Р Е Ш Е Н И Е
260181/14.4.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание
на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 918/2020 г., по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.К.Г.
против И. И.А. ***, в която е предявен иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните Предварителен
договор от 13.03.2020 г., с който ответницата, чрез пълномощник, се е задължила
да прехвърли на ищеца правото на собственост върху лек автомобил, ведно с
насрещно възражение за нищожност на същия Предварителен договор с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД, обективно съединено с
възражение за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 13.03.2020 г. с ответницата, чрез
пълномощник Б.А.Б., подписали
Предварителен договор за продажба на МПС марка: Мерцедес, модел: ЦДИ 4Матик, с
рег. № ***, рама № ***,
двигател № ***,
цвят бял, за сумата от 9700 лв., която платил изцяло на продавача при
подписването. Съгласно т. 2 от Предварителния договор продавачът следвало да се
яви на 20.03.2020 г. в кантората на Нотариус С. с документите за осъществяване
на прехвърлителната сделка, т. е. да му прехвърли собствеността. Ответницата не
се явила на указаната дата. Поради факта, че Предварителният договор бил
сключен от пълномощник отново поканил ответницата лично с Нотариална покана да
се яви на 26.05.2020 г. в кантората на Нотариус С. с необходимите документи, но
тя отново не се явила въпреки надлежното връчване на поканата. Моли съдът да
постанови решение, с което обяви за окончателен сключеният на 13.03.2020 г.
между него и ответницата Предварителен договор продажба на гореописаното МПС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава писмен
отговор на исковата молба, като намира иска за неоснователен. Твърди,
че във връзка с получен паричен заем от „Заложна къща Кредит 1“ ЕООД, с
едноличен собственик на капитала Б.А.Б., има издаден Заложен билет № *** г.,
с падеж 22.04.2019 г.. Заемът бил обезпечен със залог върху движима вещ -
процесното МПС. За да гарантира събираемостта на задължението си ответницата
упълномощила собственика на заложната къща Б.А.Б. да се разпорежда с процесното
МПС. Тъй като дългът не бил погасен в срок Б. решил, вместо да спази
разпоредбата на чл. 160 ЗЗД, да се възползва от издаденото му пълномощно и да
се разпореди с автомобила, като го продаде с Предварителен договор за продажба
на трето лице. Счита, че с тези си действия Б. е действал недобросъвестно
скривайки от купувача, че процесното МПС е дадено в залог на „Заложна къща
Кредит 1” ЕООД. Твърди, че никъде в Предварителния договор за продажба не било
посочено, че Б.Б. получавайки сумата от 9700,00 лв., всъщност урежда вземане на
„Заложна къща Кредит 1“ ЕООД, респективно погасява задължението на ответницата
с тази продажба. Напротив извършвайки тази продажба, Б. се е обогатил
неоснователно, разпореждайки се с движима вещ, която не е негова собственост,
без да съгласува действията си с ответницата. За сключения Предварителен
договор между Б., в качеството на пълномощник на ответницата и ищеца,
ответницата разбира след получена нотариална покана, с което е уведомена за
наличието на такъв договор. Моли процесният Предварителен договор за продажба
на МПС да бъде обявен за недействителен, поради нищожност. Претендира
разноски.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът
поддържа исковата молба, а ответникът отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
С безсрочно
Пълномощно, нотариално заверено с рег. № *** г., по описа на Нотариус Й. С. /л. 5/, И.
И.А., упълномощава Б.А.Б., с права относно нейния
собствен, съгласно Свидетелство за регистрация част I /л. 10/,
лек автомобил „Мерцедес” ГЛК
320 ЦДИ 4, бял металик, с ДК № ***, № на
шасито *** номер на мотора ***, в това число да се разпорежда с автомобила като сключва предварителни
договори, за да го продаде на лица, които намери за добре, включително и да
договаря сам със себе си или с лица, от които той е упълномощен на друго
основание съгл. чл. 38 ЗЗД и при цени и условия каквито договори и определи,
както и да получава сумата от продажбата, включително и да получава капаро.
Съгласно Заложен билет № *** г., по описа на Заложна къща „Кредит 1“ ЕООД /л. 81/,
на И. И.А., за срок от 1 месец /падеж 22.04.2019 г./, е предоставен паричен
заем
от 9000 лв., при от месечна лихва 3% и неустойка
от 1% на ден при неспазване срока на договора, обезпечен със залог на МПС с ДК № ***. Приложени са две Декларации на заемателя от 05.03.2019 г.:
по чл. 264, ал. 2 ДОПК /л. 82/ и за гражданство и гражданско състояние по чл.
25, ал. 8, ЗННД /л. 83/.
От приетия по делото и оспорен за валидност от
ответника Предварителен договор /л. 4/, нотариално заверен с рег. №
2062/13.03.2020 г., по описа на Нотариус С. С., се установява, че ответницата, чрез пълномощника
си Б.А.Б., на основание чл. 19 ЗЗД, се задължава да продаде на ищеца Г.К.Г.
МПС, Марка „Мерцедес”, модел „ЦДИ“ 4
Матик, с ДК № ***, рама № ***,
двигател № ***, Цвят „бял“, свидетелство за регистрация
на МПС № ***, за сумата от 9700 лв., която сума купувачът
платил на пълномощника, в деня на подписване, като прехвърлянето на
собствеността е следвало да се осъществи най-късно до 20.03.2020 г., за което
страните се считат поканени да се явят между 10.00 ч. и 11.00 ч. в кантората на
Нотариус С. С. № 024 на адрес гр. Ш., ***,
с всички изискуеми документи за прехвърлянето. Посочено е, че владението върху автомобила е предадено от
продавача на купувача на 13.03.2020 г..
От
представени по делото от процесуалния представител на ищеца, с твърдението, че
са му предоставени от пълномощника Б.А.Б. преди
съдебното заседание проведено на 01.02.2020 г., приети и неоспорени от
ответника, Служебен бон от 17.03.2020 г.,
издадено от „Кредит 1“ ЕООД /л. 84/, се
установява, че в касата на дружеството служебно са въведени в брой 9000 лева, а
с Фискален бон от същата дата сумата 700 лева - лихва, такса и неустойка.
Съгласно Протокол, нотариално заверен с рег. № *** г., по описа на Нотариус С. С., /л. 6/, на 20.03.2020 г., между 10 ч. и 11 ч.,
както и до 12.00 ч. И. И.А., не се е явила да
прехвърли собствеността на процесното МПС, на явилия се при нотариуса Г.К.Г..
С Нотариална покана, заверена с рег. № *** г., по описа на Нотариус С. С., /л. 7/, Г.К.Г.,
уведомява И. И.А., че чрез
пълномощника и Б.А.Б., са сключили Предварителен договор за продажба на
процесното МПС, че срокът за сключване на окончателен такъв е изтекъл и поради
нейното неявяване я кани да се яви в кантората на Нотариус С. С. на 26.05.2020
г., в 11 часа, с необходимите за изповядване на сделката документи като посочва
телефони.
Съгласно Разписка № 8/20.05.2020 г. /л. 8/, Нотариус
С. С., удостоверява че връчването на Нотариална покана, рег. № 2633/14.05.2020
г. до И. И.А., е извършена на С. К. И.- майка на И. И.А..
Съгласно Протокол, нотариално заверен с рег. №
2781/26.05.2020 г., по описа на Нотариус С. С., /л. 9/, на 26.05.2020 г., в 11 ч. и
до 12.00 ч. И. И.А., не се е явила да
прехвърли собствеността на процесното МПС, на явилия се при нотариуса Г.К.Г..
От
показанията на свидетеля Б.А.Б., пълномощник на
ответницата, който е и едноличен собственик
на капитала на Заложна къща „Кредит 1“ ЕООД, поради които съдът ги цени при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че И.А., която била близка на негов познат, го посетила
в офиса на дружество „Карс” ЕООД - автокъща на ищеца и го помолила да и помогне
за продажбата на автомобил – джип. Дал й личната си карта и тя ходила при
нотарус, след което му предоставила пълномощно и оставила джипа за продажба. Не
след дълго разбрал, че след като бил упълномощен да продаде автомобила Заложна
къща „Кредит 1“ ЕООД, чиито собственик на капитала е той, а управител била А. И. Г., отпуснала заем на упълномощителката със Заложен
билет. Попитали го дали може да даде автомобила в залог на заложната къща и той
не се възпроветил. В заложната къща, освен А. Г., работел само
и купувачът на автомобила по процесния предварителен договор и ищец в
настоящото производство - Г.К.Г.. В продължение на година, година и половина,
свидетелят предлагал процесния автомобил, за продажба при цена от порядъка на
12 000 лв. до 12 500 лв., но не успял да намери купувач, защото гумите му били
износени и не бил в движение от 2019 г.. При сключването на процесния
предварителен договор получил 9700 лв., с които погасил заема на ответницата.
Съгласно Удостоверение № 80863/13.05.2020 г. издадено
от ЗАД „ДаллБогЖивот и Здраве“ АД /л. 11/, застрахователна стойност на
процесното МПС към 13.05.2020 г. е 11730 лева, а съгласно Удостоверение №
125692/14.07.2020 г. /л. 19/ към 14.07.2020 г. - 22 500 лева.
Съгласно Заключението на СТЕ пазарната
стойност на автомобила е 12 575 лв., а съгласно Заключението на допълнителна САТЕ – 16 516 лв.
По делото е
приета Ценова листа за автомобил Мерцедес Бенц /л. 72/.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Основателността на претенцията, по иск, с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между
страните Предварителен договор е предпоставено от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във
валидни облигационни отношения по силата на сключен Предварителен договор от
13.03.2020 г., по см. на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД за продажба на МПС марка: Мерцедес,
модел: ЦДИ, 4Матик, с рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, цвят
бял; че се явява изправна страна по договора, т. е., че е изпълнил поетите с
договора задължения в уговорения обем, срок и качество, а именно че е изпълнил
или е готов да изпълни едновременно с престацията на насрещната страна своите
задължения; че е налице идентичност между описаното в предварителния договор
МПС и процесното МПС; че към датата на приключване на устните състезания са
налице предпоставките за валидното прехвърляне правото на собственост върху
процесното МПС, т. е. че ответникът се явява собственик. Съответно в тежест на
ответника по делото е да установи онези факти, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Спорът е относно валидността на Предварителния договор
от 13.03.2020 г., сключен между страните по делото за продажба на лекия
автомобил собственост на ответницата. В тази връзка защита на ответника е
материалноправна и касае две възражения по съществото на спора /по
основателността на иска/, обосновани с твърдения, че процесния предварителен
договор е нищожен било поради противоречие със закона, било поради накърняване
на добрите нрави.
По общо правило предварителният договор имащ за
предмет прехвърляне право на собственост, по арг. от разпоредбите на чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗЗД, може да бъде определен като двустранен договор, по силата на
който едно лице наричано обещател /продавач/ поема задължението да прехвърли по
предвидения в закона ред притежавано от него право на собственост срещу
насрещното задължение на друго лице, наричано купувач, да плати договорената
цена, като уговорката може да бъде плащането да се извърши изцяло или отчасти
в/до определен срок. Целта на предварителния договор за прехвърляне право на
собственост е да подготви сключването на окончателния договор между страните в
съответната форма. Предварителният договор следва да е валиден договор т. е. да
отговаря на общите условия за действителност на договорите, установени в чл. 26
- 33 ЗЗД: съгласие, основание, предмет, евентуални модалители - срок,
отлагателно или прекратително условие. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД
предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия
на окончателния договор - предмет, цена, срок на изпълнение и др. Предварителен
договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква
нотариална или нотариално заверена форма, следва да се сключи в писмена форма –
арг. чл. 19 ЗЗД. Ако предварителният договор, за който се изисква нотариална
или нотариално заверена форма, и който следва да се сключи в писмена форма, се
сключва от пълномощник, пълномощното, съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗЗД,
следва да бъде дадено в същата форма – т. е. да е писмено. Ако предварителния
договор е нищожен на някои от основанията по чл. 26 - 33 ЗЗД не може да бъде
обявен за окончателен и съответно да бъде предмет на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Относно възражението на ответника за нищожност поради
противоречие със закона.
Сделката противоречи на закона, когато има основание,
но това основание (причина, кауза) не е позволено от закона, както и когато има
предмет, но този предмет е забранен от закона. Следва да се има предвид, че не
всяко нарушение на закона води до нищожност на сделката. На първо място
нарушаването на закона може да има различни правни последици: нищожност,
унищожаемост, друга форма на недействителност; право на обезщетение. В тази
връзка следва, че не може да се приеме, че когато в закона не е посочена друга
последица от нарушаването му, последицата е нищожност. Вярно е обратното –
последицата е нищожност, когато в закона е посочена тази последица от
нарушаването му. Най-често, когато в закона не е уредена друга последица от
нарушаването му, последицата е право на обезщетение. Извода, който правната
доктрина прави е, че сделката противоречи на закона, когато нейният резултат
(приложението на правните й последици) противоречи на закона.
В процесния случай с безсрочното Пълномощно рег. № 468/05.03.2019 г., И.
И.А., упълномощава Б.А.Б., с права да се разпорежда с автомобила като сключва предварителни
договори, с оглед да го продаде на лица, които намери за добре, включително и
да договаря сам със себе си или с лица, от които той е упълномощен на друго
основание съгл. чл. 38 ЗЗД и при цени и условия каквито договори и определи,
както и да получава сумата от продажбата, включително и да получава капаро. С оглед
така разписаните права упълномощеният Б.А.Б. сключва оспорения за валидност Предварителен договор от
13.03.2020 г., с който ответницата, се задължава да продаде на ищеца Г.К.Г.
процесния автомобил, за сумата от
9700 лв., която сума купувачът платил на пълномощника, в деня на подписване,
като е договорено прехвърлянето на собствеността да се осъществи най-късно до
20.03.2020 г., а владението върху автомобила е предадено на купувача в деня на
подписване на договора. Доказателства упълномощителят И. И.А. да е
уведомена от упълномощения
от нея Б.А.Б. за
сключената от нейно име сделка не са представени. Междувременно на 22.03.2019
г., близо година преди подписване на оспорения за валидност Предварителния
договор от 13.03.2020 г., И. И.А. получава от Заложна къща „Кредит 1“ ЕООД,
чиито едноличен собственик на капитала е упълномощения Б.А.Б., паричен
заем
от 9000 лв., при месечна лихва от 3% и неустойка
от 1% на ден, като със
Заложен билет № 7076/22.03.2019 г., процесния автомобил е предоставен като
обезпечение по този Договор за залог. Б.А.Б. признава, че го попитали дали може да
се даде автомобила в залог на заложната къща, чиито едноличен собственик на
капитала е той самия, и той не се възпротивил. Следователно преди подписване на
оспорения за валидност Предварителен договор от 13.03.2020 г., упълномощения от
собственика Б.А.Б., е бил известен, че близо година преди това процесния
автомобил е даден в залог на Заложна къща „Кредит 1“ ЕООД. Ответницата не е
погасила заема в срок, което не се оспорва от страните. Предвид, че заложната
цена и е над 5000 лева, за да се удовлетвори предпочтително от заложената вещ,
заложната къща е следвало да се възползва от възможността уредена в чл. 26
НДЗК, съгласно която удовлетворяването на заложната къща от цената на заложена
вещ с пазарна цена над 5000 лв. се извършва съгласно чл. 160 ЗЗД - като
инициира заповедно производство по чл. 417 ГПК. В тази хипотеза друга
възможност законодателят не е предвидил. Възможността заложена вещ да бъде
продадена чрез пряко договаряне от залогодателя, с цел погасяване вземането на
заложната къща, е предвидена само ако заложната й цена е под 5000 лв. По делото е установено, че получената по
предварителния договор цена от 9700 лв., платена от ищеца Г.К.Г. на упълномощения от ответницата Б.А.Б., служебно е въведена в
касата на „Кредит 1“ ЕООД, като е отразено, че 9000 лева са внесени в брой и
700 лева са за лихва, такса и неустойка, с което заемът на И. И.А. е погасен.
Доказателствата за тази действия са представени по делото от процесуалния
представител на ищеца с твърдението, че са му предоставени от пълномощника Б.А.Б. преди съдебното заседание
проведено на 01.02.2020 г. Следователно
основанието (причината, каузата) упълномощения
Б.А.Б., да задължи ответницата с подписване
от нейно име на Предварителния договор от 13.03.2020 г., е да бъде погасено
вземането на Заложна къща „Кредит 1“ ЕООД, чиито едноличен собственик на
капитала е той, като залогодател, което не е позволено от закона. Предвид
изложеното настоящият състав на ШРС намира, че Предварителен договор от
13.03.2020 г., противоречи на закона, поради което на това основание искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно възражението на ответника за нищожност поради
накърняване на добрите нрави, обосновано с твърдението, че с оспорения
Предварителния договор от 13.03.2020 г., упълномощения Б.А. Б., е договорил занижена продажна цена. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала. В този
смисъл е ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., ОСГК. Накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице винаги, когато се
нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на
добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден
правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед
конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност
представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само
значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова
незначителна, че има практически нулева стойност. В тази връзка в Р. №
156/10.02.2021 г., ГД № 2451/2019 г., т. 2 III г. о., е постановено, че при
преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави,
съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на
уговорената престация с пазарната стойност на предмета на сделката. Продажбата
на вещ на цена, по - ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност. Още повече ЗМДТ и ЗННД изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчна оценка. Щом не се нарушават
императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря
цена, равна на данъчна оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална,
непоправима нищожност поради накърняване на добрите нрави. В процесния случай
упълномощения Б.А.Б., е договорил продажна цена от 9700 лева. Според
заключението на едната САТЕ пазарната цена на процесния автомобил е 12 575 лв.,
а съгласно допълнителна САТЕ – 16 516 лв., които макар и на по - високи не би
могло да се приеме, че водят до абсолютна,
изначална, непоправима нищожност поради накърняване на добрите нрави. По
изложените съображения настоящият състав на ШРС намира, че възражението е
неоснователно.
При този изход на спора, на ответника
следва да се присъдят съдебни разноски, в общ размер на 960 лв., съгласно
представения списък на разноски по чл. 80 ГПК /л. 107/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от Г.К.Г.,
с ЕГН **********, и адрес: ***,
против И. И.А., с ЕГН ********** и
адрес: ***, иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за
окончателен сключения между страните Предварителен договор от 13.03.2020 г., с
който ответницата, чрез пълномощник, се е задължила да прехвърли на ищеца
правото на собственост върху лек автомобил Марка „Мерцедес”, модел „ЦДИ“ 4 Матик, с ДК № ***,
рама № ***, двигател № ***, Цвят „бял“,
свидетелство за регистрация на МПС № ***, за сумата от 9700 лв.,
като неоснователен, поради противоречие
със закона.
Осъжда Г.К.Г., с ЕГН
**********, и адрес: ***, да плати на И. И.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 960.00 (деветстотин и шестдесет) лева -разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчване пред ШОС, на основание чл. 259 и сл. ГПК.
Районен
съдия:…………………….