Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година а в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 82/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №
19-0274-001705/14.01.2020г. на началника на РУ Ихтиман, с което на Х.В.З., ЕГН **********,
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца.
В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че нарушението не е
извършено и не е спазена процедурата по тестване.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено следното:
На 26.12.2019 г. в 00,53ч. в гр. Ихтиман, на ул. Свети
Патриарх Евтимий жалбоподателят управлявал л.а. Ауди А3, собственост на Л. П.
З., като бил спрян за проверка от служителите на ОДМВР София- В. и Ц..
Съставен е АУАН, в който е посочено, че водачът е
видимо повлиян от алкохол, с неясен говор и несигурна походка, като е отказал
да бъде изпробван с Алкотест Дрегер и е издаден е талон за медицинско
изследване. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 174, ал 3, пр. 1 от ЗДвП. АУАН не бил подписан от нарушителя.
В АУАН като актосъставител е посочен В.В..
Същевременно в графа „Актосъставител“ бил положен подпис от лице,
което е идентично с автора на подписа и ръкописния текст „В. В. Д.“ в
графа „Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се
удостоверява с подписа на един свидетел“. Авторът на тези подписи и
ръкописен текст обаче не бил В. В. Д..
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал
3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
писмените доказателства по делото, от разпита на свидетелите, както и от
заключението на допуснатата съдебно- графологическа експертиза.
НП е връчено на 24.01.2020г., а жалбата е от
29.01.2020г., поради което същата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и е допустима.
Съдът
намира, че в хода на проведеното административно наказателно производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за
отмяна на обжалваното НП.
От
представения по делото АУАН (л. 43) се установява, че в графа „Нарушител“ липсва
подпис, както и че в раздел „Разписка“ относно получаването на препис от
Акта и уведомяването за 3-дневния срок за обяснения и възражения също липсва
подпис.
Същевременно
са налице подписи в графите „Актосъставител“, „Свидетел“, както и в
раздел „Разписка“ (под „Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта и/или
разписката се удостоверява с подписа на един свидетел).
Също
така в раздел „Разписка“ (под „Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта
и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел) са изписани
ръкописно имената „В. В. Д.“.
От
заключението на вещото лице, изготвило съдебно- графологическата експертиза се
установява, че в процесния АУАН подписите в графа „Актосъставител“ и в
графа „Подпис“ от раздел „Разписка“ (под „Забележка: Отказът на нарушителя да
подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел) са
положени от едно и също лице, но това не е В. В. Д.. Установява се също
така, че ръкописният текст „В. В. Д.“ също не е изписан от лицето В.
В. Д..
Съгласно
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си.
Съгласно
чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта.
Съгласно
чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
В
конкретния случай актът не е подписан от нарушителя, поради което е следвало да
се приложи чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тази разпоредба обаче не е спазена.
На
първо място в АУАН имената
на свидетеля, чийто подпис удостоверява отказа на нарушителя да подпише акта, са
посочени чрез ръкописен текст „В. В. Д.“ и е положен подпис. По делото се
установи обаче, че положеният подпис и
изписването на ръкописния текст не са изпълнени от това лице- В. В. Д..
На
второ място
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН не допуска свидетелят, чийто подпис
удостоверява отказа на нарушителя да подпише акта, да е идентичен с
актосъставителя. Именно това е причината в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН да се посочват
„съставител“ и „свидетелите“, а в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН се посочва единствено
„свидетел“. Следователно законът не предвижда възможност едно и също лице да е
едновременно актосъставител и свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя да
подпише акта. По делото се установи обаче, че подписът в графа
„Актосъставител“, както и подписът и ръкописният текст „В. В. Д.“ в графа
„Разписка“ (под „Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката
се удостоверява с подписа на един свидетел) са изпълнени от едно и също
лице.
На
трето място разпоредбата
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН изисква освен подпис и име на свидетеля в акта да бъде
отбелязан също така и точният адрес на този свидетел. Посочване на точен адрес
на свидетеля обаче липсва в настоящия случай.
В случая са налице съществени нарушения на
процесуалните правила. Нарушаване реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл.
43 от ЗАНН, е съществено процесуално нарушение. Сериозно е ограничена възможността
за реализиране защитата на санкционираното лице, както поради произтичащите от
връчването на акта права и задължения (чл. 44 от ЗАНН), свързани именно с
правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административнонаказателното производство - значението му на правен акт, с
който се поставя началото на производството и се повдига и предявява обвинение
в извършване на административно нарушение. Ненадлежното му предявяване и
връчване съществено е опорочило административнонаказателното производство. При
това процедиране относно предявяването и връчването на АУАН не е следвало
издаване на наказателно постановление, а издаденото такова е незаконосъобразно.
В този смисъл Решение № 550 от 10.05.2018 г. по к.а.н.д. № 132/2018 г. на
Административен съд София – област.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да
се отмени изцяло.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 19-0274-001705/14.01.2020г. на началника на РУ Ихтиман, с което
на Х.В.З., ЕГН **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: