2М
О Т И В И към
присъда, постановена по НОХД № 264/2015 г. по
описа на С. о. съд
Р.Т.А.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***, с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН: **********, е предаден на
съд по обвинение за престъпление по чл.
116, ал.1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК, затова че на 15.09.2012 г., около 05,00 ч. в с. И.,
община С., С. обл., умишлено е умъртвил другиго – И. Б.П. с ЕГН: **********,
като убийството е извършено с особена жестокост.
Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу
подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства установяват по несъмнен начин деяние, извършено виновно от
подсъдимия, за което следва да се ангажира неговата наказателна отговорност за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК. Прокурорът счита, че не са
установени действия на пострадалия, които да обективират негово намерение да
запали имущество на подсъдимия, с което по същество се отрича приложението на
чл. 12, ал. 1 НК в случая, т.е. деянието на подсъдимия да е извършено при
неизбежна отбрана.
На следващо място прокурорът
поддържа, че деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, обективиран в неговите
действия - нанесъл два удара с крик в областта на главата на подсъдимия, която
е жизненоважен орган от човешкото тяло, и ритник в областта на корема, като
ударите били нанесени със значителни сила, което показва целта на подсъдимия да
умъртви жертвата.
Прокурорът счита за доказана
непрекъсната причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и смъртта
на жертвата, независимо от неуспешната медицинска интервенция, като в случая е
установено, че смъртта е настъпила от усложнения, развили се в резултат на
нанесените от подсъдимия травми на жертвата.
Прокурорът поддържа и довода,
че подсъдимият е извършил убийството с особена жестокост, изразяваща се в
употребената от него значителна по интензитет сила спрямо пострадалия,
нанасяйки му два директни удари в областта на главата, като тези действия се
характеризират с ярост и ожесточение, непредизвикани по никакъв начин от
жертвата. С тези доводи се поддържа квалификацията на убийството по чл. 116, ал.1,
т. 6, пр. 3 НК.
Своите фактически твърдения
и изводи прокурорът обосновава със събраните по делото гласни доказателства,
данните от извършени действия по разследването, свързани с оглед на
местопроизшествие, събраните веществени доказателства, заключенията на приетите
експертизи и писмените доказателства по делото. Счита, че не следва да се
кредитират показанията на свид. Д. А. - съпруга на подсъдимия, - тъй като
същата е заинтересована от изхода на делото, а обясненията на подсъдимия следва
да се кредитират дотолкова, доколкото не противоречат на останалия
доказателствен материал.
Прокурорът предлага наказанието на подсъдимия да се индивидуализира
при условията на чл. 54 НК, като се отчетат отегчаващи отговорността
обстоятелства - отрицателни сведения за личността на подсъдимия и липсата на
критичност в поведението му, а като смекчаващо обстоятелство да се отчете
чистото му съдебно минало. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание
"лишаване от свобода" за срок от 18 години, което да бъде изтърпяно в
затвор при първоначален строг режим.
В
съдебното производство по реда на чл. 76 НПК е конституиран като частен
обвинител бащата на жертвата - Б.П.Б. /удостоверение за родствени връзки – л. 181, том
І от ДП/.
Частният обвинител Б.Б. поддържа обвинението и се
присъединява към становището на прокурора относно вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Защитникът адв. Г. Д. поддържа становището, че
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и поддържана от прокурора
се установява с известни, но съществени от гледна точка на защитата, различия.
В частност се твърди, че несъмнено е установен предхождащия конфликт между
подсъдимия и свид. А. В. в ресторант "Т.", гр. С., предизвикан от
свид. А.. В. и развилите се впоследствие събития на улицата в с. И.р, в близост
до дома на подсъдимия. Твърди се, че свид. А. В. и жертвата били известни с
криминалната си проявеност и отмъстителност. Именно опасението, че двамата
могат да отмъстят на подсъдимия за инцидента в ресторанта, принудило двамата
полицейски служители да изчакат продължително време пред ресторанта и едва след
като се уверили, че автомобилите на двамата са пред домовете им, решили да
преустановят наблюдението си над ресторанта, а персонала от заведението, вкл. и
подсъдимият, се разотишъл.
От фактическа страна защитата не отрича, че
подсъдимият е причинил травмата в областта на главата на пострадалия, но,
според защитната теза, с тази травма е причинена средна телесна повреда на
пострадалия. Поддържа още, че медикобиологичната характеристика на травмата в
областта на главата сочи, че тази травма би могло да бъде причинена и с един
удар, в какъвто смисъл е и заключението на СМЕ, а не непременно с два удара,
както твърди обвинението.
Позовавайки се на установената от данните, събрани при
огледа на местопроизшествието, от гласни доказателства, вкл. и от данни,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия, фактология, - че жертвата И. Б. е
отишъл пред дома на подсъдимия, държейки в едната си ръка бутилка с бензин, а в
другата - запалка, - защитата поддържа, че жертвата И. Б. е имал намерение или
да полее с бензин подсъдимия и да го запали, или да запали къщата му, в която било
и семейството на подсъдимия.
Защитата се позовава и на действия на подсъдимия, с
които той е оказал помощ на жертвата - сложил главата му на коленете си, дал му
вода, потърсил помощ от други хора - от съпругата си и от съседи, извикани са
полицейски автопатрул и линейка от ФСМП - гр. С.. Събитията, сложили се в
следващите около три часа след качването на пострадалия в линейката на
местопроизшествието и до повторното му хоспитализиране вече в болница "П."
гр. С., защитата счита за неустановени, а оттук защитата извежда като възможна
хипотезата травмата в областта на корема, посочена в причинна връзка със
смъртта на жертвата, да е причинена в този промеждутък от време, т.е. тази
травма да не е била причинена от подсъдимия. Този довод се поддържа и с
твърдението, че коремната травма е била установена за първи път при
постъпването на пострадалия в болница "П.".
Позовавайки се на медицинската документация и СМЕ на
вещите лица М. и Б., защитата поддържа довода, че усложненията в здравословното
състояние на пострадалия, довели до неговата смърт, са се развили в резултат именно
на коремната травма, която е свързана с излив на кръв в коремната кухина,
евакуирана при оперативна интервенция и развилия се вследствие бактериален
сепсис.
С посочените доводи се иска оправдаване на подсъдимия
по повдигнатото обвинение поради неговата недоказаност.
Защитата развива доводи, че с удара в областта на
главата на пострадалия подсъдимият му е причинил средна телесна повреда по
смисъла на НПК, а смъртта на жертвата се дължи на множество други факти, които
са извън волята и действията на подсъдимия.
Макар и непоследователно, а и неясно, формулираната
позиция на защитата по въпроса дали деянието на подсъдимия е извършено при
неизбежна отбрана, защитата застъпва и тезата, че с нанесения удар - един или
два - в областта на главата на пострадалия не са превишени пределите на
неизбежната отбрана.
Подсъдимият поддържа фактическите и правни доводи на
защитника.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат от фактическа и правна
страна следните фактически констатации и изводи:
От фактическа страна се установи следното:
През 2012
г., към момента на деянието, инкриминирано в
обвинителния акт, подс. Р.Т.А. живеел със семейството си - със своята съпруга Д
М Тс - А и синът им, и със своите родители - в с. И, община С, обл. С. Всички обитавали двуетажна
жилищна сграда на ул. "П Х" №. Подсъдимият и съпругата му живеели на
втория етаж от къщата, а неговите родители - на първия етаж.
По това време подсъдимият бил безработен, но в петък
вечер обичайно помагал като охранител в заведението на своя познат П Б Е -
ресторант "Т" в гр. С. Тогава в ресторанта на свид. П. Е се събирали
повече клиенти и затова в тези вечери той осигурявал допълнителна охрана в
заведението.
В петък вечерта на 14.09.2012 г., около 22,30 ч.,
подсъдимият отишъл в ресторант "Т" в гр. С. Същата вечер, както
обикновено, той осъществявал функции по охрана на реда в заведението, следял и
за спазването на забраната за тютюнопушене в заведението. По това време в
заведението бил и другият охранител, който работел постоянно при свид. П. Е -
свид. Г.К. С. Вечерта на работа в ресторанта били още свид. Е Б С, сестра на
свид. П. Е, която работила като готвач, както и двете сервитьорки - свидетелите
В И. К и Н ВМ. В заведението бил и свид. П Е.
Около полунощ в заведението дошъл свид. А К В. /по
прякор "П"/, който пристигнал с автомобила си - м. "А А4",
черен цвят, с рег. № СО СВ. Той бил заедно
с приятели - свид. Г.В.Г. /по прякор "К"/, М ВС /по прякор "П"/
и Н И Г. В заведението бил и пострадалият И Б.П..
Свид. А. В. и пострадалия И Б. били видимо в нетрезво
състояние, но продължавали да консумират алкохол в ресторанта. Пострадалият И Б.
не седял на едно място, обикалял масите в заведението. Двамата не били от
любимите клиенти на заведението, тъй като се напивали, заяждали се, създавали
проблеми и заради тях често се случвало персонала от заведението да вика
полиция /показанията на свидетелите В Ив. К, Г. К. С, Е С/.
Същата вечер свид. А. В. палил цигари вътре в
заведението, поради което свид. П. Е му направил няколко пъти забележка. Такава
забележка му направил и подс. Р.А.. По този повод възникнала разправия между
свид. Асп. В. и подсъдимия. Това станало след полунощ, около 02,00 - 02,30 ч.
на 15.09.2012 г., до бара в ресторанта. Свид. А. В. бил агресивен, искал да се
бие с подсъдимия и със свид. П. Е. При тази разправия свид. Асп. В. ударил
подсъдимия по тялото отпред, в областта под гърдите, а последният му отвърнал
също с удар с юмрук по лицето, от който свид. А. В. паднал на пода /показанията
на свидетелите Н.М, В К., Г. К. С., П. Е./.
Около тях се насъбрали хора, обстановката в ресторанта се изострила,
осветлението било включено, музиката - спряна.
Междувременно свид. П. Е. извикал полицейския
автопатрул, който се намирал в близост до ресторанта. На място пристигнали
свид. З. Т. Г. и свид. А. Д. А., служители от РУ МВР С.. Конфликтът бил
овладян. Пред полицейските служители свид. Асп. В. и подсъдимият заявили, че
нямат претенции един към друг. Свид. А.. В. и момчетата от компанията му
излезли пред ресторанта. На излизане от ресторанта обаче свид. Асп. В. се
заканил на подсъдимия, че няма да остави нещата така, че ще му покаже кой е /показанията
на свид. В. К./. Заведението напуснал и постр. И.
Б..
Свид. А.. В. и постр. И. Б. постояли известно време
пред ресторанта и си тръгнали /показанията на свид. П. Е./. Двамата си тръгнали заедно с колата на свид. В.,
който управлявал автомобила, като се отправили в посока центъра на гр. С., а
малко преди тях един от приятелите на пострадалия Б. – Р. по прякор "П.",
който се грижел за кучетата му - взел джипа /м. "БМВ Х5"/ на
пострадалия, който също бил паркиран пред заведението и го откарал в посока
центъра на града /показанията на свид. Г. С./.
Свид. А.. В. и постр. И. Б. били известни като
заядливи и отмъстителни хора и именно поради опасението от евентуална
саморазправа със собственика на заведението и подсъдимия, полицейските
служители /свидетелите Г. и А./ останали пред заведението още около 2 часа,
докато се разотишли клиентите /показанията на свидетелите П. Е., Г. С./. Като си тръгнали, двамата полицейски служители
минали покрай дома на свид. Асп. В. и установили, че автомобилът му - м.
"А." е паркиран пред дома му.
Преди да си тръгне подсъдимия, свид. П. Е. го
предупредил да внимава, да не би свид. А.. В. и постр. И. Б. да му създадат
проблем по пътя, докато се прибира към дома си в с. И.. Свид. П. Е. знаел, че
те са отмъстителни и се притеснявал да не възникне проблем. Двамата се разбрали
подсъдимият да се обади на свид. П. Е.след като се прибере вкъщи /показанията
на свид. П. Е./.
Подс. Р. А. *** със собствения си автомобил. С него
пътувал и свид. Г. К. С., който живеел в с. А., община С., което се намира по
пътя преди с. И.. По пътя подсъдимият споделил пред свид. Г. С., че познава
свид. А.. В. и постр. И. Б., знае, че те са отмъстителни и поради това очаква
да го навестят и да му направят някоя "мръсотия" /показанията
на свид. Г. С.: "...имаше си едно на
ум, че трябва да се пази."/. Казал още,
че свид. А.. В. се заяждал с него, наричал го "П. номер едно".
Малко след като подсъдимият си тръгнал, свид. В. К.
излязла пред ресторанта, за да пуши. Тогава пред ресторанта пристигнала колата
на свид. А.. В. /черно ауди/, който управлявал
автомобила, а до него на предната седалка бил постр. И. Б.. Автомобилът спрял.
И. Б. свалил стъклото и без да слиза от автомобила, се обърнал към свид. П. Е.
със закани, че всички ще разберат кои са те, визирайки себе си и свид. А.. В.,
че всички ще си получат заслуженото, визирайки подс. А.. След това автомобилът
потеглил /показанията на свид. В. К./.
Междувременно подсъдимият оставил свид. Г. С.пред дома
му в с. А. и продължил пътя си към с. И..
Около 5,00 ч. подсъдимият пристигнал в с. И.р и спрял
пред дома си. Обадил се по телефона на свид. П. Е. и му казал, че се е прибрал
благополучно и няма проблеми. Останал в автомобила си. В този момент по-надолу
по улицата, на кръстовище, осветено от улична лампа, спрял автомобилът /черното
ауди/ на свид. А.. В.. От автомобила слязъл
пострадалият И. Б. и веднага, тичайки по улицата, се насочил към къщата на
подсъдимия, като в едната си ръка носел пластмасова бутилка от кока-кола с
вместимост 2 л,
в която имало бензин, а в другата - държал запалка. Пострадалият бил облечен с черен
суитчър, с качулка на главата и светло сини дънкови
панталони.
Подсъдимият разпознал автомобила на свид. А.. В., но
не разпознал човека, който слязъл от автомобила и затичал по посока на дома му.
Взел метален автомобилен крик, с който подпирал шофьорската седалка и излязъл
от автомобила си. Застанал в тъмното между двете улични лампи на ул. "П. Х.",
в близост до двора на съседите си /дом № ./. В това време пострадалият И. Б.,
тичайки, се приближил до мястото, където стоял скрит в тъмното подсъдимия, спрял,
отвъртял капачката на бутилката, която носел в едната си ръка и започнал да
щрака запалката, която държал в другата си ръка, гледайки към къщата на
подсъдимия, която отстояла на около 7-8 метра. От отворената бутилка се разнесъл
мирис на бензин. В този момент подсъдимият бил на 2-3 крачки от пострадалия, усетил
миризмата на бензин и помислил, че този човек ще запали или него, или къщата
му, където в този момент били жена му и детето му, както и родителите му.
Подсъдимият възприел тези действия като застрашаващи неговото и на семейството
му здраве и живот, както и неговото имущество, и за да ги предотврати, той
нанесъл силен удар с крика, който държал в ръцете си, в областта на главата на
нападателя /пострадалия И. Б. П./, ударил го по ръцете и му нанесъл силен,
директен удар с крак в областта на корема /поредността на нанасянето на тези
удари не се установява/.
Ударът с крика бил нанесен със значителна сила в
теменно-челната област на главата на пострадалия, с направление отгоре - надолу
и леко отзад - напред при изправено анатомично положение на главата /СМЕ
- л.л. 209, 210, том I от ДП и СМЕ - л.л. 129 и 130, том II от ДП/, като с този удар подсъдимият причинил на пострадалия:
1. открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана
в теменната област на главата; подлежащо импресионно
ограничено счупване на черепния покрив теменно с изхождащи от него линейни
счупвания на черепната основа; ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
челно - теменно; контузия на десния слепоочен дял; мозъчен оток; и 2.
разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото, над веждата и очилат
хематом на клепачите на лявото око.
С ритника в областта на корема, нанесен също със
значителна сила, подсъдимият причинил на пострадалия коремна травма, изразяваща
се в разкъсване на тънкочревния опорак
с излив на кръв в количество 500 мл и контузия на опорака
в съседство на разкъсването.
С удара по ръцете подсъдимият причинил на пострадалия
охлузвания в областта на дясната предмишница.
От ударите пострадалият паднал на земята, изпускайки бутилката
с бензин и запалката на земята. Подсъдимият захвърлил крика встрани. Силно
притеснен, той се обадил веднага на свид. П. Е. и му казал, че бил нападнат в
тъмното, в близост до дома му от непознат човек и че е ударил този човек два
пъти с крика. Помолил свид. П. Е. да извика полиция и линейка за оказване помощ
на пострадалия.
Отблизо подсъдимият разпознал пострадалия И. Б..
Междувременно свид. Б. Й., която живее в къщата на № .
/пред която станал инцидента между подсъдимия и пострадалия/, се събудила от
шума на стъпки по чакъла на улицата. Видяла лежащ човек на улицата, а до него
бил подсъдимият. В този момент подсъдимият разговарял по телефона със свид. П.
Е. /свид. Й. го чула да казва: "Да дойде полиция и линейка"/. Свид.
Б. Й. усетила силен мирис на бензин във въздуха. След като подсъдимият
приключил разговора по телефона, свид. Б. Й. се провикнала към него и го
попитала какво става, а той й отговорил, че е ударил човек, който дошъл да
запали къщата и колите му. В това време пострадалият се опитвал да се изправи
на лакти, а подсъдимият му говорел да лежи, да не става, че ще дойде полиция и
линейка.
Свид. Б. Й. събудила сина си - свид. А. Й., който
излязъл на улицата и там заварил подсъдимия, който седял до оградата на къщата
на свид. Й..в, а на улицата лежал пострадалият. Свид. Й. също доловил силен
мирис на бензин. Той попитал подсъдимия какво се е случило, а последният и на
него казал, че "някакви" дошли да му палят къщата и той ударил
единия. Подсъдимият го помолил да донесе вода за пострадалия. Свид. Й. донесъл
от дома си вода в пластмасова двулитрова бутилка от кока-кола.
Подсъдимият се обадил и на съпругата си свид. Д. А.,
която отишла при него и донесла бутилка с минерална вода.
Свид. П. Е., след разговора си по телефона с
подсъдимия, се обадил на полицейското управление в гр. С. и веднага отишъл с
личния си автомобил на местопроизшествието в с. И..
На мястото на произшествието пристигнали двамата
полицейски служители - свидетелите А. и Г.в, които по-рано се намесили за
потушаване на конфликта в ресторанта, а малко след тях - линейка на ФСМП С..
Пострадалият И. Б. бил в съзнание, разговарял, опитвал се да се изправи, не
искал да се качи в линейката, бил видимо под въздействие на алкохол.
Подсъдимият бил притеснен, пред полицейските служители
разказал какво се е случило, а те също забелязали на мястото бутилката с разлят
бензин и запалката.
Пристигналият на място медицински екип транспортирал с
линейка пострадалия до УМБАЛ "Св. А." - гр. С., където последният е
приет за лечение в Спешно отделение в 6,30 ч. на 15.09.2012 г. Извършен е
медицински преглед на пострадалия, при който е констатирано, че той е в ясно
съзнание, възбуден, неадекватен, движи крайниците, агресивен. Констатирана е
голяма разкъсноконтузна рана на главата бипариетално,
която е обработена хирургично, голям периорбитален хематом, вкл. и на клепача
вляво, разкъсноконтузна рана супраорбитално, която не
е обработена, поради категоричния отказ на пациента; поставена е диагноза:
контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана двустранно
теменно и в лявата супраорбитална област, алкохолно
опиване /медицински документи на л.л. 115-118, том I от ДП; СМЕ - л.л. 129,130, том I от ДП/. Пострадалият отказал хоспитализация и лечение, и в
7,30 ч. бил изписан и транспортиран обратно в гр. С. с линейката и екипа от ФСМП гр. С. /медицински
документи на л.л. 115-118, том I
от ДП/. Бил откаран в дома си в гр. С., където
бил посрещнат от неговия баща. Там пострадалият загубил съзнание за момент и
със същата линейка бил откаран обратно във ФСМП гр. С.. Там престоял около час,
след което отново с линейка и екип на ФСМП гр. С. бил транспортиран до УМБАЛСМ
"П." – С., където е постъпил на лечение в 09,50 ч. на 15.09.2012 г. в
Клиниката по интензивно лечение на болницата (амбулаторна книга - л.
128 /на гърба/, том I от ДП, епикриза - л. 123,
том I от ДП,
показанията на свид. Б.Б.). Пострадалият останал на лечение
в болничното заведение, където по-късно, на 25.10.2012 г. в 12,05 ч., починал.
Причината за смъртта на И. Б. е нанесената съчетана
черепно-мозъчна и коремна травма и настъпилите от травмата усложнения -
развитие на бактериален сепсис със синдром на многоорганна недостатъчност;
двустранна бронхопневмония с абсцедиращ характер за
десния дроб. Двете травми, черепномозъчната и коремната, съвкупно са довели до
усложнения, свързани с възпалителни промени в белите дробове /пневмония в
белите дробове/, вдясно с абсцедиране; развитие на
генерализирана инфекция /сепсис/ и многоорганна недостатъчност, от които е
настъпила смъртта на И. Б., т.е. налице е непрекъсната причинно-следствена
връзка между смъртта на И. Б. и установените травматични увреждания - съчетана
черепно-мозъчна и коремна травма, - причинени му от подсъдимия /СМЕ -
л.л. 85-90, том I от ДП,
разпит на вещите лица д-р М. и д-р Ш. в с.з. от 04.02.2016 г. - л.л. 306-308 от
д./.
Началото на развитието на пневмоничните изменения е
регистрирано на 17.09.2012 г., когато са установени изменения в белодробния паренхим в двете белодробни основи и на следващия ден е
извършена трахеостомия, пострадалият е поставен на
апаратна вентилация, която остава до настъпването на смъртта. Проследено в
динамика, състоянието на пострадалия се влошава прогресивно, като към
28.09.2012 г. от трахебронхиалното дърво започва
отделянето на гноевиден секрет, появява се
температура, в следващите дни секрецията става обилна, температурата се
повишава над 38 градуса и към 08.10.2012 г. се появяват симптомите на сепсис.
Установените болестни изменения продължават развитието си с прогресивен ход,
водят до дихателна и полиорганна недостатъчност и в
крайна сметка до смъртта на пострадалия /СМЕ - л.л. 373 и 374 от д./.
Извършена е оперативна интервенция в коремната област
на пострадалия, наложена от травматичното разкъсване на чревния опорак, довело до излив на кръв и съсиреци
в количество 500 мл в коремната кухина. След извършването на операцията не са
наблюдавани усложнения от страна на оперативното поле, като септичното
състояние няма връзка с извършената манипулация /СМЕ - л.л. 373 и 374 от
д./.
Подсъдимият Р.А. не страда от психично заболяване,
което да променя трайно способността му да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи. Към момента на извършване на деянието е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си /КСППЕ - л.л. 18 - 22, том II от ДП/.
От приетата КСППЕ /л.л. 21 - 26, том III от ДП/ се установява, че при подсъдимия е налично Личностово разстройство, Емоционално нестабилна личност,
импулсивен тип /КСППЕ - л.л. 21 - 26, том III от ДП/.
Личностовото разстройство представлява съвкупност от
девиантно проявени личностови особености, при които в
най-голяма степен се засягат сферите на емоциите и на волята. Личностовото разстройство не представлява заболяване в
медицински смисъл, при което да се променят базисни психични функции,
определящи възможностите на човек да разбира какво прави и да ръководи
постъпките си /пояснения при разпит на вещите лица д-р Г., д-р К. и
психолог И./.
В хода на воденото срещу подсъдимия досъдебно
производство установената при него емоционална нестабилност е овладяна
медикаментозно и същият е бил в състояние да участва в наказателното
производство, както и правилно да разбира смисъла на фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях /КСППЕ - л.л. 21
- 26, том III от ДП/, като в тази посока вещите лица не констатират данни,
които да променят този извод за периода на съдебната фаза на наказателното
производство.
Заключението на посочената експертиза /КСППЕ -
л.л. 21 - 26, том III
от ДП/ отчита и данните за прекарани в миналото
епизоди на психична болест от подсъдимия: през 2004 г. епизод на шизоафективно разстройство, впоследствие е приемал медикаменти,
които е прекратил сам през 2007
г.; през 2010
г. е бил хоспитализиран в ЦПЗ – С. и изписан с диагноза
Биполярно разстройство, обсъждана е и диагноза Шизоафективно
разстройство; след 2010 г.,
вкл. и през периода на инкриминираното деяние, няма данни той да е бил в епизод
на боледуване от психично заболяване. При извършеното освидетелстване на
подсъдимия не се установяват данни същият да е извършил деянието по психотични мотиви. Непосредствено след извършване на
деянието е бил освидетелстван в ДПБ - гр. Ловеч, където е диагностицирано Личностово разстройство и е бил настанен на задължително
лечение по Закона за здравето в ДПБ "Св. И.Р." - гр. Н. И.. По време
на хоспитализацията му там не са описани психотични
феномени. Такива не са открити и при прегледа на подсъдимия от вещите лица. Прекараните
от подсъдимия в миналото епизоди на боледуване са психични разстройства - шизоафективно и биполярно, при които не настъпват дълбоки
промени в емоциите, волята и познавателните функции, които да имат траен и
необратим характер, т.е. не са от естество и не променят базисните психични
функции, от които зависи възможността на индивида да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи.
Подсъдимият
Р.А. е женен, има едно дете, няма постоянна работа, не е осъждан.
Сред своите познати, приятели и съседи подсъдимият се ползва
с добро име и доверие, те го определят като сериозен и неконфликтен човек,
който поддържа добри взаимоотношения с околните /от показанията на
свидетелите Г. С., Б. Й., А. Й./. Подсъдимият не
е криминално проявен /характеристични
справки - л. 36 и л. 141, том II
от ДП/.
Възприетата
фактическа обстановка се установява от доказателствата и доказателствените
средства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие: гласни
доказателства - частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие; показанията на свидетелите
Б.П.Б., П. Б.в Е.в, Д. М. Т.-А.а, Д.а П.И., Г.К. С.в, В. И. К.а, Е. Б.а С.а, Н.
В. М., А.Д. А., Б. Л. Й.а, А. П. Й., З. Т. Г., Г.В.Г. и частично от показанията
на свидетеля А. К. В.; приетите експертизи; веществените доказателства, събрани
по делото и приложени, съгласно описа към обвинителния акт /анализирани
по-нататък в изложението/; писмени доказателствени средства: протоколите за
извършени действия по разследването, свързани оглед, претърсване и изземване,
доброволно предаване, изземване на образци за сравнително изследване и
писмените документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
приобщени по реда на чл. 283 НПК в с.з. от 22.12.2016 г. и изчерпателно
посочени в протокола от същото с.з.
Събраните свидетелски показания на Б.П.Б., П. Б. Е., Д. М.с Т.с-А., Д. П.И., Г.К. С., В. И. К., Е.Б. С., Н. В. М., А. Д.
А., Б. Л. Й., А.л П.в Й., З. Т. Г., Г.В.Г. и частично на свидетеля А. К. В.,
вкл. и тези, дадени от тях на досъдебното производство и приобщени по реда на
чл. 281 НПК, обсъдени съвкупно с останалите доказателствени източници,
установяват по несъмнен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
Събраните и кредитирани от съда свидетелски показания поотделно са
последователни, без съществени вътрешни противоречия, кореспондират помежду си,
без съществени противоречия, взаимно се допълват и създават достоверна картина
на събитията по време и в тяхната последователност. Съвкупният им анализ налага
извод за достоверността им, тъй като кореспондират помежду си и се подкрепят от
останалите данни, установени с други доказателствени източници и
доказателствени способи /оглед на местопроизшествие и експертизи/.
Изтеклият дълъг период от време от момента на събитията, които
възпроизвеждат свидетелите в своите показания, обяснява наличието на известни
противоречия между показанията им, дадени в хода на съдебното следствие и тези,
дадени на досъдебното производство. Следва да се подчертае, че констатираните
противоречия в повечето случаи се отнасят до отделни детайли от събитията, а не
до цялостното им пресъздаване, което е сравнително последователно и
безпротиворечиво, въпреки изтеклия оттогава дълъг период от време. Такива
частични противоречия са констатирани в показанията на свидетелите П. Е., А. Д.
А. и Б.Б., които са отстранени чрез прочитането на съответните части от
показанията им, дадени на досъдебното производство и приобщаването им към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК,
като свидетелите изрично потвърдиха достоверността на прочетените показания,
дадени от тях на досъдебното производство.
По реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК са приобщени изцяло
показанията на свидетеля Г.К. С., дадени на досъдебното производство /л.л.
50-52, том I от ДП/, които свидетелят заяви, че не поддържа. Съдът възприема като
достоверни именно тези показания на свид. Г. С., тъй като напълно кореспондират
на показанията на останалите свидетели, станали очевидци на събитията, протекли
в и пред ресторант "Т." - гр. С. /непосредствено преди извършване на
инкриминираното деяние/. На следващо
място, събитията, до които се отнасят тези показания /събитията, протекли в
ресторант "Т." - гр. С. и впоследствие при прибирането на свид. Г. С.
до дома му в с. А. заедно с подсъдимия и проведения тогава между тях разговор/,
са възпроизведени с големи подробности и много детайлно от свидетеля и то от
позицията на техен очевидец, какъвто свидетелят несъмнено е бил. Освен това, с
поведението си по време на разпита му в съдебното следствие, свидетелят
демонстрира явно нежелание да дава показания и да съдейства за разкриването на
обективната истина по делото по останали неизвестни за съда мотиви.
При разпита им в хода на съдебното следствие свидетелите В. И. К. и Н.
В. М. /сервитьори в ресторант "Т."/ заявиха, че не си спомнят
обстоятелствата, за които са давали показания в хода на досъдебното
производство, позовавайки се на изтеклия оттогава дълъг период от време, поради
което на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК техните
показания, дадени на досъдебното производство, бяха прочетени и приобщени към
доказателствените материали по делото, като и двете свидетелки заявиха изрично,
че поддържат тези показания.
По реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 6 НПК бяха приобщени и показанията на свидетеля Г.В.Г., дадени на досъдебното
производство /л. 38, том I ДП/, които допринасят за изясняването на детайли от фактическата
обстановка, макар и косвено свързани с осъществяването на инкриминираното
деяние.
Съдът възприема и се основава на така приобщените гласни доказателствени
източници, събрани в хода на досъдебното производство, съобразявайки
обстоятелството, че събирането им е било по време, по-близко до събитията,
които възпроизвеждат и затова в съдържанието си се явяват по-точни, по-детайлни,
а оттук и по-достоверни.
Следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. Д. М.Т.-А. - съпруга
на подсъдимия. Тази свидетелка добросъвестно и точно пресъздава събитията,
непосредствено след инцидента, като в тези им части показанията й напълно
кореспондират и се потвърждават от показанията на незаинтересовани и
безпристрастни свидетели, каквито са Б. Й., А. Й.в, А. А. и З. Г.. Свидетелката
А. добросъвестно пресъздава и обстоятелствата за взаимоотношенията й със
съпруга й - подсъдимия, неговите предшестващи заболявания и провежданото от
него лечение; за неговото поведение и преживявания след извършване на деянието,
като в тези части нейните показания се потвърждават от приетите комплексни
психиатрични и психологични експертизи. В тази връзка не може да бъде споделен
довода на прокурора да не се дава вяра на показанията на свид. А., поддържан
единствено със съображението, че тя е съпруга на подсъдимия. Без да игнорира
последното обстоятелство, което действително дава основание на свидетелката да
бъде заинтересована от изхода на делото, съдът счита, че в конкретния случай
нейните показания следва да се отчетат и ползват като напълно годен
доказателствен източник, тъй като по своето съдържание напълно кореспондират на
останалите гласни доказателствени източници, тяхната достоверност се
потвърждава и при съпоставка с данните, събрани с други доказателствени
средства, най-сетне - не са опровергани в никоя своя част от други
доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. Асп. В. в частта им, в която
свидетелят по същество потвърждава единствено присъствието си в ресторант
"Т." през нощта на 14 срещу 15 септември 2012 г., което се установява
и с други гласни доказателства. В останалите им части - че си е тръгнал сам от
заведението и че не е виждал впоследствие пострадалият И. Б. П. - неговите
показания са недостоверни, опровергани от показанията на останалите свидетели и
от обясненията на подсъдимия.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, които са
последователни, подкрепят се от показанията на другите свидетели и от данните,
събрани при огледа на местопроизшествието, от данните относно вида и характера
на уврежданията, довели до смъртта на жертвата и механизма на причиняването им,
установени от приетите съдебномедицински експертизи и от веществените
доказателства по делото. Единственото обстоятелство, което обвиняемият не
споменава в обясненията си, е нанесения от него ритник в коремната област на
пострадалия. Последното се доказва несъмнено от съвкупния анализ на
доказателствата, като съображенията на съда в тази насока следват в изложението
по-нататък.
В хода на разследването е извършен оглед на
местопроизшествието. Огледът е извършен сутринта на 15.09.2012 г., във времето от 08,53 ч. до 09,48 ч. на улица
"П. Х." в с. И., община С., пред дом № . - домът на свидетелите Б. Й.
и А. Й. /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум - л.л.
12-14, 15-19, том I от
ДП/. В близост до бетонен кол от оградата на дом
№ 15 е открит и иззет метален крик /виж снимки №№ 1, 2 и 8 от фотоалбума
- обект 1/. Открито е петно от червеникавокафява
течност /виж снимки №№ 2, 3, 4 и 7 от фотоалбума - обект 2/. Открита е пластмасова бутилка с вместимост 2 л, с избелял етикет с надпис
"C.-C.",
отворена, без капачка, съдържаща течност с бледожълт цвят, с остър и специфичен
мирис, а до бутилката е открита бяла запалка с надпис "B.", *** /запалителна/ течност /виж снимки
№№ 2, 3, 4 и 5 от фотоалбума - обект 3/. Открита
е и втора пластмасова бутилка с вместимост 2 л, с етикет с надпис "C.-C.", без
капачка, празна /виж снимки №№ 2, 3, 4 и 6 от фотоалбума - обект 4/. Намерените на местопроизшествието
метален крик, две пластмасови бутилки и запалка са иззети като веществени
доказателства, а част от червеникавокафявата течност е иззета върху марлен тампон.
Иззетият като веществено доказателство метален крик е
бил обект на изследване на СМЕВД /л.л. 70-72, том I от ДП/,
която установява наличие на кръв по обекта. Извършения ДНК - анализ на иззетите
следи от кръв по крика не визуализира ДНК профил, поради минималното количество
на клетъчен материал в предоставения за изследване обект /ДНКЕ - л.л.
229-232, том I от ДП/. Обстоятелствата, че металният крик, иззет и приложен
като веществено доказателства по делото, е намерен на местопроизшествието и че
върху него са открити следи от кръв, обсъдени съвкупно с данните от обясненията
на подсъдимия, че е нанесъл удари на пострадалия с метален автомобилен крик
/подкрепени косвено, както от показанията на свидетелите П. Е., А. Й., Д. А.а,
А. А.в и З. Г. в частите им, в които възпроизвеждат казаното пред тях от
подсъдимия непосредствено след инцидента, така и от СМЕ-зи,
изследвали въпроса за механизма на причиняване на уврежданията и средството, с
което са причинени/, налагат несъмнения извод, че приложеният по делото като
веществено доказателство метален автомобилен крик е средството, с което
подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия в областта на главата и дясната
предмишница.
Извършената ФХЕ /л.л. 76-77, том I от ДП/ установява, че жълтеникавата течност, съдържаща се в
иззетата пластмасова бутилка с надпис "C.-C.", е
леснозапалима и представлява бензин /в количество 40 ml, съдържащо се в бутилката/.
Извършения ДНК-анализ на иззетата от
местопроизшествието червеникавокафява течност установява, че това е кръв,
произхождаща от жертвата И. Б. /ДНКЕ - л.л. 229-232, том I от ДП/.
По иззетите образци за сравнително изследване - обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия и нокти от лява
и дясна ръка на подсъдимия /протокол за вземане на образци за
сравнително изследване - л. 28, том I от ДП/ - не се доказва кръв /СМЕВД
- л.л. 70-72, том I от
ДП/.
На 25.09.2012 г. бащата на жертвата - свид. Б. Б.
предал на разследващите органи панталоните /дънки в светлосин
цвят/, с които жертвата бил облечен при постъпването му в УМБАЛСМ "П."
– С. /протокол за доброволно предаване - л. 37, том I от ДП/.
Панталоните свид. Б. взел от болница
"П.", те били целите в кръв и затова жена му ги изпрала и след това
същите били предадени на разследващите органи /показанията на свид. Б. Б./. По дънковите панталони на
жертвата не се доказва кръв /СМЕВД - л.л.
66, 67, том I и СМЕВД - л.л. 78-80, том II от ДП/,
което е обяснимо с факта, че изследваните
от експертите панталони са били изпрани след инцидента /количеството на кръвта
по обекта е разредено над 1:500 000 след изпирането на панталоните/. В областта
на колана на панталоните на жертвата са установени следи от тежки /с повече от
16 въглеродни атоми/ нормални парафинови въглеводороди, влизащи в състава на
тежката фракция на петролни продукти, които могат да произлизат както от нафта,
така и от парафин /ФХЕ - л.л. 73-75, том II от ДП/,
а тези следи потвърждават обстоятелството, че пострадалият е носил бутилката с
бензин, открита на местопроизшествието, в какъвто смисъл са и обясненията на
подсъдимия.
Съвкупният анализ на данните, събрани при огледа на
местопроизшествието и на данните от експертните изследвания на събраните
веществени доказателства потвърждава изложената по-горе фактическа обстановка относно
мястото на извършване на деянието от подсъдимия и използваното от него средство
за извършването му - метален крик, приложен като веществено доказателство по
делото; потвърждават и изложените факти относно действията на пострадалия
непосредствено преди подсъдимият да му нанесе ударите - че се е намирал в
непосредствена близост до дома на подсъдимия в с. И. и е отишъл там, носейки
пластмасова бутилка с бензин и запалка. Същевременно посочените доказателства
кореспондират напълно и потвърждават изцяло версията на подсъдимия, изложена в
неговите обяснения, за мястото и обстоятелствата, при които е било извършено
деянието и конкретно за действията на пострадалия в създалата се ситуация. Потвърждават
и показанията на свидетелите, озовали се на местопроизшествието непосредствено
след извършване на деянието от подсъдимия, а именно показанията на свидетелите
П. Е., Б. Й.а, А. Й., Д. А., А. А. и З. Г. в частите им за обстоятелствата
относно мястото на извършване на деянието и обстоятелствата сложили се на
местопроизшествието след извършване на деянието. В обобщение посочените четири групи
доказателствени източници - протокол за оглед на местопроизшествие, събраните
веществени доказателства, заключенията на експертизите, изследвали веществените
доказателства, свидетелските показания на П. Е., Б. Й., А. Й., Д. А., А. А. и
З. Г. и обясненията на подсъдимия - установяват напълно кореспондиращи помежду
си доказателства, подкрепящи изложената и възприета от съда фактическа
обстановка.
Извършените съдебномедицински експертизи установяват
вида и характера на телесните увреждания, причинени от подсъдимия на
пострадалия, механизма на причиняването им и тяхната причинна връзка със
смъртта на пострадалия.
При огледа и аутопсията на трупа на И. Б.П. /СМЕ
- л.л. 85-90, том І от ДП/ са установени
следните увреждания:
Съчетана травма:
- Открита черепно-мозъчна травма - голяма
разкъсноконтузна рана в теменната област на главата; подлежащо импресионно ограничено счупване на черепния покрив теменно
с изхождащи от него линейни счупвания на черепната основа; ограничен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки челно-теменно; контузия на десния слепоочен дял,
мозъчен оток;
- Разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото
над веждата; очилат хематом на клепачите на лявото око;
- Коремна
травма - разкъсване на тънкочревния опорак с излив на кръв в количество 500 ml и контузия на опорака в
съседство на разкъсването, наложило оперативно отваряне на коремната кухина и
лечение;
- Хеморагичен шок /по клинични данни/;
- Охлузвания на дясната предмишница;
Бактериален сепсис със синдром на многоорганна
недостатъчност; двустранна бронхопневмония с абсцедиращ
характер за десния бял дроб.
По своята медикобиологична
характеристика черепномозъчната травма е причинила на пострадалия разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като същевременно голямата
разкъсноконтузна рана теменно на главата с подлежащото счупване на черепа е
осъществила контакт между черепната кухина и външната среда и по своята медикобиологична характеристика представлява и нараняване,
проникващо в черепната кухина.
Коремната травма е довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия.
Останалите увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установените увреждания са обосновали експертния
извод, че смъртта на И. Б.П. се дължи на съчетаната черепномозъчна и коремна
травма и настъпилите от тях усложнения. Експертите дават категорично и
обосновано становище, че черепномозъчната и коремната травми съвкупно са довели
до усложненията, свързани с възпалителни промени в белите дробове /пневмония в
белите дробове/, вдясно с абсцедиране; развитие на
генерализирана инфекция /сепсис/ и многоорганна недостатъчност, от които е
настъпила смъртта на Иво Б., които обстоятелства обосновават и категоричния
извод за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
установените увреждания и настъпилата смърт /СМЕ - л.л. 85-90, том I от ДП, разпит на вещите
лица д-р М. и д-р Ш. в с.з. от 04.02.2016 г. - л.л. 306-308 от д./.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата е
допусната и извършена СМЕ /л.л. 373, 374 от д./, извършена от вещо лице д-р Т., която да изследва въпроса за наличието
на причинна връзка между извършената оперативна интервенция в коремната област
за евакуиране на кръв и съсиреци и настъпилата
бактериална инфекция /сепсис/ при пострадалия. Вещо лице Т., след проучване на
приложената по делото медицинска документация, категорично потвърждава, че след
извършването на операцията не са наблюдавани усложнения от страна на
оперативното поле, поради което и септичното състояние няма връзка с
извършената манипулация. Този извод е категорично потвърден и от вещите лица д-р
М. и д-р Ш.. И тримата експерти са категорични и излагат подробно и убедително
аргументирано становище затова, че усложненията, свързани с възпалителни
промени в белите дробове, вдясно с абсцедиране,
развитието на генерализирана инфекция /сепсис/ и многоорганна недостатъчност,
от които е настъпила смъртта на Иво Б., са резултат от причинената съчетана
черепномозъчна и коремна травма, от което се извежда и категоричния извод за
наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между установените
увреждания и настъпилата смърт на пострадалия /СМЕ - л.л. 85-90, СМЕ -
л.л. 209, 210, том І от ДП/.
Не може да се даде еднозначен отговор на въпроса
доколко отказът на пострадалия да бъде хоспитализиран в болница "Св. А."
- гр. С., където първоначално е бил откаран за лечение, е допринесъл или не за
настъпването на смъртта му. Несъмнено отказът му да бъде хоспитализиран е
препятствал възможността да се предприемат своевременно лечебнодиагностични
действия, но в конкретния случай не може да бъде преценена възможността, ако
такива са били предприети при постъпването му в болница "Св. А.",
дали биха спасили живота му, тъй като всеки човешки организъм реагира
индивидуално на травмата /в този смисъл СМЕ - л. 69, том III от ДП/. Това обстоятелство обаче не прекъсва причинната
връзка между причинените от подсъдимия травми и смъртта на пострадалия. Тази
връзка е убедително установена, независимо от обстоятелството, че пострадалият
първоначално е отказал хоспитализация в болница "Св. Анна" и с това е
възпрепятствал своевременното извършване на лечебнодиагностични действия за
спасяване на живота.
Извършената СМЕ
и допълнителна СМЕ, приложени съответно на л.л. 209, 210, том I и л.л. 129, 130, том II от ДП, установяват механизма на причиняването на
констатираните при огледа и аутопсията на трупа на И. П. травматични
увреждания. Според тяхната анатомична локализация, уврежданията са разделени
условно в три групи – първата група са уврежданията, локализирани в областта на
главата, втората група са уврежданията, локализирани в областта на корема и
третата група са уврежданията по дясната предмишница.
Според заключението на допълнителната СМЕ, приложена
на л.л. 129, 130, том II от ДП, травматичните
увреждания, локализирани в областта на главата: голяма разкъсноконтузна рана
теменно на главата с подлежащо счупване на костите на черепния покрив от импресионен характер, с изхождащи от него линейни фрактури,
разпростиращи се по черепната основа, подлежаща контузия на мозъка вдясно
слепоочно и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и
разкъсноконтузна рана в лявата половина на челото над веждата и очилат хематом
на клепачите на лявото око могат да бъдат получени при нанасянето на един удар
със средство, каквото представлява металния крик, приложен като веществено
доказателство по делото. Металният крик се състои от два Г-образни профила,
разположени един под друг - първият служи за опора в терена, а вторият - за
повдигане на автомобила /виж протокол за оглед на веществено
доказателство - л. 235, том I
от ДП/. В зависимост от разстоянието между тях,
което се регулира чрез завъртане на дръжката в горния край на крика, могат при
удар с крика да бъдат засегнати едномоментно двете
отделни анатомични области на главата на пострадалия, където са локализирани
уврежданията по главата - теменно и в областта на лявата половина на челото над
веждата /СМЕ - л.л. 129, 130, том II от ДП/.
СМЕ, приложена на л.л. 209, 210, том I от ДП, установява, че травматичните увреждания по
дясната предмишница, изразяващи се в охлузвания, са получени по механизма на
косото по допирателната действие на твърди тъпоръбести
предмети с ограничена контактна повърхност и нямат отношение към генезата на
смъртта.
Именно данните, установени от допълнителната СМЕ,
приложена на л.л. 129, 130, том II от ДП, за
възможността травматичните увреждания, локализирани в областта на главата на
пострадалия, предвид използваното средство -
метален автомобилен крик, - да са причинени едномоментно,
дават основание на съда да приеме, че тези наранявания са причинени от
подсъдимия с един удар, нанесен в областта на главата на пострадалия, а
охлузванията по дясната предмишница - с отделен, втори удар с крика, нанесен по
ръцете на пострадалия. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия, който
твърди, че е нанесъл два удара с крика на пострадалия - един в областта на
главата и втори удар - по ръцете. Обясненията на подсъдимия в тази им част са
подкрепени и косвено от показанията на свид. П. Е., на когото подсъдимият
непосредствено след инцидента е съобщил, че е ударил пострадалия два пъти с
крика.
Тук следва да се отбележи още, че съдът не възприема
заключението на СМЕ, приложена на л.л. 209, 210, том I от ДП, в частта, че травматичните увреждания в
областта на главата на пострадалия се дължат най-малко на два отделни удара,
като в тази част експертът очевидно не отчита и не е обсъдил специфичните
характеристики на средството, с което са причинени травмите, а отделно от това
- на експерта не е била поставена задача да изследва хипотезата за причиняване
на уврежданията в областта на главата с приложеното по делото веществено доказателство
- метален автомобилен крик. Втората хипотеза е била изследвана от същия експерт
впоследствие в хода на досъдебното производство, когато е била възложена допълнителна
СМЕ /л.л. 129, 130, том II
от ДП/ за изясняване на механизма на причиняване
на телесните увреждания, кредитирана изцяло от съда, която, отчитайки
специфичните характеристики на автомобилния крик, дава заключението, че
уврежданията в областта на главата могат да бъдат причинени едномоментно
от удар с крик.
С тези аргументи съдът отхвърля обвинителната теза, че
травматичните увреждания по главата на пострадалия са причинени от подсъдимия с
два удара с металния крик. Следва да се отбележи още, че прокурорът не е
аргументирал фактически в обстоятелствената част на обвинителния акт механизма
на причиняване на охлузванията по дясната предмишница на пострадалия.
Възприетата от съда фактология за причиняването на това нараняване се
установява от обясненията на подсъдимия, обсъдени съвкупно с данните от
извършената СМЕ и допълнителна СМЕ, приложени съответно на л.л. 209, 210, том I и л.л. 129, 130, том II от ДП. Този пропуск в обстоятелствената част на
обвинителния акт в случая не съставлява съществено процесуално нарушение, което
да е ограничило правото на защита на подсъдимия, тъй като това увреждане не
стои, а и не е вменено обвинение да е в причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат - смъртта на пострадалия.
Ударът с крика, с който са причинени травматичните
увреждания, локализирани в областта на главата, е нанесен със значителна сила,
с направление отгоре-надолу и леко отзад-напред, отчетено при изправено
анатомично положение на главата, като ударът, попаднал в теменно-челната област
на главата, е с много голяма енергия, а този, попаднал в лявата челна област на
главата, е със значително по-малка енергия /СМЕ - л.л. 209, 210, том I от ДП/.
Травматичните увреждания, локализирани в областта на
корема /травматично разкъсване на чревния опорак на
тънкото черво, съчетано с околно кръвонасядане на
същия и излив на кръв в коремната кухина в количество 500 ml/, са причинени от силен директен удар, нанесен с
предмет с ограничена контактна повърхност и значителна сила на въздействието,
която е била достатъчна да превъзмогне съпротивлението на коремната стена и да
доведе до разкъсване на сравнително подвижна структура, каквато е опорака /СМЕ - л.л. 209, 210, том I от ДП/.
Тези увреждания не са били причинени от удар с крика, като аргументи в подкрепа
на този извод се извеждат от фактите, че по кожата на предната коремна стена в
зоната на въздействието липсват следи - рана, охлузване и кръвонасядане,
- каквито биха били налице, ако увреждането е причинено от удар с крик или
друг, подобен на него предмет /доп. СМЕ
- л.л. 129, 130, том II
от ДП/. При така установените от двете обсъждани
експертизи данни съдът приема, че морфологията на коремната травма отговаря, тя
да е била причинена от силен директен удар с крак /ритник/, нанесен от
подсъдимия на пострадалия.
Приетите две комплексни съдебно психиатрични и
психологични експертизи /л.л. 18 - 22, том II от ДП, л.л. 21 - 26, том III от ДП/ безпротиворечиво и категорично установяват, че
подсъдимият е извършил инкриминираното деяние в състояние на вменяемост по
смисъла на чл. 31 НК - могъл е да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си. Установяват още, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият не е страдал от психично заболяване, а установеното при
него личноството разстройство не е повлияло на
способността му да разбира какво прави и да ръководи постъпките си.
Съдът изцяло възприема заключенията на извършените и
приети експертизи, коментирани подробно по-горе, тъй като дават компетентни,
пълни и обосновани от доказателствата по делото отговори на поставените задачи.
Авторството на подсъдимия на деянието е несъмнено установено.
