Р Е Ш Е Н И Е
№1209
гр. П., 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04334 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Е.Н.Н. *** АД, с искане за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи на сумата от 3330,31 лева,
представляваща начислена стойност за доставена топлинна енергия до имот с адрес
гр. П., ул. „****, ап. 3 за периода от 01.11.2009 г. до месец август 2012 г.,
както и сумата от 523,58 лева – мораторна лихва за същия период.
Ищцата заявява, че е потребител на
топлинна енергия, която се доставя до горепосочения топлофициран имот.
Пояснява, че ответното дружество начислило горепосочените суми по партидата на
ищцата за този имот и претендира тяхното заплащане. Изразява доводи за
погасяване по давност на процесните вземания.
Ответното дружество не е подало
отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество оспорва основателността на исковата
претенция.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че се намират в договорни
отношения, касаещи продажбата на топлинна енергия, която е доставяна до имот с
адрес гр. П., ул. „****, ап. 3.
Ответната страна не оспорва, че по партидата на И.Б.С.,
която се води при ответното топлопреносно дружество е начислена сумата от 3
330,31 лева, представляваща начислена стойност за доставена топлинна енергия до
имот с адрес гр. П., ул. „****, ап. 3 за периода от 01.11.2009 г. до месец
август 2012 г. и сумата от 523,58 лева – мораторна лихва за същия период.
Горният извод се подкрепя и от процесуалното поведение на процесуалния представител на ответното дружество,
който в съдебно заседание изрично оспорва основателността на исковата
претенция, т. е. твърди наличието на тези вземания и оспорва, че е изтекла предвидения в закона
давностен срок за процесните вземания.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено, че за ответното дружество не съществуват към ищцата вземания за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, тъй като са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок.
Предявяването на исковата претенция не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцата е обусловен от това, че ответното дружество претендира заплащането на процесните суми, доколкото същите са начислени по партидата на ищцата при ответното дружество и се иска тяхното заплащане. Нещо повече, процесуалният представител на ответното дружество оспорва основателността на иска, което води до категоричен извод за наличието на правен спор между страните, свързан със дължимостта, респ. заплащането на горепосочените суми. В този смисъл е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на тези вземания. Ищцата твърди, че вземанията на ответника са погасени по давност, поради което търсената от нея защита е със сила на присъдено нещо да се установи, че не съществува притезание.
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на
топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на
страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането за главница представлява
периодично плащане по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди (същите не са приложни по делото, но са
служебно известни на съда) е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. Началният момент на
тригодишния давностен срок е датата на падежа на вземанията, т. е.
давността за последния месец август 2009 г. от процесния период започва да тече
от 01.10.2009 г., при което същата е изтекла още на 01.10.2012 г. Съдът съобразявайки, че исковата
молба е подадена на 22.06.2018 г. намира, че вземането за стойността на
топлинна енергия е погасено по давност. Съобразно чл. 119 ЗЗД лихвите за забава
се считат също за погасени, както и начислените разноски. Предвид изложеното
предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да й се заплатят
направените разноски по делото. Ищцата е направила разноски в размер на 184
лева – за държавна такса и 500 лева за адвокатски хонорар, т. е. в общ размер
на 684
лева, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Е.Н.Н., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ“ на Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 3 330,31 лева, представляваща начислена стойност за доставена топлинна енергия до имот с адрес гр. П., ул. „****, ап. 3 за периода от 01.11.2009 г. до месец август 2012 г., както и сумата от 523,58 лева – мораторна лихва за същия период.
ОСЪЖДА “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Н., ЕГН **********, сумата в размер на 684 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.