№ 6508
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100513542 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 12.03.2024г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение от 18.09.2024г., постановено по гр.д. № 26505/2023г. на СРС, ГО, 59
състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В. А. Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1 453, 06
лева – главница, представляваща цената на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2019г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 10.11.2022 г.
до окончателното плащане вземането; за сумата в размер на 248, 36 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 20.10.2022г.; за
сумата в размер на 32, 29 лева, представляваща цената на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното плащане вземането и за
сумата в размер на 6, 36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 20.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61071/2022г. по описа на
1
СРС, ГО, 59 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени
оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Счита, че СРС в противоречие на представените по делото доказателства е
приел, че ответникът не е бил титуляр на правото на собственост върху
топлоснабдения имот за исковия период. Излага, че е ангажирал договор за
продажба на недвижим имот от 16.06.1996г., от който се установява
твърдяното титулярство в правото на собственост върху имота от страна на
ответницата. Поддържа, че В. Н. не е оспорила обстоятелството, че е различно
лице от лицето, посочено в договора за продажба. Ответницата не е оспорила
и представените по делото фактури и изравнителни сметки за имота, издадени
на нейно име въз основа на служебно открита партида. С оглед изложеното е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат.
Насрещната страна – В. А. Н. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Прави искане за потвърждаване на решението като
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в
правилно приложение на относимите материално-правни норми. Заявено е, че
се поддържа в условията на евентуалност и релевираното възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
3
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
На етапа на въззивното производство е спорен въпросът за
съществуването на договорно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия. Ищцовото дружество претендира ангажиране на
имуществената отговорност на ответника при заявени фактически твърдения
за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот, т.е. в
хипотезата на презюмиран договор. За установяване на основанието на
предявения иск е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.06.1996г., въз основа на
който В. А. Н. е придобила собствеността върху следния имот: апартамент №
36, находящ се в гр. София, жк “********. Действително, като страна по
договора е посочено лице с първо име В. и без ЕГН, което се различава от
първото име на ответницата – В.. Ответницата, обаче, не е оспорила
цитирания договор, включително не е релевирала възражения за липса на
идентичност с посоченото като купувач лице. Освен това следва да се има
предвид, че по делото са приети като доказателства представените от третото
лице-помагач талони за отчет на уреди за дялово разпределение за исковия
период и по отношение на процесния имот, които са подписани от В. А. Н. в
качеството й на клиент. В приложение на нормата на чл. 180 от ГПК следва да
се приеме, че подписаният частен документ /каквито са представените талони
за отчет/, чиято автентичност /авторство на волеизявленията/ не е оспорена от
ответника, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява
доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето
подписало документа, в частност – изхожда от ответницата В. Н..
4
Удостовереното в този документ качество на клиент на топлинна енергия е
противопоставимо на ответницата, доколкото установява неизгодни за нея
факти. Съдът следва да зачете формалната доказателствена сила на частния
документ относно съдържащото се в него неоспорено признание. Това
признание следва да се цени от съда в рамките на всички събрани по делото
доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че ангажираните писмени
доказателствени средства, обсъдени наред с предмета на заявените от
ответницата защитни възражения, в своята съвкупност са достатъчни за
формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение
между ищеца и В. Н. в качеството й на собственик на топлоснабдения имот в
сграда в режим на етажна собственост.
По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, да е извършил
разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.
Следователно между страните по делото са възникнали облигационни
правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на
основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на
топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие,
в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването
на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в
процесната хипотеза не са установени.
С оглед изложеното се налага извод, че е установено принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния
период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна
енергия, по който “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е доставял топлинна
енергия, а ответницата В. Н. дължи заплащане на стойността на ползваната
услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на
ЗЕ, по който въззиваемата, като собственик на топлоснабден имот в сграда в
режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; както и че стойността
5
на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 1 453, 06
лева.
Ответницата е релевирала своевременно в първоинстанционното
производство възражение за погасяване на вземането по давност, което следва
да бъде разгледано.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл
и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
За исковия период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
6
33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане
на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според чл.
33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От
15.07.2019 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за м.05.2019 год., до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 10.11.2022г., са изтекли 3 години по отношение на вземането
за главница за топлинна енергия, потребена в периода от м.05.2019г. до
м.08.2019г., включително /срокът за заплащане на топлинната енергия за
м.08.2019г. изтича на 15.10.2022г./. Следователно процесните главни вземания
се явяват погасени по давност за посочения период, а техният размер възлиза
на 246, 66 лева, определен съобразно заключението на неоспорената съдебно-
счетоводна експертиза. Непогасеното по давност вземане е за периода от
м.09.2019г. до м.04.2021г. и същото е в размер на 1 206, 40 лева.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ до размер на сумата от 1 206, 40 лева –
главница за доставена топлинна енергия в периода от м.09.2019г. до
7
м.04.2021г.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение
на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че
задължението за заплащане на стойността на действително потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1
ЗЗД ответницата е в забава, считано от 15 септември на съответната година.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг. от
чл. 119 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че главното задължение за периода от
м.05.2019г. до м.08.2019г., включително, е погасено по давност, то се налага
извод, че ответникът дължи обезщетение за забава върху вземанията за
доставена топлинна енергия през периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. и
същото за исковия период, определено по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на
8
200 лева.
С оглед изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на възражението, че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012г./ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето
по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение.
9
Задължението за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение е установено в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Според посочената разпоредба потребителите /клиентите/ заплащат на
доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за
извършване на услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/.
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая по делото не е спорно, че за процесния период третото лице-
помагач е извършвало услугата дялово разпределение, поради което
ответницата дължи заплащане на нейната стойност.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение
на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение
веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва
да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което се
налага извод, че процесните вземания не са погасени по давност към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение.
Изцяло неоснователна е претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение.
Вземането не е възникнало като срочно, поради което поставянето на
длъжника в забава е обусловено от отправяне на покана за плащане от страна
на кредитора /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. По делото не са ангажирани доказателства
за поставяне на ответника в забава за процесното главно парично вземане,
поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
10
релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователна и
подлежи на отхвърляне в цялост. Първоинстанционното решение е правилно в
посочената част и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно
на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от общо 168,
81 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /при определен
общ размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лева/.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на
сумата от 86, 36 лева за адвокатско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените в
първоинстанционното исково производство съдебни разноски в размер на 561,
17 лева и сторените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, които възлизат на сумата от 70, 14 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски за сумата
над 69, 09 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4351 от 12.03.2024г., поправено по реда на чл.
247 от ГПК с решение от 18.09.2024г., постановено по гр.дело № 26505/2023г.
по описа на СРС, ГО, 59 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу
В. А. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: до размер на сумата от 1 206, 40 лева –
11
главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
от м.09.2019г. до м.04.2021г.; до размер на сумата от 200 лева – обезщетение
за забава в размер на законната мораторна лихва върху главното парично
вземане за стойността на потребената топлинна енергия за периода на забава
от 15.09.2020г. до 20.10.2022г. и за сумата от 32, 29 лева – такса за
предоставената услуга дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до
м.04.2021г., както и в частта, в която ищецът ”ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД е осъден да заплати на ответника В. А. Н. съдебни разноски в
първоинстанционното производство за разликата над 69, 09 лева и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу В. А.
Н., ЕГН **********, гр. София, жк “******** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца съществуват вземания за следните
суми: за сумата от 1 206, 40 лева – главница, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “********, абонатен номер
346034, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 10.11.2022г. до
окончателното изплащане; за сумата от 200 лева – обезщетение за забава в
размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
20.10.2022г. и за сумата от 32, 29 лева – такса за предоставената услуга дялово
разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 61071/2022г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4351 от 12.03.2024г., поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с решение от 18.09.2024г., постановено по гр.дело №
26505/2023г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, гр. София, жк “******** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 561, 17 /петстотин шестдесет и един лев и 17 ст./
12
лева – съдебни разноски в първоинстанционното исково производство, както и
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 70, 14
/седемдесет лева и 14 ст./ лева – съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 61071/2022г. по описа на СРС, ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, гр. София, жк “******** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 168, 81 /сто шестдесет и осем лева и
81 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати
на В. А. Н., ЕГН **********, гр. София, жк “********, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 86, 36 /осемдесет и шест лева и 36 ст./ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13