Решение по дело №147/2024 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 240
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20243230100147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Д.., 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230100147 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с която срещу Агенция „Пътна
инфраструктура”/АПИ/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е предявен иск
за установяване вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№ 21138 по описа за 2023г. на РС София, както следва:
-за сумата от 1726.98 лева /хиляда седемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и
осем стотинки/- главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция;
-за сумата от 525,78лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
21.04.2020 г. до 21.04.2023г. -датата на депозирането на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до
датата окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските по делото и заплатеното адвокатско възнаграждение.
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
С комбинирана застрахователна полица № *** от 21.03.2018г., ЗАД “Армеец” е
сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на автомобил марка *** със срок на
действие от 21.03.2018г. до 20.03.2019 г.
На 05.10.2018 г., късно вечерта, на околовръстен път на гр. Д.., между кръстовище с
кръгово движение „Р.“ и кръгово движение „Г.Т. в близост до „***“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка ***, който попада в
необезопасена, необозначена и несигнализирана пътна неравност- дупка. Попадайки в
пътното препятствие се счупва задна дясна джанта.
В резултат на описаното ПТП, на 09.10.2018г., е подадено уведомление - декларация
по щета пред ЗАД “Армеец“ по имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с
искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил марка ***. В
дружеството е заведена преписка по щета под № ***.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил са описани от
експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на ликвидационната дейност по
преписката.
ЗАД „Армеец“ възлага извършването на автосервизни услуги на автосервиз ***.С
оглед издадената от автосервиза фактура №***/05.11.2018г., вложените части и материали,
както и калкулирания труд е в размер от 1716.98 лв.
1
ЗАД „Армеец“ изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил,
видно от Платежно нареждане № ***/21.11.2018г., за сума в размер на 1716.98 лв. Общият
размер на претендираното от застрахователя обезщетение, дължимо от ответното дружество
е в размер на 1726.98 лева, включително 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски
по претенцията.
По заявление от 21.04.2018г. на застрахователя по реда на чл.410 от ГПК, срещу
Агенция Пътна Инфраструктура /АПИ/, ЕИК ***, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сума в размер на 1726.98 лв. - главница, за изплатено от ЗАД
„Армеец“ обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ за
увреден от ПТП лек автомобил марка ***, както и сума в размер на 525.78 лв. - мораторна
лихва за забава, като претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедно и исково производство.
На основание чл. 415, ал. 1 ГПК, със съобщение, получено на 04.07.2023г., съдията-
докладчик по заповедното производство указал на застрахователя, че е постъпило
възражение от страна на длъжника АПИ, както и, че дружеството може да предяви иск в
едномесечен срок в СРС.
Ищецът излага правни доводи, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е
изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и
„Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. На основание чл.
410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, има право да получи
обезщетение до размера на изплатената сума.
По силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата,
републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във
връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват лицето, което управлява процесният пътен участък, т.е. Агенция
“Пътна инфраструктура” е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на
безопасността на пътното платно, да запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея,
както и до извършването на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци,
указания за отбиване на движението и други. ЗАД „Армеец”, в качеството си на
застраховател, встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е изплатило
застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниква регресно
право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите
задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на автомобил марка ***.
С изпратено писмо с изх. № Л-585/21.01.2019г„ получено на 24.01.2019г. и
придружено с цялата ликвидационна преписка по щета № ***, е отправена покана до АПИ -
ОПУ Д.., в седмодневен срок, доброволно да ни заплати сумата от 1726.98 лева, от които
1716.98 лева заплатено обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и 10,00 лева
извършени ликвидационни разноски по претенцията, с което длъжникът изпада в забава на
основание чл. 84, ал.2 ЗЗД. Размерът на обезщетението, начислен върху на главницата е
изчислен с помощта на електронния калкулатор на НАП. До този момент задължението не е
заплатено.
Отправени са следните доказателствени искания:
1.Разпит като свидетел на водача на увреденото МПС И. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** относно уточняване на обстоятелствата за настъпването на ПТП:
мястото, механизмът на произшествието, както и наличието и вида на настъпилите видими
повреди на процесното МПС;
2.Да се признае за безспорно, че към датата на застрахователното събитие, марка ***
има валидна задължителна застраховка „Каско на МПС и Злополука“ с полица №***;
3.Да се признае за безспорно, че ЗАД „Армеец“ е изплатило сума в общ размер на
1235.93 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек
автомобил марка автомобил марка ***;
4. Служебно да се изиска и приобщи към настоящото производство ч. гр. д. №
21138/23г. по описа на 140 състав – СРС;
5. В случай, че се оспорва механизма на ПТП от ответника, да бъде назначена
съдебно- автотехническа експертиза, със задача вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и след изслушване на свидетелите, да даде заключение относно:
•Какъв е механизмът на настъпване на настъпилото ПТП ?
•Дали от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования
автомобил марка *** се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП ?
•Каква е стойността на щетите, нанесени на автомобил марка ***, определена към
2
датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени, предвид годината му на
производство и какви са обичайните разноски по ликвидационната дейност?
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и по размер.
Релевантни възражения на ответника:
- На първо място, сочи се ненадлежна суброгация на ищцовото дружество в правата
на застрахования срещу делинквента. Ищецът не доказва наличието на покрит
застрахователен риск, както и предпоставките за заплащане на застрахователното
обезщетение на собственика на застрахованото МПС;
- оспорва се и механизма на настъпване на процесното ПТП. Липсват доказателства
за състоянието на водача на МПС към момента на настъпване на произшествието. Не са
налице данни и с каква скорост се е движил автомобилът, възможно ли е било да спре и да
избегне дупката на пътя при съобразена с пътната обстановка скорост на движението.
Технически допустимата скорост се определяла от характеристиките на съответния участък
и ефективността на спирачната система. При това, водачът следва да съобрази скоростта на
движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и с всички други обстоятелства, имащи отношение към
безопасността на движението. Разпоредбите на Закона за движение по пътищата вменяват
на водача на МПС задължение непрекъснато да контролира управляваното от него превозно
средство и да се движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре при наличие
на препятствие. Считаме, че причината за ПТП не следва да се търси в действията
(бездействията) на ответника.
-Не се оспорва факта, че участъкът, на който на база представените с исковата молба
доказателства, се твърди настъпването на застрахователното събитие, е част от
Републикански път 11-97 и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се
управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез специализираното й звено - Областно
пътно управление-Д... С оглед изискването за пълно и главно доказване в гражданския
процес, за изясняване на фактическата обстановка, ищецът следва да конкретизира точно и
ясно мястото на настъпване на твърдяното застрахователно събитие.
-Към датата на ПТП пътят, като част от републиканската пътна мрежа, разположена
на територията на Област Д.. е поддържан от ДЗЗД „***“, съгласно Договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-10/21.05.2015 г., с предмет: „Определяне на изпълнител за
извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни
работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на Североизточен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата“ по обособена
позиция № 2: Областно пътно управление- Д..“, сключен между АПИ и
„Инжстройинженеринг’ ЕООД, гр. В., с ЕИК *** и „Хидрострой” АД гр. София, с ЕИК ***,
в качеството им на съдружници в гражданското дружество.
-На следващо място, оспорва се като завишен размера на изплатеното обезщетение и
вида на вредите, които се твърди, че са настъпили, вследствие описаното застрахователно
събитие.
С отговора се претендира отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция.
Ответната страна поддържа доводите за неоснователност на предявения иск,
изложени в отговора на исковата молба.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото ,че ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е застрахователно и
презастрахователно акционерно дружество, което притежава лиценз да извършва
застрахователна дейност на територията на България и Европейския съюз.
Видно от Застрахователна полица № *** за застраховка “Каско на МПС и
Злополуки”, ЗАД “Армеец” е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на
автомобил марка *** със срок на действие от 21.03.2018г. до 20.03.2019 г.
При сключване на застрахователния договор от застрахователя е извършен оглед на
автомобила, видно от Протокол за оглед от 21.03.2018г., като не са констатирани никакви
увреждания по него.
По делото са представени документи на лек автомобил марка ***- малък талон, талон
за извършен технически преглед, както и свидетелство за правоуправление на водача на
МПС при настъпване на застрахователното събитие. 11.1. Съгласно Свидетелство за
регистрация № ********* лекият автомобил „MERCEDES CLS 350” с peг. № ТХ8008ХТ е
3
въведен в експлоатация и има първоначална регистрация от 06.05.2014г. Към датата на
проверка, превозното средство с регистрационен номер В4555ВН има валиден периодичен
технически преглед валиден до м. Март 2019г.
С Уведомление - декларация за щета по застраховка „ Каско на МПС и Злополу ка“
на МПС от 09.10.2018г. И. Н. И., като собственик на автомобил марка ***, е декларирал
пред застрахователя настъпване на застрахователно събитие, а именно: На 05.10.2018 г.,
късно вечерта, на околовръстен път на гр. Д.., между кръстовище с кръгово движение „Р.“ и
кръгово движение „Г.Т. в близост до „***“ е настъпило пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ с лек автомобил марка ***, който попада в необезопасена, необозначена и
несигнализирана пътна неравност- дупка. Попадайки в пътното препятствие се счупва задна
дясна джанта.
Застрахователят „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е изготвил Опис на щетите по щета № ***,
като установил увреждане на задна дясна джанта.
ЗАД „Армеец“ възлага извършването на автосервизни услуги на автосервиз ***.С
оглед издадената от автосервиза фактура №***/05.11.2018г., вложените части и материали,
както и калкулирания труд е в размер от 1716.98 лв.
ЗАД „Армеец“ изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил,
видно от Платежно нареждане № ***/21.11.2018г., за сума в размер на 1716.98 лв., както и
направило ликвидационни разноски в размер на 10лв.
С Регресна покана №Л-8328/ 28.10.2017г., получена от областно пътно управление
Д.. с известие за доставяне-обратна разписка на 24.01.2019г., ЗАД „АРМЕЕЦ” поканило
ответното учреждение да възстанови изплатеното обезщетение.
Изслушаният по делото свидетел И. Н. И., ЕГН **********, сочи, че все още
притежава автомобил ***. От 2018г. го застрахова при „Армеец“. Споделя, че често имал
проблеми с тази кола, тъй като гумите са много тънки. Спомня, се че пътят бил
околовръстен, след кърговото на кв.Р., както и че към 2018г. бил в много лошо състояние.
Към момента този път бил ремонтиран. След получената индикация от системата в
автомобила за пробив в налягането на гумата, И. посетил сервиз, където го уведомили, че
джантата е пукната. Тогава посетил застрахователя и задвижил процедурата по
застрахователното правоотношение. Наложило се да посети сервиз на „***“ в гр.В.. В
сервиза решили да се поръча частта от Германия, защото колата била нова.
Свидетелят споделя, че се движил в тъмната част на денонощието, с нормална
скорост, тъй като колата била нова, с тънки гуми и поради влошеното състояние на пътя.
Освен това, колата имала компютър, който показва табели, скорост и шофьорът се
съобразявал с указанията му.
В заключението на съдебно- автотехническата експертиза, неоспорена от страните по
делото, вещото лице заключава, че повредите на лекия автомобил марка ***, могат да бъдат
получени по начина, твърдян в исковата и че е налице причинно следствена връзка между
механизма на произшествието и щетите по автомобила. Според вещото лице стойността на
причинените повреди по средни пазарни цени към датата на увреждането е в размер на 1474
87лева заедно с 10лв. ликвидационни разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед №12964/09.05.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. №
21138/2023 г. по описа на РС София, срещу длъжника Агенция „Пътна
инфраструктура”/АПИ/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, за заплащане
на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Настоящата
искова молба е депозирана в съда на 01.08.2023 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Предявеният главен иск е с правно основание разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, чл.30 от
Закона за пътищата, съгласно която с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:1. причинителя на вредата,
в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Относно пасивната легитимация: Съгласно чл. 21 ал. 2 от ЗП, Агенция "Пътна
инфраструктура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното
развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни
пътни управления /които не са ЮЛ/ и Институт по пътища и мостове, в ал. 3 са уредени
4
указателно правомощията й, като съгласно чл. 29 от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ /ПСДОРАПИ/, ОПУ са 27 на
брой и съгласно чл. 30 ал. 1 от ПСДОРАПИ осигуряват изпълнението на определени
функции на агенцията на територията на една административна област, които са подробно
развити в ал. 2 и сред тях са да: организират дейността по текущия ремонт и по
поддържането на републиканските пътища в съответната област; да набират, поддържат и
актуализират информация и подробна пътна база с данни за текущото технико-
експлоатационно състояние на републиканските пътища на територията на областта,
малките пътни съоръжения, пътните принадлежности, крайпътните обслужващи обекти,
рекламните съоръжения и пътните имот; да изготвят програми за ремонт на
републиканските пътища на територията на областта и ги представят на централната
администрация на агенцията; да осъществяват надзор на дейността на лицата, на които е
възложено да поддържат пътищата.
На осн. чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже 1/съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и третото лице, собственик на пострадалия
автомобил;2/ вреди /вид и размер/;3/противоправно поведение на ответника;4/ наличие на
причинно-следствена връзка в конкретния случай между противоправното поведение и
настъпилите вреди;5/ заплащане на застрахователно обезщетение.
В настоящия случай, ЗАД “АРМЕЕЦ” АД доказа и всички предпоставки. От
представената и неоспорена застрахователна полица се установи съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между И. И., собственик на увреденото МПС и
ЗАД “АРМЕЕЦ” по застраховка “ Каско” към датата на настъпването на застрахователното
събитие. От представеното платежно нареждане се установи, че застрахователното
обезщетение по застраховката е изплатено на сервиз, който отстранил повредата. Налице е
причинна връзка между преминаване на автомобила през описаната неравност на пътното
платно и нанесените щети. Този извод е съобразен със заключението на вещото лице, че при
управление на лекия автомобил със съобразена скорост е възможно настъпване именно на
щети от описания вид и характер.
От застрахователната документация, кореспондираща с показанията на свидетеля И.
И. безспорно се установява, че при управление на процесния автомобил на околовръстен
път автомобилът е преминал в необезопасена неравност/дупка/ на пътното платно, при което
индикаторите на автомобила веднага отчели проблеми с гумата. Последващите действия на
свидетеля по установяване на причината за пробива, както и за отстраняване на проблема са
доказан факт с оглед наличието на доказателства за извършен ремонт в специализиран
сервиз. Не е спорно между страните, че именно Агенция „Пътна инфраструктура” на
основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата има задължение да извършва поддръжка и
ремонт на пътното платно в участъка на произшествието. Следователно и при липсата на
доказателства за противното, наличието на описаната неизправност на пътното платно,
както и липсата на сигнализация за нея се дължи на неизпълнение на тези задължения,
поради което и Агенция „Пътна инфраструктура” дължи обезщетяване на причинените
вреди. Предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е обезщетило пострадалото лице,
за него е възникнало правото да се суброгира в правата му спрямо Агенция „Пътна
инфраструктура”, от която да получи заплатената сума до установения в заключението
размер, а именно – 1484,87лева, в.т.число 10лв. ликвидационни разноски. До този размер
иска като основателен подлежи на уважаване. За горницата от тази сума до претендирания
размер от 1726.98 лева, искът като недоказан, подлежи на отхвърляне.
Неоснователно по отношение на исковото вземане е възражението на ищеца, че към
датата на ПТП пътят, като част от републиканската пътна мрежа, разположена на
територията на Област Д.. е поддържан от ДЗЗД „***“, съгласно Договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-10/21.05.2015 г. В този смисъл разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
установява правилото, че възложителят на определена работа отговаря на общо основание,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден
за изпълнение /такъв е и настоящият случай/, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора.
Не е спорно, а и от приложените по делото регресна покана /л. 24 и л. 25 от делото/,
връчени на ответника, чрез ОПУ Д.. на 24.01.2019 г., видно от известие за доставяне, се
установява, че ответникът е поканен доброволно да заплати дължимата сума в седмодневен
срок от получаване на поканата. Тоест, следва да се приеме, че длъжникът е в забава да
плати тази сума, считано от 01.02.2019 г. Тоест, в процесния период 21.04.2020г. –
5
21.04.2023 г. ответникът е бил забава да плати дължимата от него сума в размер на
1484,87лв. Съобразявайки посоченото, съдът изчисли обезщетението за забава върху
главницата 1484,87 лв. за исковия период с помощта на програмния продукт Лихвен
калкулатор на НАП /конкретните изчисления са приложени към корицата на делото/. За
претендирания период обезщетението се равнява на сумата 458,59 лв., до който размер
искът на осн. чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение е основателен, като съдът следва да
присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на
заявлението в заповедното производство- 24.04.2023г. до окончателното му плащане. За
горницата над така установения размер, до претендирания от 525,78лв. искът подлежи на
отхвърляне.
ОТНОСНО разноските: Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените
разноски и възнаграждение за процесуално представителство. От доказателствата по делото
се установява, че последния е заплатил ДТ 69,08лв, 450лв. възнаграждение за вещо лице .
На осн. чл.78 ал.8 от ГПК, доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт следва
да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., определен съобразно
чл.25 ал.1 от Наредбата за правна помощ.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 620,16лв.
Ответната страна също е направила искане за присъждане на разноски. Съгласно
представения списък на разноските претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част в размер на 20,63лв.
Разноските в заповедното производство следва да се възложат в тежест на ответника
съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на 38,86лв. държавна такса и
129,37лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, Шести състав на РС Д..
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция „Пътна инфраструктура”/АПИ/ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, дължи на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№ 21138 по описа за 2023г. на РС София, както следва:
-1484,87лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение с
Платежно нареждане № ***/21.11.2018г. въз основа на комбинирана застрахователна полица
№ *** от 21.03.2018г., сключена между ЗАД “Армеец” и собственика на автомобил марка
*** със срок на действие от 21.03.2018г. до 20.03.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска над размера
на установеното задължение до претендирания размер от 1726.98 лева;
-458,59 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 21.04.2020 г.
до 21.04.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК-
24.04.2023г. до датата окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над така устаненото задължение до претендирания размер от 525,78лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”/АПИ/ с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сторените
разноски в установителното производство в размер на 620,16лв.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура”, с ЕИК ***, със седалище ***, сторените разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете в размер на 20,63лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”/АПИ/ с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д№ 21138 по описа за 2023г. на РС София,
както следва: 38,86лв. държавна такса и 129,37лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Д.. в двуседмичен
дневен срок от връчването му на страните.
6


Съдия при Районен съд – Д..: _______________________
7