Определение по дело №438/2020 на Окръжен съд - Хасково

                                        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 1068

                                               гр.Хасково, 19.06.2020 г.

 

Хасковският окръжен съд първи въззивен граждански състав

на  деветнадесети юни  две хиляди и  двадесета година

в закрито заседание, в състав:                

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МИЛЕНА ДЕЧЕВА                                                                       

  ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                                ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдията СЕРАФИМОВА

в.ч.гр.д. №  438  по описа  за 2020 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.1 ГПК.

                 Образувано е по частна жалба  от Т.В.Д., чрез адв.  Недялка Маркова,АК-Хасково против определение от 24.02.2020г. по гр.дело № 1093/2019 г. по описа на РС-Димитровград  против протоколно определение, с което е прекратено производството по делото по предявените отрицателен установителен иск, че ищцата Т.В.Д. не дължи сумата от 10 000 лева на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, предявен като частичен за сумата  в размер на 1000 лева и иск с правно основание чл.26 от ЗЗД  по отношение на договор  за ипотечен кредит № 5/30.03.2006 г и Анекса към него, с който  ищецът моли съда договорът за кредит да бъде обявен  за частично недействителен, в частта на разпоредбите на чл.10,ал.4 - ал.10 а анекса в т.12 от него и да бъдат приети за недействителни като неравнопоставени по смисъла на чл.143 от ЗЗП и съдът да ги обяви за нищожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД като недопустими.

                В частната жалба са наведени доводи,че обжалваното определение  е  неправилно и незаконосъобразно.Твърди се,че неправилно съдът е приел,че  производството е следвало да бъде  изпълнено по реда на чл.414 и чл.422 от ГПК и че  подобно искане  може да бъде направено   по реда на чл.424 ГПК  и това представлявал специалният ред  за установяване на вземането.Счита,че  неподаването на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.414,ал.2 ГПК не  е пречка   да се предяви  отрицател установителен иск, че ищцата не дължи сумата от 10 000 лева на ответника ,който иск предявява като частичен иск. Моли  да бъде отменено  обжалваното определение  в прекратителната  му част и делото върнато на РС-Димитровград  за произнасяне по предявените искове.                  

     СЪДЪТ, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства ,намира следното:

      Жалбата е допустима. Подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна-ищец в първоинстанционното производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд правилни.

      Видно от  твърденията в исковата молба  съществуващите между страните правоотношения са  възникнали на основание сключен  договор за ипотечен кредит № 5/30.03.2006 г..За вземането по процесния кредит е било проведено заповедно производство по чл.417 ГПК, по ч.гр.дело № 264/2014 г., по описа на РС-Димитровград, по което  дело в полза на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД  е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 160/07.03.2014 г. и изпълнителен лист от 07.03.2014 г. срещу  ищцата, длъжник  в заповедното производство  за вземанията на Банката,ответник в настоящото производство. Видно от  приложеното копие на изп.дело № 621/2014 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 и с район на действие ОС-Хасково, поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника Т.Д. на 14.04.2014 г.Възражение  по чл.414,ал.1 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение не е  била подадена в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.416, ал.1,предл. първо  от ГПК  и след като длъжникът  не е подал възражение в срока  по чл.414,ал.2 от ГПК, заповед  № 160/07.03.2014 г. по чл.417 ГПК е влязла в сила, замествайки  съдебното решение като  изпълнително основание. В този случай длъжникът  в заповедното производство  разполага с предвидените в глава  37 способи  за защита,първият от които е възражението по чл.414 ,ал.1 ГПК, с което  длъжникът може да оспори  вземането на кредитора по същество. В чл.424 от ГПК е уреден  и друг способ за защита- иск за оспорване на вземането, който може да бъде предявен само ако са налице новооткрити обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които  не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на  възражението или с които  не могъл да се снабди  в  същият този срок. Съществува и   трета защита  за длъжника ,тази  по чл.439 ГПК,съгласно която разпоредба длъжникът  по исков ред  и след като кредиторът е предприел  изпълнителни действия  въз основа на изпълнителното основание, какъвто е и настоящият случай. Подадено е било  заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 264/2014 г. по описа на РС-Димитровград  и е издадена заповед за незабавно изпълнение  № 160/07.03.2014 г.,и изпълнителен лист.Въз основа на издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист, а въз основа на него  е образувано изпълнително дело № 20148740400621 по описа за 2014 г. на ЧСИ Самуил Пеев, с рег. № 874 и с район на действие ОС-Хасково.

   Защитата на длъжника се основава  само на факти ,които са настъпили след приключване на производството, в което е  възникнало и е издадено изпълнителното основание. В конкретният случай ищцата сочи  като основание за недължимост на сумата от 10 000 лева,  нищожността на договора за ипотечен кредит,с което основание  тя в качеството си на длъжник е могла да възрази още в заповедното производство и след като такова възражение не е направено в срок, това възражение  се явява преклудирано. Оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността  и изискуемостта на вземането се прекллудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК.  

              Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита  жалбата  за неоснователна ,а обжалваното определение  за правилно и законосъобразно поради което    следва да се потвърди.          

               На основание чл.274,ал.4,вр.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК  определението не подлежи на  обжалване пред ВКС.

               Мотивиран така, съдът

                                                О П Р Е Д Е Л И:

                ПОТВЪРЖДАВА   протоколно определение   от 24.02.2020 г. постановено по гр.дело № 1093/2019 г.по описа на Районен съд –Димитровград.

                ВРЪЩА делото на Районен съд – Димитровград, за произнасяне по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД.

               Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.