В случая липсват очевидци на деянието, с което подсъдимият е нанесъл ударите,
довели до смъртта на жертвата, като преки доказателства за тези обстоятелство
се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия. Признанието на подсъдимия
за авторството му на деянието, с което е причинена смъртта на И. Б.П., е
подкрепено от достатъчни по обем и съдържание косвени доказателства, а именно: от
обстоятелството, че подсъдимият е бил единственият човек до пострадалия на
мястото на инцидента /установено от показанията на свидетелите П. Е.в, Б. Й.,
А. Й., Д. А., А. А. и З. Г.в/, както и от направеното пред всеки от дошлите на
мястото на инцидента лица - свидетелите П. Е.,
А. Й., Д. А., А. А. и З. Г. - признание от страна на подсъдимия, че
именно той е нанесъл ударите, оказали се фатални за живота на пострадалия; от
данните за механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия и
използваното средство за причиняване на нараняванията в областта на главата,
установени от съдебномедицинските експертизи, приети по делото, които изцяло,
макар и косвено, подкрепят признанието на подсъдимия. Обсъдени съвкупно,
признанието на подсъдимия и събраните косвени доказателства, обосновават като единствено
възможна версията именно подсъдимият да е автор на деянието, с което е
причинена смъртта на И. Б.П.
Поддържаната от защитата теза за недоказаност на
обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл ритник в областта на корема на
пострадалия, с който е причинена коремната травма, стояща, съвкупно с
причинената черепно-мозъчна травма, в причинна връзка с настъпването на смъртта
на пострадалия, е голословна. Действително липсва признание на подсъдимия да е
нанесъл ритник в областта на корема на пострадалия, но същевременно всички
останали данни по делото изключват версията тази травма да е причинена при
различни от описаните по-горе обстоятелства - по друго време, на друго място и
от друго/и лице/а. Обстоятелствата, сложили се от момента на качването на
пострадалия в линейката, пристигнала на местопроизшествието, до приемането му и
хоспитализирането му в болница "П." са изяснени в пълнота /описани
подробно по-горе в мотивите/ и не внасят никакво съмнение в авторството на подсъдимия
на това деяние. Противното би означавало да се приеме, че лице/а от
придружаващият пострадалия медицински екип или пък такива от ФСМП - гр. С., или
от болница "Св. А." са причинили коремната травма на пострадалия,
което е неправдоподобно и индиции за такива обстоятелства въобще липсват.
Фактът, че коремната травма е констатирана при приемането на пострадалия в
болница "П.", е напълно обясним с обстоятелството, че пострадалият с
поведението си по-рано е препятствал по-обстоен медицински преглед в болница
"Св. А." и е отказал предложената му там хоспитализация. Коремната
травма е констатирана по-късно в болница "П.", когато са били
предприети по-обстойни лечебнодиагностични действия спрямо пострадалия, след
като той е бил приет и е останал за лечение в същата болница. Но от това
обстоятелство по никакъв начин не може да се направи извод, че тази травма е
била причинена междувременно и не при описаните по-горе обстоятелства.
Установената фактическа
обстановка обосновава извода от правна страна, че подс. Р.Т.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 119, вр. чл. 115 НК, като на 15.09.2012 г., около 05,00 ч. в с. И., община С.,
С. обл., умишлено е умъртвил И. Б.П. с ЕГН: **********, и убийството е
извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Причините за възникване на
инцидента и развитието му, обективирани в анализираните доказателства,
изключват приложението на предложената от обвинението квалификация на деянието
като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК.
От обективна страна се
установи, че подсъдимият е нанесъл удар с метален автомобилен крик в областта
на главата и удар с ритник в областта на корема на пострадалия И. Б.П., с които
му е причинил съчетана черепномозъчна и коремна травма.
Установи се, че
черепномозъчната травма и коремната травма съвкупно са довели до усложнения в
здравословното състояние на пострадалия - възпалителни промени в белите дробове
/пневмония в белите дробове/, вдясно с абсцедиране;
развитие на генерализирана инфекция /сепсис/ и многоорганна недостатъчност, от
които е настъпила смъртта му на 25.10.2012 г. в болница "П.", т.е.
доказана е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между посочените
увреждания и настъпилата смърт на пострадалия, съответно - между действията на
подсъдимия, с които е причинил тези увреждания на пострадалия, и смъртта на
пострадалия.
При установената фактическа
обстановка подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като е
имало непосредствено нападение от страна на пострадалия И. Б. П. и осъществена
отбрана срещу това нападение от страна на подсъдимия.
Нападението от страна на
пострадалия Иво Б. П. е било осъществено с активни действия: тичайки, той се
насочил към къщата на подсъдимия, носейки бутилка с бензин и запалка; спрял в
близост до къщата и паркирания там автомобил на подсъдимия /като се озовал на
две-три крачки от скрилия се в тъмното подсъдим/; отворил бутилката и се
приготвил да запали бензина, щракайки със запалката.
Тези действия на пострадалия,
разгледани в контекста на сложилите се по-рано събития: възникналия по-рано
конфликт в ресторант "Т." между подсъдимия и свид. А.. В., предизвикан
от свид. А.. В. /въпреки съществуващата забрана за тютюнопушене в заведението,
той запалил цигара, без да се съобрази с направените му забележки най-напред от
свид. П. Е., а после - от подсъдимия, а след това нанесъл и удар в тялото на
подсъдимия, а последният му отвърнал с удар с юмрук по лицето/ и отправените
тогава от последният и пострадалият закани към подсъдимия и свид. П. Е. в
смисъл, че ще им отмъстят за случилото се в ресторанта; пристигането на
пострадалият, който бил приятел на свид. Асп. В., в с. И., при дома на
подсъдимия с автомобила на свид. Асп. В., управляван от последния; спирането му
в близост до дома на подсъдимия с бутилка бензин и запалка в ръцете, щракането
на запалката, за да я запали - обективират, извън всякакво съмнение, намерението
на пострадалия да увреди имущество на подсъдимия, чрез палеж на къщата му или
на автомобила му, спрян пред къщата, което пък несъмнено би поставило в риск от
увреждане не само имущество на подсъдимия, но неговия и на семейството му
здраве и живот.
Всяко друго обяснение на
присъствието на пострадалия в тази част на денонощието пред дома на подсъдимия,
носейки бутилка с бензин и запалка, на фона на сложилия се преди това конфликт
в ресторант "Т.", би било неправдоподобно и несериозно.
С действията си пострадалият
се е насочил към увреждане на имущество на подсъдимия, а това реално би могло
да доведе и до увреждане на здравето и живота, както на подсъдимия, така и на
неговото семейство, обитаващо къщата му, което дефинира предприетото от
пострадалия нападение като общественоопасно и противоправно.
Нападението от пострадалия е било непосредствено, тъй
като неговите действия са създали реална и непосредствена опасност за увреждане
на имуществото, здравето и живота на подсъдимия и на неговото семейство, независимо че самото увреждане /палежа/ не е
започнало (виж ППВС № 12 от 29.11.1973 г. по н.д. № 11/73 г.), а действията на подсъдимия, с които е нанесъл удари
на пострадалия, са били предприети именно за прекратяване на непосредствено и
противоправно нападение, което е било в развитие и не е било преустановено.
Така, с предприетите от пострадалия И. П.
противозаконни действия, е била създадена реална опасност от накърняване на правнозащитени права и интереси, при което законът
позволява ефективна защита срещу тях. Именно,
за да се защити срещу непосредствено и противоправно нападение от пострадалия,
подсъдимият е предприел активни действия срещу нападателя, като му е нанесъл
един удар в областта на главата и силен ритник в коремната област, с които е
причинил смъртта му, настъпила по-късно - на 25.10.2012 г. в болница
"П.". Съгласно цитираното по-горе постановление на ВС, нападнатият
може, но не е длъжен по закон, да се откаже от активна защита, да бяга и да се
укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица.
По-важното в случая е неизбежната отбрана да е в пределите на допустимото, явно
да съответства на нападението.
В случая подсъдимият е превишил пределите на
неизбежната отбрана.
За да е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 НК е
необходимо защитата явно да не съответства на характера и опасността на
нападението. Съгласно цитираното по-горе постановление на ВС, за отблъсване на
нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за
отбрана от тези, използвани от нападателя; отбраняващият се не е задължен да
избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя, но само ако това
явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. В случая следва да
се прецени опасността на нападението, неговата интензивност, начините и
средствата, с които се извършва, мястото и времето на осъществяването му, за да
се отговори на въпроса, надхвърля ли защитата необходимото за отблъсване на
нападението, като това несъответствие следва да бъде явно, да е изразено ясно и
да не възбужда съмнение.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства сочи, че
осъществената от подсъдимия защита несъмнено съответства на характера на
нападението, което, бидейки насочено срещу имуществото и личността на
подсъдимия и на неговите близки, разкрива висока степен на обществена опасност
на деянието, с което е реализирано нападението. В същото време защитата на
подсъдимия явно не съответства на опасността на нападението, тъй като подсъдимият
не само се е отбранявал, но е превишил пределите на своята защита. Осъществената
от подсъдимия защита явно надхвърля по интензитет необходимото за отблъсване на
конкретното нападение. Подсъдимият, скрит в тъмното, е причакал нападателя и му
е нанесъл ударите, без нападателят да му е оказал физическа съпротива и при
тази ситуация, като се има предвид, че подсъдимият е едър и силен човек, той
обективно би могъл да отблъсне нападението, като отнеме бутилката с бензин от
ръцете на нападателя, или като го повали, или с по-леки по сила удари да го
възпре. Подсъдимият е използвал средство - метален автомобилен крик и е
употребил значителна сила, както при нанасянето на удара с крика по главата на
нападателя, така и при нанасянето на удара с крак в областта на корема на
нападателя, при отсъствие на обстоятелства, които са налагали противодействие с
такъв интензитет, сила и средство. Причинил е увреждания на нападателя, повече
от необходимите за отблъскване на нападението и то в жизнено важни човешки
органи, каквито са главата и корема.
Безспорно е, че нападението не е било внезапно и
неочаквано, като подсъдимият е имал възможност да възприеме действията на
нападателя /слизането му от автомобила на свид. Асп. В. и насочването му право
към дома на подсъдимия/ и се е приготвил да го отблъсне - взел автомобилния
крик от колата си и причакал нападателя, криейки се в тъмното. Тези данни сочат
на обмислени и целенасочени действия от
негова страна, в резултат на инцидентно взето решение за защита с активни
действия, а не като последица от силен психически стрес от внезапно осъществено
спрямо него нападение. Не са налице доказателства, сочещи че подсъдимият е
изпаднал в особено състояние на силна уплаха или смущение от нападението, което
да е ограничило възможността му за правилна и адекватна преценка на ситуацията,
респективно на начина му на защита. Неговите действия са били предварително
подготвени и целенасочени - взел автомобилния крик от колата си и причакал
нападателя в тъмното, - което не сочи на психическо състояние на уплаха или
смущение по смисъла на чл. 12, ал. 4 НК, които да са ограничили възможността му
за правилна и адекватна преценка на ситуацията, респективно на начина му на
защита. В този смисъл е заключението на допълнителната комплексна СППЕ /л.л.
425 - 447 от д./.
Същевременно, съгласно заключението на допълнителната
комплексна СППЕ /л.л. 425 - 447 от д./, извършването
на деянието от подсъдимия е било значително улеснено от повишена тревожност и
страх в мотивирането на поведението му на терена на неговата личностова
структура, която се характеризира с повишена раздразнителност, импулсивност и
мнителност, и предопределя в стресови ситуации и ситуации на изчерпване
подсъдимият да отреагира с поведенческа дезорганизираност и физическа агресия. Действията
на подсъдимия не са резултат на хладнокръвно взето решение за извършването им,
а са осъществени на фона на силно емоционално преживяване - тревога, напрежение
и страх от нападението.
Данните от допълнителната комплексна СППЕ /л.л.
425 - 447 от д./ сочат, че подсъдимият не е бил
в състояние на физиологичен афект /л. 446 от д./.
Установи се, че по време на извършване на деянието подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Това психическото отношение на подсъдимия към престъпния резултат е
обективирано в неговите действия - нанасяне на удар със значителна сила и със
средство, годно да умъртви пострадалия, каквото е металния автомобилен крик,
като ударът е насочен и е попаднал в жизнено важен орган, какъвто е главата; и
нанасяне на силен директен удар с крак /ритник/ в коремната област, в която са
съсредоточени други жизнено важни човешки органи. Значителната сила, с която са
нанесени тези два удара, средството, с което е нанесен удара в областта на
главата и тяхната насоченост в жизнено важни органи на пострадалия обективират целта
на подсъдимия да го умъртви.
Несъмнено подсъдимият е съзнавал, че тези два удара по своята сила и
насоченост в жизненоважни части от човешкото тяло, каквито са главата и
коремната област, както и че средството, което използва – метален автомобилен
крик, ще причинят смъртта на пострадалия и нанасяйки ги, е искал настъпването
на този резултат.
Доводът на защитата, че при установената фактическа
обстановка, подсъдимият е целял да причини телесна повреда на пострадалия, се
оборва от данните по делото, които обективират именно субективна цел у
подсъдимия да умъртви жертвата, анализирана и обоснована по-горе. Постигането на тази субективна цел е обективирано в описаните
по-горе негови действия – нанесъл е удар със средство, годно да умъртви жертвата
и със значителна сила, насочен в областта на главата и силен директен ритник в
коремната област, съзнавайки, че тези удари ще доведат до смъртта на
пострадалия. Силата на ударите, използваното средство и насочеността им в
областта на главата и корема изключват поддържания довод на защитата за
умишлено причиняване на телесна повреда. Данните за тежестта на уврежданията,
причинени от подсъдимия на пострадалия, и за механизма на причиняването им
сочат единствено на пряк умисъл, на действия, целящи пряко умъртвяването на
пострадалия.
Последващите действия на подсъдимия, с които е проявил
загриженост към състоянието на пострадалия - обадил се на свид. П. Е. и го
помолил да извика медицинска помощ, поискал от свид. А. Й. да донесе вода за
пострадалия, говорил на пострадалия да лежи, без да се движи, - не променят
извода относно прекия умисъл у подсъдимия за причиняването на престъпния
резултат. С решаващо значение за този извода са данните, посочени и анализирани
по-горе, за силата и насочеността на ударите и използваното средство.
За разлика от убийството в състояние на физиологичен
афект /чл. 118 НК/, при убийство при превишаване пределите на неизбежната
отбрана не може да се говори за „особена жестокост” при извършването му. Това е
така, защото на преценка е подложено съответствието на отбраната на
непрекъснато противоправно нападение, а наличието на разпоредбата на чл. 119 от НК се оправдава с преследвана от законодателя цел, както да смекчи
отговорността на противоправно нападнатия, така и да го накаже за онова, което
е следвало да не извърши при отблъскване на нападателя си (в този смисъл
Решение № 318 от 16.04.2007 г. на ВКС по к.д. № 1052/06 г. на І н.о.)
Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението по чл. 119, вр. чл. 115 НК и го
оправда по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК.
За извършеното престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода до пет години.
При индивидуализацията на наказанието съдът не отчита
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете: най-напред, че извършването на деянието от подсъдимия е било значително
улеснено, мотивирано от повишена емоционалност, произтичаща от неговата личностова
структура /наличие на разстройство на личността - Емоционално нестабилна
личност/; на следващо място - оказаното от подсъдимия пълно съдействие на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по
отношение на престъпното деяние - веднага се обадил на свид. П. Е., разказал му
за случилото се и го помолил да извика полиция, а пред полицейските органи
добросъвестно споделил какво е сторил; изразеното искрено разкаяние за
извършеното; чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни за него.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита и фактите, че
подсъдимият се е опитал да помогне на пострадалия - казал му да не се движи,
незабавно потърсил медицинска помощ, обаждайки се на свид. П. Еленков, потърсил
помощ за пострадалия и от лицата, дошли на местопроизшествието. В същата насока
съдът отчита и фактът, че пострадалият е осуетил възможността да му бъде
оказана своевременна висококвалифицирана медицинска помощ, при която, макар и
по-малко вероятно, изходът за живота му би бил различен от леталния.
Съвкупната преценка на горните обстоятелствата налага
извода за определяне на наказание при наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, около средния размер на предвиденото и затова съдът определи и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три години. Това
наказание съдът счете за съответно на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно ще окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът, като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало и неговата млада
възраст, счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
неговото поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да се
изтърпи и затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
наказанието за срок от пет години.
Оценката на установените релевантни към
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия факти не сочи нито
многобройност, нито изключителност на смекчаващи отговорността му такива, вкл.
продължителността на досъдебното производство, което е смекчаващо обстоятелство,
но в случая не от естеството на изключително по смисъла на чл. 55 НК, което от
своя страна прави неприложима разпоредбата на чл. 55 НК.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОСлО при СОП направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 2 715,66 /две хиляди и седемстотин и
петнадесет лева и 66 ст./ лева, както и да заплати по сметка на СОС направените
разноски в съдебната фаза на производството в размер на 3 555,24 /три
хиляди и петстотин и петдесет и пет лв. и 24 ст./ лева.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: