Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261582 27.05.2021 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на 14.04.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9765 по описа на съда за 2020г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация
чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК вр. с чл. 23 ЗПК и чл. 26 ЗЗД
Ищец Д.В.Р. чрез адв. ***заявява,
че е сключила договор за кредит с ответник НД „Мениджмънт“ ООД, по силата на
който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 2592 лева,
с ГПР – 48,98 % и срок за погасяване на заема 36 седмици, с погасителна
вносна в размер на 72 лева.
Твърди се, че съгласно чл. 11, ал. 5 от така сключения
договор в случай на неизпълнене от страна на кредитополучателя на задължението
му да представи обезпечение същият дължи неустойка в размер на 2 592 лева, с
която неустойка падежното вземане нараствало значително, а именно до сумата от
5184 лева.
Счита се, че посоченият в договора ГПР в размер на
48,98 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като
уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва.
Твърди се, че договореният размер на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря на действителните
параметри по договора, с която следва да се увеличи стойността на реално
приложения годишен лихвен процент на разходите.
От съда се иска да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 5 от договор за кредит № *** с
„НД Мениджмънт“ ООД, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално – правните изисквания на чл.19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие
между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 270998/13.10.2020г. от ответника;
В отговора на исковата молба се заявява, че
предявените искове са недопустими, поради липса на спор между страните по
процесната сума. Заявява се, че дружеството не е обявило кредита за предсрочно
изискуем към момента на подаване на исковата молба и не е начислил и не
претендира посочена сума, дължима като неустойка. Признава се сключването на
договор за кредит с описаните условия в исковата молба, а именно договор за
кредит от 10.03.2020г., за предоставени заемни средства в размер на 2592 лева,
със срок на погасяване на заема 36 седмици, с погасителна вноска в размер на 72 лева.
Заявява се насрещна искова претенция за сумата от
1 858 лева, която представлява остатък от чистата стойност на главницата
по процесния договор за потребителки кредит с настъпил падеж от 17.11.2020г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на исковата молба – 13.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата; Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът по насрещния иск Д.Р. го оспорва по
основание и размер. Заявява възражение за прихващане за сумата от 808.85 лева,
която е била заплатена по недействителната клауза на чл.11, ал.5 по процесния
договор за неустойка за неизпълнение за представеня на решение.
Съдът след като се запозна
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Установява се от приетият по
делото договор за потребителски кредит № *** сключен между страните, че ищцата
е получила в заем сумата от 2 592 лева – в брой при подписването на
договора за срок от 36 седмици, т.е с падеж 17.11.2020г., с размер на вноската
от 72 лева или общ брой вноски – 36, с ГПР 48.98% и ГЛП 0%.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от
така сключения договор е предвидено, че ако потребителят просрочи изплащането
на две поредни дължими седмични вноски, цялото му задължение става предсрочно
изискуемо, при което кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2 592
лева.
При анализа на оспорената
клауза съдът установява следното.
Първо клаузата съдържа два
фактически състава, единият, който урежда правото на кредитора да обяви заема
за предсрочно изискуем при неплащането на 2 вноски – този фактически състав на
клаузата е законосъобразен и действителен, тъй като е резултат на израза на
свободата на договаряне, респ. кредиторът може да отнеме преимуществото на
срока при просрочие изплащането на задълженията и така да ги направи изискуеми;
Вторият фактически състав,
който съдържа клаузата е уговорената неустойка, тази неустойка обаче е неясно
каква форма на неизпълнение на договора обезпечава – дали това е неизпълнението
на задължението – ежеседмично или тази неустойка обезпечава друга форма на
неизпълнение, която е вредоносна – т.нар компенсаторна неустойка за липсващото
реално изпълнение, възможно е тази неустойка да обезпечава и обявяването на
предсрочната изискуемост;
Следователно, при неяснота
каква форма на неизпълнение обезпечава уговорената неустойка същата е
недействителна на основание чл. 26, ал.1, предл.2 ЗЗД – тъй като потребителят
очевидно не може да формира съгласие за неустойка за която не е ясно какво
точно неизпълнение обезпечава.
Предвид на гореизложеното
при неяснотата относно формата на неизпълнение за която е уговорена неустойката
настоящата инстанция е невъзможност да провери до колкото нейната обезщетителна
и обезпечителна функция са еквивалентни на нейния размер така както го изисква
чл. 143, т.5 ЗЗП, респ. не може да се провери съответствието на неустойката с
изискването за добрите нрави съобразно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Независимо от горното обаче
дори да се приеме, че процесната неустойка обезпечава точното изпълнение на
задължението от гледна точка неговата срочност, т.е неустойката е за забава, то
тогава пък същата е нищожна, тъй като съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на
потребителят кредиторът има право да начисли обезщетение за забава в размер на
законната лихва – арг. от чл. 33, ла.2 ЗПК. В случая обезщетението на което има
право кредиторът произтича пряко от закона, а не от неустойка, и то е в размера
на законната лихва за забава върху остатъчната главницата по дълга.
Не се споделят доводите на
ответника затова, че щом неустойката не е претендирана, респ. не е активирана,
то и претенцията е недопустима, тъй като до прогласяването й за нищожна същата
е обвързваща страните и кредиторът може във всеки момент да я активира, което
обуславя и правния интерес от предявения иск.
Следователно, предявеният
главен иск следва да се уважи като се обяви за недействителна неустойката на
чл. 11, ал.5 от процесния договор
Видно от
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Д.К., която съдът кредитира изцяло като
компетентна и безпристрастна не е изчислена сумата, която потребителят е заплатил
в полза на кредитора.
Д.Р. в молба на л. 17 от
делото веднъж твърди, че е заплатила сума в размер на 1 100 лева за което
не се представят доказателства, а друг път с отговора на исковата молба се
прави възражение за прихващане със сумата от 808,85 лева. Същевременно ищецът
по насрещния иск заявява, че е получил сума от 734 лева, а вещото лице К.
констатира и плащане от 163,60 лева за определяне степента на кредитния риск,
която сума следва да се отнесе за погасяване на главницата, тъй като съгласно
чл. 10а, ал.2 ЗПК кредиторът няма право да изисква такси и комисионни за
действия свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно,
клаузата въз основа на която е начислена тази такса е също нищожна.
Ето и защо от общото
задължение на Р. в размер на 2 592 лева следва да се приспадне заплатената
сума от 734 лева / която не се оспорва от кредитора, че е получена/ и сумата от
163,60 лева, която е незаконосъобразно начислена такса за определяне степента
на кредитния риск или общото задължение на Р. по договора възлиза на сумата от
1694,40 лева до който размер насрещния иск се явява доказан и основателен и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските по главния иск в размер на
сумата от 150 лева – за държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
Ищецът по насрещния иск с оглед
изхода на спора по делото също има право на разноски по този иск съразмерно на
уважената му част, но до колкото в списъка на разноските не е конкретизирано
възнаграждението за адвокатския хонорар как е разпределено измежду двата иска
съдът го поделя поравно при което по съразмерност се присъжда сума от 193,33
лева от общо 206 лева, която представлява адв. възнаграждение по насрещния иск,
а останалата част от 206 лева – адв. възнаграждение по главния иск не се
присъжда с оглед изхода на спора по делото по този иск.
Предвид обстоятелството че
разноските на страните представляват насрещни вземания същите следва да се
прихванат до размера на по-малката сума от 150 лева, при което окончателно
разноските на ищецът по насрещния иск се определят на 43.33 лева.
На основание чл. 38,
ал.1,т.2 ЗА адв. ***също има право на адвокатско възнаграждение по главния иск
в размер на сумата от 205.50 лева, а по насрещния иск съразмерно на
отхвърлената част – сума в размер на 18.09 лева или общо сума в размер на 223.59
лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.
11, ал.5 от договор за потребителски кредит № *** сключен между Д.В.Р. с ЕГН **********
и „НД Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК ********* с ***в частта й в която е уговорено, че
кредитополучателя Д.В.Р. дължи неустойка в размер на 2 592 лева в случай
на просрочие в изплащането на две поредни от дължимите за нея седмични вноски
съгласно договора за потребителски кредит и Приложение № 1 към него;
ОСЪЖДА Д.В.Р. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза „НД Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК ********* с ***със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх.В,
ет.6, ап.71 сумата от 1694,40 лева, която представлява неплатен остатък от главницата по договор за
потребителки кредит № *** ведно
със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването
на исковата молба – 13.10.2020г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
над 1 694.40 лева до пълния претендиран размер от 1 858 лева като неоснователен
и недоказан;
ОСЪЖДА Д.В.Р. с ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза „НД Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК ********* с ***със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх.В,
ет.6, ап.71 сумата от 43,33 лева
разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност на уважената част на
исковете и след извършено прихващане със сумата от 150 лева разноски дължими на Д.В.Р. ;
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата „НД
Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК ********* с ***със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх.В, ет.6, ап.71 ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв.
***– вписана в АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 2 сумата от 223,59
лева за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.