Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

 

НОМЕР :545 ; 08.10.2015 г.,гр.Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

                        Търговищкият районен съд, седми състав в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                            СЕКРЕТАР: Хр.К.

 

 

                        След като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1483/14 по описа на Търговищкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК

                        Ищецът твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д.№ 1157/03 по описа на ТРС против него и ответниците е издаден изпълнителен лист в полза на „Българска пощенска банка“ АД за сумата от 4 551.62 лв., главница, ведно със законната лихва от 02.10.2003 г., сумата от 83.65 лв., представляваща лихва за забава и разноски по делото в размер на 46.35 лв. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 643/03 по описа на съдебен изпълнител при ТРС. Ищецът твърди, че по това изпълнително дело е получил покана за доброволно изпълнение  с изходящ № 4345/20.08.2014 г. с тази покана е уведомен че дължи на ответниците в настоящото производство, посочената в нея сума. Ищецът твърди, че не дължи тази сума, тъй като е изтекла погасителна давност както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата. Твърди, че тази давност е изтекла по време на изпълнителното производство, но ответниците не са се позовали на нея и доброволно са изпълнили задължението към банката. Поради това твърди, че не дължи сумите на ответниците. С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на А.И.М. сумата от 2 058 лв., на Л.Р. сумата от 2 670 лв. и на В.Ц.Х. сумата от 1 880 лв., както и сумите от 79.15 лв.и 65.00 лв., разноски по делото.

                        Ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че  давността не е изтекла, нито по отношение на главното задължение, нито по отношение на задължението за лихви. Твърдят, че изпълнението по изпълнителното дело е било насочено срещу тях и са им удържани суми чрез запор на трудовите им възнаграждения.

                        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Видно от приложеното изпълнително дело № 643/03 по описа на съдебен изпълнител при Търговищки районен съд, същото е образувано на 15.10.2003 година въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.10.2003 г. по ч.гр.д.№ 1157/03 по описа на ТРС. Изпълнителният лист е издаден в полза на „Българска пощенска банка“ АД против В.Б.Н.-ищецът в настоящото производство, Л.П.Р., А.И.М. и В.Ц.Х.- ответници в настоящото производство. Изпълнителният лист е издаден за сумата от 4 551.62 лв., главница, ведно със законната лихва от 02.10.2003 г., сумата от 83.65 лв., представляваща лихва за забава и разноски по делото в размер на 46.35 лв. Изпълнителното дело е образувано по молба на банката взискател. Предприети са принудителни мерки за събиране на вземането на взискателя а именно-наложени са запори на трудовите възнаграждения на солидарните длъжници. Не се спори, че ищецът В.Н. е бил длъжник на банката по договор за банков кредит, а ответниците са били негови поръчители, обезпечили са неговото задължение към банката. Изпълнението от взискателя е насочено към всички солидарно отговорни длъжници, като чрез удръжки от трудовите им възнаграждения, съдебен изпълнител е започнал да събира вземането на взискателя. При прекратяване на трудовите правоотношения на длъжниците са налагани нови запори на трудовите им правоотношения при новите работодатели. Видно от изпълнителното дело, изпълнението е било насочено и удръжки са правени основно от поръчителите, тъй като през повечето време основния длъжник не е бил зает по трудово правоотношение или поради наличието на много изпълнителни производства против него, трудовото му възнаграждение е било недостатъчно за погасяване на всички негови задължения. Последните поискани от банката кредитор и взискател по изпълнителното дело действия, са от 10.05.2007 година, а именно налагане на запор на трудовите възнаграждения на длъжниците. С постановление от 15.05.2007 година на съдебен изпълнител тези запори са наложени. След това изпълнително действие е последвал период от две години и два месеца, през който нито са извършвани изпълнителни действия по делото, нито са били инициирани такива от страна на взискателя. В последствие на 27.07.2009 година по силата на договор за прехвърляне на вземането на банката от длъжниците по изпълнението, на „МТ Проджект“ ЕООД , последното дружество е придобило вземането срещу тях и е предприело инициатива за продължаване на изпълнителните действия по делото. Съдебния изпълнител е предприел отново действия за събиране на вземането, като в действителност е събрано от удръжки от трудовите възнаграждения на поръчителите – ответниците по делото. С постановление от 13.06.2014 година на съдебен изпълнител, производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

                        Поръчителите, са се възползвали от правата, дадени им в чл.429, ал.1 от ГПК и са поискали изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, против длъжника В.Б.Н.. Въз основа на техни молби е образувано изпълнително дело № 91/14 по описа на съдебен изпълнител при ТРС. На длъжникът е изпратена показа за доброволно изпълнение от 20.08.2014 г., в която е посочено, че дължи на А.И.М. сумата от 2 058.00 лв., на Л.Р. сумата от 2 670.00 лв. и на В.Ц.Х. сумата от 1 880.00 лв., както и законната лихва в размер на 79.15 лв. и сумата от 65.00 лв.

                        Въз основа на събраните доказателства съдът прави следните изводи:

                        По главния иск: Възникналия между страните спор е дали към датата на образуване на изпълнително дело № 91/14 по описа на СИС при ТРС материалното правото, подлежащо на принудително изпълнение на взискателите- ответниците в настоящото производство е било погасено по давност. Ищецът в настоящото производство и длъжник по изпълнителното дело, твърди, че това право се е погасило поради факта, че в изпълнителното производство, по което взискател е бил първоначалния кредитор, в чиято полза е бил издаден изпълнителния титул, е следвало да бъде прекратено, поради това, че по него в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия. И от тогава до образуване на изпълнителното дело приз 2014 година и изпращането на покана за доброволно изпълнение до него са изминали повече от пет години. Ищецът твърди, че не дължи изпълнение освен, поради изтекла давност, но и поради това, че ответницити, като длъжници в изпълнителното производство не са упражнили правата си и не са направили възражение за изтекла давност, а са продължили да плащат доброволно. Поради това ищецът твърди, че въпреки наличието на висящ изпълнителен процес,  давността не е прекъсвана. Видно от изпълнително дело № 643/03 по описа на ТРС, последното валидно изпълнително действие по него предприето съдебен изпълнител е било извършено на 15.05.2007 г. -налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. От тогава действия по делото не са извършвани до 31.08.2009 година, когато по молба на взсикателя е наложен запор на дяловете, които длъжникът притежава в търговско дружество. Т.е. в период по-дълъг от две години валидни действия по изпълнителното дело не са извършвани. За да се прекъсне давността за погасяване на вземане в изпълнителния процес, съгласно разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, то следва да се предприемат действия за неговото принудително изпълнение. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Като това прекратяване,т.нар. „перемция“, настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да я прогласи със своя акт. Когато прекратяването  е по силата на закон, прекратителния ефект настъпва с осъществяването на съответните правнорелевантни факти- в случая липсата на валидни изпълнителни действия в продължение на две години, без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Дори и това да не е направено от съдебния изпълнител всички предприети след това изпълнителни действия се обезсилват по право. Така прекратяването настъпва по право, а новата давност започва да тече от предприемане на последното по време изпълнително действие, в случая 15.05.2007 година. Новият кредитор, закупил вземането е следвало да образува ново изпълнително производство, въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист. Като не е сторено това, всички извършени от съдебен изпълнител действия по събиране на вземането са недействителни и длъжниците е можело и е следвало да се позоват на това. След като за изплатили задължението, ответниците в настоящото производство са се възползвали от правата си по чл.429, ал.1 от ГПК. Те са встъпили в правата на удовлетворения кредитор, но до колкото неговото вземане вече е било погасено по давност, то и вземането на поръчителите, изплатили главното задължение, също е било погасено по довансот към момента на образуване на изп.д.№ 91/14 по описа на съдебен изпълнител при ТРС, по което те са предприели действия за принудителното му изпълнение от главния длъжник-В.Б.. Несвоевременно упражняване на правата им е довело до погасяване на вземането им от ищеца по давност. В горния смисъл е решението постановено по ТД № 2/13 на ОСГТК На ВКС, което е задължително за съдилищата.           

                        Поради така изложените съображения съдът намира, че и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се признае за установено, че ищецът В.Б.Н.  не дължи на А.И.М. сумата от 2 058.00 лв., на Л.Р. сумата от 2 670.00 лв. и на В.Ц.Х. сумата от 1 880.00 лв., както и законната лихва в размер на 79.15 лв. и сумата от 65.00 лв.

                        Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

                        ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.И.М. ***, Л.П.Р. ЕГН ********** *** и В.Ц.Х. ЕГН ********** ***, че В.Б.Н. ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на А.И.М. сумата от 2 058.00 лв., на Л.Р. сумата от 2 670.00 лв. и на В.Ц.Х. сумата от 1 880.00 лв., както и законната лихва в размер на 79.15 лв. и сумата от 65.00 лв., по изп.д.№ 91/14 по описа на съдебен изпълнител при ТРС.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :