Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 05.06.2017 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осми декември, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Евгения Гачева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1829 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от  КЗ /отм/.

Ищецът Д.А.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 14.02.2011г. в гр. София на кръстовището на бул. „Христофор Колумб“ с ул. „Кръстьо Пастухов“. Според твърденията на ищеца, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача  на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. №*********който с автомобила си ударил пресичащия пътното платно пешеходец (ищеца), вместо да му осигури предимство при пресичане. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил Стефан Чаушев бил установен в рамките на ДП № ЗМ 11075/2011г. по описа на СДВР- МВР. В резултат на удара, ищецът получил фрактура на тибията на лявата подбедрица, фрактура на фибулата на лявата подбедрица, фрактура на лявата ключица, фрактура на кост в левия глезен и мекотъканни увреждания (ожулвания, охлузвания и кръвонасядания). Лечението на травмите продължило изключително дълго време- около две години и пет месеца, а при това ищецът заплатил за своя сметка общо сумата от 3098, 93 лева представляваща разноски за медицински консултации, консумативи и материали. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „БМВ“ модел „320 И“ с рег. № *********била застрахована от ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника: да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 117 000 лева, да му заплати обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от необходими медицински разходи в размер на сумата от 3098, 93 лева заедно със законната лихва върху всякя от посочените суми, считано от предявяването на иска до окончателното изпълнение на задължението. С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство.

Предявената претенция е оспорена от ответника „З.К.Л.И.“ АД, който не отрича факта на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие, причиняването на вредите и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. №*********но оспорва предявените срещу него претенции. Чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становище, че пострадалия е действителния причинител на процесното ПТП. При условията на евентуалност, ответникът поддържа твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищеца) в значителна степен, тъй като бил ударен от автомобила след като предприел внезапно пресичане на пътното платно, на необозначено за целта място и при липса на видимост, зад спрял на спирка за обществен превоз тролейбус - в нарушение на изискванията на чл. чл.113 от ЗДвП. При условия на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, с оглед вида и характера на травмите. По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол № К 109 от 14.02.2011г. на СДВР - МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 14.02.2011г. в гр. София на кръстовището на бул. „Христофор Колумб“ с ул. „Кръстьо Пастухов“.е бил реализиран удар от лек автомобил марка „БМВ 320 И” с рег. №*********управляван от С.В.Ч.и пресичащия пътното платно пешеходец Д.А.К.. В резултат на удара е пострадал пешеходеца, с работна диагноза: фрактура на лявата ключица и лява подбедрица.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „БМВ 320 И с рег. № *********е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: епикризи, амбулаторни листове, преписи от лична абмулаторна карта, болнични листове и ЕР на ТЕЛК /стр. 58-73/, /стр. 75-97/ /стр.144-187/ които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания: закрто многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, многофрагментно счупване на лявата ключица, спукване на скочната кост на лявото ходило, множество мекотъканни увреждания – натъртвания, охлузвания и кръвонасядания на подбедриците и дланите на ръцете;

·         Уврежданията са типични за пострадали пешеходци, а в конкретния случай се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·         След постъпване в МБАЛ ВМА София, ищеца е бил подложен на оперативна интервенция за наместване на счупените кости и след проведено комплексно лечение е изписан на 05.11.2012г. В последствие, ищецът е постъпил във ВМА за ново оперативно лечение на 15.07.2013г. и е бил изписан на 17.07.2013г

·         Общо лечебният и възстановителен период на получените в следствие на процесното ПТП травми е приключил за период от 1 година. В продължение на първите три месеца след настъпването на ПТП и в период от около 30 дни след всяка от проведените операции, болките и страданията при пострадалия са били с по- висока интензивност, а в останалия период болките са били спорадични; В първите четири месеца след настъпването на инцидента, ищецът не е можел да стъпва на левия си крак, а в продължение на първите два месеца след настъпването на инцидента, ищецът не е могъл да си служи с лявата ръка и е имал нужда от помощ при битовото обслужване. След изтичане на посочените срокове, ищецът е бил в състояние да се обслужва сам. Ищецът е ползвал отпуск за лечение в продължение на 402 дни.

·         От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от  пет години и състоянието на травмите е стабилизирано. Счупените кости са зарастнали окончателно, но металната остеосинтеза все още не е извадена. От извършената операция е останал траен козметичен белег с дължина около 10-12 см.  над лявата ключица. Движенията на лявото рабо са възстановени в почти пълен обем, като при отвеждане в страни се получава звуков ефект на „пукане“, което не е опасно за здравето и не се отразява на обема на двигателната активност на ставата.  Счупените кости на лявата подбедрица са възстановени, с малка остатъчна деформация, която не оказва съществено значение върху здравословното състояние или движението. Налице са козметични белези с повърхност от 1х1 см. и 2х2 см. Движенията на лявата глезенна става са в норма с лек дефицит при абдукция с 10%. Няма данни за настъпили усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреди. Пострадалият се придвижва самостоятелно, без да използва помощни средства.

Приетите като доказателства по делото преписи от данъчни фактури /стр.36-57/ придружени от опис установяват твърдението на ищеца, че е заплатил сумата от общо 3098, 53 лева за медикаменти, потребителска такса, бастун, патерици, коригиращи приспособления и стелки.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № ЗМ 11075/2011г. по описа на СДВР- МВР съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и скица на ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·         Точното местонахождение на настъпването на ПТП е описаното в  Констативния протокол за ПТП № К-109, а именно: на кръстовището на бул. „Христофор Колумб“ с ул. „Кръстьо Пастухов“- по ширина на пътното платно на около 5, 70 - 6 метра вдясно от левия бордюр на ул. „Кап. Д. Списаревски“, а по дължина- на около 2-3 метра от приетия условен ориентир в центъра на кръстовището.

·         Деформациите по автомобила дават основание да се приеме, че скоростта на движение на автомобила преди удара е около 40 км/ч.

·         Ударът е нанесен с предната лява част на автомобила.

·         Водачът на автомобила и пешеходеца са имали обективна възможност да се възприемат взаимно, преди на настъпи удара.

·         Процесното ПТП е било предотвратимо от обективна и от субективна страна за водача на автомобила, във всяка от посочените по- горе хипотези – ако водачът на „БМВ 320 И” с рег. № *********бе предприел аварийно спиране- при спокойно движение, бърз ход и бягане на пешеходеца.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ 320 И с рег. № *********– да обезщети ищеца за причинените вреди.

Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва че е била застрахована от него.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на процесния лек автомобил „БМВ 320 И с рег. № ********нарушение на правилата за движение по пътищата. Ударът е настъпил върху пътното платно, удареният е пешеходец, поради което следва извода, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, която му повелява да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Последното от споменатите задължения  не е обусловено от правомерността на поведението на другите участници в движението като източник на потенциалната опасност т.е. щом е могълу водачът е бил длъжен да спре, за да избегне настъпването на ПТП. В конкретния случай, предприемането на аварийно спиране е било обективно възможно от гледна точка на водача – защото точно в тази насока е заключението на вещото лице Х.И., което е изготвил автотехническата експертиза. Заключението бе прието без оспорване от ответника.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи естеството на телесните увреди, които ищецът е получил в следствие настъпването на процесното ПТП.

Заключенията на които са изготвени от вещите лица д-р Б. и Х.И. мотивираха причинно - следствената връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените от ищеца травми.

Тъй като телесните увреди осъществяват деликт - съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. на неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Съдът намира за основателни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, чрез собственото му поведение на пресичане на пътното платно – в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП. При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират или престояват без необходимост на платното за движение. Мястото на удара е върху пътен участък на кръстовище, но не и върху пешеходна пътека. При това, заключението на съдебната авто- техническа експертиза установи, че ударът е настъпил далеч от бордура т.е. почти в средата на пътното платно. Не се установи основателна причиназа това - пострадалия пешеходец да се намира на това място от пътното платно, на което е настъпил удара, при условие, че то не е маркирано като място за пресичане на пешеходци. Мястото е обществено известно и в близост до него има други обозначени за преминаване на пешеходци места, които по неустановена причина пострадалия не е използвал.

Споменатите по- горе нарушения на императивните изисквания на чл.113 от ЗДвП е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, независимо от факта, дали от техническа гледна точка водачът на автомобила е могъл да спре своевременно и да избегне удара - при предприемане на спасителна маневра. Спазването на установените от Закона за движение по пътищата правила за пешеходците са предназначени дефинитивно да служат за тяхната безопасност и не могат да бъдат игнорирани, особено в хипотезите, при които нарушаването им очевидно е било последвано от настъпването на ПТП между пресичащия пешеходец и лек автомобил.

Твърдението за допуснато от пострадалия нарушение на правилата за движение и съпричиняването на вредоносния резултат е правен, а не технически въпрос. Поведението на пострадалия е не само незаконосъобразно, но и твърде укоримо от гледна точка на житейския разум, тъй като той сам се е поставил в ситуация на повишена опасност, предприемайки напълно неоправдан риск от пресичане на натоварена пътна артерия, на необозначено място. Обсъждайки незаконосъобразното поведение на пострадалия, което е способствало за настъпване на пътния инцидент, съдът приема извода за немаловажна степен на съпричиняване на вредоносния резултат, чиито обем съдът преценява на около една четвърт.

По претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди;

Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди бе установено и доказано посредством събраните в хода на делото доказателства, които бяха обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение.

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни параметри.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период (касателно периода на продължителност на възстановителния процес от травматичните увреди, а не в следствие на общото заболяване на пострадалия). Травматичните увреждания са сериозни, те повлияват опорно двигателния апарат на пострадалия, но според становището на вещото лице д-р Б. са били излекувани напълно в рамките на един период над средната продължителност –около една година. Няма трайни усложнения, предизвикани от травматичните увреди, а състоянието на пострадалия е стабилизирано.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението трабва да се отчитат е социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2011-2012г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според настоящия състав на съда, не само лимитите на отговорност, но и социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност.                   

Без съмнение, никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни на обществените разбирания за справедливост.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените неимуществени вреди е оценим на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева.

Споменатата сума обаче следва да бъде редуцирана с една четвърт, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - съобразно с обема на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 45 000 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса неимуществени вреди, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 107 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, но само за периода, която е претендирано заплащането на лихва: считано от датата на предявяването на иска,  до деня на окончателното изплащане на сумата.

По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди;

Основанието за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди бе установено и доказано посредством събраните в хода на делото доказателства, които бяха обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение.

Приетите като доказателства преписи от разходни документи - данъчни фактури фискални касови бонове и др. /стр.36-57/ установяват твърдението на ищеца, че е заплатил сумата от общо 3098, 53 лева за медикаменти, потребителска такса, бастун, патерици, коригиращи приспособления и стелки. Описаните в разходните документи артикули съответстват по вид, предназначение и период на закупуване на описания в съдебно- медицинската експертиза лечебно възстановителен период. Ответникът не оспори изрично споменатите документи, а заключението на съдебно- медицинската експертиза косвено потвърди извода, че тези разходи са били необходими за целите на съвременното и адекватно медицинско лечение на понесените от ищеца травми.

Ето защо, съдът намира, че ищецът в действителност е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от общо 3098, 53 лева.

Споменатата сума обаче следва да бъде редуцирана с една четвърт, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - съобразно с обема на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2323, 90 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса имуществени вреди, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 3098, 53 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът е легитимиран да получи от ответника сумата на направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските, чието извършване ищецът доказа обаче, се свързват само със сумата на заплатената държавна такса от 4804 лева и разноските за събиране на доказателства в размер на 640 лева т.е. общо възлизат на 5444 лева. Договорът за процесуално представителство между ищеца и неговия адвокат (на стр. 4 от делото) не установява, че уговореното адвокатско възнаграждение в действителност е било платено: в брой или по банкова сметка. ***, уговорената сума на адвокатско възнаграждение няма как да бъде призната за обективно извършен разход и да бъде присъдена като такъв. Съразмерно с уважената част от исковете, дължимите от ответника съдебни разноски възлизат на 2123, 20 лева и именно тази сума следва да бъде осъден да заплати ответника на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Ответното дружество също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК.  В случая, общата сума на разноските, които ответното дружество е легитимирано да получи възлиза на 2030 лева за  процесуално представителство от юрисконсулт.           

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******** и адрес-                    гр. София, бул. „********, да заплати на Д.А.К. с                              ЕГН ********** със съдебен адреса***,                на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 14.02.2011г., което е причинено от водача на лек автомобил „БМВ 320 И” с рег. № ********заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от предявяването на иска на 12.02.2016г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 107 000 лева.

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ******** и адрес-                     гр. София, бул. „********, да заплати на Д.А.К. с                              ЕГН ********** със съдебен адреса***,                на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 2323, 90 лева (две хиляди двеста деветдесет и три лева и деветдесет ст.), представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 14.02.2011г., което е причинено от водача на лек автомобил „БМВ 320 И” с рег. № ********заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от предявяването на иска на 12.02.2016г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 3098, 53 лева.

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, да заплати на Д.А.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 2123, 20 лева (две хиляди сто двадесет и три лева и двадесет ст.), представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Д.А.К., да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 2030 лева (две хиляди и тридесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: