Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 11692
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 135946 от 07.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 74908/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 54 състав, са отхвърлени предявените от К.Г.Г. искове срещу „А.Ю.С.“ ЕООД, с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 187/06.11.2018 г., издадена от управителя на „А.Ю.С.“ ЕООД, поради
закриване на част от предприятието и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на сумата от 7 892, 94
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 07.11.2018 г. - 07.05.2019 г. Ищецът е осъден да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 730 лв., представляваща
разноски по производството.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца К.Г.Г., с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано
и неправилно. Счита, че неправилно решаващият съд не е отчел, че показанията на
свидетеля С.Г. са преки и непосредствени. Същият е бил пряк очевидец на
дейността му. От показанията му се установява, че не са възниквали
организационни проблеми, каквито е имало с други служители на предприятието,
които са заемали неговата длъжност по заместване. Никога не е забелязвал
забавяне или спиране на работата по причини, които да се дължат на ищеца.
Твърди, че е работил заедно със свидетеля в същия автосервиз и ищецът му е
предавал за боядисване автомобилите, които приемал. Свидетелят също така не е
чул оплаквания от клиентите или колегите му. Не са му налагани и дисциплинарни
наказания. Твърди, че преди уволнението му не е знаел, че работата му е била
обект на подбор или оценка. В уволнителната заповед протоколът за извършен
подбор не е описан. Счита, че това обосновава извода, че протоколът за подбор е
съставен за целите на съдебния процес. Независимо от това счита, че не следва
да бъде оценен най-ниско. Ответникът не представил доказателства относно
образованието и специалността на останалите лица, между които е извършен
подбора. Не са ангажирани и доказателства относно притежавания от тях
професионален опит и допълнително преминати курсове на останалите 5 служителя.
Липсват мотиви по поставените оценки за работата със специализиран софтуер. По
този начин не може да се прецени дали поставената оценка е реално отговаряща на
изпълнението от всеки един от оценяваните работници. Счита, че показанията на
свидетеля Жлебников са вътрешно противоречиви относно
обучението му. Показанията му относно налагането на имуществени санкции не
кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Моли съда да
отмени обжалваното решение като уважи изцяло предявените искове, както и да му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „А.Ю.С.“ ЕООД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че въз основа на проведения разпит на свидетеля Ж.са
установени изводите, обективирани в протокола за
подбор, който е оспорен от ищеца. Същият е очевидец на събитията, за които е
разпитан, поради което правилно показанията му са кредитирани от решаващия съд.
Последният е отчел вероятната заинтересованост на свидетеля Г. от изхода на
делото, тъй като същият е уволнен и е страна по висящ спор с работодателя. Също
така свидетелят Г. няма преки наблюдения относно работата на ищеца, тъй като
заема различна длъжност „бояджия МПС“. Счита, че не е необходимо да представя
по делото доказателства относно образованието и квалификацията на останалите
работници, между които е извършван подбора, тъй като тези доказателства са били
представени на комисията, извършила подбора. Резултатите комисията е отразила в
таблица, която не е оспорена от ищеца. С оглед на това счита, че за него не е
възникнало задължение да ангажира допълнителни доказателства в тази насока. Направеното
оспорване с въззивната жалба е преклудирано.
Подборът е извършен между всички работници, заемащи длъжността „приемчик-автосервиз“ в гр. София. В заповедта от 11.10.2018
г. са посочени конкретните подкритерии, които са
формирали общите критерии - квалификация и добро изпълнение на работата. Счита,
че е обоснован и правилен изводът на решаващия съд, че работодателят е извършил
законосъобразно подбор по реда на чл.329 КТ. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при
ответника по трудов договор, като е заемал длъжността „приемчик-автосервиз“,
с място на работа в сервизен комплекс „Запад“. Със заповед № 187/06.11.2018 г.,
трудовото му правоотношение е прекратено поради закриване на част от
предприятието. Излага съображения, че уволнението му е незаконно, тъй като
сервиз „Запад“ продължава да работи към момента на уволнението му, както и
понастоящем. Същият не е закрит. С оглед на това не е осъществено посоченото от
работодателя уволнително основание. Моли съда да отмени уволнението, извършено
с горепосочената заповед, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца,
считано от 07.11.2018 г.
С молба - уточнение от 27.12.2019 г. ищецът е посочил,
че претендира обезщетение в размер на 7 892, 94 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищеца
е извършено законосъобразно и правилно. Твърди, че на 21.09.2018 г. Съветът на
директорите на дружеството, в качеството му на орган, упражняващ правата на
едноличния собственик на капитала, е взел решение да закрие част от търговското
си предприятие, а именно: автосервиза, находящ се в гр. София, ул. „********-
Автосервиз „Юг“. Управителят на дружеството А.Е.А.е упълномощен да извърши
всички правни и фактически действия във връзка със закриване на един от
сервизите на дружеството. На 11.10.2018 г. управителят е постановил заповед, в
която приема ново щатно разписание, което влиза в сила на 17.10.2018 г. Също
така назначава комисия, която да извърши подбор по реда на чл.329 КТ на
работниците, заемащи длъжността „приемчик-автосервиз“
и „бояджия-МПС“ в дружеството, като определя и критериите, по които да се
извърши подбора, за да може в предприятието да останат на работа служителите,
които са по - квалифицирани и работят по - добре. Така промененото щатно
разписание е одобрено от органа, упражняващ правата на едноличния собственик на
капитала - Съвета на директорите на дружеството, на 12.10.2018 г. На 18.10.2018
г. комисия, азначена от управителя на дружеството, е
извършила подбор между служителите, заемащи посочените по - горе длъжности. Тъй
като ищецът е получил най-малко точки, е предложено на работодателя да прекрати
трудовия му договор. В рамките на предвидената в чл.329 КТ възможност
работодателя да уволни работниците и служителите в закриваната част от
предприятието или да извърши подбор с работниците и служителите в други части
на предприятието, които не се закриват, работодателят се е з„възползвал от
втората посочена възможност. С оглед на това е извършил подбор между
служителите на посочените длъжности от закривания сервиз „Юг“ и от сервиз
„Запад“. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
Липсва спор между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника по трудов
договор, като е заемал длъжността „приемчик-автосервиз“.
Със заповед № 187/06.11.2018 г. на управителя на „А.Ю.С.“
ЕООД, връчена на същата дата, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ - поради закриване на част от
предприятието, считано от 07.11.2018 г.
Видно от представения протокол от проведеното на
21.09.2018 г. заседание на Съвета на директорите на „А.Ю.“ АД в качеството му
на едноличен собственик на капитала на „А.Ю.С.“ ЕООД, е взето решение ответното
дружество да закрие част от търговското си предприятие,а именно: сервизна
локация на дружеството, находяща се в гр. София, ул. „**. Възложено е на
изпълнителния директор на „А.Ю.“ АД и управител на „А.Ю.С.“ ЕООД - А.Е.А., да
извърши всички необходими правни и фактически действия във връзка с
изпълнението на взетото решение.
Със заповед от 11.10.2018 г. управителят на ответното
дружество е одобрил, с оглед закриване на част от предприятието - закриване на
автосервиз „Юг“, новото щатно разписания на дружеството, което влиза в сила,
считано от 17.10.2018 г. Постановено е да се извърши подбор по реда на чл.329 КТ на работниците, заемащи длъжността „приемчик-автосервиз“
и „бояджия-МПС“. Определена е комисия, която да извърши подбора. Първата група
от заложените критерии са във връзка с професионалната квалификация на всеки
работник, заемащ посочените длъжности: образование; относим
професионален опит и преминати допълнителни квалификационни курсове; общ трудов
стаж във фирмата. Втората група критерии са свързани с нивото на изпълнение на
възложената работа от всеки работник, заемащ посочените длъжности - работа със
специализиран софтуер; справяне с трудовите задължения; спазване на вътрешните
правила и процедури, имуществена отговорност, липса на дисциплинарни наказания
или ангажирана имуществена отговорност през последните 3 години; умения за
работа с клиенти; интензивност, сръчност и организираност. За всеки от
посочените критерии са въведени оценки.
Съгласно протокол от проведеното на 12.10.2018 г.
заседание на Съвета на директорите на „А.Ю.“ АД, в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „А.Ю.С.“ ЕООД, е взето решение за одобрение на
приетото на 11.10.2018 г. от управителя на „А.Ю.С.“ ЕООД ново щатно разписание
на дружеството.
На 18.10.2018 г. е съставен протокол, на основание
чл.329 КТ от назначената от управителя на ответното дружество комисия.
Служителите, които заемат длъжността „приемчик-сервиз“,
са общо 6 на брой, сред които и ищеца. В съставената таблица са посочени
определените от комисията оценки по зададените критерии. Общият брой точки,
които е получил е 32. Този резултат е най-ниският от останалите работници,
които са участвали в подбора. На същите са определени оценки в общ размер от 35
до 43.
В първото редовно открито съдебно заседание пред СРС
ищецът е оспорил извършването на подбор от ответника, като е оспорил датата на
съставяне на протокола за подбор, както и заповедта от 11.10.2018 г. относно
датата на съставянето им, като е заявил, че документите са съставени за целите
на процеса.
Видно от представеното щатно разписание от 09.10.2018
г. за длъжността „приемчик-автосервиз“ са предвидени
6 щатни бройки. В щатното разписание от 17.10.2018 г. за посочената длъжност са
предвидени 2 щатни бройки.
Пред СРС е представен препис от диплома за висше образование
на ищеца по специалност индустриален мениджмънт и предприемачество.
Видно от представената справка от Агенция по заетостта
на 05.12.2018 г. ищецът се е регистрирал като безработен в Бюро по труда, като на
03.05.2019 г.е проведена регулярна среща с трудов посредник.
От представеното банково извлечение се установява, че
полученото от ищеца на 11.03.2019 г. трудово възнаграждение възлиза на 1 560
лв.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел С.Г.Г. се установява, че познава ищеца от момента, в който е
започнал работа при ответника. Свидетелят е заемал длъжността „автобояджия-подготовчик“, а ищецът е заемал длъжността „приемчик“. Свидетелят и ищецът вече не работели при същия
работодател, като свидетелят води дело с работодателя „А.Ю.С.“ ЕООД. Свидетелят
бил освободен от работа поради закриване на част от предприятието. Сервизът, в
който работели с ищеца, се намирал на ул. „********или 5. Този сервиз
продължавал да функционира и понастоящем. Знае, че ищецът имал отсъствия от
работа, тъй като счупил крак. Свидетелят не помни кога е станало това. Счита,
че ищецът се е справял с работата. Имал впечатления за това, тъй като работели
в една смяна. След като приеме даден автомобил в сервиза, ищецът го предавал за
ремонт, включително и на свидетеля. При отсъствието на ищеца от работа
свидетелят имал организационни проблеми с неговите колеги, които заемали същата
длъжност „приемчик“. Проблемите били свързани със
забавяне на работата, спиране на работата. Знае, че има още два сервиза - в ж.
к. „Люлин“ и в кв. “Манастирски ливади“. Понастоящем тези сервизи не
функционирали. Свидетелят не знае ищецът да е имал проблеми във връзка с
оплаквания и жалби от клиенти. Не знае да са му налагани дисциплинарни
наказания. Не знае да е имало оплаквания срещу него от колеги.
Пред СРС е разпитан свидетеля К.С.Ж.. От показанията
му се установява, че работи при ответника от около 5 години, като заемал
длъжността „оперативен директор“. Познавал ищеца откакто постъпил на работа при
ответника през 2015 г. Трудовото му правоотношение било прекратено поради
закриване на част от предприятието. От два обекта в гр. София - на ул. „Луи Айер“
в кв. „Манастирски ливади“ и на ул. „Воденичарски път“ в ж. к. Обеля“, останал
само един. Обектът в кв. “Манастирски ливади“ бил закрит. Ищецът работел в
сервиза в кв. „Обеля“, като заемал длъжността „приемчик“.
През м.10.2018 г. бил извършен подбор между приемчиците
в двата сервиза. Ищецът получил най-нисък резултат, поради което бил освободен
от работа. Свидетелят имал преки наблюдения относно работата на ищеца.
Посещавал сервиза, в който работел ищеца, три-четири пъти седмично. Ищецът не се
справял достатъчно добре с поставените задачи. Във връзка с изпълнение на
трудовите задължения причинил имуществени вреди на дружеството, тъй като
няколко пъти надвишил лимита, определен от застрахователя. За това е бил
наказван два пъти с налагане на глоба. Застрахователят определял лимит, до
който може да платки определена щета и в сервиза работили до този лимит.
Задължение на приемчика било да следи лимитите и да изпълнява
трудовите си задължения качествено и в срок. Ремонтът се възлагал на работниците
и приемчикът следял за тяхното изпълнение. Ищецът не
бил обучаван в курсове, докато работел при ответника. Останалите приемчици били обучавани в курсове, които се отнасяли за
специализиран софтуер, с който работили със застрахователните компании. Ищецът
не бил обучаван, тъй като през по - голямата част от времето, през което е
работил при ответника, отсъствал поради болнични или отпуски. Ищецът допускал
забавяне в работата при оформяне на документацията в предприятието и
предаването й към застрахователя. Това били задължения на приемчика,
който комуникирал със застрахователя. Свидетелят е виждал, че ищецът е бил
изнервен с клиенти. политиката на сервиза била, че всеки клиент трябва да бъде
обслужен максимално добре и отношението към него трябва да бъде учтиво и
внимателно. Ищецът имал пропуски в организирането на работата. Не винаги
качествено и в срок е извършвал поставените му задачи. След предявяване на
протокола за подбор по чл.329 КТ и
таблицата към него свидетелят е заявил, че същите са подписани от него. През
последните 12 месеца преди освобождаването му ищецът почни не ходел на работа,
тъй като бил в болнични, след това 5-6 дни ползвал отпуск и след това отново
бил в болнични. Администрацията на дружеството, нейните офиси, били на обекта в
кв. „Манастирски ливади“ преди неговото закриване. Понастоящем администрацията
се преместила в сервиза в кв. „Обеля“. Преди преместването ходел в сервиза в
„Обеля“ по няколко пъти седмично, за да контролира работата в този обект, както
и ходел при конкретни поводи. Използваните софтуерни продукти били стандартни
за застрахователите, не били специално разработени за дружеството. Свидетелят
не знаел дали ищецът е работил с тези софтуерни продукти. По въведения критерий
„вътрешни правила“ са оценявали спазването на определените от работодателя вътрешни
правила. По критерия „спазване на трудовите задължения“ са имали предвид закъснения и други подобни.
Ищецът нямал налагани дисциплинарни наказания при ответника. През м.10.2018 г.
на ищеца били наложени глоби съответно в размер на 390 лв. и 75 лв. Поискали
обяснения от ищеца. Първият път дал обяснения, а след това започнали
продължителните му болнични. Ищецът не знае за оплаквания на клиенти от ищеца.
По-рязко отношение към клиенти е виждал както свидетеля, така и други служители.
Не се държал учтиво. Принципно примчиците трябвало да
се държат учтиво с клиентите, а ищецът не се държал така. Понякога ищецът е получавал
бонуси за работата си. Бонусите се давали за работата на приемчика
с клиенти, както и за работата му със застрахователя. Във връзка с установяване
на трудовия стаж и образованието на ищеца прегледали документи, предоставени от
Отдел „Човешки ресурси“. Имало случаи, когато други приемчици
са помагали на ищеца да работи със софтуера „Дал“. Също така имал проблеми и
със счетоводната програма, която също използвали и го обучавали.
По делото е представена справка от 20.03.2019 г.,
издадена от работодателя, относно периода на временна неработоспособност на
ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
По оплакванията във въззивната
жалба за необоснованост на обжалваното решение:
Съгласно разясненията, дадени с решение № 144 от 08.08.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 825 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1355/2009 г., на ВКС,ГК, ІV ГО; решение № 166 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 3794/2018
г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, за да е налице
разглежданото основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
на служителя по инициатива на работодателя – закриване на част от предприятието,
следва да се установи, че не се преустановява извършваната от цялото предприятие дейност, а само
тази извършвана от едно негово обособено звено. Преустановяването на дейността
на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този
момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с
преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с
извършването й работна сила, което налага и освобождаването на заетите с
осъществяването на същата работници. Самото преустановяване на дейността на
обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да
се извършва от други структури на предприятието.
Поддържаните от жалбоподателя
доводи, които очертават и предмета на въззивния
контрол, са във връзка с липсата на закриване на част от предприятието. Такива
доводи своевременно са въведени в спорния предмет с депозираната искова молба.
В разглеждания случай се установи, че е преустановена
дейността на автосервиз, находящ се в гр. София, ул.
„**. Този автосервиз съставлява обособено структурно звено на работодателя.
Също така е взето по надлежния ред решение за закриването на разглежданата част
от предприятието на работодателя. Новото щатно разписание, което е съобразено с
извършеното закриване на обособената част от предприятието на ответника, е
влязло в сила на 17.10.2018 г. Същевременно уволнението на ищеца е извършено в последващ момент – на 06.11.2018 г. Ето защо към момента на
уволнението на ищеца е налице закриване на част от предприятието.
Ищецът обаче не е изпълнявал трудовите си функции в
закритата част от предприятието на работодателя.
Съгласно нормата на чл.329 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството
или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 ОТ
16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, като
приложима в управленческата дейност на работодателя, целесъобразността не е
предвидения от законодателя ред за упражняване на правото на подбор,
респективно за преценка на критериите по чл.329, ал.1 КТ. Затова и възможността
да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към които може да се
насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето на обсега на
подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с
намиращите се в закриваната част от предприятието или в намаления обем на
работата. Тази преценка се прави и при основанието „закриване на част от
предприятието“, но тогава работодателя решава дали да уволни работниците и
служителите в закриваната част от предприятието или да извършва подбор между
тях и работници и служители в други части на предприятието, които не се
закриват. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може
да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на
подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между
работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират
в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на
работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.
В разглеждания случай работодателят е упражнил правото си на подбор, като е
извършил такъв между служителите, заемащи длъжността „приемчик
автосервиз“ в закривания автосервиз, както и в този, в който е работил ищеца.
При извършване на подбора, работодателят е оставил на работа онези служители,
за които е преценил, че имат по-висока квалификация и работят по-добре.
С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че
работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения
подбор. С оглед на това се налага изводът, че съдът извършва преценка относно
законосъобразността на извършения подбор, само когато работникът или служителят
е оспорил уволнението на това основание. В разглеждания случай такива
оплаквания не са своевременно заявени от ищеца в исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в
първото редовно открито съдебно заседание, след връчване на препис от писмения
отговор на исковата молба и приложенията към него, ищецът е оспорил факта на
извършване на подбор от работодателя, но не и неговата законосъобразност. Ищецът
не е заявил, че притежава по-висока квалификация от останалите работници, между
които е извършен подбора, както и че работи по-добре от тях. Същият се е
позовал на това, че протоколът за извършен подбор и заповедта от 11.10.2018 г.
не са с достоверна дата, като същите са изготвени за целите на процеса.
В нормата на чл.181, ал.1 ГПК е регламентирано, че частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 177 от
13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011 г., г. к., на ВКС,
ГК, ІІІ ГО, частни документи, каквито са заповедите на работодателя за
утвърждаване или изменение на щатно разписание, не обективират
разпореждане с права. С тях не се създават или прехвърлят права, които
работниците и служителите да придобиват по силата на документа. Следователно,
работниците и служителите не могат да бъдат разглеждани като трети лица по
смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо които да е изискването за достоверност на датите
на оспорени от тях заповеди. Целта на разпоредбата е да бъде предотвратено
недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез
антидатиране, така че да може да бъде противопоставен
на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел e възприето
по-тясно тълкуване на понятието „трети лица“, а именно: че „трето лице“ по
смисъла на чл.181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало
документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че
датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, касае
се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от
някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са
трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Тези разяснения
намират приложение и по отношение оспорените от ищеца заповед от 11.10.2018 г.
и протокол за извършен подбор. Отделно от това и на основание чл.193, ал.3 ГПК
ответникът е ангажирал показанията на свидетеля Ж., от които се установи, че
през м.10.2018 г. е извършен подбор между работниците, които заемат длъжността
„приемчик“ в двата автосервиза на ответника, както и
е потвърдил полагането на подпис върху съставения протокол за извършения
подбор. В хода на производството не са ангажирани доказателства, които да
разколебават доказателствената стойност на показанията на посочения свидетел
относно тези обстоятелства, както и такива, които да ги опровергават. Ето защо
неоснователен е довода на ищеца за съставяне на оспорените документи за целите
на съдебния процес.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно решаващият съд
е кредитирал показанията на свидетеля Ж.относно нивото на изпълнение на
възложената му работа, които противоречат на показанията на свидетеля С.Г.. Показанията
на свидетеля С.Г., обсъдени по – горе, се ползват с ниска доказателствена
стойност, тъй като същият няма преки и непосредствени наблюдения относно
качеството на изпълнение на възложената работа от страна на ищеца. Действително
свидетелят е работил с ищеца в един и същ автосервиз, но са заемали различни
длъжности и служебният контакт между тях не е чест и системен. Не без значение
е и обстоятелството, че свидетелят води дело с ответника във връзка с уволнението
му. Същевременно свидетелят Ж.има преки и непосредствени впечатления от
работата на ищеца по силата на трудовите си задължения. Впечатленията му са
системни, а не инцидентни, доколкото е посещавал 3-4 пъти седмично сервиза, в
който е работил ищеца. Именно във връзка с тези свои наблюдения свидетелят е
взел участие в назначената от работодателя комисия, която е извършила подбор по
чл.329 КТ. Ето защо, като е възприел показанията на разпитания по делото
свидетел Ж., ценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК, решаващият съд не е
допуснал соченото от жалбоподателя процесуално нарушение.
Жалбоподателят излага съображения, че ответникът е
следвало да ангажира по делото доказателства относно образованието и
квалификацията на останалите работници, участвали в подбора. Ищецът не е релевирал възражения относно изводите на комисията във
връзка с притежаваното от него образование. Също така съгласно представения
протокол за извършен подбор на ищеца е дадена най-високата оценка във връзка с
притежаваното от него образование. Също така доводи относно притежавания от
него професионален опит и допълнително преминати курсове не са своевременно
заявени, а изводите на комисията на работодателя в тази насока не са оспорени.
Процесуално недопустимо е тези доводи да се релевират
за първи път едва във въззивното производство,
доколкото са налице регламентираните в нормата на чл.266, ал.1 ГПК процесуални
пречки за това. Изложеното се отнася и за останалите критерии, въз основа на
които са оценени работниците, участвали в подбора по чл.329 КТ.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че работодателят е доказал в хода на производството осъществяването
на уволнителното основание – закриване на част от предприятието, като е
упражнил правото си на уволнение след извършване на подбор на работниците,
заемащи длъжността „приемчик автосервиз“, за
законосъобразността на който не са релевирани
своевременно възражения от ищеца.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно акцесорния иск за заплащане на обезщетение за оставането му
без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, поради което и
на основание чл.269 ГПК не следва да се излагат съображения във връзка с
предпоставките за основателността на тази искова претенция.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не претендира разноски
за настоящата съдебна инстанция, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135946 от 07.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 74908/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 54 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.