Решение по дело №388/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Главен инспектор С. М. Т. като НАЧАЛНИК НА РС „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ /РСПБЗН/ - РИЛА към РД „ПБЗН“ – Кюстендил към МВР обжалва решение № 144/ 28.05.2024 г. по а.н.д.№ 1103/ 2023 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с ясно описание на деянието, сочейки, че деецът е ползвател на имота поради извършвана жътвена дейност. Твърди за доказани противоправни дейния. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

В с.з. ответното дружество „Евро Мийт Енд Милк“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2 не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не счита, че са налице касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № НП-ПБЗН-КН4-1-4/ 03.10.2023 г. на началника на РСПБЗН – Рила, с което на „Евро Мийт Енд Милк“ ЕООД са наложени следните имуществени санкции:

1/за нарушение на т.2 от Приложение № 2 към чл.20, ал.2 във вр. с чл.13, ал 1, т.7 във вр. с чл.2 от Наредба № 8121з-968/ 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделски земи във вр. с чл.140, т.1 от ЗМВР на основание чл.265, ал.2 от ЗМВР е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. и

2/за нарушение на т.1 от Приложение № 2 към чл.20, ал.2 във вр. с чл.13, ал 1, т.7 във вр. с чл.2 от Наредба № 8121з-968/ 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделски земи във вр. с чл.140, т.1 от ЗМВР на основание чл.265, ал.2 от ЗМВР е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 03.08.2023 г. служители на ПБЗН при РСПБЗН – Рила извършили проверка на землище със засети житни масиви на територията на [населено място] на [имот номер]-ОЗ с площ 345.7 дка, обработван от нарушителя, който имот граничи с конкретно посочени горски насаждения, установени от писма на ОСЗ – Кочериново и ТП ДГС – Рилски манастир. При проверката е установено, че дружеството е собственик на трактор и зърнокомбайн, участващи в жътвената кампания в масива, като не е осигурило за посочената земеделска техника пожаротехнически средства. За трактора не е осигурило 1 бр. прахов пожарогасител 6 кг или 1 бр. въглероден диоксид 5 кг и 2 бр. тупалки, а за зърнокомбайна – 2 бр. прахови пожарогасители 6 кг или 2 бр. въглероден диоксид 5 кг, 1 бр. лопата, 1 бр. противопожарно одеало тежък тип с размери не по-малки от 1.5м на 1.5 м и 2 бр. тупалки. От писмо РД-12-02-135-1/ 28.02.2024 г. на ОДЗ – Кюстендил съдът е установил, че имот с идентификатор № 39116.749-ОЗ по КККР на [населено място] няма, като това е номер на ФБ с площ 345.7 дка, в който са включени имоти, на едната част от които собственик е „Кибор 2013“ ЕООД, а на друга – техен ползвател по заповед № РД-04-112/ 21.09.2022 г. на директора на ОДЗ – Кюстендил.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради липса на идентични обстоятелства в АУАН и НП досежно качеството на санкционирания деец. Според съда, санкционираното дружество е посочено като ползвател на имота, а от другата страна – за собственик/ползвател на имота е посочен „Кибор 2013“ ЕООД. По този начин дружеството е санкционирано за деяния, които не са установени по надлежния ред и по факти, по които не се е защитавало. Процесуалното нарушение съдът е преценил като съществено. По съществото на спора съдът е установил недоказани деяния поради липса на достатъчно доказателства за качеството на дееца спрямо имота. По посочените правни доводи съдът е отменил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Правилен е решаващия извод на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в описанието на противоправните деяния в съдържанието на АУАН и НП, поради което не е спазено изискването за идентичност на обвинението.

Наложените с НП две имуществени санкции са по състава на чл.265, ал.2 от ЗМВР. Нормата е препращаща, т.к. предвижда налагане на санкции за неизпълнение на задълженията, предвидени в закона или в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. АНО е приложил втората хипотеза на санкционната норма, т.к. отговорността на дееца е ангажирал за нарушаване на чл.140, ал.1 от ЗМВР, която норма също е препращаща и задължава държавните органи, ЮЛ и гражданите да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност. Конкретиката за деянията в НП е свързана с нарушаване на изискванията на Наредба № 8121з-968/ 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделски земи. Посочената наредба е подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗМВР и съдържа правила и норми за пожарна безопасност. АНО е дал правна квалификация на деянията по нормите на т.1 и т.2 от Приложение № 1 към чл.20, ал.2 във вр. с чл.13, ал.1, т.7 и чл.2 от Наредбата. Нормата на чл.20, ал.2 от Наредбата е императивна. С нея е създадено задължение за земеделската техника, използвана в жътвената кампания, да бъде осигурена с искрогасители и пожаротехнически средства за първоначално гасене, съгласно Приложение № 2. В това приложение /т.1 и т.2/ са включени изискванията за снабдяване на тракторите и зърнокомбайните с посочените в НП пожаротехнически средства. Правилото на чл.13, ал.1, т.7 от Наредбата създава общото задължение на ЮЛ и ФЛ, осъществяващи дейности в земеделските земи да осигуряват земеделската техника с пожаротехнически средства съгласно приложение № 2, а по силата на общото правило на чл.2 от Наредбата изискванията на тази наредба са задължителни за всички ЮЛ и ФЛ, собственици и ползватели на земеделски земи, както и на лицата, които преминават и/или осъществяват дейности в близост до тях.

Посочените от актосъставителя и АНО задължения от Наредбата следва да са във връзка с фактите и обстоятелствата по обвиненията срещу дееца. В случая по делото е налице пълно разминаване в качеството на дееца по АУАН и НП и е налице неяснота относно мястото на деянията.

По отношение качеството на дееца:

Обвиненията срещу дружеството в АУАН касаят качеството му на ЮЛ, което обработва със земеделска техника /трактор и зърнокомбайн/ имот с номер 39116.749-ОЗ с площ 345.7 дка, граничещ с горски насаждения, докато в НП деецът е посочен като ползвател на имота, който имот е със собственик/ползвател дружеството „Кибор 2013“ ЕООД. Видно от изложеното, обвиненията в АУАН и НП се различават съществено по отношение качеството на дееца. Правото на ползване по Закона за собствеността е ограничено вещно право и предполага наличие на правно основание, каквото отсъства и не е необходимо по обвинението в АУАН. От друга страна, обвинението в оспореното НП е вътрешно противоречиво, т.к санкционираното дружество е посочено като ползвател на имота, на който имот друго дружество е посочено като собственик/ползвател без да има яснота дали и двете дружества притежават правото на ползване върху имота. Посочена в касационната жалба семейна връзка между собствениците на двете дружества и еднаквото тяхно седалище и адрес на управление са ирелевантни, т.к. дружествата са самостоятелни правни субекти.

Посочените противоречия в обвиненията в АУАН и НП досежно качеството на дееца са съществени, т.к. водят до неясно обвинение.

По отношение мястото на деянията:

Мястото на деянията в АУАН и НП, макар и описано по един и същи начин, е напълно неясно и невярно. Мястото е посочено като [имот номер]-ОЗ с площ 345.7 дка, което не отговаря на действителната фактическо положение. Съгласно писмото на ОСЗ – Кочериново на л.56 от делото на районния съд, имот с посочения номер няма. Номерът принадлежи на физически блок, който включва множество имоти с различни номера, собственост на различни правни субекти, измежду които не фигурира дееца по оспореното НП. Това изначално изключва възможността да се ангажира отговорността на дееца като ползвател на имотите. От друга страна, дружеството „Кибор 2013“ е само един от собствениците и/или ползватели на имотите във физическия блок, което автоматично води до неясно обвинение, т.к. не е ясно в кой от имотите във физическия блок са констатирани нарушенията в АУАН и НП. Неяснотата в мястото на деянието е още по-голяма ако се сравни информацията в АУАН и НП за граничещите горски насаждения с информацията от писмените доказателства. Посочените в АУАН и НП горски насаждения съществено се различават от посочените такива в писмото на директора на ТП ДГС „Рилски манастир“ към „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, приложено на л.10 от делото на районния съд. Съгласно т.2 от това писмо, ФБ от публична карта на ДФЗ СЕУ 39116-794-ОЗ с площ 34.57 дка граничи с горски фонд – подотдел 1192 а,п,р – ФБ 39116-357-ГТ-24.61 ха и подотдел 1191 л,м,о,10 - ФБ 39116-356-ГТ- 30.48 ха. Това означава, че мястото по АУАН и НП освен, че не е имот, а ФБ, граничи с подотдели от различни ФБ, а не с различни подотдели и различни ФБ.

Изложеното потвърждава извода на районния съд за незаконосъобразно НП. Констатираните нередовности в АУАН и НП водят до неясно и противоречиво обвинение, което е достатъчно за отмяна на НП на процесуално основание без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

Решението на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144/ 28.05.2024 г. по а.н.д.№ 1103/ 2023 г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.