МОТИВИ: Против подс.Г.А.А. е
предявено обвинение по чл.151ал.1 вр. с
чл.26ал.1 от НК- за това,че в условията
на продължавано престъпление от неустановена дата през м.03.2014г. до 16.06.2014г. в гр.П. б.,ул.”С.”№**
и в с.А.,общ.П. б.,ул.”Чайка”№**,на четири пъти,се е съвкупил с лице,ненавършило 14 годишна възраст –Г.З.Р.,род.на ***г.,като
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Делото
бе проведено по реда на съкратеното съд.следствие, съгл. чл.371т.2 от НПК.
В с.з.
прокурора поддържа обвинението против подсъдимия , като счита,че следва да му се
наложи наказание при усл.на чл.58а ал.1 НК, при превес
на смекчаващи вината обстоятелства.
Адв.П.- защитник на подс.А. взема становище, че наказанието му следва да се
определи съгл.чл.58а ал.4 от НПК, като наказанието се определи под
законоустановения минимум.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка :
В края на 2013г. подс.Г.А. се
запознал със свидетелката Г.Р.,родена на ***г.Двамата започнали да се виждат,като между тях се породили интимни отношения.Св.З.И., майка на Р.
,разбрала за отношенията им и поискала да се запознае с подс.Г.А..
На неустановена
дата,през м.03.2014г.,подс.Г.А. гостувал на св.З.И. в
дома й ,находящ се в гр.П. б.,ул.”С.”№**.Последната казала,че одобрява връзката
им въпреки,че Р. не е навършила 14
години ,но не искала двамата да живеят
на съпружески начала.Вечерта подс.А. останал да пренощува в дома на св.И. ,като спал в леглото на Р..Същият
се възползвал от това обстоятелство и се съвкупил с малолетната свидетелка.
По-късно последвало одобрение на връзката им и от страна на родителите на А. –св.А. и А. Аспарухови,след
което Р. започнала да гостува на подс.А. в дома
на семейството му,находящ се в с.А.,общ.П. б., ул.”Ч.”№**.По време на едно от
тези гостувания ,двамата отново се съвкупили .
Имало и размяна на гостуванията,при която обв.Г.А. гостувал на св.З.И. ***.При едно от тях в този
период А. и св.Р. отново осъществили полов акт.
Последно на 16.06.2014г. в дома на родителите
си в с.А.,подс.Г.А.
се съвкупил със св.Г.Р. и към този момент тя все още не била навършила 14 годишна възраст.
Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза на живо лице под № 507/14г. е ,че при прегледа на Г.З.Р. е била установена дефлорационна щърбина на
девствената ципа с давност повече от две
седмици.НЕ БИЛИ УСТАНОВЕНИ СЛЕДИ ОТ
ТРАВМАТИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ ПО
ГЛАВАТА,ТЯЛОТО,КРАЙНИЦИТЕ,ПОЛОВИЯ ОРГАН И ЗАДНИЯ ПРОХОД.
Съгл.
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът напълно приема за установени
обстоятелствата изложени в обв.акт,които се припокриват с горната фактическа обстановка и които напълно
кореспондират със самопризнанията направени от подс.А..
Същият не оспорва изложената фактическа
обстановка, като самопризнанията му кореспондират със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства- показанията на св.З.И., Г.Р., А.А. и А.А..
Горната фактическа обстановка се подкрепя и от
приложените по делото писмени
доказателства – 2бр.уведомления изх.№1128/12.12.2013г. и №235/07.03.2014г., изх.
от СОУ”Христо Ботев” гр.П. б., 2бр.уведомителни писма изх.№1129/12.12.2013г. и №234/07.03.2014г..
С
оглед на гореизложените доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че
както от обективна, така и от субективна страна подс.Г.А.
е осъществил престъпния състав на чл.151ал.1
вр. с чл.26ал.1 НК. В условията на продължавано
престъпление –на четири пъти,спрямо
личността на едно и също лице-
малолетната Г.Р.,се е съвкупил с нея,независимо
,че същата не била навършила 14 годишна възраст.Не се касае за
престъпление по чл.152 от НК ,тъй като
деянието е извършено със съгласието
на пострадалата.
От субективна страна подс.А.
е действал при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване,поради което ще следва да бъде признат
за виновен и наказан.
Съдебното производство
бе проведено по реда на чл.371т.2 НПК и на осн.чл.373ал.2 НПК съдът следва да
приложи по отношение на подсъдимия разпоредбата на чл.58а НК .
При определяне вида и
размера на наказанието на подс.Г.А. за извършеното от
него деяние по чл.151ал.1 НК вр.
с чл.26ал.1 от НК,съдът съобрази следното: Като смекчаващи вината обстоятелства
отчита- направените самопризнания,добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало, обстоятелството, че
подсъдимия е имал връзка с пострадалата свидетелка.Не се установиха отегчаващи
вината обстоятелства.При това положение съдът намира ,че наказанието му следва
да се наложи при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, на осн.чл.58а ал.4 вр. с чл.55ал.1т.1 от НК а именно в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
Подс.Г.А. е неосъждан ,поради което няма пречка да се приложи
разпоредбата на чл.66ал.1 от НК и съдът да отложи изтърпяването на така наложеното му наказание,като му определи ТРИ
ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Подс.Г.А.А.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Казанлък направените по
делото съд.разноски в размер на 83лв,на осн.чл.189ал.3 от НПК.
В този смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :