П
Р О Т О К О Л
Година,18.12.2019 ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав,
на осемнадесети
декември две хиляди
и деветнадесета година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Секретар: Д. Г.
Прокурор: НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД № 911 по описа за 2019 година
На именното повикване в 10:18 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА А.Т.М., редовно призован, доведен от затвора – Плевен, се явява лично.
ЗА
ЗАТВОРА – град ПЛЕВЕН се явява
НИКОЛАЙ КОЗОВ – ЗНРНОД при затвора Плевен, упълномощен от затвора град
Плевен с пълномощно от днес.
ЗА
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се явява прокурор Николай Пачевски.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
ЗАМ.НАЧАЛНИК КОЗОВ : Да се даде ход на делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.Т.М. : Да
се гледа
делото.
Съдът
намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ
СВОБОДА
А.Т.М.
- роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
с настоящ адрес:***, български гражданин, със средно професионално образование,неженен,
ЕГН **********.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи на председателя на състава и съдебния секретар.
Нямам искания.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ :Нямам искания за отвод на председателя на състава, съдебния секретар и
прокурора. Имаме искане за разпит на свидетеля Л. В.Т., който водим и моля, да бъде допуснат до
разпит.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА А.Т.М. : Поддържам молбата си. Не се противопоставям да бъде
допуснат свидетелят.
ПРОКУРОРЪТ:
Не се противопоставям да бъде допуснат до разпит свидетелят.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, намира, че за изясняване на обстоятелствата по делото
е необходимо да бъде допуснат до разпит като свидетел Лъчезар Василев Тонов и
за това
О П Р Е Д
Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Лъчезар
Василев Тонов.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Л.
В.Т. – 44 години, неосъждан, без родство.
Съдът
разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл.290 от НК и същият обеща
да говори истината пред съда.
Съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ Л.В. Т.: Уважаеми г-н Съдия, лишеният
от свобода М. постъпва в затворническо
общежитие в Плевен през месец април 2019г. До месец октомври 2019г. л.св.
демонстрираше едно положително поведение, но през същия месец допусна
дисциплинарно нарушение и със Заповед № Л-1621 от 10.10.2019г. беше санкциониран.
Съгласно чл. 109 ал 1 от ЗИНЗС л.св. се счита за не наказан, ако в продължение
на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание не извърши друго, а
именно към датата на съдебно заседание същият се счита за наказан. Предвид
факта, че в контролирана среда същия допуска нарушения, предлагам същият да не
се възползва института на УПО, а работата с него да продължи.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам въпроси.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ :Нямам въпроси.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА А.Т.М.: Нямам въпроси.
ЗАМ.НАЧАЛНИК
КОЗОВ :Представям личното досие на лишения от свобода ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А., справка
за изтърпяно наказание от ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А. и становище по молбата му за
условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ:
Запознат съм с доказателствата.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.Т.М.: Запознат
съм с доказателствата.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на
страните намира, че като писмени доказателства по делото следва да бъдат приети
доказателствата, съдържащи се в личното досие на осъдения А.Т.М. , както и
справка от затвора – град Плевен за изтърпяно наказание на А.Т.М. *** за
условно предсрочно освобождаване, както и психологическо становище.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото доказателствата, съдържащи се в личното досие
на А.Т.М. *** за изтърпяно наказание от А.Т.М. , становище от администрацията на затвора – град Плевен за А.Т.М.
, както и психологическо становище.
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ЗАМ.НАЧАЛНИК КОЗОВ: Уважаеми г-н
Председател, по време на престоя си в затвора л.св. М. поддържа една добра
линия на поведение, спазва изискванията на закона и правилниците, но наскоро
допусна дисциплинарно нарушение, за което му е наложена санкция. Предвид на това,
че не са изпълнени изцяло предпоставките на закона, становището на
Администрацията на затвора е, че на този етап молбата му за УПО не следва да бъде
уважена.
ПРОКУРОРЪТ: Господин Председател,
считам че молбата на осъдения е неоснователна. Налице е необходимост от продължаване
на корекционната работа по отношение на него, предвид относително високата стойност
на опасност от рецидив, визирана в 52 точки по методиката на администрацията. Предлагам
да не уважавате молбата.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.Т.М.: Поддържам
си молбата за УПО.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото намира за установено следното:
За
да бъде постановено условно предсрочно освобождаване по реда на чл.437-440 от НПК при материалноправните условия, регламентирани в чл.70-73 от НК. В аспекта на чл.70 ал.1 от НК предпоставките
за постановяване на УПО са:
1.
Лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от ½ от наложеното
наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в случаите на опасен
рецидив;
2.
Осъденият следва да е дал доказателства за своето поправяне.
При
преценка на горните законови условия следва да се имат предвид някои виждания в
Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум
на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г., които не са засегнати от
промените в НК и НПК в последствие, а именно: Констатацията, че предлаганият за
условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да
се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. При
разглеждане на предложенията за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на наказание съдът, когато това е необходимо, може да събира и други
доказателства извън приложените към преписката такива. (Изм. т. 7,
постановление № 7/87 г., Пл.) Съдилищата правилно да оценяват възпитателното
значение на условното предсрочно освобождаване и с цялостната си дейност да
съдействат за своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път
изтърпяват наказание лишаване от свобода и с цялостното си поведение са дали
достатъчно доказателства за своето поправяне. При приложението му спрямо лица с
предишни осъждания да се преценяват дали те действително са се поправили. При
изчисляване размера на фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода
съдилищата следва да имат предвид следното: а) под "наложено" наказание
по смисъла на чл. 70 НК
следва да се разбира наказанието, определено с присъдата, независимо дали след
това срокът му е намален чрез частично помилване или чрез зачитане на положен
общественополезен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 НК;
б) за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на
пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване наказанието лишаване от
свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен
отпуск. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване
съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и 55 НК, както и на квалифициращите
деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването на присъдата. Член 70 НК
изисква осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал
доказателства, че се е поправил.
Горното
следва да се съобразява в аспекта на чл.439а от НПК, който посочва, че
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Още съгласно посочената разпоредба доказателствата за
поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.
155 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Законодателят е ограничил възможността на съда при преценката на поправянето с
разпоредбата на чл.439а ал.3 от НПК, съгласно която неприлагането на мерки за
поощрение, неучастието в програми и дейности по ал. 1, когато такива не са били
достъпни за осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не
могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно
освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
В аспекта на горното относимите факти по
делото са следните:
А.Т.М.
изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца и 8 месеца, като
деянието по втория съдебен акт е извършено в изпитателния срок на предното
осъждане. Първата присъда е изтърпяна, а втората се търпи от 31.07.2019г.
Фактически изтърпяно наказание е в размер на 4 месеца и 27 дни, а всичко изтърпяното
е в размер на 6 месеца и 12 дни. Към 28.12.2019г. лицето ще има остатък в
размер на 1 месеца и 18 дни. Относно поправянето на лицето следва да се има
предвид становището на администрацията на затвора, отразено писмено и
свидетелските показания. От последните се установява, че лишеният от свобода М. постъпва в затворническо общежитие в Плевен
през месец април 2019г. До месец октомври 2019г. л.св. е демонстрирал едно
положително поведение, но през същия месец допуска дисциплинарно нарушение и със
заповед е санкциониран. Съгласно чл. 109 ал 1 от ЗИНЗС л.св. се счита за не
наказан, ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното
наказание не извърши друго, а именно към датата на съдебно заседание същият се
счита за наказан. Предвид факта, че в контролирана среда същия допуска
нарушения се предлага същия да не се възползва института на УПО, а работата с
него да продължи. Риска
от рецидив е със средни стойности – 52 точки. Лицето е наказано със съответна
заповед през м. октомври 2019г. за допуснато дисциплинарно нарушение. Към това
следва да се добави и извода, че планът на присъдата не е изпълнен. Според
администрацията на затвора не е доизградил уменията си за адекватен анализ и
критична преоценка на миналия негативен опит и това е евентуална предпоставка
за отключване на криминални нагласи. Все още, според администрацията на
затвора, не са изпълнени целите на наказанието по чл.36 от НК.
Горните
факти налагат категоричния извод, че лицето не е дало доказателства за
поправянето си.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А.Т.М., с ЕГН ********** за условно-предсрочно
освобождаване.
ПРЕПИС от
определението да се изпрати на началника на затвора – гр. Плевен и Окръжна прокуратура – гр. Плевен, за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и
протестирано пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес с
частна жалба или частен протест.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание,
което приключи в 10:23 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: