№………..……./ 29.01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
търговско
дело № 13 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Кемобау Интернационал“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Фон Хумболт“ №
33, предявена чрез адв. К.Д.срещу определение № 4823 от
27.04.2018г., постановено по гр. д. №1356/2017г. по описа на ВРС, с което е прекратено изцяло производството по
делото.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на определението и се моли същото да бъде отменено. Частният
жалбоподател твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК
дължи твърдения за фактите, от които
произтича спорното право, но съгласно практика на ВКС, обективирана в Решение №
121/24.04.2013 г. по гр.д. № 272/2012 г. на I.V. г.о., не е длъжен да описва извършените
работи, за които претендира заплащане на възнаграждение. Твърди, че ясно е посочил в молбата си от 01.03.2018 г.
извършените СМР, поради което с указанията си първоинстанционният съд
незаконосъобразно му е дал указания да ангажира твърдения извън фактическия
състав на договора за изработка. Неизпълнението на незаконосъобразните указания
не е било основание за прекратяване на производството, напротив исковата молба
отговаряла на изискванията на чл. 127 от ГПК.
По отношение на втория предявен иск с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ жалбоподателят сочи, че извършените от
него уточнения на исковата молба представлявали поправка по реда на чл. 129 от ГПК, а не изменение на иска, както неправилно приел първоинстанционния съд. С
молбите от 28.04.2017 г. и 01.03.2018 г. предприел действия по отстраняване на
нередовностите, констатирани от съда, както и по инициатива на страната, поради
което следвало да се счете, че са уточнение на исковете. Не представлявали и
изменение на иска още, защото основанието оставало едно и също – договор за
изработка, а изявлението, че същият е писмен, а не устен не въвежда нов юридически факт. В условията на
евентуалност жалбоподателят навежда възражение, че отказът за допускане на
изменение на иска не представлява прекратително основание, Отправеното към
въззивния съд искане е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото
на друг състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от
„Комфорт” ООД, в който е обективирано становище за правилност и
законосъобразност на прекратителното определение от 28.04.2017 г., като моли за
неговото потвърждаване.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
По същество частната жалба е частично основателна, по
следните съображения:
Производството пред Варненски районен съд е образувано по
иск на „Кемобау Интернационал“ ООД, ЕИК
********* срещу „Комфорт” ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, бул. „Осми
приморски полк”№ 50, като е предявена претенция, с която се иска ответното
дружество да заплати сума в размер на
5159.94 лв, представляваща сбор от сума от 3753.60 лв с вкл. ДДС съгласно
фактура №**********/03.06.2013 г., представляваща цена за силикатен импрегнатор
за бетонови настилки „CBL Silicator“ и сума в размер на 1406.34 лв с вкл.
ДДС съгласно фактура
№**********/01.08.2013 г., представляваща цена за извършено СМР на обект „Парадайз
Център - София“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба да окончателното изплащане на
задължението.
С Определение №2869/16.03.2017 г. от закрито съдебно
заседание, постановено по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът е констатирал
нередовност на исковата молба, изразяващи се в липса на твърдения за относими
към спора факти и на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК е предоставил възможност на
ищеца да допълни фактическите си твърдения в исковата молба в едноседмичен срок
от получаване на определението и му е указал, че в случай на тяхното
неотстраняване в срок производството по делото ще бъде прекратено.
С молба от 28.04.2017 г. ищецът е уточнил исковата молба
като е изложил твърдения, че е налице облигационна връзка между страните, въз
основа на договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 24.01.2012 г.,
представен от ответника, формулирайки петитум за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 1406.34 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по
посочения договор от 24.01.2012 г. и 3753.60 лева с ДДС по неформален договор
за доставка на силикатен импрегнатор.
Протоколно определение от 28.04.2017 г.
първоинстанционният съд, приемайки, че няма редовно предявяване на иск за
защита на накърнено материално право поради неотстраняване в срок
нередовностите на исковата молба, е прекратил производството по делото и е
върнал исковата молба на подателят.
По депозирана от „Кемобау Интернационал“ ООД частна жалба
прекратителното определение е отменено от ВОС с Определение № 4115/21.12.2017
г., с което въззивният съд е дал задължителни указания на долната инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на ясни указания за
отстраняване на нередовността на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК.
След връщане на делото първоинстанционния съд е
оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца да
конкретизира по пера вида и обема на СМР, извършени от дружеството във връзка с
неформалния устен договор за изработка от датата 24.1.2012 г., като посочи вида
и обема на работите, вложеното количество и материали по пера, както и да
„допрецезира и петитума“.
С молба от
01.03.2018 г. ищецът е заявил, че не е длъжен да описва в ИМ всеки извършен вид
СМР, като се е позовал на Решение № 121/24.04.2013 г. по гр.д. №
272/2012 г. на I.V. г.о. на ВКС, поради което е отказал изпълнение
на дадените указания, твърдейки, че същите са незаконосъобразни. Със същата
молба страната е квалифицирала двата предявени иска, като е посочила, че на
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ претендира осъждане на ответника да и́
заплати сумата от 3 753.60 лева, представляваща цена на 340 кг. силикатен
импрегнатор, а на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 1406.34 лева,
представляваща цена за извършените-строително монтажни работи. В изпълнение на
указанията по т. 2 от разпореждането, с което производството е оставено
без движение, ищецът е съобразил петитумите на исковете с дадената от самия
него правна квалификация. Формулирал е изрично заявление, с което е поискал
изменение на иска, сочейки че СМР са му възложени от ответника по писмен
договор от 24.01.2012 г.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че след отказа на ищеца да посочи стойността на вложените материали и
труда на извършените СМР исковата молба е нередовна и подлежи на връщане в
частта и́ относно предявения иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД. По
отношение на предявения иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ приема, че същият
представлява нов иск, а не изменение на първоначалния, тъй като ищецът е
изменил едновременно основанието и петитума на исковата молба. По изложените
съображения е прекратил производството изцяло.
Настоящата въззивна инстанция намира, че в посочената
част на определението, с което исковата молба е върната по отношение на иска за
заплащане на цената на търговска продажба, квалифициран от ищеца с правно
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, е неправилно и следва да бъде отменено. Това е
така, защото ищецът, изпълнявайки указанията му дадени с Определение № 2869/16.03.2017 г., още
с молбата си от 01.03.2018 г. е
отстранил нередовността на исковата си молба, посочвайки, че претендира сумата
от 3753.60 лева с вкл. ДДС на основание „неплатена цена за силикатен
импрегнатор въз основа на неформален договор“. Спорният предмет на делото се
въвежда от ищеца с исковата молба. Той индивидуализира претендираното или
отричано пред съда спорно материално право чрез фактическите си твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба и формулирания във връзка с тях
петитум. Фактическите твърдения формират основанието на предявения за защита на
спорното право иск / чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/, а петитумът указва вида и
съдържанието на търсената защита. Въз основа на фактическите твърдения и на
заявеното искане съдът определя правната квалификация на иска и ако той е
допустим, разрешава въведения с исковата молба правен спор. По отношение на
иска за заплащане на цената по търговската продажба ищецът е навел фактически
твърдения с исковата си молба, като същите, след дадените указания от съда, са надлежно
уточнени с молбата от 28.04.2017 г. С разпореждане № 667/05.01.2018 г.
първоинстанционният съд е оставил производството без движение като е указал на
ищеца да конкретизира по пера претенцията си по иска с правно основание чл. 266
от ЗЗД и да „допрецезира петитума на иска си“, без да отчете, че предявените
искове са два. С оглед дадените указания ищецът правилно е приел, че
нередовността относно формулираното искане касае и двата му иска, като с молба
си от 01.03.2018 г. е формулирал надлежно искане към съда за защита на
претендираното материално право. Посоченото действие представлява изправяне на
нередовността на исковата молба, а не е изменение на иска, поради което по
отношение на него не са приложими ограниченията на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Това е
така, защото основанието и формулираният
му петитум не се изменят, а само се уточняват с оглед привеждане на исковата
молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Предвид изложеното, в посочената част определението е неправилно и следва да
бъде отменено, а делото върнато с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
В останалата част съдебният акт следва да бъде потвърден.
Ищецът не е изпълнил многократно даваните му указания да конкретизира по пера
вида и обема на СМР, които твърди да е извършило с договора за изработка от
датата 24.1.2012 г., като посочи кога е
извършил работите, в какъв обем са, какво е приложеното количество и вида на
материалите и стойността им, както и тази на труда. Същият изрично е посочил,
че не дължи изпълнение на посочените указани, като се е позовал на
горецитиранити решение на ВКС, което съдържа произнасяне по материалноправен
въпрос, касаещ иск за заплащане на необходимите разходи по извършени строително
монтажни работи в съсобствен имот, а не възнаграждение за възложени и извършени
СМР по договор за изработка. Настоящата съдебна инстанция приема, че приетото
от ВКС не е относимо към процесния случай, тъй като принципа на правото на защита
по предявен иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД предполага ответника да е
запознат с конкретните строителни работи, които ищеца претендира да е извършил
– техния вид, обем, количество и стойност на вложените материали и труд, за да
може да осъществи процесуалните си права в цялост, в това число и да наведе
възражения за некачествено изпълнение за конкретно посочената работа, ако е
налице такова. Липсата на изложение на такива фактически твърдения в исковата
молба представлява нередовност на същата по смисъла на 127, ал. 1, т. 4 от ГПК
и неотстраняването на констатираната нередовност след многократна предоставена
възможност от съда е основание за връщането
и́ на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Предвид изложеното,
обжалваното определение, в частта с която производството по предявения иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е прекратено следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и отхвърлената част от
депозираната частна жалба, в полза на ответника в производството следва да бъде
присъдена сумата от 122.65 лева. Доколкото в останалата част производството
следва да бъде продължено пред първоинстанционния съд, той дължи произнасяне по
отношение на разпределяне на отговорността за разноските с акта си по същество.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 4823 от
27.04.2018г., постановено по гр. д. №1356/2017г. по описа на ВРС, в частта, с
която е прекратено производството по предявения от „Кемобау Интернационал“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Александър Фон Хумболт“ № 33 срещу „Комфорт“ ООД, ЕИК 10313469, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 50, иск с за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 3 753.60 лева, представляваща цена на
340 кг. силикатен импрегнатор.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия, при съобразяване с изложеното в мотивната част
на определението.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 4823 от
27.04.2018г., постановено по гр. д. №1356/2017г. по описа на ВРС в частта, с
която е прекратено производството по предявения от „Кемобау Интернационал“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Александър Фон Хумболт“ № 33 срещу „Комфорт“ ООД, ЕИК 10313469, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 50, иск с правно основание 266, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1406.34 лева,
представляваща цена за извършените-строително монтажни работи.
ОСЪЖДА „Кемобау
Интернационал“ ООД, „,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Фон Хумболт“ №
33 да заплати на „Комфорт“ ООД,
ЕИК 10313469, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 50 сумата от 122.65 лв. /сто двадесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: