Решение по дело №245/2013 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.05.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 245 по описа за 2013 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на: Л.С.Ц. и В.С.Й., със съдебен адрес – адвокат А.,***:

1. по 100 000,00 лева на всеки от тях на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син С. Й. плюс законната лихва от 18.11.2012 г. до окончателното изплащане;

2. по 700,00 лева на всеки от тях разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 8 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

            [2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4] Решението е постановено при участието на третото привлечено лице, помагач на ответника – К.К.К..

 

[5] ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА СРП за извършване на проверка дали К. К. е извършил престъпление против правосъдието преписи от:

1.                  настоящото решение;

2.                  протокола от съдебно заседание на 18.10.2013 г.;

3.                  протоколите за разпит на всички свидетели от досъдебното производство, както и на обвиняемия К.К..

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

  1. На ищеца

           

[6] Л.Ц. и В.Й. заявяват в искова молба от 07.01.2013 г., че са майка и баща на С. Й., който е починал вследствие на ПТП  от 29.07.2011 г., причинено от К.К.. Последният е управлявал мотоциклет, на който се е возил С. Й., без да има задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (ГО).

 

[7] Вследствие на смъртта на сина им ищците са претърпели болки и страдания, чието обезщетяване те оценяват на 120 000,00 лева за всеки. Ответникът Г. Ф. (Ф.А) им е заплатил обезщетение само от по 20 000,00 лева на всеки. Затова ищците молят съда да осъди Ф.А да им заплати по 100 000,00 лева обезщетение (вж. исковата молба, л. 3-8).

           

2. На ответника

 

[8] Ответникът Ф.ЪТ е оспорил предявения иск. Той е заявил, че не дължи обезщетение, тъй като:

а. С. Й. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като се е качил на мотоциклет, управляван от водач, който е бил употребил алкохол, и който не е имал свидетелство за правоуправление;

б. размерът на евентуално претърпените от ищците неимуществени вреди е много по-малък. Затова Ф.ЪТ моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения отговор, л. 53-54).

 

3. Насрещни твърдения на ищците

 

[9] Ищците са заявили, че С. Й. не е допринесъл за настъпването на смъртта си, а тя е била вследствие на виновните действия на К.К.. Затова те молят съда да уважи предявените искове (вж. становището, л. 81 от делото).

 

4. Твърдения на третото привлечено лице

 

[10] Съдът е допуснал привличането на К.К. като трето лице по делото, помагач на ответника. К.К. е подал писмен отговор. В него той е заявил, че С. Й. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като:

1.                      той е бил без предпазна каска;

2.                      той не се е държал за дръжката на скутера или тялото на К.К. към момента на настъпване на удара;

3.                      той не е носил предпазно облекло. К.К. също е заявил, че размерите на търсените обезщетения са завишени (вж писмения отговор, л. 71-74).

 

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

           

1.      Обстоятелства, които съдът приема за установени

 

[11] С. Й. е бил роден на *** г., а неговите родители ищците Л.Ц. и В.Й. съответно през 1967 г. и 1961 г. Л.Ц. и В.Й. са се развели около 2001 г. Оттогава С. Й. е останал да живее с баба си, майката на Л.Ц., в гр. Б.. Баща му е живеел на съпружески начала с друга жена в с. Б., което е било на около шест-седем километра от Б.. С. Й. е посещавал баща си за по около седмица, но след това се в връщал в Б., където са били приятелите му.

 

[12] След развода с В.Й., Л.Ц. е създала семейство в гр. П.. С. я е посещавал в П., а тя е идвала в Б.. Л.Ц. и В.Й. са запазили добри отношения и са помагали на сина си С., който е бил с буен характер, но не е бил лош. (вж. показанията на свидетелите В.Й. и Л.Ц., събрани на досъдебното производство[1], л. 90-93 от досъдебното производство, както и показанията на свидетелите С. и В., л. 90-92 от делото).

 

[13] На 29.07.2011 г. около 19:38 часа М. М., приятел на К.К. и С. Й., ги е поканил да се срещнат на Вуковския мост на река Струма, недалече от Б. (вж. показанията на К.К. и М. М., събрани на досъдебното производство, л. 53 и л. 68 от досъдебното производство). К.К. и С. Й. са потеглили за мястото, като К.К. е управлявал мотоциклет «Я.М. 250», който е бил без регистрационни номера. С. Й. се е возил зад К.К. (вж. пак там). Мотоциклетът е имал място, където возещият да си постави краката, както и дръжка, за която возещият се да се захване, която е била зад самия возещ се (вж, снимка 13 от фотоалбума, изготвен на досъдебното производство, л. 30-гръб от досъдебното производство).

 

[14] К.К. е бил употребил алкохол и е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,66 ‰ (вж. протокола за химическата експертиза, л. 114 от досъдебното производство[2]). Той не е притежавал и свидетелство за правоуправление (вж. споразумението, л. 33-гръб от делото)[3].

 

[15] С. Й. също е бил употребил алкохол и е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,11‰, а в урината от 1,25‰ (вж. протокола, л. 130-131 от досъдебното производство) С. Й. е бил употребил и канабис и метаболити (вж. протокола, л. 126-128 от досъдебното производство).

 

[16] Около 10-12 минути по-късно К.К. и С. Й. са пристигнали на Вуковския мост, където вече е бил М. М., Д. М., Е. Г. и М.К.. Там те са останали около десетина минути. Приятелите им са започнали да търсят място, където да поставят палатка, а К.К. и С. Й. са се притеснили от преминалия патрулен полицейски автомобил, и са тръгнали с мотоциклета към Б.. Никой от тях не е бил видимо пиян поради употребения алкохол или видимо опиянен от действието на опияти. Никой от тях не е имал каска или предпазно облекло (вж. показанията на свидетелите М., л. 68, М., л. 81, Краликов, л. 77, и Г., л. 79 от досъдебното производство).

 

[17] В района на км 5+500 на път III-106 в посока към гр. Б., К.К. се е движил със 114 км/ч (вж. споразумението, л. 33-гръб от делото[4]). Тогава той е нявлязъл в завой и поради високата скорост мотоциклетът се е занесъл, приплъзнал се е и с около 70 км/ч С. Й. е бил ударен в мантинелата в областта на гръбнака (вж. (вж. заключението на вещото лице М., л. 83-88, както и заключението на вещите лица А. и К., отговора на пети въпрос на ищците, л. 109-110).

 

[18] Вследствие на удара С. Й. е получил увреждания на гръбначния стълб и белите дробове, които са причинили смъртта му (вж. заключението на вещото лице А. и К., както и съдебно-медицинската експертиза на труп, л. 29-30 от делото). Нито предпазна каска, нито предпазно облекло, нито здравото държане на С. Й. за К.К. би довело до избягване на травмата и смъртта на С. Й. (вж. заключението на вещите лица М. и К., отговор на пети въпрос на К.К., л. 111-112).

 

[19] Родителите на С. Й. са понесли тежко смъртта му. В деня на погребението майка му е била напълно неадекватна. Бащата се е държал, но след това се е променил, не му се е правило нищо и е загубил надежда за живота си (вж. показанията на свидетелката В. и С., л. 91-92 от делото).

 

[20] Не се спори, че към момента на ПТП гражданската отговорност на К.К. не е била застрахована. Не се спори, че на 17.08.2012 г. ищците са поискали от Ф.А да им изплати обезщетение за неимуществени вреди и той им е заплатил по 20 000,00 лева на всеки.

 

 [21] Ищците са заплатили общо 1 400,00 лева на адвокат (вж. л. 117-118). Ответникът е заплатил 150,00 лева за вещо лице (вж. л. 69) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.      Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[22] Съдът не приема за установени обстоятелства, заявени от свидетеля К. К. при разпита му от съда относно това как те са прекарали деня и как брат му К.К. и С. Й. са тръгнали от Вуковския мост. Действително, съдът е събрал тези показания непосредствено. Те обаче, не се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.

 

[23] Съдът е приел всички доказателства, събрани на досъдебното производство. В него са били събрани показанията на М. М., Д. М., Е. Г. и М.К., както и на К.К.. Макар съдът да извлича информацията от протоколите за разпит, като от частни свидетелстващи документи, от всички тях безпротиворечиво се установява че: 1. на Вуковския мост са били само шест човека - К.К. и С. Й.; М. М. и Д. М.; Е. Г. и М.К.; 2. свидетелят К. К. не е бил сред тях; 3. те са били на Вуковския мост за около 10-12 минити след 19-19:40 часа вечерта, след което К.К. и С. Й. са тръгнали към Б., а останалите са търсили място покрай реката да поставят палатка; 4. там те не са употребявали алкохол.

 

[24] Съвкупната доказателствена стойност на протоколите за разпит на шестте свидетеля, дори преценени като частни свидетелстващи документи, е по-голяма от доказателствената стойност на показанията на свидетеля К. К.. Затова съдът не вярва на показанията на К. К..

 

[25] Съдът установи съществени различия между показанията на К. К. пред съда и това, което посочените шест свидетеля са заявили на досъдебното производство. Ако съдът повярва на показанията на свидетеля К. К., това би довело до различен резултат при решаването на делото. Ето защо съдът изпраща препис от протокола от съдебното заседание на 18.10.2013 г. и препис от настоящото решение на СРП за извършване на преценка дали свидетелят К. К. е извършил престъпление срещу правосъдието.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[26] Л.Ц. и В.Й. са предявили искове по чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие застрахователно събитие.

 

1. По иска по по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ            

 

[27] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф.ЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на смърт, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е довело до смърт на наследодателя на ищците; 4. ищците да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя наследодател; 5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на ищците за тези вреди.

 

[28] Съдът установи, че:

1. Л.Ц. и В.Й. са родители на С. Й., който е участвал в процесното ПТП;

2. ПТП е причинило смъртта на С. Й.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил К.К., а неговата гражданска отговорност не е била застрахована;

4. ищците са преживели тежко смъртта на С. Й.;

5. Ф.ЪТ е изплатил на ищците обезщетение от по 20 000,00 лева.

 

 [29] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[30] Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[5]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП)[6] -  29.07.2011 г.

 

[31] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[7]).

 

[32] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[8] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[33] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[9]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[34] Съдът установи, че към 29.07.2011 г. С. Й. е бил на 25 години, а неговите родители са били – Л.Ц. на 44 години, а В.Й. на 50 години. Л.Ц. и В.Й. са се развели около 2001 г. Оттогава С. Й. е останал да живее с баба си, майката на Л.Ц., в гр. Б.. Баща му е живеел на съпружески начала с друга жена в близкото село Б.. С. Й. е посещавал баща си за по около седмица. След развода с В.Й., Л.Ц. е създала семейство в гр. П.. С. я е посещавал в П., а тя е идвала в Б.. Л.Ц. и В.Й. са запазили добри отношения и са помагали на сина си С., който е бил с буен характер, но не е бил лош. Родителите на С. Й. са понесли тежко смъртта му. В деня на погребението майка му е била напълно неадекватна. Бащата се е държал, но след това се е променил, не му се е правило нищо и е загубил надежда за живота си.

 

[35] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева или увеличение от 42 % (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната не се е променила от 01.01.2009 г. до 29.07.2011 г. - размерите на минималната работна заплата са били - 240,00 лева от 01.01.2009 г.^[10] и 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[11] до 01.05.2012 г.^[12].

 

[36] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри 16 решения, чиито предмет е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово пълнолетно дете, като смъртта е настъпила през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. За смъртни случаи от 2009 г. съдилищата са присъждали обезщетения от: а. 50 000,00 лева^[13] (три решения); б. 60 000,00 лева^[14] (три решения); в. 80 000,00 лева (две решения[15]); г. 100 000,00 лева^[16] (едно решение); г. 120 000,00 лева^[17] (едно решение). За смъртни случаи от 2010 г. съдилищата са присъждали обезщетение от: а. 100 000,00 лева^[18] (едно решение); б. 150 000,00 лева^[19] (две решения). За смъртни случаи от 2011 г. съдилищата са присъждали обезщетения от: а. 80 000,00 лева^[20] (едно решение); б. 100 000,00 лева^[21] (едно решение).

 

[37] Настоящият съд в решението си по гр. д. 15 395/2011 г. е определил обезщетение, преди отчетеното съпричиняване, от 160 000,00 лева за неимуществени вреди от смърт през 2010 г. на 22-годишен син на ищцата. По гр. д. 15 395/2011 г. настоящият съд е установил, че връзката между починалия син и майка му е била изключително близка, тъй като той е бил единствено дете, отгледано от майка си (бащата е починал много по-рано). Нещо повече, след смъртта на сина ú, първоначалната остра стресова реакция у майката е преминала в постравматично стресово разстройство, което се е развило и е довело до протрахирана депресивна реакция.

 

[38] В друго свое решение, по гр. д. 1 206/2012 г., настоящият съд е присъдил обезщетение от 140 000,00 лева. По това дело съдът е установил, че пострадалият е починал на 01.04.2011 г., когато е бил на 20 години, а неговите родители са били съответно – баща му на 49 години, а майка му на 45 години. Той е бил в близки отношения с родителите си (ищци) и е живеел с тях в едно домакинство. Имал е и сестра, която е живеела в отделно домакинство. Ищците са понесли тежко смъртта на сина си. Скърбяли са за него и често са плачели при спомена за него.

 

[39] Обезщетение от 140 000,00 лева настоящият съд е присъдил и по гр. д. 5 632/2013 г. По това дело съдът е установил, че вследствие на ПТП от 12.10.2010 г е починал 21-годишният син на ищците, които са били на 47 години и 54 години. Починалият е бил в близки отношения с родителите си и е живеел с тях в едно домакинство. Ищците са преживели много тежко смъртта на сина си – майка му е плакала много и е продължавала да плаче и да не може да спи вечер; баща му е отказвал да празнува Коледа, не се е срещал и не поздравявал хора; домът им е бил превърнат на параклис, с икони и свещи по стените.

 

[40] Като отчита всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от Л.Ц. и В.Й. неимуществени вреди е по 120 000,00 лева за всеки. Ф.ЪТ е възразил, че С. Й. е допринесъл за настъпването на смъртта, тъй като се качил на мотоциклет, управляван от водач, употребил алкохол.

 

[41] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване, приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.. Тези решения, но в друг контекст са цитирани от ищците в становището им от 10.10.2013 г., л. 81 от делото)[22]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.[23]).

 

[42] Когато причинителят на увреждането е бил употребил алкохол, поемането на риска, при който увреденият евентуално е бил в състояние да предположи или да допусне да бъде увреден от причинителя на ПТП поради употребата на алкохол от последния, представлява особен случай на съпричиняване. Рискът се извежда от състоянието на причинителя на ПТП, когато при управление на МПС след употреба на алкохол, може да се допусне или предположи, че той ще причини увреждането. Поемането на риска е вид и форма на причиняването, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Затова то се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за разпределяне тежестта в размера на дължащото се за него обезщетение (вж. решение на ВКС 98-2010-I Т. О. по т. д. 942/2009 г.[24]. Вж. в този смисъл и решение на ВС 160-1981-III Н. О. по н. д. 21/1981 г. Противното е било прието в решение на ВКС 398-2009-III Н. О. по н. д. 415/2009 г., както и в цитираното от ищците решение на ВКС 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г., което също е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища[25]). Необходимо е обаче, поелият риска да е знаел, че водачът е употребил алкохол (вж. пак решение на ВКС 98-2010-I Т. О. по т. д. 942/2009 г.).

 

[43] В случая съдът установи, че К.К. е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,66 ‰. Съдът обаче също установи, че нито един от приятелите му, с които той се е срещнал на Вуковския мост, не го е възприел като пиян. Те не са възприели и С. Й. като пиян. Следователно от една страна състоянието на С. Й. не е било такова, че да не може да определи дали К.К. е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата. От друга страна, след като останалите техни приятели не са възприели К.К. като пиян, С. Й. също така е възприел К.К.. Затова съдът приема, че С. Й. не е знаел, че К.К. е бил употребил алкохол.

 

[44] Два са източните на информация, от които би могло да се извлече противното заключение. Първият източник са показанията на свидетеля К. К.. Те обаче са толкова дискредитирани поради установените от съда съществени противоречия с други източници на информация, че съдът не им вярва въобще в тази им част.

 

[45] Вторият източник са показанията на К.К. на досъдебното производство, където той е заявил, че до 19:00 часа четири човека са били изпили два литра вино, т. е. С. Й. е видял, че К.К. е употребил алкохол. Тази информация обаче, не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, а доказателствената стойност на заявеното от К.К. е минимална – първо, защото се извлича от частен документ; второ, защото е в интерес на самия К.К., който е трето привлечено лице по делото. Затова съдът приема, че доказателствената стойност на заявеното от К.К. на досъдебното производство относно това дали С. Й. е знаел, че първият е употребил алкохол, не е достатъчна, за да приеме съдът, че починалият е знаел за това. Ето защо съдът приема, че С. Й. не е знаел, че К.К. е бил употребил алкохол.

 

[46] К.К. е възразил, че С. Й. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като:

1. той е бил без предпазна каска;

2. той не се е държал за дръжката на скутера или тялото на К.К. към момента на настъпване на удара и е бил без предпазни дрехи. Това възражение също е неоснователно. Вещите лица са категорични, че дори С. Й. да е бил с предпазна каска и облекло или да се е държал здраво за К.К., той отново би получил смъртоносното увреждане. Следователно дори С. Й. да е нарушил правна норма, това нарушение не е в причинна връзка с настъпилото увреждане. Ето защо съдът приема възражението за неоснователно.

 

[47] Съдът установи, че Ф.ЪТ е заплатил на ищците по 20 000,00 лева обезщетение. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на ищците по още 100 000,00 лева обезщетение – толкова, колкото те търсят.

 

2. По разноските

 

[48] Л.Ц. и В.Й. и търсят разноски. Те са направили такива за по 700,00 лева всеки.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на ищците по 700,00 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф.А да заплати 8 000,00 лева държавна такса.

 

Съдия: