О П
Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 260083 /16.11.2020г. град Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На шестнадесети ноември 2020 година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Тихомир Петков в.ч.гр.д.№ 278 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „РАЯЛЕНД“ ООД ЕИК
*********, седалище и адрес ***, представлявано от Рая Николаева Тенчева-
управител, чрез адв
.Михаела Шопсавова против Определение № 906/02.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 20203530101076/2020г. по описа на Търговищкия районен съд, с което на
осн.чл.390 във вр.с чл.391, ал.1, т.1и 2 ГПК и чл.397, ал.1, т.2 от ГПК е допуснато обезпечение на
бъдещ бъдещ иск в полза на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Аксел
Хюсеинова Ахмедова- управител, ПРОТИВ „РАЯЛЕНД“ ООД ЕИК *********, седалище и
адрес ***, представлявано от Рая Николаева Тенчева- управител, за сумата от 13
717.51 лв., чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банковите сметка на ответника
„РАЯЛЕНД“ ООД , ЕИК ********* в „ПроКредит банк“ АД, до размер на сумата от 13
717.51 лв., на основание чл. 390, чл. 391 и чл. 397 ал.1 т.2 от ГПК.ПРИ
УСЛОВИЯТА на парична гаранция, в размер на 1 372 лв., вносима от „СИТИ КОНТРОЛ
И КАРУОШ“ ЕООД ЕИК *********.
Считайки
постановеното определение за необосновано и незаконосъобразно, въззивникът моли за отмяна на определението и за
отхвърляне на молбата за обезпечение по чл.390, ал.1 от ГПК.
Претендира разноски.
Писмен отговор по реда и в
срока по чл.396, ал.2 от ГПК от ответника не е постъпил.
Въззивният съд констатира
следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Пред
първоинстанционния съд е депозирана молба на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ПРОТИВ „РАЯЛЕНД“ ООД ЕИК *********,
седалище и адрес ***. В молбата се твърди, че между страните има сключен
договор за наем, на обект, собствен на молителя, по който ответникът дължи наем
за наетите обекти и разноски във връзка с ползването на имота, в общ размер на
13 717.51 лв. С оглед на горното това моли да бъде допуснато по реда на чл. 390
от ГПК обезпечение на бъдещ иск за сумата 13 717.51 лв., чрез налагане на запор
върху банковите сметки на ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще
се затрудни осъществяването на правата по решението, ако искът е подкрепен с
достатъчно писмени доказателства /т.1/ или бъде представена гаранция в определения
от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 о ЗЗД /т.2/, като по преценка на съда
ищецът може да бъде задължен и в случая по т. 1 да представи гаранция. За да се
допусне исканото обезпечение следва да се установи, че: бъдещият иск е допустим
и вероятно основателен; наличието на интерес от обезпечение, т.е. обезпечителна
нужда и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща.
Настоящият състав на съда намира, че
обезпечителната мярка, се явява основателна по същество. Доколкото в
производството по чл.390 от ГПК, предвид обстоятелството, че става въпрос за
бъдещ иск, съдът няма процесуалната възможност да установява в цялост
фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от молбата
за обезпечение спор по същество. Представените към молбата пред първоинстанционния
съд писмени доказателства обосновават вероятна основателност на иска, но тъй
като не са достатъчни /изхождат от ищеца/, то обезпечението следва да бъде
допуснато в условията на внесена парична гаранция (чл. 391 ал. 2 от ГПК ). Гаранцията ползва ответника по иска, за да не
се накърни неговата правна сфера, с оглед опасността ответникът да претърпи
вреди от допуснатото обезпечение, ако последното е наложено неоснователно – чл.
391, ал. 3 ГПК. Гаранцията следва да бъде съобразена по размер с преките и
непосредствени вреди, които ответникът по предявения иск би претърпял при
отхвърлянето му. От друга страна, гаранцията цели да запълни липсата – пълна
или частична на представени по делото убедителни писмени доказателства за
вероятната основателност на исковата претенция. С оглед горното, предвид
заявения материален интерес, исканата обезпечителна мярка, предвид и
установената съдебна практика, правилно съдът е определил гаранцията в размер
на 1 372 лв.
Налице е обезпечителна нужда, която при
паричните притезания се предполага доколкото всяко разпореждане на ответника с
имуществото му може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Без
налагането на обезпечителна мярка ще
бъде създадено затруднение за ищеца да реализира правата си при евентуално благоприятно
за него решение.
Допуснатата обезпечителна мярка по чл. 397,
ал. 1, т. 1 от ГПК– налагане на запор върху банковите сметки на ответника до
размера на иска е подходяща и адекватна с оглед целта на обезпечението и
обезпечавания материален интерес тъй като кореспондира на изпълнителен способ
за принудително изпълнение на парични вземания и цели запазването на парични
средства в патримониума на длъжника, и респ. възможността да послужат за
удовлетворяване на кредиторовия интерес при евентуалното постановяване на
осъдително решение.
Голяма
част от развитите в частната жалба оплаквания касаят основателността на
предявения иск по същество, поради което не могат да бъдат разглеждани в
настоящето производство.
Във
връзка с наведения довод, че дружеството е действащо и притежава активи-правилно
първоинстанцьионният съд е посочил, че обезпечение на иска се допуска не само когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно осъществяването на правата по решението, а и в
случаите когато това само ще се затрудни.
Предвид горното, обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 906/02.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№
20203530101076/2020г. по описа на Търговищкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.