№ 11217
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110166991 по описа за 2022 година
Предявени са искове от [фирма] срещу Е. Г. С. и И. З. З. с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно на суми за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период 01.12.2019 г. – 09.11.2022 г. Претендира се и
законна лихва върху главниците от датата на предявяване на иска и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК И. З. З. е подала отговор на исковата молба като представя
доказателства за заплащането на претендираните суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия. Ответниците не оспорват, че са собственици на имота.
Процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1,
13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Не е спорно, че в
сградата е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен договор между
етажните собственици и [фирма], както и че доставената и реално потребена топлинна
енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания.
1
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение
между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените
количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
изпадането в забава на длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендирания размер.
С определение от 26.06.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните,
че с направеното на 09.05.2023 г. плащане от страна на ответниците, са погасени процесните
задължения, както следва: законна лихва в размер на 152.06 лв., съдебни разноски в цялост в
размер на 173.12 лв., мораторна лихва в размер на 544.16 лв., както и главница в размер на
3158.87 лв. Този факт на погасяване на претендираната сума на посочените дати се признава
от ищеца – виж молба с вх. № 166581 от 13.06.2023 г. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3
ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се
отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани
с тях.
По разноските: С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при
отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на
процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по
делото. Дължимата държавна такса е заплатена на ищеца, поради което му се дължат
единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ищеца се следва
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл.
78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.
Предвид представения по делото фискален бон л. 114 са заплатени от ответниците за
разноски общо 173.12 лв., което плащане не се оспорва. Държавната такса по
производството е в размер на 148.12 лв., респ. са платени и 25 лв. от дължимото
юрисконсултско възнаграждение, поради което дължимата сума е 75 лв. Съобразно размера
на претенциите Е. С. следва да заплати на ищеца за юрисконсултско възнаграждение 25 лв.
/1/3 от 75 лв./, а И. З.-З. следва да заплати на ищеца за юрисконсултско възнаграждение 50
лв. /2/3 от 75 лв./.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, против Е. Г. С., ЕГН **********,
искове за осъждането на Е. Г. С. да заплати на [фирма], следните суми: сумата от 1035.21 лв.
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното погасяване, сумата от
177.46 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата от 17.75 лв. – главница за такса дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното
погасяване, и сумата от 3.93 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2018 г. –
09.11.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, против И. К. З.-З., ЕГН **********,
искове за осъждането на И. К. З.-З. да заплати на [фирма], следните суми: сумата от 2070.42
лв. главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № *** за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното погасяване, сумата от
354.92 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., сумата от 35.49 лв. – главница за такса дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2022 г. до окончателното
погасяване, и сумата от 7.85 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2018 г. –
09.11.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с адрес [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 25 лв. - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. К. З.-З., ЕГН **********, с адрес [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 50 лв. - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК **** като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3