Р Е Ш Е Н И Е
260048/11.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На първи
септември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 429 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.49 от
Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от Б.Х.М. с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адв. Ж.П.от ШАК, със съдебен адрес *** срещу Б.М.М. с ЕГН **********
***. В молбата ищцата сочи, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на
26.09.2011г. в гр.Шумен. От брака си имали родено едно дете – Б. Б.М., роден на ***г. През време на
брака се породили различия между тях, като още преди раждането на
детето, те се разделили. След раждането на детето се събирали и разделяли още
няколко пъти, като фактическата раздяла между тях продължава повече от шест
години. Към момента ищцата живеела с друг мъж. Всичко това пораждало правния
ѝ интерес да бъде прекратен брака между страните. Иска упражняването на
родителските права над детето да бъде предоставено на нея, местоживеенето да е на адреса на майката,
като ответникът да има право да се среща с детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, без преспиване. Моли се за
осъждането на ответника да заплаща издръжка в размер на 180 лв. месечно,
платима до 30 – то число на месеца по банкова сметка ***. Моли да бъде възстановено
предбрачното ѝ фамилно име и семейното жилище да бъде предоставено за
ползване от ответника, като ищцата го е напуснала. Предявява се и иск по чл.149 от СК за
осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време по 180 лв. за периода
от 19.02.2019г. до 19.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок от негова
страна не е депозиран писмен отговор.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание, заедно с
процесуалния си представител адв. Ж.П., а
ответникът се явява лично, заедно с адв. Д.М.от САК. В съдебното заседание се внася
устна спогодба между страните както по отношение на иска по чл. 149 от СК, така
и по отношение на спорните въпроси по брачния иск, като молят съда да одобри
спогодбата за издръжката за минало време, както и да утвърди устното им
споразумение по брачния иск със съдебно решение.
Съдът е
допуснал в съдебно заседание на основание чл.321, ал.5 от ГПК изменение на иска
от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак
между тях бил сключен на 26.09.2011г. в гр. Каолиново, за което бил съставен
Акт за сключен граждански брак № 0079 от 26.09.2011г. От брака си имали родено едно
дете – Б. Б.М., роден на ***г. Семейното жилище било напуснато от молителката и
същата няма претенции за ползването му. Страните нямат общо недвижимо имущество,
като движимото имущество остава в обикновена съсобственост след прекратяване на
брака. Понастоящем брака им съществувал
само формално, като са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да го прекратят,
уреждайки всички въпроси помежду си.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна
следното: От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че двамата молители са постигнали сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са
споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си,
а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на детето и фамилното име на
жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение,
уреждащо последиците от прекратяване на брака,
е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде
утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите,
се явява основателна и следва да бъде
уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с
развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по
чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите
на ответника, но предвид, че същия е в трудоспособна възраст и няма
доказателства за влошеното му здравословно състояние, то окончателния размер на
дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От
материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. от молителката, поради което разликата
до пълния определен от съда размер
следва да се доплати от молителят. Същия следва да заплати и държавна
такса върху размера на издръжката на детето в размер на 111.60 лв., както и 5
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Б.М.М. с ЕГН ********** и Б.Х.М.
с ЕГН **********, сключен с Акт за
граждански брак № 0079 от 26.09.2011 г., съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние при Община – гр.Каолиново ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния
смисъл:
І. Родителските
права върху роденото от брака дете – Б. Б.М. с ЕГН ********** се
предоставят на майката Б.Х.М. с ЕГН **********,
като местоживеенето на детето е на адреса на майката, находящ се в с. ***.
ІІ. Бащата Б.М.М. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето Б., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа
за всеки от дните, без преспиване;
ІІІ. Бащата Б.М.М. с ЕГН ********** ще заплаща на Б. Б.М. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
155 лв. (сто петдесет и пет лева),
платима до 15 – то число на текущия месец по банкова сметка *** ***, находяща се в „Банка ДСК“ АД с титуляр майката Б.Х.М. с ЕГН **********, считано от 19.02.2020г. до
настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ
изплащане.
IV. Семейното жилище, находящо се в с. ***, собственост на
родителите на молителя, след развода ще се ползва от него, като молителката го е напуснала и няма претенции за
ползването му;
V. След прекратяване на брака съпругата възстановява предбрачното си фамилно име - Р..
VI. Молителите
декларират, че нямат претенции за издръжка помежду си, като разноските остават
така както са направени от страните;
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв.(четиридесет) лева.
ОСЪЖДА Б.М.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за образуване на делото, сумата от 111.60 лв. (сто и единадесет лева и шестдесет
стотинки), представляваща държавна такса върху присъденият размер на
издръжката, както и сумата от 5 лв. (пет
лева) такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: