№ 2691
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100503895 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.12.2021 г., гр.д. 33812/20г., СРС, 179 с-в признава за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А. К. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 391,77лв. за доставена в периода от 01.01.2011г. до 30.04.2013г.
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със
законната лихва от 19.12.2013г. до изплащане на вземането, сумата 39,46лв. -
лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 01.03.2011г. до
29.11.2013г., отхвърля исковете за признаване за установено, че дължи сумата
над 391,77 лв. до предявения размер от 783,53 лв. за доставена в периода от
01.01.2011г. до 30.04.2013г. топлинна енергия и сумата над 39,46 лв. до
предявения размер от 78,91 лв. - лихви за забава върху дължимата главница,
признава за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че П. М. И. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата 195,88лв. за доставена в периода от 01.01.2011г. до
30.04.2013г. топлинна енергия за същия имот, ведно със законната лихва от
19.12.2013г. до изплащане на вземането и сумата 19,73лв. - лихви за забава
върху главното вземане, изтекли в периода от 01.03.2011г. до 29.11.2013г.,
като осъжда А. К. С. да заплати на ищеца сумата 112,50 лв. – разноски за
1
исковото производство и сумата от 23,62 - разноски за заповедното
производство, П. М. И. да заплати на ищеца сумата 525 лв. – разноски за
исковото производство и сумата от 47,24 лв. - разноски за заповедното
производство, а ищецът да заплати на адв. М.Л. сумата от 180 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и на
Адвокатско съдружие „Б.Л.“ сумата от 25лв. - адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях П. М. И.. Счита, че не се установява
насрещните страни да са обвързани от облигационно правоотношение за
доставяне на топлинна енергия. Не са представени доказателства, ответникът
да е приел наследството на длъжника. Недоказано е количеството на
доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно
съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
2
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
С договор за дарение от 14.04.1997 г., обективиран в нот. акт № 190, д.
8000/1997 г., I н-с при СРС, съпрузите К.А. С. и Ц.Б.С. даряват на дъщеря си
Д. К.а И.а 2/3 ид.ч. от топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, а на сина си – ответника по исковете А. К. С. 1/3 ид.ч. от имота,
като си запазват пожизнено правото на ползване.
Според УН № РПД16-ДИ11-225/20.07.2016г. на СО район „Подуяне“,
Ц.Б.С., вдовица, поч. 09.03.2015 г., оставя за свои наследници: син –
ответника А. К. С. и двама внуци по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 1
ЗН на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Д. К.а И.а, оставила
син – ответника П. М. И. и дъщеря К. М.а И.а. На основание чл. 5, ал.1 вр. чл.
10, ал.1 ЗН тримата наследници придобиват при равни права по 1/3 ид.ч. от
собствеността върху топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Въззивният съд намира, че
при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно
право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така,
защото правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват
единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56,
ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС именно в негова тежест възлага разходите,
свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с
поддържането на вещта. Разпоредбата е съобразена с предположението за
фактическо използване на веща от ползвателя. Ангажирането отговорността
на собствениците за разходи относно топлинна енергия, каквато не са
потребили, би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в
нарушение на забраната за неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното, през процесния период 01.01.2011г. до
30.04.2013г., задълженията към ответното топлопреносно дружество
възникват за титуляра на ограниченото вещно право на ползване - Ц.Б.С..
3
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение. По силата на законовата разпоредба, насрещните главни
страни по делото са обвързани от облигационно правоотношение за доставка
и покупка на топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия
на ищеца.
Съобразно чл.60, ал.1 ЗН отговорността за непогасените приживе
задължения, следва да се поеме от наследниците съразмерно наследствените
им дялове. Същевременно чл.60, ал.2 ЗН ограничава отговорността на
наследниците, приели наследството под опис, само до размера на полученото
наследство. В случая, с отговора на исковата молба, подаден от името на
ответника П. И., не се оспорва изрично и ясно фактът за осъществено в
обективната действителност приемане на наследството от негово име, нито се
твърди да е приемал наследството под опис, а единствено се заявява, че няма
доказателства за приемане на наследството. Затова въззивният съд приема, че
по силата на чл. 60, ал. 1 ЗН, в качеството си на законен наследник, същият
ответник придобива 1/3 ид.ч. от непогасените задължения, представляващи
пасив в наследствената маса. До този размер следва да бъде ангажирана
отговорността му към ответника за стойността на задълженията относно
предоставена топлинна енергия и услуги за имота, както и за лихви.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството и
качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ,
вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия
разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени
прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване
отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на
действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в
абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и
разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
4
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете срещу ответника П. И. за признаване съществуване на
вземанията за главница и мораторна лихва са основателни до уважените
размери с обжалваното решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете спрямо
посочения ответник.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.12.2021 г., гр.д. 33812/20г., СРС, 179
с-в в частта, с която се признава за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от
ГПК, че П. М. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 195,88лв. за доставена в
периода от 01.01.2011г. до 30.04.2013г. топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва от 19.12.2013г. до
изплащане на вземането и сумата 19,73лв. - лихви за забава върху главното
вземане, изтекли в периода от 01.03.2011г. до 29.11.2013г.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6