№ 4900
гр. София , 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110151013 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „**
против М. С. Л., с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК – за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 21483/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
С разпореждане № 14693/07.09.2021 г., съдът е констатирал, че исковите
претенции се различават от тези, предмет на издадената заповед по ч.гр.д.№
21483/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което е указал на ищеца да
обоснове правния си интерес.
В изпълнение на предходното, по делото е постъпила молба от ищеца с вх.№
53167/13.09.2021 г., с която се поддържат изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, както и искането към съда с доводи, че не се въвежда ново основание на
вземането.
Съдът, след преценка на исковата молба и уточняваща молба с вх.№
53167/13.09.2021 г. счита предявените установителни искове за недопустими,
поради следното:
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по
основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява
дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за
които е издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е
1
свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник така, както
същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да
има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в
заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална
предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на
съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
В настоящия случай, подобен идентитет не е налице, дори напротив. С
предявената в срока по чл.422 ГПК искова молба са предявени искове за сумата от
1044,00 лева, представляваща главница по договор за заем № 70000000018787MSum
от 20.08.2019 г., докато видно от издадената по ч.гр.д.№ 21483/2021 г. по описа на СРС
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
е, че е издадена за сумата от 2871,00 лева, представляваща задължение по запис на
заповед с падеж 20.09.2019 г. В издадената заповед изрично е посочено, че се издава
въз основа на цитираната запис на заповед, върху която е поставен и печат за
издадения изпълнителен лист. Никъде в сезиращото заповедния съд заявление
заявителят не е обосновал искането си, произтичащо от договор за заем, който следва
да се отбележи и не попада в хипотезите на чл.417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Обстоятелството, че подобен договор е бил приложен към
заявлението, не променя изложените по горе изводи.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявените искове са
недопустими, като на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната на
подателя й, а производството по делото прекратено.
Тъй като се касае за предявен иск по чл.422 ГПК, съдът следва да се произнесе и
по отношение на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21483/2021 г. по описа
на СРС. Съгласно дадените в т.13 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК
на ВКС задължителни указания, при прекратяване на производството по иска предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК /с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила/, издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист подлежат на обезсилване, като компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили
изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№ 48494/01.09.2021 г. от
„** против М. С. Л., поради недопустимост на предявените искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 51013/2021г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 29.04.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 21483/2021 г. по описа
на СРС, І ГО, 43-ти състав и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3