитетни вноски по
кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от
главницата с наказателна лихва в размер на 5 /пет/ пункта над договорения в
чл.5 лихвен процент. При друго неизпълнение на клаузите от настоящия договор от
страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия
дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда
на чл.5 лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта.
Съгласно чл.7 от договора при
разрешаване на кредита банката начислява първоначална такса в размер на 0,5 %
върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0,5% върху
остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и обслужването
му. Първоначалната такса за управление и
обслужване на кредита се изплаща при усвояване на кредита, а годишната такса се
събира след усвояване на кредита ежемесечно, като се включва в месечната анюитетна вноска. Уговорено е в ал.3, че банката има право
едностранно да променя размера на годишната такса за управление и обслужване на
кредита, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася
информация за това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо
подписване на анекс към настоящия договор. При предсрочно погасяване кредита
Банката не дължи връщане на цялата или част от събраната такса за управление и
обслужване.
Съгласно чл.12 от договора кредитът
се издължава на 156 месечни анюитетни вноски в размер
на 5 274,65лв., включващи главница, лихва и съответната част от годишната
такса за управление и обслужване, считано от 15.12.2008г. – 15 число на месеца.
При промяна на лихвения процент или на годишната такса за управление и
обслужване на кредита банката уведомява кредитополучателя за новия размер на анюитетната вноска, за което не е необходимо подписването
на анекс към настоящия договор.
Представен е и погасителен
план към договора.
На 10.02.2016г. банката е уведомила ответника,
че обявява кредита за предсрочно изискуем. В нотариалната покана е посочено, че
просрочието по кредита към 1.12.2015г. е 626 дни,
като за периода 15.03.3014г. – 01.12.2015г. не са заплащани погасителни вноски
по кредита. Поканила го е да погаси задължението си доброволно, и го е
предупредила, че в противен случай ще пристъпи към принудително събиране на
задълженията. Поканата е получена от ответника лично на 10.02.2016г.
На 17.02.2016г. ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.147 от ГПК срещу
кредитополучателя, ответника. Заповедният съд е уважил заявлението и на 22.02.2016г.
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата, с който ответника П.З. е осъден да заплати на
кредитора „ОББ“ АД сумата 330 947,76лв. главница, ведно със законната лихва от
17.02.2016г. до изплащане на вземането, 89 915,83лв. договорна лихва за периода
15.03.2014г. – 16.02.2016г., 20186,08лв. наказателна лихва за периода
15.03.2014г. – 16.02.2016г. и 17469,09 лв. разноски по делото – 8820,99лв.
държавна такса и 8648,10лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния
лист по молба на банката е образувано изпълнително производство срещу ответника.
С възражение от 18.04.2016г.
ответникът е оспорил вземането на банката.
В срока по чл.415 от ГПК
банката ищец е предявила настоящите установителни искове
по чл.422 от ГПК.
Назначената по делото
съдебно счетоводна експертиза установява следното:
По Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.10.2008 г. на 21.10.2008г. е усвоена сумата в размер на 450 000,00 лева, с посочено основание „Усвояване на ипотечен кредит“.
Погасената сума за главница е в размер на 119 052,24 лв. Неиздължената сума за просрочена главница към датата на подаване на заявлението е в размер на 330 947,76 лв.
За издължаване на
договорните лихви са постъпили суми в размер на 1 828,21 лева. За периода от
15.03.2014 г. до 16.02.2016 г. са начислени суми за договорна лихва в общ
размер на 81 403,96 лева. Дължимата сума за
договорна лихва е размер на 79 575,75 лв. Банката е
прилагала лихвен процент в размер на 13,33 %.
Дължимата сума от ответника
за наказателна лихва по договора е 20 185,81 лева. Начислена е за периода
15.03.2014г. – 01.12.2015г.
Вещото лице уточнява, че към
датата на сключване на процесния договор за кредит
(13.10.2008 г.) не е съществувало нормативно изискване за наличие на методика
за определяне на лихвения процент по договорите за кредит. Задължението за
кредитора да предостави предварително конкретна методика за изчисляване на
изменението на лихвения процент е въведено с чл.33а от Закона за потребителския
кредит - ДВ, бр. 58 от 2010 г. Преди това в договорите за кредит е посочвано
точно определено число за лихвен процент и е липсвало препращане към методика.
Лихвеният процент е могъл да бъде променян в зависимост от промените в
инфлацията, основния лихвен процент и пазарните условия. Лихвеният процент е
конкретно определен в договора, подписан между страните, като същия не е
обвързан с изменението на индекса Софибор, който за
времето на действие на договора е намалял съществено.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Страните са сключили договор за банков
кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължените си и е
предоставила на кредитополучателя уговорената парична сума. Ответникът не е
изпълнил задължението си да върне в цялост сумата, съобразно уговорените
условия и срок. Изпаднал е в просрочие , като от
15.03.2014г. ищецът е започнал да начислява и наказателна лихва върху
просрочената главница. Банката е действала в съответствие с чл.60 ал.2 от ЗКИ -
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс
въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В този случай банката следва
да уведоми длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Банката е изпратила извънсъдебно
уведомление до кредитополучателя, получено на 10.02.2016г., че обявява кредита
за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК,
т.18/. Такива са били налице съобразно ССЕ. Ето защо съдът приема, че банката
надлежно е упражнила потестативното право да измени
договора и го обяви за предсрочно изискуем. Последното плащане по кредита е
било на 26.05.2014г. и оттогава не са постъпвали вноски за погасяването му
/така ССЕ/.
Съдът не приема възражението на ответника,
че банката е злоупотребила с правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
и да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника. От последното плащане на ответника по кредита до обявяването му за
предсрочно изискуем са изминали повече от 20 месеца. Освен това, по гр.д.№
8721/2016г. на СРС, присъединено към настоящото дело, е приложено допълнително
споразумение №1 от 10.01.2011г. , от което е видно че по молба на
кредитополучателя и поради затрудненията му да обслужва кредита страните са се
споразумели на първоначално по-нисък размер месечни анюитетни
вноски. Съгласили са се също, че към него момент задължението на ответника е
било в размер на 427 102,06лв. Следователно, ищецът е проявил разбиране
към затрудненията на ответника да обслужва редовно кредита и се е съгласил да
получава първоначално по-ниски вноски, за да го улесни в изпълнение на
задълженията му по кредита. При продължително неизпълнение на тези задължения банката
има право да реализира правата си по чл.60 от ЗКИ, като това не може да се
разглежда като злоупотреба с права.
Досежно
твърдението за нищожност на клаузи от договора поради неравноправност по
смисъла на чл. 143 и чл. 146
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съдът счита, че липсват
доказателства за това, че ответникът като кредитополучател има качеството на потребител по смисъла на § 13
т.1 от ДР на ЗЗП и съответно може да се ползва от защитата на ЗЗП,
респективно Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Понятието за потребител е дефинирано в пар.13 от ДР на ЗЗП – „ Потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност“. Видно от договора между
страните, кредитът е предоставен за ремонт и реконструкция на имот, който е
ползван като защитено жилище за
възрастни хора и хора с увреждания. Т.е. кредитът е предоставен във
връзка с търговска или професионална дейност на ответника. Кредитът е обезпечен
с ипотека върху същия имот, който не е жилището на ответника /заявеният
постоянен и настоящ адрес на ответника е различен/. Следователно процесният договор за кредит не е потребителски, поради
което съдът няма да разгледа възраженията за нищожност на клаузи поради това,
че са неравноправни.
Разбира се, съдът служебно следи за спазването на добрите нрави в съдържанието на договорите. В конкретния случай съдът не намира сключеният между страните договор да накърнява добрите нрави. Предвидената възможност банката едностранно да промени възнаградителната лихва при наличие на явно дефинирани условия не противоречи на добрите нрави. Още повече, че се касае за кредит , който ответникът се е задължил да връща 13 години. Нормално е през този продължителен период да настъпи промяна в компонентите, формиращи лихвения процент. Предвидената наказателна лихва и такси също не са уговорки, които имат неморално съдържание. Те са част от обичайното съдържание на кредитните договори и липсва основание съдът да ги приеме за нищожни. Ответникът се е съгласил ищецът да му предостави кредит при тези условия. В договора ясно е посочен броя на анюитетните вноски и размера на всяка от тях. Твърдението за липса на яснота колко ответникът следва да заплаща месечно не намира опора в представените доказателства.
Съгласно възприетото задължително разбиране в ТР № 3/2017г. по т.д.№ 3/2017г. на ОСГТК размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на по договор за кредит следва да се определен в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост , не се дължи.
Поради неизпълнение на договора за кредит, на
основание чл.79 от ЗЗД ответникът има задължение към ищеца за непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума в размер на
330 947,76лв. ведно със законната лихва от 17.02.2016г. до окончателното
изплащане / в случая предсрочната изискуемост е настъпила на 10.02.2016г., но в
исковата молба ищецът претендира лихвата за забавено плащане от 17.02.2016г./.
На основание уговореното в договора
ответникът дължи на ищеца и уговореното възнаграждение за ползване на
предоставените пари за периода до настъпване на предсрочната изискуемост –
10.02.2016г. , както и наказателна лихва върху просрочените главници за периода
от просрочването им до настъпване на предсрочната изискуемост – 10.02.2016г.
Съобразно заключението размерът на дължимата възнаградителна
лихва за този период е 79 015,75лв.
/тъй като вещото лице е дало заключение до 16.02.2016г., съдът преизчисли лихвата до 10.02.2016г./. За остатъка до предявения размер от
89 915,83лв. установителната претенция следва да
се отхвърли. Размерът на наказателната лихва за периода 15.03.2014г. –
10.02.2016г. е 20 185,81лв. За толкова следва да се уважи установителния иск по това перо.
По разноските.
Ищецът претендира разноски по списък –
450лв. юрисконсултско възнаграждение,
17 142,67лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на установителен иск, 8820,99лв. държавна такса и 400лв. депозит за вещо лице. Ответникът не
се е явявал в съдебно заседание, не е оспорил списъка.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следват направените от него разноски съобразно уважената част от исковете.
Тъй като ищецът е защитаван от юрисконсулт,, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.8
от ГПК, му се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Дори и исковата молба да е подготвена от адвокат, процесуалната
защита се е осъществила от юрисконсулта на ищеца, поради което няма основание
съдът да присъди на ищеца разноски за адвокат. Предявените искове от общо
441 049,67лв. са уважени за общо
430 149,32лв. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следва
възнаграждение в размер на 9432,12лв.
Ответникът е правил искане за разноски в
отговора на исковата молба, но не е депозирал доказателства за направени
разноски., поради което такова не му се следват.
Ищецът е поискал от съда да му присъди и
разноските в заповедното производство. Ответникът не е възразил по размера им,
а само по допустимостта на направеното искане. Разноските от заповедното
производство не са включени в установителните искове
на ищеца, претендират се отделно по реда на чл. 78 от ГПК, поради което
искането за присъждането им е допустимо. Съгласно т. 12 на ТР №
4/13 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати разноските за заповедното
производство съобразно изхода на спора - 17037,60лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни
искове с правно основание чл. 422 ал.1 във вр.
чл. 415 ал.1 от ГПК на „О.б.б.“ АД ***, и адрес
на управление ***, ЕИК *******против П.С.З., ЕГН **********, че П.С.З. дължи
на „О.б.б.“ АД сумата от 330
947,76лв., представляваща неиздължена сума за главница по договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 13.10.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.02.2016г. до окончателното изплащане, мораторна
лихва в размер на 79 015,75лв. дължима за периода 15.03.2014г. - 10.02.2016г., наказателна лихва върху просрочени главници в
размер на 20 185,81лв. за периода 15.03.2014г.
– 10.02.2016г., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,
въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 22.02.2016 г. по ч.гр.дело № 8721/2016г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 143 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска касаещ възнаградителната
лихва за разликата между уважения размер и предявения размер от 89915,83лв.,
както и исковете за мораторна и наказателна лихва досежно периода 11.02.2016г. – 16.02.2016г.
ОСЪЖДА П.С.З., ЕГН **********а да заплати
на „О.б.б.“ АД сумата 9432,12лв.
разноски за настоящото производство и сумата 17037,60лв. разноски в заповедното
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия: