Решение по дело №1246/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

Гр.Варна,  09 октомври 2019 година.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 

СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Василев,

в.гр.дело № 1246 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от страна на  ПРОКУРАТУРАТА на Р България, против Решение № 1891 от 07.05.2019 година, постановено по гр.д. № 18451/2018 година, по описа на ВРС, 49-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да заплати на Е.А.А., ЕГН ********** сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 444/30.11.2016г. по НОХД №3769/2015г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 69/14.03.2016г. по ВНОХД №123/2016г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.03.2016 година, до окончателно изплащане на сумата.

Оплакванията в жалбата са от страна на Прокуратурата на РБ и се са: че решаващата съдебна инстанция неправилно е тълкувала и приложила материалния закон; че не е налице причинно – следствената връзка между  претърпените вреди и поведението на Прокуратурата; че от наличните по делото доказателства тези вреди всъщност са останали недоказани.На тази база се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция, а евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор от страна на въззиваемия.

В съдебно заседание за въззивника се явява прокурор И., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

За въззиваемата страна, редовно призована, процесуален представител не се явява; постъпило е писмено становище от страна на адв.Й., съобразно което той не възразява ход на делото да бъде даден в негово отсъствие; твърди, че решението се явява правилно и моли същото да бъде потвърдено.Претендира и за разноски, които съобразно представения Списък по чл.80 от ГПС, са в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция производството е било образувано по искова молба на Е.А.А., ЕГН ********** против „ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” с правно основание чл. 2  от ЗОДОВ.С нея той е настоял да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 10 000 (десет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 444/30.11.2016г. по НОХД №3769/2015г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 69/14.03.2016г. по ВНОХД №123/2016г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.03.2016 година, до окончателно изплащане на сумата.

В молбата си той е изложил, че през 2013 година против него в ОД на МВР - град Варна е било образувано до съдебно производство по повод престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.2 от НК.Сочи още, че с Постановление на ВРС от 20.09.2011 година е стартирало и дознание № 2426/2013 година, което по – късно е било преобразувано в ДП № 559/2015 година и че на 14.11.2014 година е бил привлечен в качеството на обвиняем.На 30.07.2015 година по отношение на жалбоподателя е било повдигнато друго обвинение – по чл.129 ал.2 от НК.По повод внасянето на обвинителен акт във ВРС е било образувано и НОХД № 3769/2015 година, които е оправдал А..Предвид постъпилия протест от страна на ВРС е било образувано и НОХД № 123/2016 година година на ВОС, които с решение от 14.03.2016 година е потвърдил оправдателната присъда.В исковата си молба А. сочи, че се е почувствал унизен и притеснен пред приятели и бизнес партньори; че до този момент не е имал проблеми с органите на реда и че е бил регистриран като криминално лице в регистрите на МВР.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил отговор от на ВРП, с които се оспорил иска, като се акцентирало , че няма връзка между поведението на ищеца и действията/ бездействията на ВРП. Настоял претенцията да бъде отхвърлена.

По делото е станало ясно от фактическа страна, че Дознание № 2426/2013 година е образувано с постановление от 24.01.2014 година на прокурор при ВРП, по повод осъществено от А. престъпно посегателство по чл.129, ал.2 от НК, с причинена средна телесна повреда на Д.М.– изкълчване на дясна раменна става.Става ясно също така, че на 14.11.2014 година е бил привлечен в качеството на обвиняем.На 30.07.2015 година по отношение на ищеца е било повдигнато друго обвинение – по чл.129 ал.2 от НК и по този повод във ВРС е било образувано и НОХД № 3769/2015 година, които е оправдал А..Предвид постъпилия протест от страна на ВРС е било образувано и НОХД № 123/2016 година на ВОС, които с решение от 14.03.2016 година е потвърдил оправдателната присъда.

За да докаже наличието на вреди пред ВРС ищеца е настоял да бъдат разпитани в негова полза двама свидетели – Д.Й.А.и Б.С.Т..И двамата са посочили, че по повод съдебното преследване е било налице силно притеснение у А.; чувството на безпокойство, несигурност и обезверяване в постигането на справедливост по водените процеси, страх.Те сочат още, че негови приятели и бизнес партньори са се отдръпнали, заради което е пострадала не само личността му, а и бизнесът му.Заявяват, че в резултат на съдебното преследване той е променил навиците си, станал е затворен, отслабнал е много и променил местоработата си.

Пред настоящата съдебна инстанция нови факти и доказателства не се сочат; страните са приели, че спорът се явява правен и на тази база сочат своите аргументи.

 

Становището на съда е следното:

Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в  чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на  закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.

От данните по делото е видно, че на ДП против А. е било образувано през 2013 година и на 14.11.2014 година  въззиваемия бил привлечен като  обвиняем дознание № 2426/2013 година, по описа на Трето РПУ към ОДП – град Варна и че му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129 ал.2 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка”.Става ясно също, че до съдебното производство е било частично прекратявано и впоследствие е бил внесен обвинителен акт.Става ясно още, че пред ВРС са били проведени две съдебни  заседания – последното на 30.11.2015 година, когато подсъдимия /тогава/ е бил оправдан.Пред ВОС и след образуване на ВНОХД е било проведено едно съдебно заседание, и с Решение № 69 от 14.03.2016 година, е потвърдена оправдателната присъда.

Няма спор, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на Следствието, Прокуратурата и Съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Тази отговор съществува обективно и се осъществява чрез заплащане на обезщетение, което се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, респ. отменената осъдителна присъда, е изцяло в тежест на ищеца - жалбоподател, сезирал Съда с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ се касае за защита честта, достойнството и доброто име на гражданина, основно защото и самата държава може да ги накърни, когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред.Щом обаче обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно.Също тогава възниква правото за обезвреда на настъпилите вреди.Обезщетението на последните се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То следва да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Размерът на вредите, обаче  е винаги индивидуален и е свързан с конкретността на случая.Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да докаже, че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от ЗОДОВ и вредоносния резултат.В случая се вземат предвид продължителността на наказателното преследване, неговото отражение върху личността, емоционалното и здравословно състояние на потърпевшия.Съгласно Решение № 449 от 16.05.2013 година на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, постановено по реда на чл.290 от ГПК „в 

 

 

 

 случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела”.

За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на обществото за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от увреденото лице болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и настъпили негативни последици.Целта на репарирането е да се обезщетят моралните вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, свързани с негативните изживявания - пряка и непосредствена причина от воденото наказателно производство, които не могат да се изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение.

На първо място съдът акцентира върху обстоятелството, че след повдигане на обвинението – на 14.11.2014 година по ДП № 2426/2013 година на Трето РПУ към ОДП-Варна, ищеца е изпитвал страх, неувереност, неудобство, несигурност, което се доказва с разпита на двамата свидетели – съпругата А.и свидетеля Б.С.Т..Настъпилия срив в психиката на въззиваемия е бил очевиден.Следователно при тези данни и в отговор на жалбата на Прокуратурата, съдът приема, че е доказана по несъмнен начин причинно – следствената връзка между претърпените неимуществени вреди и действията/ бездействията на органите на реда, в частност на Прокуратурата на Р България.В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. Дали обвинението е било обосновано или не, е въпрос които вече е бил преценен, на базата на влезли в сила актове.Дали, кога и какви обвинения следва да бъдат определени по отношение на граждани, са обстоятелства които законът е оставил на преценка на органите на до съдебното производство – Прокуратура, МВР и Следствие.Редно е обаче да се посочи и друго – по отношение на А. е била определена най – леката МНО, а именно „Подписка“; отделно от горното няма данни към момента той да изпитва онези неудобства, страх, несигурност и т.н., които е изпитвал по време на съдебното преследване.На база на изложеното може да се направи извод, че той е психически здрав и че изложеното от свидетелите е част от неговото минало.Ето защо, като отговор на въззивната жалба, съдът приема, че адекватното на претърпените болки и страдания би било обезщетението, което е първата инстанция е определила.

В жалбата на ВРС, а и пред ВОС се поддържа, че съдът е допуснал опущение на материалния закон, като е дал вяра в показанията на разпитаните свидетели, преценявайки ги като изхождащи от близки до ищеца, лица.Това действително е така, но подобно състояние се наблюдават пряко и непосредствено, единствено от най – близките, които в тази ситуация се намират до потърпевшия.Нещо повече – макар да намира, че те не следва да се кредитират, Прокуратурата не сочи други, оборващи ги, а се задоволява единствено с отричането им.Също, като отговор да доводите във въззивната жалба, ВОС, подобно и на решаващия, намира, че обезщетението е съобразено и със срокове на разследването и съдебното дирене.От материалите по делото се установява, че то е стартирало през 2013 година, докато оправдателната присъда е произнесена окончателно едва през 2016 година.През цялото това време ищеца е изпитвал дискомфорт и неяснота относно бъдещото си.Ето защо, ВОС намира, че и този довод се явява неоснователен.

По възражението за прекомерност на възнаграждението:

В съдебно заседание пред ВОС представителя на ВОП е направил възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на  процесуалния представител на въззиваемия.Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 510 (петстотин и десет) лева (вж.л.14).За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 1 000 лева Е.А.А., ЕГН **********  до 5 000 лева  се дължи хонорар от 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се определя като сума в размер на 510 лева – т.е. точно толкова, колкото е било и заплатено.В този ред на мисли е очевидно, че злоупотреба с уговореното и заявено възнаграждение няма.Ето защо, то не следва да бъде коригирано.

На основание изложеното, ВОС,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1891 от 07.05.2019 година, постановено по гр.д. № 18451/2018 година, по описа на ВРС, 49-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Р България е била осъдена да заплати на Е.А.А., ЕГН ********** сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 444/30.11.2016г. по НОХД №3769/2015г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение № 69/14.03.2016г. по ВНОХД №123/2016г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.03.2016 година, до окончателно изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Е.А.А., ЕГН ********** съдебно – деловодни разноски пред ВОС в размер на 510 (петстотин и десет) лева, представляващи адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

ЧЛЕНОВЕ: