Решение по дело №2182/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 640
Дата: 27 май 2023 г.
Съдия: Геновева Илиева
Дело: 20223100102182
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Варна, 27.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева И.
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Геновева И. Гражданско дело №
20223100102182 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. Х. срещу А. А. иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 41314,20 лева,
претендирана като дадена без основание чрез извършване на парични преводи в полза на
ответника в периода от 09.02.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.10.2021г. до окончателното изплащане,
както следва: 1./ 09.02.2017г. сумата от 1 000 лв. с вносна бележка; 2./ 04.04.2017г. сумата от
4 000 лв. с платежно нареждане; 3./ 06.06.2017г. сумата от 17 000 лв. с платежно нареждане;
4./ 28.06.2017г. сумата от 8 100 лв. с вносна бележка; 5./ 17.07.2017г. сумата от 500 лв. с
вносна бележка; 6./ 12.02.2018г. сумата от 500 лв., чрез Изи пей; 7./ 20.02.2018г. сумата от
200 лв., чрез Изи пей; 8./ 28.02.2018г. сумата от 750 лв., чрез Изи пей; 9./ 07.03.2018г. сумата
от 200 лв., чрез Изи пей; 10./ 13.03.2018г. сумата от 733 лв., чрез Изи пей; 11./ 13.07.2018г.
сумата от 1 000 лв., чрез Изи пей; 12./ 23.07.2018г. сумата от 300 лв., чрез Изи пей; 13./
25.07.2018г. сумата от 150 лв., чрез Изи пей; 14./ 31.07.2018г. сумата от 2 980 лв., чрез Изи
пей; 15./ 08.08.2018г. сумата от 1 000 лв., чрез Изи пей; 16./ 09.08.2018г. сумата от 1 000 лв.,
чрез Изи пей; 17./ 16.08.2018г. сумата от 300 лв., чрез Изи пей; 18./ 29.08.2018г. сумата от
991, 20 лв., чрез Изи пей; 19./ 19.09.2018г. сумата от 220 лв., чрез Изи пей; 20./ 09.07.2019г.
сумата от 20 лв., чрез Изи пей; 21./ 16.09.2019г. сумата от 20 лв., чрез Изи пей; 22./
16.10.2020г. сумата от 350 лв. с вносна бележка;
В исковата молба, уточнена с молба от 31.10.2022г. ищецът П. Х. твърди, че е
предоставила на ответника А. А. без основание сумата от общо 41314,20 лева чрез преводи
по негова сметка в периода от 09.02.2017г. до 16.10.2020г. /изброени в исковата молба/.
Моли съда да го осъди да и върне получената сума ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска – А. А. е депозирал писмен отговор, чрез
назначения му особен представител, допълнен с изразено становище по уточняващата молба
от 31.10.2022г. Оспорва предявения иск и твърди, че не е получавал от ищцата
претендираните суми в посочения общ размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска – А. А. е депозирал писмен отговор, чрез
1
назначения му особен представител, допълнен с изразено становище по уточняващата молба
от 31.10.2022г. Оспорва предявения иск и твърди, че не е получавал от ищцата
претендираните суми в посочения общ размер
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При предявен иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване предаването на процесната сума, а
тежест на ответника е да установи основанието за получаването й.
В конкретния случай, ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва
получаването на сумата от 41 314, 20 лв.
За установяване факта на предаване на сумата е изслушано първоначално и
допълнително заключение на допусната ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от
съда, от което се установяват следните обстоятелства:
1./ със сумата от 1 000 лв. е заверена банкова сметка с титуляр А. А. в „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД с вносна бележка на 09.02.2017г.;
2./ със сумата от 4 000 лв. е заверена банкова сметка с титуляр А. А., открита в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с вносна бележка на 04.02.2017г.;
3./ със сумата от 17 000 лв. е заверена банкова сметка с титуляр А. А., открита в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с платежно нареждане на 06.06.2017г.;
4./ със сумата от 8 100 лв. е заверена банкова сметка с титуляр А. А., открита в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с вносна на 28.06.2017г.;
5./ със сумата от 500 лв. е заверена банкова сметка с титуляр А. А., открита в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с платежно нареждане на 14.07.2017г.;
За преводите, извършени, чрез системата на „ИЗИ ПЕЙ“ АД, в периода от
12.02.2018г. до 09.03.2018г., не се съхранява документация, поради изтичане на
петгодишния срок. Посочените преводи, за които не е налична документация, са както
следва:
1./ 12.02.2018г. сумата от 500 лв.;
2./ 20.02.2018г. сумата от 200 лв.;
3./ 28.02.2018г. сумата от 750 лв.;
4./ 07.03.2018г. сумата от 200 лв.;
Със сумите по преводите на 13.03.2018г. в размер на 733 лв. и този на 13.07.2018г. в
размер на от 1 000 лв. са заверени сметките на „ITF GROUP JSC” и „SOFIA COMMERCE
GROUR AD”, открити в „ИЗИ ПЕЙ“ АД, с които са погасени задължения на А. А. към тези
дружества.
Сумите по останалите преводи, чрез системата на „ИЗИ ПЕЙ“ АД, така, както са
посочени от ищеца в периода от 23.07.2018г. до 16.10.2020г. са получени от А. А., извод
направен от експерта въз основа на представени му и приложени към заключението
разписки, носещи подпис на ответника.
Преценявайки в съвкупност така ангажираните доказателства, съдът приема, че
ищецът П. Х. е установил при условията на пълно и главно доказване предаването на сумата
от 39 664, 20 лв., до който размер предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
20.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдената сума до претендираната от 41 314, 20 лв., съставляваща
сбора от сумите по преводите в общ размер на 1 650 лв., твърдени като извършени на
12.02.2018г., на 20.02.2018г., на 28.02.2018г. и на 07.03.2018г., осъдителната претенция
2
следва да се отхвърли, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 20.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, поради недоказаност на факта
на предаването й.
Факта на предаване на сумата от 1 650 лв. не следва да се счита доказан от
представените от ищеца разписки, приложени към исковата молба и касаещи други преводи.
Тези разписки, носят подписите на П. Х. и служител на „ИЗИ ПЕЙ“ АД и с тях се
удостоверява факта, че на конкретна дата ищецът е предал конкретен размер на парични
средства на оператор на този търговец.
Този факт не се установява и от съставения протокол за очна ставка, проведена на
30.01.2023г. между П. Х. и А. А.. Този протокол не съдържа признание на ответника, че е
получил от ищеца сумата от 1 650 лв. на посочените по-горе дати, доколкото такива
изявления не се съдържат в съставения официален документ. С направеното изявление пред
държавен орган, ответникът е признал, че е получавал от П. Х. суми без посочване на
конкретна дата и размер.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна П. Х., чиито
размер възлиза на сумата от 300 лв., представляваща част от дължимо възнаграждение за
назначаване на особен представител, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът А. А. следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. Р. И. сумата от 3 797, 18 лв. за оказана безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът А. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Варна дължимата за производството държавна такса в
размер на 1 586, 57 лв. и разноски за изготвяне на ССчЕ възлизащи на 307, 22 лв., на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул.**** ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. Х.,
ЕГН **********, с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна сумата от 39 664, 20 лв.
/тридесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет ст./,
представляваща дадена без основание сума, чрез извършване на парични преводи в полза на
ответника, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 20.10.2021г. до окончателното изплащане, както следва:
1./ 09.02.2017г. сумата от 1 000 лв. с вносна бележка;
2./ 04.04.2017г. сумата от 4 000 лв. с платежно нареждане;
3./ 06.06.2017г. сумата от 17 000 лв. с платежно нареждане;
4./ 28.06.2017г. сумата от 8 100 лв. с вносна бележка;
5./ 17.07.2017г. сумата от 500 лв. с вносна бележка;
6./ 13.03.2018г. сумата от 733 лв., чрез Изи пей;
7./ 13.07.2018г. сумата от 1 000 лв., чрез Изи пей;
8./ 23.07.2018г. сумата от 300 лв., чрез Изи пей;
9./ 25.07.2018г. сумата от 150 лв., чрез Изи пей;
10./ 31.07.2018г. сумата от 2 980 лв., чрез Изи пей;
11./ 08.08.2018г. сумата от 1 000 лв., чрез Изи пей;
12./ 09.08.2018г. сумата от 1 000 лв., чрез Изи пей;
3
13./ 16.08.2018г. сумата от 300 лв., чрез Изи пей;
14./ 29.08.2018г. сумата от 991, 20 лв., чрез Изи пей;
15./ 19.09.2018г. сумата от 220 лв., чрез Изи пей;
16./ 09.07.2019г. сумата от 20 лв., чрез Изи пей;
17./ 16.09.2019г. сумата от 20 лв., чрез Изи пей;
18./ 16.10.2020г. сумата от 350 лв. с вносна бележка, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. Х., ЕГН **********, с. Неофит Рилски, община
Ветрино, област Варна срещу А. М. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул.****, иск с правно
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума до претендираната от
41 314, 20 лв., представляваща дадена без основание чрез извършване на парични преводи в
полза на ответника, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 20.10.2021г. до окончателното изплащане, както следва: 1./ 12.02.2018г.
сумата от 500 лв.; 2./ 20.02.2018г. сумата от 200 лв.; 3./ 28.02.2018г. сумата от 750 лв.; 4./
07.03.2018г. сумата от 200 лв.;
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул.**** ДА ЗАПЛАТИ на П. Х. Х.,
ЕГН **********, с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул.**** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Г.
И. сумата от 3 797, 18 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и осемнадесет
ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под
формата на процесуално представителство в полза на П. Х. в производството по гр.д. №
2182/2022г. на Окръжен съд - Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул.**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 1 893, 79 лв.
/хиляда осемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и девет ст./, представляваща
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4